Държавата град Ватикан[2][3][4] (официално наиталиански:Stato della Città del Vaticano; налатински:Status Civitatis Vaticanæ) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Площта ѝ е около 49 хектара, а населението – 842 жители[5]. Разположена е на Ватиканския хълм в западната част наРим, столицата наИталия, и е изцяло заобиколена от града.
Това е църковна държава (видтеокрация), управлявана отепископа на Рим –папата. Всички най-висши държавни функционери са католически духовници от различни националности. Независимият град-държава е основан през 1929 г. сЛатеранския договор междуСветия престол икралство Италия. Според условията на договора, Светият престол има „пълна собственост, изключителна суверенна власт и юрисдикция“ над града-държава[6].
На територията на Ватикана се намират религиозни и културни обекти, като напримерБазиликата Св. Петър,Сикстинската капела иВатиканските музеи. Те разполагат с някои от най-известните картини и скулптури в света. Уникалната икономика на Ватикана се поддържа финансово от продажбата напощенски марки и туристическисувенири, такси за допускане до музеи, както и продажбата на публикации.
При употреба на български името на държавата се членува със спазване на правилата за пълен и кратък член.[7]
Името „Ватикан“ предхожда християнството и идва от латинскиMons Vaticanus, което означава връх Ватикан[8]. Отделен от града, на западния бряг на рекаТибър, този район е защитен с включването му зад крепостните стени отЛъв IV, които по-късно са разширени в укрепени стени приПавел III,Пий IV иУрбан VIII.
При влизането в сила на Латеранските договори от 1929 г., границите на предложената територия са повлияни от факта, че голяма част от нея вече е заградена. Част от границата е оформена от самите сгради, а за една малка част от нея е построена модерна стена.
Ватиканът е разположен в южната част наЕвропа. С площ едва 0,44 km² (440 декара), той заема едноименния хълм в западната част на градРим. Общата дължина на държавната граница е 3,2 km. В по-голямата си част тя съвпада с построената през Средновековието отбранителна стена. Пред площада „Свети Петър“, който е и официален вход към Ватикана, границата е обозначена с бели камъни, вградени в настилката. На около 300 m източно от входа към площада се намира рекаТибър, а разстоянието до брега наСредиземно море е около 18 km в югозападна посока.
В югозападната част на Ватикана, освен площад „Свети Петър“, се намира и базиликата „Свети Петър“, смятана за най-голямата католическа църква в света. На север от тях се намиратВатиканските музеи и други административни и религиозни сгради. По-голямата част от западната половина на Ватикана е заета отВатиканските градини – парков комплекс, чието начало е поставено още презРенесанса.
Все още няма паспортни проверки за посетителите, които идват във Ватикана от заобикалящата го територия на Италия. Има безплатен обществен достъп до площад Свети Петър и базиликата и в отделни случаи до залата, в която се провеждат папските аудиенции. За тези аудиенции и за големи церемонии в базиликата и на площад „Свети Петър“ билетите са безплатни, но трябва да бъдат получени предварително. Ватиканските музеи, включващи Сикстинската капела, имат такса за вход. Няма публичен достъп до градините, но могат да бъдат уредени екскурзии до градините и до разкопките под базиликата за малки групи.
Името Ватикан вече е в употреба по време наРимската република, използвано заблатиста област на западния бряг на рекаТибър, в покрайнините на разположения на отсрещния бряг градРим. В началото на първото хилядолетие блатата са пресушени отАгрипина Старша, която изгражда на Ватиканския хълм нови градини. Нейният син, император Калигула, започва да строи тамарена за колесници, която е завършена при императорНерон, и става известна катоЦирк на Нерон. Калигула организира и пренасянето от Египет наобелиска, разположен днес в центъра на площад „Свети Петър“.[9][10]
Още преди идването нахристиянството се предполага, че тази първоначално необитаема част на Рим се смята за свещена, или поне че не е на разположение за обитаване.
Особено ниското качество на водата във Ватикана, дори и след рекултивацията на зоната, води до много смъртни случаи сред войниците. Когато галите и германците не понасат жегата и пият от потока, техните вече изтощени тела отслабват още повече и стават лесна плячка за болести.[11][12]
Циркът на Нерон, разположен частично под южната част на днешната базилика „Свети Петър“, става едно от местата, на които в средата на 60-те години на първи век по обвинението за предизвикване на пожара, унищожил по-голямата част от Рим са измъчвани много християни. Според древно предание, сред тях е и светиПетър, разпънат на кръст с главата надолу[13] и погребан в общ гроб край арената, на мястото на днешнатацърква. От другата страна на цирка, през Античността са разположени погребални паметници, мавзолеи и малки гробници, както и жертвеници на езическите богове на всички видове политеистични религии, които просъществуват до изграждането на Константиновата базилика „Св. Петър“ в първата половина на IV век. Останки от този древеннекропол излизат наяве спорадично по време на ремонти от различни папи през вековете, особено по време наВъзраждането, докато са систематично изкопани със заповед на папаПий XII от 1939 до 1941 г.[14]
През 326 година, по времето на императорКонстантин I, на мястото на предполагаемия гроб на свети Петър, вече смятан за основател наРимската църква, е изградена Константиновата базилика. Около нея постепенно се изграждат допълнителни сгради, свързани с култа към светеца. В края на V век папаСимах построява в близост до църквата новдворец.[15]
Папската държава е територия на италианския полуостров под суверенното пряко управление на папата от 756 до 1870 г. Началото на Папската държава е положено през 756 г. от франкския кралПипин III, който подарява на папаСтефан III територията на бившияРавенски екзархат – акт останал в историята под името „дар на Пипин“. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици[16] Тя е сред най-големите държави на Апенинския полуостров от средата на осми век до обединението на Италия под водачеството накралство Пиемонт-Сардиния през 1861 г.
През 1861 г. голяма част от територията на Папската държава е завладяна откралство Италия, като под контрола на папата остава само областтаЛацио, включително Рим. През 1870 г. папството губи властта си и над тях (в т.ч. и над Ватикана) и в следващите 59 години не притежава никаква физическа територия.
Папската държава, просъществувала в продължение на 1114 години е напълно ликвидирана през 1870 г. в резултат на поредицата от военни конфликти за обединението на Италия. Папите от 1870 г. до 1929 г. не признават създаденото по този начин Италианско кралство, като са принудени по време на понтификата си да остават изолирани в частта от Рим, известна днес като Ватикан, призовавайки всички католици да бойкотират политическия живот в италианската държава.
Държавата Ватикан е създадена на11 февруари1929 г., когато италианският фашистки лидерБенито Мусолини слага край на кризата между обединена Италия и Ватикана, подписвайкиЛатеранските договори за гарантиране на суверенитета на града-държава[17]. Името си договорът дължи на Латеранския дворец, където е сключен.
Като цяло договорите се състоят от три части – същински договор, финансова конвенция и конкордат. С тях правно са регулирани взаимните претенции между италианската държава от една страна, и папският престол от друга. Основните клаузи засягат територията на Ватикана, правата и привилегиите на католическата църква и т.н.
Светият престол, под ръководството на папаПий XII води политика на неутралитет по време наВтората световна война. И германските войски окупирали град Рим през септември 1943 г. и съюзниците през 1944 г. зачитат Ватикана като неутрална територия.[18] Един от основните дипломатически приоритети на епископа на Рим е да се предотврати бомбардирането на града; папата протестира дори когатоброшури, разхвърлени със самолети над Рим, попадат на територията на Ватикана. Той твърди, че дори само няколко такива в рамките на града-държава нарушават неговия неутралитет.[19] Британската политика, изразена в протокола от заседание на кабинета, гласи че не трябва в никакъв случай да се безпокои Ватикана, но че действията на британската армия по отношение на останалата част от Рим ще зависят от това доколко италианското правителство спазва правилата на войната. От своя страна САЩ се противопоставят на военни действия срещу италианската столица, страхувайки се, че ще засегнат чувствата на католическите членове на военните си сили, но в същото време отбелязват, че не могат да спрат британците, ако искат да бомбардират Рим. Британците безкомпромисно заявяват, че ще бомбардират Рим, ако нуждите на войната го налагат.[20] През декември 1942 г. британски пратеници препоръчват на Светия престол да обяви Рим за „отворен град“, но Мусолини отхвърля предложението, когато Светият престол го препраща до него. Във връзка с нахлуването на съюзническите сили вСицилия на19 юли1943 г. 500 американски самолета хвърлят бомби над Рим – по-конкретно над железопътните възли. Около 1500 души са убити, а самият папа Пий XII, който в предходния месец изказва сериозни опасения, че това може да се случи, отива до мястото на трагедията. Още едно въздушно нападение е проведено на13 август 1943 г. – след като Мусолини временно е свален от власт.[21] На следващия ден, новото правителство обявява Рим за отворен град, след като се консултира със Светия престол за текста на декларацията, но британците обявяват, че няма да признаят Рим като такъв.[22]
Папските военни структури, с изключение нашвейцарската гвардия, са разпуснати по волята наПавел VI, както е отбелязано в писмо от 14 септември 1970 г. Жандармерията на корпуса е преобразувана в гражданска полиция и сили за сигурност.
През 1984 г. ново споразумение между Светия престол и Италия модифицира някои по-ранни разпоредби в договора, включително и позицията накатолицизма като италианска държавна религия – статут, въведен откралство Сардиния през 1848 г.
Строителството през 1995 г. на нова къща за гости, „Domus Sanctae Marthae“, в непосредствена близост до базиликата „Свети Петър“ е критикувано от италианските екологични групи, подкрепени от италианските политици. Те смятат, че новата сграда ще блокира изгледа към базиликата от близките италиански апартаменти. За кратко време плановете обтягат отношенията между Ватикана и италианското правителство. Ръководителят на катедрата по технически услуги на Ватикана енергично отхвърля предизвикателствата и посегателствата върху правото на държавата Ватикана да строи в рамките на своите граници.
Ватиканът е абсолютнатеократична монархия. Държавен глава на Ватикана епапата. В неговите ръце е съсредоточена законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Папата се избира откардиналско събрание (конклав) и изпълнява функциите на държавен глава пожизнено.
Ватиканът е независима държава и като такава има всички атрибути на държава съгласно международното право – поддържа дипломатически отношения с други държави, има собственипосолства и дипломатически мисии, международни паспорти и т.н.
Еднокамарна първосвещеническа комисия за града-държава Ватикана, която се назначава от папата, действа катозаконодателна власт, предлагазаконодателство иполитика на папата[1]. Преди влизане в сила,законите и политиките, приети от Комисията, трябва да бъдат одобрени от Върховния понтиф чрез Секретариата на държавата, и да бъдат публикувани в притурката наActa Apostolicae Sedis наиталиански език.
„Съветниците на държавата“ дават консултации при изготвянето на всяко законодателство. Те могат да се консултират или самостоятелно, или заедно[23].
Папата е официален владетел на Ватикана. Той делегира изпълнителната власт на председателя на Комисията на града-държава Ватикана, който е официален президент на правителството. Президентът се назначава от папата за срок от пет години, но може да бъде отстранен по всяко време от него. Той докладва по всички важни въпроси на Секретариата, главният консултативен орган на папата по всички въпроси, дори ако те принадлежат към специфичната компетентност на Комисията за Ватикана, или например на Конгрегацията за католическото образование. Ватикана не поддържа преки дипломатически отношения с други държави. Неговите външни отношения се управляват от Светия престол.
Ватикана има правна система, различна от тази на Италия. Съдебната власт на папата се упражнява чрез префекта на Върховния съд на Апостолическия подпис, тъй като той по закон служи също като председател на Касационния съд на Ватикана (най-високиятапелативен съд)[24].
Населението на страната е няколкостотин души, като в нея всеки ден влизат хора с цел работа, а около 18 милиона я посещават всяка година. За една година нейните съдилища разглеждат 640 граждански дела и 226 наказателни дела[25]. Наказателните дела обикновено са за дребни престъпления катоджебчийство[26]. Ако тези престъпления се извършват на площад Свети Петър, извършителите могат да бъдат арестувани и съдени от италианските власти, тъй като тази област е обикновено патрулирана от италианската полиция[27].
Съгласно условията на член 22[28] от Латеранския договор, Италия по искане на Светия престол, може да накаже лица за престъпления, извършени в рамките на Ватикана и да предяви иск към лицето, извършило престъплението, ако то потърси убежище на италианска територия. Лицата, обвинени в престъпления, признати като такива, както в Италия, така и във Ватикана, които са извършени на италианска територия, се предават на италианските власти, ако те потърсят убежище във Ватикана[28][29].
Ватикана не разполага съсзатвори с изключение на няколко килии за временно задържане[26][30]. Хората, осъдени за извършване на престъпления във Ватикана, излежават присъдата в италианските затвори[31].
Швейцарската гвардия от въоръжените сили на Ватикана
Ватиканът няма собствени въоръжени сили, въпреки това Швейцарската гвардия се грижи за сигурността в страната.
До1970 г. са съществували 4 вида въоръжени сили:Дворянска гвардия,Палатинска (дворцова) гвардия,Папска жандармерия иШвейцарска гвардия. През 1970 г. папаПавел VI реформира въоръжените сили, ликвидирайки първите три вида и оставяйки заохрана на държавата само Швейцарската гвардия, основана през1506 г. През2002 г.Йоан Павел II възстановяважандармерията, но оттогава тя изпълнява самополицейски функции и не е част от въоръжените сили. В края на 2005 г. охраната се състои от 134 членове. Съществува специално споразумение между Светия престол иШвейцария. Всички служители трябва да са католици, неженени мъже с швейцарско гражданство, които са завършили основното си обучение в швейцарските въоръжените сили с удостоверение за добро поведение, на възраст между 19 и 30 години, и са най-малко 174 cm височина.
Любопитен факт е, че макар и формално, в процентно съотношение Ватиканът е най-милитаризираната държава в света. По данни за 2005 г. при тогавашно население от 557 граждани, 101 са военни на действителнавоенна служба, което представлява 18% от населението[32] и превъзхожда повече от три пъти втората страна по този показател –Северна Корея (4,9%).
Униформата на гвардейците е изработена от италианскияхудожник искулпторМикеланджело. Днешният вид на униформите обаче е дело на един от командирите на армията, Жул Репон (1910 –1921). Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове, познати на всички. ПапаЛъв X прибавя червеното в чест на рода, от който произлиза –Медичите.
Ватиканът е призната национална територия съгласно международното право, но Светият престол е този, който установявадипломатически отношения от негово име, в допълнение на собствената дипломация, сключвайки международни споразумения от негово име. По тази причина Ватиканът няма своя собствена дипломатическа служба.
Поради ограниченото пространство, той е една от малкото страни в света, която не е в състояние да имапосолства на собствена територия. Чужди посолства на Светия престол са разположени в Рим, само по време на Втората световна война е имало служители на някои посолства, акредитирани към Светия престол – като например наОбединеното кралство, докато Рим е окупиран от силите на Оста и наГермания, когато съюзницитете контролират Рим.
Въпреки това, градът-държава участва в някои международни организации, които са малобройни в сравнение с тези, в които участва Светият престол – или като член или със статут на наблюдател[33][34].
Ватиканът сам по себе си е с голяма самостоятелна културна значимост. Сгради като базиликата Св. Петър иСикстинската капела са място на изключителни произведения на изкуството на едни от най-известните художници в света катоБотичели,Бернини иМикеланджело. ВъвВатиканската библиотека и Ватиканските музеи има произведения от изключителна историческа, научна и културна значимост. През 1984 г. Ватиканът е включен отЮНЕСКО къмсписъка на световното културно и природно наследство. Той е също така пазител на латинския език посредством папската академия. Туризмът също е важна част от живота на Ватикана.
Ватиканът има нестопанска плановаикономика. Бюджетът на града-държава Ватикана включва Ватиканските музеи, пощата и се издържа финансово от продажбата напощенски марки,монети,медали и туристически сувенири, както и от такси за вход до музеи, от продажбите на публикации и дарения откатолиците от целия свят[35]. По-голямата част отработещите (музейни прислужници,градинари,портиери и др.) са граждани на Италия. Доходите им и жизненият им стандарт са сравними с тези на колегите им, които работят в Рим. Други индустрии включват печат, производство намозайки и производството науниформи. Ватиканът има иаптека.
Ватиканът има собствена банка, по-известна под името „Институт за религиозните дела“, която провежда финансови операции по цял свят. Банката имабанкомат с инструкции налатински, вероятно единственият такъв банкомат в света[36].
Издава и собствени монети и печати. Използваеврото като собственавалута от1 януари1999 г., благодарение на специално споразумение сЕвропейския съюз (Решение 1999/98). Поради своята рядкост, ватиканските евромонети са много търсени отколекционерите.
На 24 февруари 2014 г. Ватиканът обявява, че създава Секретариат по икономика, който да отговаря за всички икономически, финансови и административни дейности на Светия престол и Ватикана, начело с кардиналДжордж Пел. Това става след като двама висши духовници, включително монсеньор са уличени в престъпления, по-специалнопране на пари[38].
Почти цялото население на Ватикана са служители на католическата църква.
Към 31 декември 2005 г. от 557 поданици на Светия престол 58 сакардинали, 293 садуховенство и са членове на папските представителства, 62 души са останалите членове на духовенството, 101 – членове нашвейцарската гвардия, а останалите 43 – обикновени цивилни.
Етнически, повечето граждани са италианци, с изключение на членовете на швейцарската гвардия. Временното население включва около 2400 италианци, работещи там, но живеещи извън града-държава.
Ватиканът няма приет официален език, но за разлика от Светия престол, който най-често използвалатински за своите официални документи, Ватиканът използва само италиански в своето законодателство и официалните съобщения. Италианският е също ежедневният език, използван от повечето от тези, които работят в държавата. В швейцарската гвардия,немският е езикът, използван за даване на команди, но отделните членове наохраната даватклетва за вярност на собствените си езици:немски,френски,романшки илииталиански. Официалните езици на страницата на Ватикана са италиански,английски, френски, немски ииспански.
Поданиците на Ватикана иматпаспорт сдипломатически статут на Светия престол и се издават от държавния секретариат. Всички те са служители на католическата църква.[39][40] По принцип нямат право да имат друг паспорт или друго гражданство освен това на Светия престол, макар че изключение е направено за папаБенедикт XVI, който запазва германското си гражданство, и папаФранциск, който запазва аржентинското. Гражданство не се получава на базата на раждане на територията на града-държава. Гражданството се прекратява след прекратяване на съответната служба. Който загуби ватиканското си гражданство и няма друго, получава италианско гражданство според клаузите на латеранския договор. През 2011 година само 220 души имат гражданство, въпреки че всичките жители са повече от 800. От тях само 30 са жени.[41]
Ватиканът има сравнително добре развита транспортна мрежа като се има предвид неговия размер, не разполага слетища иавтомагистрали, но има вертолетна площадка –Ватиканския хелипорт. Тя е открита през1976 г. и се използва за връзка на Ватикана с международните римски летищаФиумичино иЧампино и крайградската папска резиденция вКастел Гандолфо. Ватикана е един от малкото независими държави без летище, и се обслужва от летищата на Рим.
Страната притежава железопътно разклонение с дължина от 700 метра игара, построена през1932 г., югозападно от катедралата „Свети Петър“. Ватиканското железопътно разклонение е съединено с италианската мрежа[42]. Използва се предимно за превоз натовари.
Градът се обслужва от независима, модерна телефонна система, както и от пощенска система, която започва да функционира на13 февруари1929 г. На 1 август държавата започна да издава свои собствени пощенски марки, под ръководството на филателна и нумизматичният служба. Ватиканът също така има собственинтернет.
Радио Ватикана, което е организирано отГулиелмо Маркони, предава на къси вълни, средни вълни и FM честоти, както и в Интернет. Нейните основни преносни антени са разположени на италианска територия. Телевизионни услуги се предоставят от Телевизионния център на Ватикана.
Климатът на Ватикана есредиземноморски (Csaпо Кьопен), с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Средните минимални температури през януари са около 4 °C, средните максимални температури през август – около 29 °C, а годишното количество на валежите – около 730 mm.
↑Fundamental Law of Vatican City State, Art. 13 §2
↑Legge che approva l'ordinamento giudiziario dello Stato della Città del Vaticano (Suppl. 12) //Acta Apostolicae Sedis (AAS) 79.Holy See, 1987. с. 45–.