Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на кралДжордж III. През 1820 г. умират и баща ѝ, и дядо ѝ и тя расте, възпитавана от майка сиВиктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, която е с немско потекло. Наследява трона на 18-годишна възраст, след като и тримата ѝ чичовци умират, без да оставят законни наследници. Обединеното кралство вече е установенаконституционна монархия, в която монархът има относително малка директна политическа власт. Виктория се опитва неявно да влияе върху политиката и назначенията на правителството, но с променлив успех. Министър-председатели по нейно време салорд Мелбърн,лорд Дарби,лорд Ръсел,лорд Абърдийн,лорд Палмерстън,Бенджамин Дизраели,Уилям Гладстон,лорд Солсбъри илорд Роузбъри. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, наБританската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал.[2] Успехът ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица иматриарх на голямо семейство.[3]
Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принцАлберт фон Сакс-Кобург-Гота, през 1840 г. Бракът им е щастлив и техните девет деца се женят в кралски и благороднически семейства из цялаЕвропа, като роднинските им връзки носят на майка им прозвището „бабата на Европа“. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралицата води затворен живот в пълентраур в продължение на години. В резултат на тази изолация временно се засилват републиканските настроения в кралството, но по-късно монархията възвръща популярността си. Празненствата по повод златния (50 години) и диамантения (60 години) юбилеи от възкачването на трона на Виктория се запомнят като големи събития.
Управлението на кралица Виктория носи иметоВикторианска епоха. Това е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на Британската империя. Първата половина на Викторианската епоха съвпада с разцвета наИндустриалната революция, която е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото и икономиката.
Виктория, единственото дете на двойката, е родена вдвореца Кенсингтън вЛондон на24 май1819 г. Макар и кръстена Александрина Виктория, още от своето раждане тя е известна официално като принцеса Виктория Кентска, а в семейството я наричат Дрина.[4] Баща ѝ умира отпневмония през1820 г., когато тя е само на осем месеца; седмица по-късно умира и дядо ѝ, крал Джордж III. Овдовялата херцогиня наКент, която не говори добре английски и притежава дворец вКобург, където би могла да живее с издръжката от първия си съпруг, няма много причини да остане вАнглия. По това време обаче наследяването на британския престол не е много сигурно, защото тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс: Джордж (бъдещият кралДжордж IV), Фредерик,херцог на Йорк, и Уилям, херцог на Кларънс (бъдещият кралУилям IV), нямат деца, вече са на възраст, а Виктория е четвърта по ред в линията на наследяване на короната. Майката решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря ѝ да заеме английския престол. Тя иска помощ от британското правителство за дълговете на покойния Едуард Огъстъс, но не среща голяма подкрепа. Получава обаче разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеят и други разорени членове на кралското семейство, и там отглежда малката Виктория. Главна морална и финансова опора на херцогинята е брат ѝ Леополд, който като вдовец на принцеса Шарлота Августа получава доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда.
Виктория с кученцето си Даш, 1833 г., худ. Джордж Хейтер
През 1820 г. чичото на принцеса Виктория, Джордж, става крал Джордж IV. Въпреки че тя е вече трета в реда на наследяване на короната, отначало Виктория учи самонемски, родният език на майка ѝ и на гувернантката ѝ. След като става на три години, започват да ѝ преподаватанглийски. По-късно тя научава ощеиталиански,гръцки,латински ифренски език[5][6].
По-късно Виктория описва детството си като „доста меланхолично“.[7] Майка ѝ е твърде властна натура и момичето е отгледано изолирано от други деца по т.нар. „Кенсигтънска система“, съставена от сложни правила и протоколи, творение на херцогинята и нейния амбициозен и властен секретар сър Джон Конрой, за когото се мълви, че е неин любовник.[8] Херцогинята отбягва кралския двор, защото е скандализирана от незаконнородените деца на краля[9] и, може би, предвещава появата навикториански морал, като настоява да предпази дъщеря си от всякакви прояви на неприличие.[10] Виктория спи в една спалня с майка си, учи с частни учители и прекарва часовете за игра с куклите си и спаниела Даш.[11]
Когато принцеса Виктория навършва единадесет, крал Джордж IV умира бездетен, оставяйки трона на своя брат Уилям. Тъй като новият крал има две деца, но те умират невръстни, младата принцеса Виктория ставапрестолонаследничка. По това време няма специални предписания за деца монарси и Парламентът гласува Закон за регентството (1831), според който положението на Виктория като наследник на короната е затвърдено, майка ѝ е избрана зарегент, докато тя навърши пълнолетие, а тяхното материално състояние се подобрява. Ключов фактор за това решение било избирането на Леополд за крал наБелгия през юни същата година, защото не бивало да се допуска претендентката за престола да бъде финансово зависима от чуждестранен владетел.
Принцеса Виктория среща бъдещия си съпруг принцАлберт фон Сакс-Кобург и Гота, още когато е на шестнадесет години. Той е неин първи братовчед по майчина линия[12]. Чичото на принцеса Виктория, крал Уилям IV, не одобрява връзката им, защото предпочита за съпруг на Виктория принц Александър Нидерландски, но съпротивата му не успява да разубеди Виктория, която харесва Алберт. Тогава тя е още твърде млада за женитба, но и двамата обмислят това да стане в бъдеще.
Виктория научава, че става кралица, пред нея са коленичили лорд Конингам (ляво) иархиепископът на КентърбъриПортрет от коронацията на кралица Виктория, худ. Джордж Хейтер
Крал Уилям IV умира на20 юни1837 г. на 67-годишна възраст и Виктория поема короната на кралството, което към онзи момент еОбединено кралство Великобритания и Ирландия, влична уния сКралство Хановер. Тъй като месец преди това младата кралица е навършила осемнадесет години, регентство не е необходимо. Не така стои въпросът обаче с Кралство Хановер, имащо общ монарх с Великобритания от1714 г. ПоСалическия закон при наличието на мъжки наследник жена не може да управлява Кралство Хановер. Така тронът на Хановер се наследява от чичото на ВикторияЕрнст Август I. Тъй като кралицата е още неомъжена и бездетна, той става временно и престолонаследник на британската корона, докато тя роди дете[13].
Когато Виктория се възкачва на трона, английското правителство е контролирано от партията навигите, която е на власт от1830 г. Министър-председателятлорд Мелбърн става ментор и основен източник на влияние за неопитната кралица, разчитаща на неговите съвети[14]. Коронацията е на 28 юни 1838 г. и тя е първиятсуверен, който се нанася да живее вБъкингамския дворец.[15] Тя наследява доходите от двете херцогства –Ланкастър иКорнуол, и получава цивилна листа от 385 000 лири годишно. С разумно разпореждане с финансите тя успява да изплати дълговете на баща си[16].
Правителството на Мелбърн не се задържа дълго поради нарастващата си непопулярност и, най-вече, поради затрудненията в управлението наколониите. ВКанада назряват бунтове, а вЯмайка колониалното законодателно събрание протестира срещу британската политика, като отказва да гласува закони срещу отмяната наробството (законът за забраната му е приет през 1833 г.). През1839 г., неспособно да се справи с тези проблеми, правителството на лорд Мелбърн подава оставка.
Кралицата натоварваРобърт Пийл от партията наторите да състави ново правителство, но е изправена пред т.нар.криза на спалнята (наанглийски:bedchamber question). По това време е обичайно министър-председателят да назначава членовете на кралското домакинство и най-често това се прави според партийни предпочитания. Много отдамите на спалнята на кралицата са съпруги на виги и сър Робърт Пийл иска да ги замени със съпруги на свои привърженици. Виктория силно се противопоставя на отстраняването на тези дами, които счита за свои приятелки, а не за членове на церемониална институция. Сър Робърт Пийл решава, че не може да управлява при тези обстоятелства и подава оставка, оставяйки Мелбърн да се върне на власт[17].
Сватбата на Виктория и Алберт, худ. Джордж ХейтерПринц Алберт
Макар и вече да е кралица, като неомъжена млада жена приличието изисква Виктория да живее с майка си, въпреки техните различия по „Кенсигтънската система“ и ролята на Конрой.[18] Майка ѝ заема далечен апартамент в Бъкингамския дворец и Виктория често отказва да я среща.[19] Младата кралица се жалва на Мелбърн от майка си, той ѝ съчувства и предлага като изход женитба, което Виктория нарича „шокираща алтернатива“.[20]
През октомври 1839 г. Алберт пристига отново на гости вУиндзор. Двамата са двадесетгодишни, изпитват взаимна обич и само пет дни след пристигането му кралицата му прави предложение за женитба.[21] Бракът е сключен на10 февруари1840 г. в параклиса на двореца „Сейнт Джеймс“. Алберт обикновено е наричан принц-консорт, въпреки че официално получава титлата едва през1857 г. Той става важен политически съветник и компаньон на кралицата, измествайки Мелбърн като водеща фигура в живота ѝ.[22] Намерила нов партньор, Виктория вече не разчита на дамите-виги в двора си. Така, когато вигите на Мелбърн губят изборите през1841 г. и са заменени от торите на Пийл,Кризата на спалнята не се повтаря. Виктория продължава да кореспондира с лорд Мелбърн, но влиянието му постепенно намалява с нарастването на това на принц Алберт. Майката на Виктория напуска двореца, но по-късно отношенията майка-дъщеря се подобряват с посредничеството на Алберт.[23]
По време на първата бременност на Виктория 18-годишният Едуард Оксфорд се опитва да я убие, докато заедно с принц Алберт пътуват с карета вЛондон. Оксфорд стреля два пъти, но не успява да я улучи. Той е съден задържавна измяна, но е оправдан поради невменяемост.[24] Лудостта на Оксфорд е оспорвана, възможно е просто да е търсил популярност. Според мнозина зад атентата стоичартистка конспирация, а според други той е организиран от привърженици на престолонаследника, краля на Хановер. Тези конспиративни теории предизвикват вълна отпатриотизъм и лоялност из цялата страна.
Опитът за убийство не оказва въздействие върху здравето или бременността на кралицата. Първото дете на кралската двойка, нареченоВиктория, е родено на21 ноември1840 г. Кралицата мрази бременността[25] и се отвращава от кърменето,[26] а новородените според нея са грозни.[27] Въпреки това от щастливия брак на Виктория и принц Алберт се раждат още осем деца:Алберт Едуард, принц на Уелс (1841),Алис (1843),Алфред (1844),Хелена (1846),Луиз (1848),Артър (1850),Леополд (1853) иБеатрис (1857).
На13 юни1842 г. Виктория прави първото си пътуване свлак, изминавайки разстоянието отСлау (близо до замъкаУиндзор) доПадингтън в Лондон със специален кралски вагон, предоставен от Голямата западна железница. Заедно с нея са съпругът ѝ, принц Алберт и инженерът на Голямата западна железницаАйзъмбард Кингдъм Брунел. Преди това, на29 май,Джон Френсис, най-вероятно търсещ известност, насочва пистолет срещу нея, но не успява да стреля. На следващия ден той отново се опитва да стреля по нея, но не улучва. Той е осъден за измяна, носмъртната му присъда е заменена с доживотнакаторга. Според принц Алберт тези опити са окуражени от оправдаването на Оксфорд през 1840 г. На3 юли, дни след присъдата срещу Френсис, друго момче,Джон Уилям Бийн, се опитва да стреля по кралицата. Въпреки че оръжието му е заредено само с хартия итютюн, престъплението му подлежи на смъртна присъда. Според принц Алберт такова наказание е твърде тежко, и окуражава Парламента да приеме закон, според който насочването на оръжие срещу кралицата, удрянето ѝ, хвърлянето на предмет по нея или демонстрирането на оръжие в нейно присъствие с цел да бъде сплашена, се наказват със седем години затвор и бой с камшик. Така Бийн е осъден на осемнадесет месеца затвор. Нито той, нито други, нарушавали закона по-късно, не са наказвани с бой.
През 1845 г. картофената реколта вИрландия е унищожена от болест и настъпваГолемият картофен глад.[28] В следващите четири години умират над 1 милион ирландци и още толкова емигрират от страната.[29] Кралицата дарява в помощ на гладуващите 2000 лири, най-голямото индивидуално дарение.[30]
През 1846 г. правителството на Пийл се изправя пред криза, свързана с отмяната наЖитните закони. Много тори (известни вече като консерватори) се противопоставят на отмяната, но някои от тях (пийлитите), както и повечето виги, я подкрепят. Пийл се оттегля, след като отмяната е гласувана с малко мнозинство, и е заменен от лордДжон Ръсел[31]. Неговото правителство, макар и съставено от виги, не се харесва на кралицата. Особено неприятен за Виктория евъншният министърлорд Палмерстън, който често действа без консултации с кабинета, министър-председателя или кралицата[32]. През1849 г. Виктория подава оплакване до Ръсел, твърдейки, че Палмерстън е изпратил официални съобщения до чужди лидери без нейно знание. Тя повтаря протеста си през1850 г., но без успех. Едва през1851 г. лорд Палмерстън е отстранен от служба. В този случай той без консултации с министър-председателя обявява подкрепата на британското правителство за държавния преврат въвФранция, извършен отНаполеон III[33].
Периодът, в който Ръсел е министър-председател, се оказва и лично неуспешен за кралица Виктория. През 1849 г. Уилям Хамилтън, безработен и недоволенирландец, стреля със зареден с барут пистолет в присъствието на кралицата. Той е съден по закона от 1842 г., признава се за виновен и получава максимална присъда от 7 години каторга. През 1850 г. кралицата е ранена от, може би, лудия бивш офицер Робърт Пейт. Докато пътува с карета, Пейт замахва с бастуна си и успява да я удари, смачквайки бонето ѝ. Пейт е съден, не успява да докаже своята невменяемост и получава същата присъда като Хамилтън.
В международен план Виктория е силно заинтересована от подобряване на отношенията сФранция.[34] Тя разменя визити с представители наОрлеанската династия, които са свързани с Кобургите чрез бракове. През 1843 и 1845 г. тя и Алберт посещават кралЛуи Филип в замъка му вНормандия, като така става първият (от времето наХенри VIII) английски монарх, посетил френски крал.[35] Когато Луи Филип връща визитата през 1844 г., той е първият френски крал, посетил английски суверен.[36] След свалянето на монархията чрезреволюциите от 1848 г. той намира убежище в Англия.[37] В разгара на страха от революция в Англия през април 1848 г. британското кралско семейство напуска Лондон и живее в по-безопаснатаОсбърн хаус,[38] частно имение наостров Уайт, закупено и преустроено от тях през 1845 г.[39] Демонстрациите начартистите и ирландскитенационалисти обаче не получават значителна подкрепа и Англия остава сравнително спокойна.[40] Първото посещение на Виктория в Ирландия през 1849 г. е успешно, но няма някакъв особен ефект върху ирландския национализъм.[41]
През1851 г. се провеждаГолямото изложение – първотосветовно изложение. Организирано от принц Алберт, то е официално открито от кралицата на1 май 1851 г. Въпреки страховете на мнозина, начинанието жъне успех и приходите от него са използвани за създаването на редица музеи в лондонския район Южен Кенсингтън; сред тях е и музеят, наречен по-късноМузей Виктория и Алберт.
Правителството на Ръсел пада през1852 г., когато министър-председател става консерваторът лорд Дарби. Дарби не остава дълго на власт, тъй като партията му не успява да запази мнозинство в Парламента. Той подава оставка след по-малко от година. Виктория вече няма търпение да приключи този период на слаби кабинети. И кралицата, и съпругът ѝ енергично насърчават създаването на коалиция между виги и пийлити. В крайна сметка е съставено такова правителство, водено от пийлиталорд Абърдийн.
Един от най-значимите актове на новото правителство е включването на Обединеното кралство вКримската война през1854 г. на страната наОсманската империя срещуРусия. Точно преди влизането на Великобритания във войната плъзват слухове, че кралицата и принц Алберт предпочитат страната на руснаците, които намаляват популярността на кралската двойка. Въпреки това Виктория публично обявява недвусмислена подкрепа за войските. След края на войната тя създавакръста Виктория, награда за храброст.
През април 1855 г. Наполеон III, най-близък английски съюзник от Кримската война, посещава Лондон, а през август 1855 г. Виктория и Алберт връщат визитата и посещаватСветовното изложение вПариж.[42]
Тъй като действията му по време на войната се критикуват от мнозина, Абърдийн се оттегля през1855 г. и е заменен от Палмерстън, с когото кралицата трябва да се примири[43]. Палмерстън също е отстранен през1857 г. поради непопулярно поведение въвВтората опиумна война. Той е заместен от лорд Дарби. Сред забележителните събития от управлението на Дарби еСипайският метеж срещу управлението наБританската източноиндийска компания вИндия. След потушаването на бунта Индия е поставена под прякото управление на короната, макар че титлатаимператрица на Индия е въведена по-късно. Вторият кабинет на Дарби не се задържа повече от първия. Той пада през1859 г. и Палмерстън се връща на власт[44].
През март 1861 г. умира майката на Виктория. Преглеждайки книжата ѝ, кралицата разбира, че майка ѝ я е обичала силно.[45] За да утеши съпругата си в нейната силна скръб, Алберт поема голяма част от задълженията ѝ, макар той самият да не се чувства добре.[46] През август двамата правят визита в Ирландия, където големият им син е на военни маневри крайДъблин. През ноември до ушите на Алберт достигат сплетни за ирландска авантюра на принца на Уелс с артистка.[47] Ужасен, Алберт заминава заКеймбридж, за да му търси сметка.[48] В началото на декември здравето на Алберт се влошава.[49] Поставена му е диагнозакоремен тиф и той умира на 14 декември 1861 г. Виктория е отчаяна и хвърля вината за случилото се върху сина си.[50] Тя започва дълъгтраур, продължава да носи черно до края на живота си, избягва публични прояви и рядко стъпва в Лондон през следващите години[51], което ѝ спечелва прякоравдовицата от Уиндзор.[52]
Самоизолацията на Виктория силно намалява популярността на монархията и дори окуражава засилването на републиканското движение[53]. Въпреки че изпълнява официалните си задължения, тя не участва активно в управлението, оставайки уединена в кралските си резиденции в Уиндзор, остров Уайт иБалморал. През 60-те години тя започва да разчита все повече на свояшотландски слугаДжон Браун. Въпреки твърденията за романтична връзка или дори таен брак между двамата, те никога не са решително доказани. Слуховете за това донасят на Виктория прякорагоспожа Браун[54].
Междувременно правителството на Палмерстън енергично се противопоставя на призивите за избирателна реформа, но през1865 г. той умира. Наследен е за кратко от Ръсел, а след това от Дарби и вече при неговото управление Парламентът гласуваАктът за реформа от 1867 г., а Виктория го подкрепя[55]. Това е един от най-важните британски закони на19 век, даващ избирателно право на част от работещото мъжко население в градовете и по този начин удвояващ броя на избирателите. Кралицата не подкрепя обаче призивите за даване на избирателни права на жените.[56]
През1868 г. на власт идва човекът, оказал се любимият министър-председател на Виктория, консерваторътБенджамин Дизраели. Правителството му обаче издържа само няколко месеца и той е заменен отУилям Гладстон, член наЛибералната партия, както става известна коалицията на виги и пийлити. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник, както на Виктория, така и на Дизраели. Кралицата веднъж отбелязва, че той се обръща към нея като че ли е на митинг[57]. Тя не харесва Гладстон, нито неговата политика, а в същото време се възхищава от Дизраели. При правителството на Дизраели, в началото на 1870-те, кралицата започва постепенно да излиза от постоянния си траур и изолация и с подкрепата на своето семейство да става по-активна.
Републиканските чувства в Англия се подхранват с установяването наТретата френска република.[58] Републикански митинг на площадТрафалгар дори иска премахването на Виктория, а радикални депутати говорят против нея.[59] През август и септември 1871 г. тя заболява сериозно отабсцес на ръката, който е опериран с помощта на нов антисептиккарболова киселина.[60] В края на ноември 1871 г., в разгара на републиканските настроения, принцът на Уелс заболява от коремен тиф, същата болест, която убива баща му, и Виктория се опасява, че и той ще умре.[61] За всеобща радост той оцелява и това води до нарастване на неговата популярност и подобряване на отношенията с майка му. Републиканските настроения постепенно отшумяват[62].
През1872 г. Виктория претърпява шестия си инцидент с оръжие. Докато тя слиза от каретата, 17-годишният ирландец Артър О'Конър се втурва срещу нея с пистолет в едната ръка и петиция за освобождаване на ирландски затворници в другата. Пистолетът не е зареден. Намерението на младежа вероятно е да принуди Виктория да приеме петицията. Джон Браун, намиращ се до нея, събаря момчето на земята, преди тя да успее да види пистолета. Той е награден със златен медал за смелостта си. О'Конър е осъден на каторга и телесно наказание според закона от 1842 г., но Виктория отменя втората част от присъдата. След инцидента нейната популярност нараства.[63]
Тази карикатура,Нови корони за стари (по известна арабска приказка), показва Дизраели като амбулантен търговец, предлагащ на Виктория императорска корона.
Дизраели се връща на власт през1874 г., когато мнозина в страната са обхванати от империалистически чувства, включително самият той и кралицата. През1876 г., окуражена от Дизраели, кралицата приема титлатаимператрица на Индия, официално призната сАкта за кралските титли. На свой ред Виктория възнаграждава министър-председателя с титлата граф на Биконсфилд.
На 14 декември 1878 г., годишнината от смъртта на Алберт, вДармщат отдифтерия умира втората дъщеря на Виктория,Алис. Кралицата нарича съвпадението в датите „почти невероятно и много мистериозно“.[64] През май 1879 г. тя навършва 60 години и за първи път става баба.
По време наРуско-турската война между април 1877 и февруари 1878 г. тя за пети пъти заплашва Дизраели сабдикация, като го подтиква да действа срещу Русия, но заплахите ѝ не се отразяват нито на хода на войната, нито на сключения след товаБерлински договор.[65] Експанзионистичната външна политика на Дизраели, която кралицата одобрява, води до конфликти като Англо-зулуската война и втората Англо-афганистанска война. Според Виктория разширението на Британската империя е облагородяващо и цивилизоващо и предпазва местното население от по-агресивното управление на жестоки владетели.
На общите избори през1880 г. печелят либералите. Гладстон не ръководи Либералната партия от четири години и кралицата натоварва нейния лидер вКамарата на общинитеСпенсър Кавендиш, маркиз на Хартингтън, да състави правителство. Той отказва с аргумента, че не може да има либерално правителство без Гладстон и че няма да служи под ничие друго ръководство. Кралицата няма голям избор и назначава Гладстон за министър-председател.
Последното от покушенията срещу живота на Виктория става през1882 г. Един луд шотландец, Родърик Маклийн, стреля по кралицата в каретата, но не улучва. След1842 г. всеки нападател на кралицата е съден за дребно провинение с присъда до седем години, но Маклийн е съден за държавна измяна, наказуема със смърт. Той е оправдан поради невменяемост и е изпратен в лудница. Виктория показва силно раздразнение от присъдата „невинен, но луд“ и на следващата година насърчава въвеждането на присъда „виновен, но луд“.
Конфликтите на Виктория с Гладстон продължават и през следващите години. Тя е принудена да приеме предлаганите от него избирателни реформи, включителноАкта за представителство на народа от 1884 г., който значително увеличава броя на избирателите. Правителството на Гладстон пада през1885 г. и е заменено от кабинет на консерваторалорд Солсбъри. Гладстон се връща на власт през1886 г. и предлагаЗаконопроект за ирландско самоуправление, който дава наИрландия отделно законодателно събрание. Виктория се противопоставя на закона, който според нея подкопава Британската империя. Когато законопроектът е отхвърлен от Камарата на представителите, Гладстон подава оставка и това позволява Солсбъри да се върне като министър-председател.
През1887 г. Обединеното кралство празнува златния юбилей на Виктория. Тя отбелязва20 юни 1887 г., петдесетата годишнина от възкачването си на трона, с банкет, на който са поканени петдесет европейски крале и принцове. На следващия ден тя участва в процесия, която по думите наМарк Твен„се простираше, докъдето поглед стига, в двете посоки“. По това време Виктория е извънредно популярен монарх. Скандалът с предпологаемата връзка със слугата ѝ затихва след смъртта на Джон Браун през1883 г., което дава възможност кралицата да бъде възприемана като символ на висок морал.
Виктория е принудена още веднъж да изтърпи правителство на Уилям Гладстон през1892 г. След провала на последния муЗаконопроект за ирландско самоуправление той се оттегля през1894 г., за да бъде заменен от либерала-империалистлорд Роузбъри. През1895 г. Роузбъри е заменен от Солсбъри, който остава на поста до края на управлението на Виктория.
Към септември1896 г. Виктория вече е управлявала повече от всеки друг английски, шотландски или британски монарх. По нейно искане всички публични тържества са отложени до1897 г., диамантения юбилей на кралицата. Министърът на колониитеДжоузеф Чембърлейн предлага юбилеят да бъде превърнат във фестивал на Британската империя. Заради това са поканени министър-председателите на всички самоуправляващи се колонии заедно с техните семейства. Процесията, в която участва и кралицата, включва войскови части от всяка британска колония или владение, както и войници, изпратени от индийските принцове, подчинени на Виктория като императрица на Индия. Празненствата на диамантения юбилей са повод за силни прояви на привързаност към седемдесетгодишната кралица, която вече е прикована към инвалидна количка.
През последните години на Виктория Обединеното кралство е въвлечено вАнгло-бурската война, която получава ентусиазираната подкрепа на кралицата. Личният ѝ живот е свързан с много трагедии, включително смъртта на сина ѝ,Алфред, фаталното заболяване на дъщеря ѝ, императрицата на Германия, и смъртта на двама от внуците ѝ. Последната ѝ публична церемония е през1899 г., когато поставя основния камък на музей на изящните изкуства, станал по-късно известен катоМузей Виктория и Алберт.
Следвайки навика, придобит след овдовяването си, Виктория прекарваКоледа на1900 г. във вилатаОсбърн хаус на островУайт, проектирана от принц Алберт. Тя умира там на22 януари1901 г., след като е управлявала 63 години, 7 месеца и 2 дни – повече от всеки друг британски монарх дотогава. Погребението ѝ се провежда на2 февруари. След двудневно поклонение тя е погребана вМавзолея Фрогмор (Уиндзор) до своя съпруг.
Виктория е наследена на трона от своя син, който управлява катоЕдуард VII. Смъртта на кралицата прекъсва управлението наХановерската династия в Обединеното кралство. Едуард VII, също като баща си, принц Алберт, принадлежи към династиятаСакс-Кобург и Гота. Синът и наследник на Едуард VII,Джордж V, променя името на династията наУиндзор по време наПървата световна война, тъй като Сакс-Кобург и Гота звучи твърде германско – това е един от ранните примери заполитическа коректност.
Кралица Виктория изживява период на непопулярност в първите години на вдовството си, но през 1880-те и 1890-те става изключително харесвана. През2002 г.Би Би Си провежда анкета за определяне на100 най-велики британци и Виктория е поставена на осемнадесето място.
Нововъведенията на Викторианската епоха включват ощепощенските марки, на първата от които,Черното пени (Penny Black) от1840 г., е изобразен портрет на кралицата, както ижелезниците.
Тази статия е включена в списъка наизбраните на2 март 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
.svg)
.svg)
