Варшава (наполски:Warszawa) е столицата наПолша и най-големият град в страната. Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 517,24 km².[3] Разположен е на рекаВисла, на приблизително 350km отБалтийско море иКарпатите. Населението му е 1 764 615 души (2017 г.), а за цялатаагломерация – около 3 100 000 души (2017).[4] Градът е осми по население вЕвропейския съюз.
Първите поселения на мястото на днешна Варшава са били на територията наБродно (IX – X век) иУяздовски замък (XII – XIII век).[5]След като замъкът бива нападнат от съседни кланове и владетели, възниква ново рибарско селище, наречено Варшова. Принцът наПлоцк основава това селище, представляващо днешна Варшава, през около 1300 г. В началото на XIV век то става едно от седалищата наМазовското княжество и официална столица през 1413 г.[5] Икономиката на града по това време разчита основно на занаятчийството и търговията. По-късно княжеството е включено в състава наКралство Полша през 1526 г.[5]
През 1529 г. Варшава за пръв път става седалище наСейма, за постоянно от 1569 г.[5] През 1573 г. градът дава името си наВаршавската конфедерация, която формално установяварелигиозна свобода вЖечпосполита. Поради централното си местоположение между столиците на съюза,Краков иВилнюс, Варшава става негова столица, когатоСигизмунд III Васа премества столицата от Краков във Варшава през 1596 г.[5] През следващите години градът се разраства. Създават се няколко частни независими райони, които са собственост на аристократи и дворяни и се управляват със свои собствени закони. Три пъти между 1655 и 1658 г. градът попада под обсада и три пъти бива плячкосван от шведски,бранденбургски итрансилвански сили.[5]
През 1700 г. избухваВеликата северна война, а градът е обсаден няколко пъти и принуден да плати тежки данъци. Варшава става раненкапиталистически град. По време на царуването наАвгуст II иАвгуст III градът бележи развитие.Саксонските монарси водят много известни германски архитекти, които построяван наново града в стил, подобен наДрезден. През 1747 г. е построена библиотеката наЗалуски, първата публична полска библиотека и най-голямата по това време.[6]
Станислав Август Понятовски, който премоделира интериора наКралския замък, прави Варшава център на културата и изкуствата. Той нарежда построяването и ремонтирането на множество замъци и имения.
Варшава е столица на Жечпосполита до 1795 г., когато бива анексирана отКралство Прусия в третата и последнаподялба на Полша.[7] Впоследствие става столица на провинциятаЮжна Прусия.
След многобройни нарушения на полската конституция от руска страна избухваНоемврийското въстание през 1830 г. Последвалата Полско-руска война през 1831 г. завършва с потушаване на въстанието и със съкращаване на автономията на кралството.[5] На 27 февруари 1861 г. руски войници откриват огън по варшавска тълпа, протестираща срещу руското владичество над Полша.[8] Пет души са убити. През 1863 – 1864 г. Варшава е обхваната отЯнуарското въстание.[8]
Варшава процъфтява в края на XIX век под властта на кмета Сократ Старинкевич, руски генерал, назначен отАлександър III. По това време във Варшава са прокарани първите водопроводни и канализационни системи, проектирани и построени от английския инженер Уилям Линдли. Освен това са модернизирани трамваите, уличното осветление и газовата инфраструктура.[5]
Преброяването на населението през 1897 г. посочва 626 000 жители на Варшава, което го прави третия най-голям град в Руската империя следСанкт Петербург иМосква.
Столица на Втората полска република: 1918 – 1939 г.
Варшава е окупирана от Германия от 4 август 1915 г. до ноември 1918 г. След войната от Германия е изискано да напусне териториите, контролирани от Русия през 1914 г., което включва Варшава. Германия постъпва точно така, ноЙозеф Пилсудски се връща във Варшава на 11 ноември и основаваВтората полска република със столица във Варшава. В хода наПолско-съветската война от 1920 г.Битката при Варшава се води на източните покрайнини на града, като столицата е успешно отбранена, аЧервената армия е победена.[9]
В периода 1932 – 1939 г. е построенаГлавната гара, която бива унищожена презВтората световна война. През декември 1939 г. кметът на града Стефан Старзински е убит от нацистите по време на обсадата им на града.
Над 85% от сградите във Варшава са унищожени в края на Втората световна война, включителноСтария град иКралския замък.Варшавското въстание избухва през 1944 г.Армия Крайова се опитва да освободи Варшава от германската окупация преди пристигането на Червената армия.
След германскотонахлуване в Полша на 1 септември 1939 г.Варшава е защитавана до 28 септември. Централна Полша, включително Варшава, попада под властта наГенерал-губернаторството, нацистка колониална администрация. Всички институции за висше образование във Варшава са затворени, а цялото еврейско население на града – няколко хиляди души (30% от населението на града) са събрани въвВаршавско гето. Градът става център на градската съпротива срещу нацистката власт в окупирана Европа. Когато на 19 април 1943 г. идва заповедта за унищожаване на гетото като част отОкончателното решение на еврейския въпрос наХитлер, еврейски бойци севдигат на въстание.[10] Въпреки че е слабо въоръжено и малобройно, гетото издържа почти месец.[10] След края на боя почти всички оцелели са избити, като само малцина успяват да избягат или да се скрият.[10]
Към юли 1944 г.Червената армия е навътре в полската територия и гони немците към Варшава.[11] Знаейки чеСталин е противник на идея за независима Полша,Полското правителство в изгнание в Лондон дава заповед наАрмия Крайова да се опита за завземе властта на Варшава от Германците преди Червената армия да е пристигнала. Така на 1 август 1944 г., докато Червената армия наближава града, избухваВаршавското въстание.[11] Боят постига само частичен успех и продължава 63 дни, вместо планираните 2. В края на краищата, бойците на Армия Крайова са принудени да капитулират.[11] Те са транспортирани като военнопленници в Германия, докато цялото цивилно население е изпъдено.[11] Полските цивилни смъртни случаи са оценени на между 150 000 и 200 000.
След това немците изравняват Варшава със земята. Хитлер, игнорирайки условията на капитулация, нарежда целият град да бъде унищожен, а колекциите в библиотеките и музеите да бъдат отнесени в Германия или изгорени.[11] Паметници и правителствени сгради са взривявани от специални немски отряди.[11] Около 85% от града е разрушен.
На 17 януари 1945 г., след началото наВисло-Одерската операция на Червената армия, съветски и полски части влизат в руините на Варшава и освобождават предградията на града от немската окупация. Градът бързо е превзет от съветската армия, която настъпва с бързи темпове къмЛодз.
1945 – 1989 г.: Варшава по време на Народната република
През 1945 г., след края на бомбардировките, бунтовете и унищожението, по-голямата част от Варшава лежи в развалини.
След Втората световна война, подкомунистическия режим на победилите съвети започва кампания за създаването на жилища, заедно с типични сгради заИзточния блок, като напримерДвореца на културата и науката, който е издигнат във Варшава като подарък отСъветския съюз. Градът поема отново функцията на столица и център на политическия и икономическия живот на Полша. Голяма част от историческите улици, сгради и църкви са възстановени в първоначалния им облик. През 1980 г. Старият град на Варшава е вписан всписъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Посещенията на папаЙоан Павел II в родната си страна през 1979 и 1983 г. водят до подкрепата на движениетоСолидарност и поощряват нарастващите антикомунистически настроения.
През 1995 г. е откритВаршавския метрополитен с една линия. Втора линия е открита през март 2015 г.[12] С влизането на Полша вЕвропейския съюз през 2004 г. Варшава претърпява най-големия икономически ръст в своята история.Европейското първенство по футбол през 2012 г. е открито във Варшава с мач между Полша и Гърция.
Варшава е разположена в източно-централна Полша, на около 300 km отКарпатите и на около 260 km отБалтийско море.[13] Градът е разполовен от рекаВисла. Средната надморска височина на града е около 100 m над морското равнище. Най-високата точка в града е 138 m, а най-ниската е 75,6 m над морското равнище. Варшава се намира върху две основни геоморфологични образувания: равно моренно плато и долината на река Висла.
Климатът на града еумереноконтинентален, със студена и снежна зима и топло и слънчево лято. Пролетта и есента са непредвидими и склонни към резки метеорологични изменения, но температурите обикновено са умерени.[14] Средната температура е между −1,8 °C през януари и 19,2 °C през юли. Средната годишна температура е 8,5 °C. Варшава е една от най-сухите столици в Европа, като средногодишните валежи са около 529 mm.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Това е градът с най-разнообразен демографски състав в Полша, със значителен брой жители, родени в чужбина.[16] В допълнение към полското мнозинство, в града има и значителноеврейско малцинство. Според руското преброяване от 1897 г. от общо 638 000 жители евреите съставляват 219 000 души (около 34%).[17] Предвоенното еврейско население на Варшава от над 350 000 души представлява около 30% от общото население на града.[18] През 1933 г. родният език на 833 500 души от общо 1 178 914 жители еполският.[19] Втората световна война променя демографията на града и до ден днешен етническото разнообразие е много по-малко, отколкото през предишните 300 години от историята на Варшава.[18] По-голямата част от съвременния растеж на населението се основава на вътрешната миграция и урбанизация.
През 1939 г. 1 300 000 души са живели във Варшава,[20] но през 1945 г. – едва 420 000 души. През първите години след войната ръстът на населението е приблизително. 6% и скоро градът започва да страда от липсата на апартаменти и площи за нови жилищни сгради. Първата коригираща мярка е разширяването на Варшавската област (1951 г.), но градските власти все пак са били принудени да въведат ограничения на регистрацията на пребиваване: само съпрузите и децата на постоянно пребиваващите, както и някои лица от обществено значение (като известни специалисти) са могли да получат адресна регистрация, като по този начин ще се намали наполовина нарастването на населението през следващите години. Това е създало стереотип, популярен сред обитателите на други градове, според който столичаните смятат себе си за по-добри само защото са живели в столицата. Въпреки че всички ограничения за регистрация за пребиваване са премахнати през 1990 г., до ден днешен се е запазил отрицателен образ на типичния варшавски гражданин.[21][22]
Подобно на повечето столици вЕвропа, Варшава е дом на значително повече хора родени в чужбина спрямо другите градове в страната, макар и да не се доближава до градове като Мадрид или Рим. През 2016 г. е изчислено, че 21 000 души, живеещи във Варшава, са родени в чужбина, въпреки че някои подозират, че действителният брой може да достигне 60 000 – 150 000, или между 1,2 и 8,5% от всички граждани на града. От тях най-многобройни саукраинците,виетнамците,беларусите ируснаците.[23]
Варшава е мултикултурен град. Според преброяването от 1901 г. от 711 988 жители 56,2% са биликатолици, 35,7%юдеи, 5% гръцкиправославни християни и 2,8%протестанти.[24] Осем години по-късно, през 1909 г., евреите са 281 754 (36,9%), 18 189 са протестанти (2,4%) и 2818мариавити (0,4%).[25] Това е довело до изграждането на стотициместа за религиозно богослужение във всички части на града. Повечето от тях са били унищожени следВаршавското въстание през1944 г. След войната новата комунистическа власт на Полша не е подкрепяла възстановяването на храмовете и само малък брой от тях са били възстановени.[26]
В проучване, проведено през 2010 г., 66% от жителите на Варшава са се обявили за вярващи, а 6% за невярващи.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
През 2011 г. Варшава бе класирана на 46-о място в света като най-скъп град за живеене.[27] Тя е класифицирана като алфа световен град (известен също като „главен глобален град, който свързва икономическите региони със световната икономика“) от GaWC, поставяйки я на едно ниво градове катоСидни,Истанбул,Амстердам илиСеул.
↑F.A. Brockhaus Verlag Leipzig (1935). Der Grosse Brockhaus: Handbuch des Wissens (in German). 20 (15 ed.). Brockhaus. p. 25.
↑Dānishgāh-i Tihrān. Faculty of Fine Arts (1990). International Conference on Reconstruction of War-Damaged Areas: 6 – 16 March 1986: Faculty of Fine Arts, University of Tehran, Iran. University of Tehran Press. p. 148.
↑Hermann Julius Meyer (1909). Meyers Konversations-Lexikon (in German). 20 (6 ed.). Leipzig and Vienna. p. 388.
↑Erich Zechlin (1916).Die Bevölkerungs– und Grundbesitzverteilung im Zartum Polen (The distribution of population and property in tsaristic Poland) (in German). Reimer, Berlin. pp. 82 – 83.
↑Marian S. Mazgaj (2010).Church and State in Communist Poland: A History, 1944 – 1989. McFarland. p. 67.ISBN 0-7864-5904-2.
.jpg)
_(cropped).jpg)
.png)
