Денят, в който споредБиблията Иисус Христос възкръсва е последният от седмица, известна като Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията - настаробългарски думата "страст" означава и "страдание" и в случая обозначава преживяванията наБога Син в течение на нея). Тя съвпада със седмицата, в която евреите честват празникаПасха/Песах (в памет на началото на т.нар.Изход - пътуването на предците им към и около странатаХанаан, след период на многовековнаегипетска власт над тях), откъдето идва и влиянието му върху хронологията и обредността на Великденските празници. Също традиция, заимствана от еврейската, е за начало на деня в хода на тези празници се приема вечерта на предишния, споредсветския календар.
Страстната седмица е последната седмица наВеликия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Предхожда се отЦветница (когато Исус Христос тържествено влиза вЙерусалим). Всеки ден от Страстната седмица се нарича велик –Велики понеделник,Велики вторник и така нататък, с изключение наРазпети петък - денят на смъртта наМесията. Завършва с Великден. У православните християни, денят след нея е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на Великден и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричанаСветла седмица. С нея започва период от 40-50 дни, известен като Великденски период.
В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на втория ден след когато Христос еразпънат на кръст и погребан (в една скална ниша). Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетилигроба. След това Исус Христос се явява на своята сподвижницаМария Магдалена, която отначало решава, че някой е преместил трупа му и дори го взема за човека, който го е направил, а после - и наапостолите, т.е. на най-близките си ученици. Скоро се изяснява, че Исус не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив доОтца. Именно с тази цел, както и за да установиНов завет, са се е случили, според Библията, неговите живот, смърт и възкресение.
Първоначално Великден се е празнувал едновременно с еврейската Пасха, фактически възприеман като нейна разновидност, но с отдалечаването наранното християнство от практиките наюдео-християните и въобще - от юдаизма - възниква идеята да се празнува, както отделно от евреите, така и в различно време. Постепенно се оформят 2 течения (за придържане към датата 14 нисан, когато и да се пада тя, и против това), всяко от тях има множество привърженици и от някои висши духовници (напримерпапа Виктор I) се водят упорити борби за уеднаквяване на датите или дори само в какви дни от седмицата да може да се празнува (папа Виктор I настоява да е винаги в неделя, но не успява да се наложи, въпреки чеотлъчва от Църквата противниците си).
Сред доводите на противниците на допитването до евреите за дата на 14 нисан и празнуване според съобщенията им е и този, че следразрушаването на Втория храм и разселването на евреите, техните учени са скъсали с оригиналния метод и място на пресмятането му и резултатите им не са нито единни, нито винаги верни (което се доказва с това, че понякога изчисляват Пасхата, преди равноденствието, а преди това винаги е била след него). На много места това се приема и се създават местни методи за пресмятане, а другаде продължават постарому или приемат, че е достатъчно Великден да е неделята след еврейската Пасха. До консенсус по въпроса се стига едва от присъстващите наПървия вселенски събор в Никея (325 г.), окончателно е решено да не се празнува винаги на една и съща дата с евреите, а формулата която епостулирана е:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първотопролетнопълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
С това се ограничава провеждането на Великден до веднъж в 1календарна година (Пасха е възможно да има и 2 пъти). Църковното пролетноравноденствие (тогава - календарът, който се следва в това отношение повсеместно до XVI век еЮлианският календар) е на 21 март, а изразът "след първото пролетно пълнолуние" визира разположението на неделята от Страстната седмица (в смисъл, че неделята - на която е Великден - трябва да е след пълнолунието, но част отСтрастната седмица може да бъде и преди него).[1] Така най-ранната дата за празнуване на Великден става 22 март.[2]
Година
Западни
Източни
2001
15 април
2002
31 март
5 май
2003
20 април
27 април
2004
11 април
2005
27 март
1 май
2006
16 април
23 април
2007
8 април
2008
23 март
27 април
2009
12 април
19 април
2010
4 април
2011
24 април
2012
8 април
15 април
2013
31 март
5 май
2014
20 април
2015
5 април
12 април
2016
27 март
1 май
2017
16 април
2018
1 април
8 април
2019
21 април
28 април
2020
12 април
19 април
2021
4 април
2 май
2022
17 април
24 април
2023
9 април
16 април
2024
31 март
5 май
2025
20 април
2026
5 април
12 април
2027
28 март
2 май
2028
16 април
2029
1 април
8 април
2030
21 април
28 април
Известно време дата на Великден се изчислява ежегодно и се съобщава на останалите патриарси отАлександрийския, но после това е преустановено и изчисленията започват да се правят по места и с разнородни резултати. За трайно връщане към александрийския метод са съставени таблици за предварителното й пресмятане и посочване, основани на т.нар.Метоничен цикъл. На градАлександрия в Египет (древен научен център в делтата на рекаНил) те са наречени Александрийски пасхалии. Ползват се въобще с голям авторитет, но и са били многократно подлагани на преработки и комбиниране с други методи, вследствие на което има и много другипасхалии.[3]
С установяването на 2 основни християнски деноминации -Православна църква иКатолическа църква (от която после се отцепватпротестантите) се явява ново различие в празнуването на Великден - според мнението трябва ли датата му да се съобразява изобщо с Песах или - не. Сред православните християни е утвърдено мнението, че хронологически по-вярно е Великден да се празнува задължително след еврейската Пасха и че това произтича от решението на Първия вселенски събор от 325 г. и е в съгласие с него. При оформянето на католическия календар то не се тълкува така, а само като задължение за отделно от еврейското празнуване, но като място и формат, а не по време. В случай на такова съвпадение или предхождане на Пасха, от датата на която поначало би бил Великден, католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с единлунен месец.[1] Докато поГригорианския календар Великден може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той задължително следва Пасха. СъщевременноПасха се изчислява според новолунието (споредеврейския календар), а между новолуние и пълнолуние има половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм, както еврейската Пасха.[2]
В резултат на създаването и приемането наГригорианския календар (отчитащ това, че по времето наЮлий Цезар не се е знаело толкова точно, на колко дни е равна 1 година) се появява и един интервал от около 2 седмици между православния (или по-скоро юлианския, тъй като и сред православните народи има такива, чиито църкви или власти са се отказали от Юлианския календар) и католическия (или по-скоро григорианския - тъй като този календар се налага и в страни, чието вероизповедание не е католическо) Великден, дори и ако иначе биха съвпадали. Това различие е донякъде преодоляно с въвеждането на някои места (включително вБългария) наНовоюлианския календар, което е валидно и изобщо заподвижните празници. В него е взето под внимание това, че григорианският календар е астрономически много по-верен от юлианския и за отправна точка за изчисляване на датите на Великден са възприети датите на новолунията, както са посочени в него (но за по-голямо приближаване до Александрийските пасхалии самото правило за определяне на Великден се тълкува по-скоро в смисъл, че Страстната седмица е онази, в която тази с пълнолунието е вече отминала, а за дата на пролетното равноденствие се приема 3 април, което е отношението по този въпрос и на запазилите юлианския календар и изобщо непризнаващи календарната реформа, въпреки че за тях датата 3 април по григорианския се равнява на 21 март по юлианския). Тъй като юлианското (както е разположено в григорианския календар - 3 април вместо 21 март) пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.[4] Същевременно различието с католическия Великден много често е сведено до 1 седмица или отсъства, макар че понякога са разделени (заради еврейскатаПасха) и от повече отмесец.
Предложени са методи за окончателно уеднаквяване на датите[5], включително и с непосредствени наблюдения на Слънцето и Луната отЙерусалим или уговаряне на всеобщ и постоянен елементарен метод (алгоритъм), без каквито и да било допълнителни пресмятания (например денят след втората събота на месец април).[6]
Подготовката за честването на Великден започва през Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запалентрисвещник, пеейки:
Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.[7]
В православните храмовепоследованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва вЙерусалим, в храма „Възкресение Христово“, при слизането наБлагодатния огън и се възприема като приемане на Благодатния огън от свещеника. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос воскресе“, на което получава отговор: „Воистину воскресе“ (тази двойка реплики е известна, катоВеликденски поздрав). При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специаленаналой (масичка), след това се четеЕвангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:
Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата![8],
на което подучено лице (човек, който играе някаква ритуалнадиалогична роля) отвръща:
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, отварящрайските двери и с пеене наКанона на празника – "Воскресенния ден" - хората влизат с песнопения в храма, за да се извършилитургията на празника.
Черква „Възкресение Христово“ вСофия, кварталКрасна Поляна - строителството на храма започва през 30-те години на XX век, осветен е през 1945 година от Софийския митрополитСтефан[12][13]. Част от Софийска епархия на БПЦ;
Черква „Възкресение Христово“ вСофия, кварталЧелопечене - осветен е през 1911 година[14]. Част от Софийска епархия на БПЦ;
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца (най-често - кокоши, но понякога и от други птици, като пъдпъдък, чиито яйца са много по-дребни и затова са смятани за атрактивни), които се поднасят на Великден, през пролетта. Оцветяват се и се орнаментират разнообразно, но за най-традиционен от гледна точка на символиката на празника се счита червеният цвят. Той има ключова роля и в популярната легенда за срещата на римския императорТиберий и Мария Магдалена, последователка на Исус Христос, която в тази история се заема с начинанието да съобщи за подвизите и мисията му на владетеля. Намира Тиберий в двореца му и или го заварва да яде яйца или сама му носи в дар (по стар еврейски обичай за обдаряване на домакините от гостите). На императора разказът й му прозвучава твърде невероятно и той й заявява, че ако казаното от нея е вярно, значи може и бялото яйце да стане червено, след което това се сбъдва. Според друга версия, тя просто му подарява яйце, обагрено в червено, като символ на кръвта на Христос. Преданието гласи, че именно оттогава е обичаят яйцата да се червят (боядисват в червено) и че впоследствие са въведени и други оцветявания, но има исторически и археологически данни, че това се е правело още вДревен Египет и е характерен заПерсия обичай, практикуван отдавна и от римляни и гърци, както и че е бил познат вДревен Китай. Ритуалите им, свързани с боядисани яйца, символизират раждането на живота.[17]
Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Съществува поверие, че ако докато яйцето е още топло и прясно боядисано тя нарисува кръстен знак на челата на децата в семейството това ще им осигури здраве. Популярно е и поставянето на първото боядисано червено яйце пред домашната икона, за да пази дома.
Оцветените яйца се дават на гостите и на домашните и се провеждат състезания с тях, чие ще се окаже най-здраво, като вид гадаене за здраве. Яйце-победител, особено - многократен - е наричано сепитети, като "бияч" или "борец". Също така и при гостуване се носят великденски яйца за домакините и близките им. Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка за кумовете.
До появата наизкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош може да се получи червена багра, отсмрадлика – оранжева, със зелен цвят – от коприва, в жълто – от орехи и от кори отябълка или с отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса са се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
През XVIII век започва производството на шоколадови яйца - те могат да бъдат, както масивни, така и кухи. Последното позволява във вътрешността им да се поставят различни забавни изненади или лакомства за получателите им. Това е приложимо и въобще към изкуствените яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60-те години XX век се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца наПетер Карл Фаберже (ювелир, работил за руските цареАлександър III иНиколай II), изработени от скъпоценни камъни иблагородни метали.
Широко използвани за изразяване на идеята за възраждане на живота и природата са и флоралните мотиви - свързани с цветята, а особено много - с предхождащия Великден празникЦветница.
Великденският заек, като символ на пролетното възраждане на природата предшества разпространението на християнството. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, отразяваща част от митологията на древните германци и скандинавци, според която Великденският заек някога е бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня (Еостре/Остара). Тя я превръща в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.[18]
Великденският заек е основна фигура в празнуването на Великден вСАЩ, където децата оставят своите великденски кошнички празни в навечерието на Великден, с надеждата да им остави в тяхподаръци, ако са били достатъчно добри и послушни - това обикновено са яйца и сладкиши, но могат да бъдат и [играчки. Те очакват и в двора или из околността да има скрити яйца, които могат да намерят там и за които се предполага, че са снесени от заека. Подобни обичаи са разпространени и в други страни - главно отЗападна Европа, но в някои случаи сходна роля имат други животни, като котки и лисици, а в Австралия това е местното животно билби (обикновен торбест бандикут), което външно прилича донякъде на заек, но няма неговата лоша слава на вредител сред местните фермери.
Тъй като яйцата, ползвани от хората, се снасят основно от кокошките, те и техните малки - пиленцата - също са на някои места популярни, като великденски символ.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. За първи път козунак се приготвя през 17 век въвФранция (френският тип козунак се нарича бриош - Brioche).[19] ЗаИталия е характерен подобен сладък хляб –панетоне. Донякъде подобни са и немският хлябщолен, както и характерното заполските великденски традиции ястие бабка (сладка пита с формата на пресеченконус и с голяма дупка в средата, подходяща за поставяне на разни тематични украси).[20]
В България по традиция великденските хлябове се замесват в четвъртъка преди Великден, вГърция – в петък и др. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденскияткозунак. Според изследователи наБългарското Възраждане, за първи път козунак в съвременния му вид се готви в градШумен, покрай унгарските емигранти там, начело сЛайош Кошут, след края наУнгарската революция. Както руският обреден хляб кулич, така и други разпространени средславянските народи празнични обредни хлябове, като украинската паска/пасха (различна от едноименното руско и също великденско изделие, което се прави отизвара) и балканският козунак вероятно са се развили, като по-светска версия на богослужебния обреден хляб артос, който също има голямо приложение по великденските празници.[21]
Агнешкото месо е възприемано, като много важна част от великденската трапеза, а самото агне (малкото на овцата) – свързвано с Исус Христос, който е наричан иАгнец Божи.
.jpg)
_with_Italian_Easter_cake_Colomba_and_Limoncello_2016_(2).jpg)
