Тази статия е захристиянското тайнство. За по-общото понятие вижтеБрак. .jpg)
Венчание,църковно бракосъчетание илибрак е едно от църковните тайнства вхристиянството. Тайнството на брака или светото венчание еблагословия над жениха и неговата невеста, които са изявили желание да живеят катосъпруг исъпруга през целия си живот.
Според православния катехизис, бракът етайнство, в което свободно, предсвещеника ицърквата, младоженецът и невестата си обещават взаимно съпружеска вярност. Техният съпружески съюз е благословен от духовния съюз наХристос с църквата, а на младото семейство се изпраща „благодат за чисто единодушие, благословено раждане и християнско възпитание на децата“. Задължително условие пред сключващите църковен брак е и мъжът, и жената да са кръстени.
Изначално бракът споредхристиянството не подлежи на разтрогване (вижевангелие отМарк 10.2 – 12). В евангелие отМатей (19.9; 5.32.) обаче тази твърда позиция леко се смекчава, затова в православната вяра се счита, черазводът е допустим, но само при изключителни обстоятелства (като изневяра на съпругата например) и със задължителното разпореждане наепископ. Вторият брак е позволен, но множеството бракове (например четвърти) не се толерират.
В по-широк смисъл църковният брак е видбрак, който съществува заедно с гражданския брак в редица страни, включително и вБългария. До началото на20 век е бил единственият вид брак в християнските държави, носещ със себе си всички юридически последици.
Задължително условие за сключване на църковен брак в България е гражданският брак, който единствен има юридическа стойност. ВъвВеликобритания, вГърция,Дания,Ирландия,Испания,Италия,Норвегия,Полша иШвеция църковният брак, както и гражданският, е законен пред държавата.
В православната църква се изисква една декларация, че бракуващите „са източноправославни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в пети брак“. Задължително условие е младоженците да бъдат православни християни. Ако единият от тях не е, но иска да приеме православна вяра, се налагамиропомазване. Освен това са необходими венчални халки, 2свещи и бутилка червеновино.
При християните от първите векове не съществувал самостоятелен ритуал за бракосъчетание. Двойката се женела според обичая, присъщ на съответната култура и обществена група, но „в името на Господа“.[1]Арменската апостолическа църква първа признава и налага необходимостта от църковен обред при сключването на брак. ВъвВизантийската империя бракът дълго време се е регулирал отРимското право и представлявал нещо като писмен договор основно между гражданите от висшите съсловия. Окончателната забрана за сключване на брак без благословията на свещеник се налага по времето наимператорАндроник II Палеолог (1282 – 1328) ипатриархАтанасий I (1289 – 1293; 1303 – 1309).