Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Вал ди Суза

Координати:45°07′59.99″ с. ш.7°03′00″ и. д. / 45.133333° с. ш.7.05° и. д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вал ди Суза
Val di Susa / Valle di Susa
Вале ди Суза
Панорамен изглед към долината от Сакра ди Сан Микеле
Панорамен изглед към долината отСакра ди Сан Микеле
Карта Местоположение в Метрополен град Торино45.133333,7.05
Общи данни
Част от Италия
 Франция
Надм. височинаот 300 до 3612 m
Площ1200 km2
РекиДора Рипария
Инфраструктура
СелищаАвиляна,Суза,Бусолено,Улкс,Бардонекия
Вал ди Суза вОбщомедия
Тази статияетвърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 35 минути. Моля, обсъдете набеседатаразделяне на текста на отделни статии,по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели.
Долината в регион Пиемонт

Долината на Суза (наиталиански:Val di Susa, Valle di Susa – Вал ди Суза, Вале ди Суза; напиемонтски:Valsusa; наокситански:Val Susa; нафранко-провансалски:Vâl Susa; нафренски:Vallée de Suse – Вале дьо Суз) еалпийскадолина, разположена в западната част на регионПиемонт (Северна Италия) западно от градТорино, граничеща сФранция.

Името ѝ произхожда от древния малък градСуза, разположен на централно място, въпреки че най-големият ѝ център е градАвиляна към 31 декември 2019 г.

С дължина 80 км и с над 90 000 жители Вал ди Суза е най-голямата и най-населената в регион Пиемонт.

В горната ѝ част се намира най-западният край наИталия на територията на общинаБардонекия – върхът на планината Рока Бернауда на 3225 мнадморска височина.

Физическа география

[редактиране |редактиране на кода]

Въпреки че принадлежи изцяло към водосборния басейн на рекаПо и следователно къмиталианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически част отФренската република следПарижкия мирен договор през1947 г.: окръг Мон Сени и проходМон Сени в департаментСавоа; Вале Стрета,паданският склон на проходите Коле дела Скала (наиталиански:Colle della Scala, и Коле дел Монджиневро, връх Мон Шабертон вдепартамент Отз Алп.

Долината, разположена надлъжно, се пресича от рекаДора Рипария. Докосната е както отКотските Алпи (вдясно от река Дора Рипария и потока Чениския), така и отГрайските Алпи (вляво от тях). Потоците Дора ди Бардонекия и Чениския образуват две важни долини, които се разклоняват от главната: Вале ди Бардонекия и Вал Чениския.

Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено на входа наВал Чениския. От Вал Чениския идва пътят, който върви през проходаМон Сени и който се среща при градчето Суза с пътя, идващ от Прохода на Монджиневро.

Геология

[редактиране |редактиране на кода]

Произходът на Вал ди Суза е преди 40 и 25 млн. год. по време на фаза от процеса наАлпийската орогенеза.

Римската арка в градчето Суза (9 – 8 пр.н.е.).

Типове скали

[редактиране |редактиране на кода]

В ляватаорографска част в Долна Вал ди Суза и доМон Сени се откриват варовиковишисти,гнайси,серпентини,слюдестишисти иваровик. Масивът Амбин вКотските Алпи е изграден откристални скали и от слюдести шисти. В Горна Вал ди Суза има варовикови шисти,кварцити, варовик и понякогапясъчници.

В дясната орографска част от градРиволи доезерата на Авиляна има някоиморенови образувания. От градАвиляна до селоСан Джорио ди Суза се откриват гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.

Планини

[редактиране |редактиране на кода]

Оторографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи и това е планината Пунта Ронча/ Поант дьо Ронс с нейните 3612 м, разположена на физическиявододел между Вал ди Суза и долинатаМориен и в близост до италиано-френската граница.

Най-високата планина в италианската част на долината, която е и най-ясно видима от низината, е планината Рочамелоне с нейните 3538 м.

Планината Рочамелоне
Монте Сегурет в градчето Улкс

Изкачвайки долината в дясно са разположени последователно следните основни планини:

  • Принадлежащи къмГрайските Алпи:
    • Монте Музинè – 1150 м
    • Рока Села, нар. още Монте Капразио – 2508 м
    • Монте Чиврари – 2302 м
    • Рока Патануя – 2409 м
    • Пунта Лунела – 2772 м
    • Връх Гранд'Уя – 2666 м
    • Монте Палон – 2965 м,
    • Рочамелоне – 3538 м
    • Пунта Ламет/ Поант дьо Ламе – 3504 м
    • Пунта Ронча / Поант дьо Ронс – 3612 м.
  • Принадлежащи къмКотските Алпи:
    • Рока д'Амбен – 3377 м (и целият масив на Амбен)
    • Пунта Феранд – 3348 м
    • Монте Ниблè – 3365 м
    • Монте Сегурет – 3936 м
    • Монте Жафро – 3805 м
    • Пунта Сомеи / Поант Сомеи – 3332 м
    • Връх Роньоза д'Етиаш – 3382 м
    • Пиер Меню / Егюл дьо Сколет – 3505 м
    • Пунта Нера – 3047 м
    • Монте Фреюс / Поант дьо Фрежюс – 2936 м
    • Рока Бернауда – 3225 м
    • Монте Табор – 3178 м (изцяло на френска територия, макар че от единия си склон се намира във Вал ди Суза)
    • Гранд Ош – 2762 м
    • Монте Котоливие – 2105 м
    • Мон Шабертон – 3131 м (изцяло на френска територия, макар че всичките ѝ склонове гледат към Вал ди Суза).

Изкачвайки долината, в дясно са разположени последователно следните основни планини:

  • Принадлежащи към Котските Алпи:
    • Монте Орсиера – 2890 м (и целият масив Орсиера-Рочаврè)
    • Чима Чантипланя – 2849 м
    • Теста дел'Асиета– 2567 м
    • Монте Дженеврис – 2533 м
    • Монте Фретев – 2702 м
    • Пунта Роньоза ди Сестриере – 3280 м
    • Монте Барифредо – 3028 м
    • Гран Куейрон – 3060 м
    • Пунта Рамиере – 3303 м
    • Рок дел Буше – 3265 м
    • Мерчантайра – 3293 м.[1]

Долини

[редактиране |редактиране на кода]

Острани на главната долина има няколко странични долини.

Започвайки от селоСестриере:

  • Вале Арджентера
  • Вал Турас или Вал Турес
  • Вале дела Пикола Дора, букв. „Долината на Малката Дора“, която се разклонява при селоКлавиере на Валон дьо Бес и на Валоне дела Жемон.

Започвайки от Вале Стрета чак до подстъпа към Вал ди Суза:

  • Вале дела Ро
  • Вале дел Фреюс
  • Валоне ди Рошмол, която се разклонява при Валфреда
  • Вал Кларея
  • Вал Чениския

Алпийски проходи

[редактиране |редактиране на кода]
Проходът Мон Сени

Вал ди Суза в сравнение с другите гранични долини междуИталия иФранция има най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-нисканадм. височина. От древни времена те позволяват транзита на хора и стоки.

Проходите, снабдени с асфалтиран път за МПС, впосока на часовниковата стрелка са:

  • Коле Брайда – 1007 м, от Вал Сангоне до градАвиляна
  • Коле деле Финестре – 2178 м, от Вал Кизоне до градчетоСуза
  • Коле дел Сестриере – 2021 м, от Вал Кизоне до селоЧезиана Торинезе
  • Коле дел Монджиневро – 1854 м, от френския градБриансон до село Чезана Торинезе
  • Коле дела Скала – 1760 м, от фр. град Бриансон до градчетоБардонекия
  • Коле дел Монченизио,Кол дьо Мон Сени – 2101 м, от фр. село Ланлебур-Мон Сени до градчетоСуза
  • Коле дел Коломбардо – 1888 м, от Вале ди Виу до градчетоКондове
  • Коле дел Лис – 1311 м, от Вале ди Виу до селоРубиана.

Други проходи, снабдени единствено със свързваща пътека, са:

  • Коле д'Амбен – 2897 м, от фр. село Браман (от 2017 г. част от фр. община Вал Сени) до селоЕксилес
  • Коле дел'Асиета – 2472 м, от село Ексилес до селоПраджелато
  • Коле Шардоне – 2725 м, от селоРуре до градчетоБусолено
  • Коле Клапиер – 2491 м, от фр. село Браман до градчетоСуза
  • Пасо Клопакà – 2750 м, в село Ексилес
  • Кол д'Етиаш – 2787 м, от фр. село Браман до градчетоБардонекия
  • Пасо Фурнò – 3159 м, в градчето Бардонекия
  • Коле дел Фреюс – 2542 м, от фр. градче Модан до градчето Бардонекия
  • Пасо Галамбра – 3050 м, от село Ексилес до градчето Бардонекия
  • Коле Гавия – 2775 м, в градчето Бусолено
  • Коле Джасет – 2702 м, в селоМонченизио
  • Коле Маланоте – 2582 м, от село Руре до селоСан Джорио ди Суза
  • Пасо дел'Орсо – 2477 м, от фр. село Неваш до градчетоУлкс
  • Коле дела Пелуз – 2797 м, от градчето Бардонекия до фр. село Авриò
  • Коле дел Пелво – 3063 м, в селоЧезана Торинезе
  • Коле дел Пиколо Монченизио – 2183 м, в селоМонченизио
  • Коле ди Пра Реале– 25252 м, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза
  • Коле дела Рамиер – 3007 м, в село Чезана Торинезе
  • Коле дела Ро – 2566 м, от фр. градче Модан до градчето Бардонекия
  • Коле дел Сабионе – 2560 м, от село Руре до градчето Бусолено
  • Коле ди Солиер – 2639 м, в село Монченизио
  • Коле дел Сомеи – 2962 м, от фр. село Браман до градчето Бардонекия
  • Коле супериоре ди Маланоте – 2616 м, от село Руре до село Сан Джорио ди Суза
  • Коле дел Турас – 2798 м, от село Чезана Торинезе до фр. село Абрие
  • Коле де Троа Фрер Миньор– 2589 м, в селоКлавиере
  • Коле деле Валете – 2303 м, от градчетоКоацè до село Сан Джорио ди Суза
  • Коле дел Венто – 2231 м, от село Коацè до село Сан Джорио ди Суза
  • Колет Верт – 2521 м, в село Клавиере
  • Коле дел Вилано – 2506 м, от градчето Бусолено до село Сан Джорио ди Суза.

Реки и езера

[редактиране |редактиране на кода]

Реки

[редактиране |редактиране на кода]

Главната река на долината еДора Рипария, дълга 125 км и с воден басейн от 1340 км². Ляв приток на рекаПо, Дора Рипария води началото си отКотските Алпи близо до селоЧезана Торинезе от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, родена нафренска територия близо до алпийския проход Коле дел Монджиневро въвфренскитеКотски Алпи и потока Рипа, идващ от алпийската долина Арджентера на територията наСаузе ди Чезана, и който от своя страна поема водите на потока Турас.

Ляв хидрографски профил
[редактиране |редактиране на кода]
  • Дора ди Бардонекия – ражда се от сливането на потоците Рио ди Вале Стрета и Рошмол в градчетоБардонекия и завършва хода си в градчетоУлкс
  • Чениския – извира от селоМонченизио и се влива в река Дора Рипария при градчетоСуза
  • Поток Пребек – извира от планината Гранд'Уя вГрайските Алпи и достига Дора Рипария във Вернето – подселище на селоКианоко
  • Поток Гравио – извира от планината Пунта Лунела в Грайските Алпи и завършва хода си в градчетоКондове
  • Поток Сеси – извира от планината Монте Чиврари в Грайските Алпи, източно от алпийския проход Коле дел Коломбардо и завършва хода си в селоКаприе
  • Поток Меса – извира от планината Монте Чиврари, западно от алпийския проход Коле дел Лис и завършва хода си в градАвиляна.
Десен хидрографски профил
[редактиране |редактиране на кода]
  • Поток Рипа – извира от планината Гран Куейрон в долината Арджентера, свързва се с потока Турас при Бусон – подселище на селоЧезана Торинезе, след което ражда Дора Рипария след сливането му с Пикола Дора, букв. Малката Дора
  • Поток Турас – извира от планината Турас и се влива в потока Рипа в Бусон – подселище на село Чезана Торинезе
  • Поток Джерардо – извира от хълма Сабионе и се влива в Дора Рипария в градчетоБусолено
  • Поток Гравио – извира от котловината Касафрера и завършва хода си в селоВилар Фокиардо
  • Поток Скальоне – извира на територията на Долината на Адрети в природния парк Орсиера – Рочаврè.

Езера

[редактиране |редактиране на кода]
Езерото на Алпе Лоне над селоСаузе д'Улкс
  • Лак дю Мон Сени – изкуствено езеро изцяло на френска територия близо до проходаКол дьо Мон Сени, част от басейна на Вал ди Суза. Тази територия исторически принадлежи къмСавойското херцогство преди анексирането ѝ към Франция през1860 г.
  • Лаго дел'Алпе Лауне, 2043 м и Лаго Неро, букв. „Черното езеро“ – при селоСаузе д'Улкс
  • Лаго дей сете колори, букв. „Седемцветното езеро“, 2329 м и Лаго Неро, букв. Черното езеро – при селоЧезана Торинезе
  • Лаго Рошмол, 1950 м – при градчетоБардонекия
  • Лаго Парадизо деле ране, букв. Езеро на жабешкия рай, 1275 м и Лаго Росо, букв. Червеното езеро, 1960 м – при селоСан Джорио ди Суза
  • Лак вер, букв. Зелено езеро, изцяло на френска територия, част от Вал ди Суза – при град Пасѝ, деп.От Савоа
  • Лаго дела Векия, букв. Езеро на старицата, 2670 м – на италиано-френската граница
  • Лаго дела Ферера, в селоМонченизио
  • Езера на Авиляна: Голямо езеро и Малко езеро – в градАвиляна.

Околна среда

[редактиране |редактиране на кода]

Основните защитени територии са:

  • Природен парк на Гран Боско ди Салбертранд – простира се от десния бряг на река Дора Рипария до вододела с Вал Кизоне от 1000 до 2600 м надм. височина
  • Природният парк на езерата на Авиляна – обхваща площ от над 400 хектара между историческия център на градАвиляна и Вал Сангоне
  • Природният парк Орсиера – Рочаврè – обхваща над 11 хил. хектара между Вал Кизоне, Вал Сангоне и Долна Вал ди Суза. Създаден е от регионПиемонт през 1980 г. и е един от най-големите защитени планински райони вПиемонт след Националния парк „Гран Парадизо“, Природния парк наПриморските Алпи и Националния парк на „Вал Гранде“.

Флора

[редактиране |редактиране на кода]

Вал ди Суза и Вал Кизоне поради географското им разположение са място за среща между растителност, характерна заПриморските Алпи, ЮжнитеКотски Алпи и Централните Алпи. В долната част преобладава чистият или смесенкестен с други широколистни дървета, а с увеличаване на надм. височина се среща нискостеблениятбук. По южните склонове имабял дъб ибор. В долината преобладаватлиственицата и швейцарският каменна бор, който я замества на по-голяма надм. височина.Смърчът ибялата ела представляват преобладаващата част от Природния парк на Гран Боско ди Салбертранд.

Фауна

[редактиране |редактиране на кода]
Мармот

Вал ди Суза е обитавана от разнообразнафауна.Бозайниците са от средноевропейски тип и се състоят главно от микро-бозайници. Към тях се отнасят различни видове червеи и мишки,лешниковият сънливец,градинският сънливец иобикновените сиви полевки. Има изападноевропейски таралеж иевропейска къртица. Средзайцевидните имаевропейски див заек, а на по-голяма надморска височина –снежен заек. Гризачите са представени откатеричката,мармота иобикновения сънливец.

Има шест вида диви копитни животни:благородният елен или европейски елен,сърната,дивата коза,алпийският козирог,муфлонът идивата свиня.

В долината има множество видовемесоядни животни. Средпоровите в райони със среднанадм. височина живеят обикновената или евразийскатазлатка,белката,невестулката иязовецът, докато на по-високи надм. височини се срещахермелинът. Средкучевите изпъкватчервената лисица ивълкът. През последните години признаци за присъствие нарис са открити както във Вал Кизоне, така и в Горна Вал ди Суза.

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Климатът на Вал ди Суза е типично алпийски.Котските Алпи, защитени от връхМонвизо, като цяло са сухи, докатоГрайските Алпи се характеризират с чести валежи. В Северните Котски Алпи има обилни снеговалежи, но по-малко отколкото в Грайските Алпи.

Вал ди Суза е най-голямата западна алпийска долина: в нея има лесно се пораждат климатични смущения, насочени на запад-изток, които характеризират долината с чести силнифьонови ветрове.

Мечоносец от селоВенаус по време на танца на мечовете.

История

[редактиране |редактиране на кода]
Порта Савоя, римска порта на Суза

Античност

[редактиране |редактиране на кода]

Първите устойчиви човешки поселения датират около 5 хилядолетие пр.н.е., но първите очевидни свидетелства са от5 и6 в.пр.н.е., и се състоят главно от чашовидни знаци, издълбани в скалата, скални гравюри и надписи в големи количества в цялата долина.

Някои антрополози смятат, че срещата между отвъдалпийскитекелтски и местните келтско-лигурски племена се състои именно в долината, а според други келтското влияние е минимално.

По времето наРимската република алпийските проходи на Вал ди Суза започват да придобиват стратегическо военно значение: предполага се, че армията наХанибал Барка преминава от там, навярно през прохода Монджинерво илиМон Сени през218 г. пр.н.е. През61 и през58 г. пр.н.е. е ред наЮлий Цезар, който тръгва къмГалиите след споразумение с местния суверенДон (Donnus). ОтЗаписки за Галската война (кн. I, гл. X) става ясно, че границата междуЦизалпийска Галия иГалия Комата е била разположена в долната част на долина, приOcelum (западно от римскатаStatio ad fines, в Друбиальо – днешно подселище на градАвиляна).

Съюзът между римляни и местно население навярно е сключен между13 и12 г. пр.н.е. с договор между сина на Дон – крал Марк ЮлийКоций и императорОктавиан Август. Това е изобразено нафриза на Арката на Август, издигната вСуза.Виа Домиция там носи иметоВиа Коция.

След три века относителен мир започва нов период на войни поради прогресивното отслабване на римския държавен апарат. През311 г.Константин I обсажда Суза, която е съюзник на съперника муМаксенций. Връзките с централната власт стават все по-слаби, тъй като започват първитеварварски нашествия.

Средновековие

[редактиране |редактиране на кода]
Животът на Св. Елдрад на стенопис от XI век в едноименния параклис наАбатството на Новалеза.

Ранно Средновековие

[редактиране |редактиране на кода]

След падането наЗападната Римска империя Вал ди Суза е доминирана отготите (ок.490 –530 г.),византийците (ок.530 –570 г.) илангобардите (ок.570 –774 г.). Границата междуЛангобардското и Франкското кралство, на няколко километра нагоре от римското, постоянно укрепена и военизирана, тогава е известна слатинското имеClusae Longobardorum (Лангобардски укрепителни стени).Абатството на Новалеза е основано през726 г. в подножието наМон Сени като аванпост на франките нагоре по границата. Между773 и774 г. армията на франкския императорКарл Велики се спуска в Италия през прохода Мон Сени и разгромява лангобардите. Синът муЛудвиг основава Убежището на Мон Сени в помощ на пътешествениците през едноименния проход и на поклонниците поВиа Франчиджена. След смъртта наКарл Велики следватунгарските (около900 –950 г.) исарацинските (ок.890970 г.) нашествия.Ардуин Голобради, след като освобождава пустеещата долина, започва нейната реконструкция. Между983 и987 г. на устието на Вал ди Суза е основана внушителнатаСакра ди Сан Микеле от благородник от южна Франция, връщащ се от поклонничество. Тя се вписва в традицията на отшелниците на отсрещния Монте Капразио начело със Св.Йоан Викентий.

Късно Средновековие

[редактиране |редактиране на кода]
Сакра ди Сан Микеле дела Киуза върху Монте Пиркириано, на заден план върховете на Вал ди Суза

Десетилетията преди 1000 г. във Вал ди Суза са свидетели на властови вакуум порадисарацинските набези. През1001 г.маркграфът на Торино и на СузаОделрик Манфред II, внук наАрдуин Голобради, получава потвърждение за господството си над „третата част на долината“ от императора наСвещената Римска империяОто III.

През1029 г. той основава абатството наСан Джусто в Суза, давайки му богата част от земите си. Съюзът на династията наАрдуините с тази наСавоя е през1046 г., когатоАделхайд от Суза – дъщеря наОделрик Манфред II се омъжва заОто I Савойски – син на графХумберт I Белоръки. След смъртта ѝ Горна Вал ди Суза преминава в сферата на влияние наДофине, докато Долна Вал ди Суза остава вярна наСавоя. По протежение на поклонническия пътВиа Франчиджена процъфтяват многобройни религиозни центрове. В допълнение къмАбатството на Новалеза иСакра ди Сан Микеле (нар. още „Абатство на Сан Микеле дела Киуза“) иАбатство „Сан Джусто“ в Суза са основани Превостурата на Св. Лаврентий наУлкс, след това Абатството наСв. Антоний от Ранверсо, основано в края на12 век като болница след епидемиите от отравяне смораво рогче, Манастирското абатство на Монтебенедето, което от1197 г. е домакин на монасите от Манастирското абатство на Лоза, Манастирът на Св. Франциск в Суза и на някои болници наОрдена на Св. Йоан Йерусалимски вСан Джорио ди Суза, Суза иКиомонте.

Панорамен изглед към Замъка на Кианоко, където според легендата умира графиняАделхайд от Суза

През13 век има изобилна реколта и възобновяване на търговския трафик, по-специално през проходаМон Сени. Селскостопанските дейности са регламентирани и на някои градове като Суза и Авиляна са предоставени статути, докато много замъци от чисто отбранителни стават укрепенифеодални резиденции.

През14 век се наблюдават борби на аристократичните семейства и съперничество междуСавоя иДофине. През1349 г.дофинът наВиенХумберт II Стари е принуден да дари крепостите си на краля на ФранцияФилип VI и приема наследника на френския престол да носи титлата „дофин“. По този начин френската граница се озовава в средата на долината и в близост до савойските владения награфАмедей VI Савойски („Зеленият граф“).

През15бвек абатствата са в упадък: броят на монасите намалява, а основните от тях катоСакра ди Сан Микеле иАбатството на Новалеза са управлявани от игумениin commendam.[2] Манастирът на Монтебенедето е изоставен в полза на този на Банда в днешното селоВилар Фокиардо.

Модерна епоха

[редактиране |редактиране на кода]
Камбанария в Бусон (селоЧезана Торинезе)

През16 век Вал ди Суза е оставена на армиите на императорКарл V и на френския кралФрансоа I.

Между1526 и1533 г. Коломбан Ромеан изкопава 500-метров тунел, нареченПертус под Креста дей Куатро денти, който доставя вода до полетата на селата Сел и Рама. През втората половина на века избухват религиозни войни в цяла Европа, които се материализират в ожесточена борба срещуРеформацията в долината и по-специално между католиците от една страна ихугенотите ивалденсите от друга.

Фортът на Ексилес

През17 век районът е сцена на военни събития в контекста на войните междуФранция иИспания. Между 21 и 25 април1610 г. е подписанДоговорът от Брудзоло, офанзивен и брачен съюз между пратениците накраля на ФранцияАнри IV исавойския херцогКарл Емануил I Савойски. Двата тайни договора, подписани в Замъка на Брудзоло, изтичат внезапно на 14 май1610 г. поради убийството на Анри IV отФрансоа Раваяк и отменянето на съюзите отМария де Медичи, току-що номинирана за кралица.

Сакра ди Сан Микеле е закрит през1622 г. През1628 г. настъпва сериозен глад, а през1629 г. започвачумна епидемия.Фортът на Ексилес става все по-стратегически и се разширява. Според легендата между1681 и1687 г. там е затворенаЖелязната маска.

Смъртта на Бел-Ил наАсиета

През1690 г.Виктор Амадей II, подкрепян от новия съюз свалденсите, се присъединява към Лигата срещу френския кралЛуи XIV. Това предизвика изпращането на войските на генералНикола дьо Катина, които се отдават на грабежи и опустошения. През1697 г. по силата на мирен договор земите на Суза се връщат наСавоя.

През18 век долината участва в европейските войни за наследство. През1708 г. завладяването на Горната Вал ди Суза отПиемонт заляга вУтрехтския мирен договор от1713 г. Фортът на Ексилес е възстановен и е построен големият Форт на Брунета в Суза, който да замести остарялата крепост на Санта Мария. На 19 юли1747 г. в контекста наВойната за австрийското наследство се провежда важен заПиемонт сблъсък на вододела с Вал Кизоне:битката при Асиета. Втората половина на18 век е период на относителен мир.

Съвременна епоха

[редактиране |редактиране на кода]

От1794 г. територията е засегната от атаките срещуПиемонт на революционна Франция. Победите наНаполеон I водят доПримирието от Кераско от1796 г. През1798 г. кралКарл Емануил IV абдикира и долината е подчинена на френското управление до края на Наполеоновата епоха през1814 г. Връща се в ръцете на Пиемонт сРеставрацията и с кралВиктор Емануил I. През1836 г. кралКарл Алберт възстановява Сакра ди Сан Микеле. Железопътната линияТорино-Суза е открита на 22 май1854 г., а железопътният тунел на Фреюс – през септември1871 г.

Вал ди Суза не е засегната от събитията отПървата световна война.

От периода отВтората световна война са военните постройки на Западната Алпийска стена – широка и разнообразна система от укрепления за защита на сектора на италианската територия, граничещ с Франция и използвани във войната срещу нея. Територията участва интензивно вИталианската съпротива и по-специално в събитията от лятото на1944 г. След Втората световна война Вале Стрета, все още във водосборния басейн на рекаДора Рипария, е преотстъпена наФранция подобно на отдръпването на границата допрохода Мон Сени със загубата на равнината, която става италианска през1860 г.[3]

През1973 г.Абатството на Новалеза е възстановено след придобиването му отПровинция Торино, което е силно желано от сенатор Сибиле и от културната асоциация Сегузиум.

Антропична география

[редактиране |редактиране на кода]
Общини на Вал ди Суза
южна странасеверна страна
РостаКазелете
Бутилиера АлтаАлмезе
АвилянаРубиана
Сант'Амброджо ди ТориноВилар Дора
Киуза ди Сан МикелеКаприе
ВайеКондове
Сант'Антонино ди СузаБоргоне Суза
Вилар ФокиардоСан Дидеро
Сан Джорио ди СузаБрудзоло
БусоленоКианоко
Матие
Меана ди СузаМомпантеро[4]
Суза
Венаус
Новалеза
Монченизио
ГравереДжальоне
Киомонте
Ексилес
Салбертранд
Улкс
Саузе д'Улкс
Чезана ТоринезеБардонекия
Клавиере
Саузе ди Чезана
Сестриере

Към януари2020 г. във Вал ди Суза има 39 общини, като повечето от тях са част от следните планински общности: Вале Суза, Олимпийски общини – Виа Латеа, Алта Вале Суза и Грайски Алпи.Бутилиера Алта иРоста, въпреки че географски са част от долината, не са свързани с планинските общности.

Общо в долината към 31 декември 2019 г. живеят 99 хил. 492 души.[5] Основните градове са:Авиляна (12 599 души),Суза (6173),Бусолено (5824),Улкс (3316) иБардонекия (3159). Тези общини представляват ок. 31% от населението на долината.

Ковашки мехове от ковачницата наБрудзоло

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]

Икономиката на Вал ди Суза винаги се е основавала населско стопанство,животновъдство и на свързаните с тях дейности катофрезуване и малки ковачници за обработка на желязо. От първите десетилетия на20 век нататък има разцвет на текстилните дейности, впоследствие обединени в памучната фабрика „Валесуза“, действаща в периода19061969 г. През1906 г. се прибавя итежката промишленост с Фабрики Монченизио в градчетоКондове, действаща до1977 г., а по-късно итретичният икономически сектор, както и услугите за близкияМетрополен град Торино, сред които водеща роля играятводноелектрическите централи наENEL въвВенаус и на IREN вДжальоне,Венаус иСуза, както и много малки централи, разпространени в няколко общини в долината. Традиционната дървообработка все още процъфтява в Горна Вал ди Суза.

Търговският център Le Baite (букв. от итал. „Хижите“) в градчетоУлкс играе важна роля за икономиката на Горна Вал ди Суза от откриването му през1999 г. Архитектурният план на структурата му е в хармония с планинската среда, тъй като напомня на хижа от дърво и камък, напълно различна от класическата търговска бетонна конструкция. Спонсор на събития като Carton Rapid Race (състезание вканута от картон от1991 г., което от2016 г. се провежда вУлкс), присъства на всички местни инициативи като панаира „Boster“ и „Fiera Franca“ на Улкс, като благоприятства раждането и развитието на малкия бизнес във Вал ди Суза и в околните територии. Важни малки ферми в района използват „Ле Байте“ като непрекъснат канал за продажба на продуктите им целогодишно. Освен това той се отличава със социално отговорно поведение и уважение към околната среда; инсталиравятърна турбина ифотоволтаична система за производство на енергия от възобновяеми източници, презареждане за електрически автомобили на входа, намаляване на пластмасата и на консумацията на електроенергия от хладилници и външно осветление, които са изцялоLED.

Зимнияттуризъм, свързан със ски курортитеБардонекия,Чезана Торинезе,Сестриере,Саузе д'Улкс, Фре диКиомонте, е силно застъпен в Горна Вал ди Суза.Ски спортът започва разпространението си в Италия именно там в началото на 20 век. Тези места са домакин на множество състезания наXX зимни олимпийски игри през 2006 г.

За улесняване на преходите и туризма, в долината има няколкоалпийски хижи, основните сред които са: Ка д'Асти, Гуидо Рей, Терцо Алпини, Леви Молинари, Камило Скарфиоти, Джеат Вал Гравио, Тоеска, Луиджи Вакароне, Аванцà и Пиеро Вака.

В долината са отбелязани много пътеки, сред които Пътеката на франките и различните участъци на Голямото пресичане на Алпите.

Между селатаЧезана Торинезе иКлавиере се намира най-дългият тибетски мост в света с дължина 468 м и надм. височина от 35/40 м.[6]

Инфраструктура

[редактиране |редактиране на кода]

Транспорт

[редактиране |редактиране на кода]

Първата голяма модерна инфраструктура, построена във Вал ди Суза, е държавният път SS 25 на Монченизио, желан отНаполеон I, за да може бързо да стигне до Италия. Той е построен с огромен капитал между1806 и1810 г., преодолявайки разликата във височината от 1580 м междуКоле ди Монченизио иСуза със смели решения за времето си, за да може да бъде преминавана с каруци или да е поне проходима за шейни, теглени от коне през цялата година.

На 22 май1854 г. е открит първият участък на ЖП линията на Фреюс от Торино до Суза с перспективата за изграждане на тунел презАлпите. На 31 август1857 г. е пуснат в експлоатация железопътният тунел Фреюс, а през 1867 г. – участъкът от Бусолено до Бардонекия.

През1866 г. започва работа ЖП линията на Монченизио, построена за ускоряване на комуникациите между Италия и Франция, адаптирайки трасето на Наполеоновия държавен път за съвместно ползване. Строежът е завършен след 2 г. по време на изграждането на железопътния тунел Фреюс и в конкуренция с него. Железопътната линия е дълга 77,8 км, изградена е чрез употреба на локомотиви от системата Фел за преодоляване на 1588 м надм. височина отСуза и 8,3% наклон от френска страна. Железопътната линия е изведена от експлоатация през1871 г.

През1870 г. е завършен ЖП тунелът на Фреюс, което дава възможност за свързване на ЖП линията Торино-Бардонекия с Франция. По този начин железопътната линия на Вал ди Суза придобива международно значение, свързвайкиПаданската низина съсЗападна Европа.

В началото на 2000 г., на фона на силна опозиция от страна на местните общности, на движението No TAV и на Сметната палата на Франция, започва предварителната работа по нов тунел – железопътният Торино-Лион, който трябва да свърже градчето Бусолено с френския град Сен Жан дьо Мориен през тунел дълъг повече от 57 км.

Долината се пресича от два държавни пътя, SS 24 и SS 25, които се насочват съответно към проходите Монджиневро иМон Сени.

През1980 г. до железопътния тунел е открит пътен тунел (също под Монте Фреюс), интегриран впоследствие в италианската магистрална система чрез изграждането намагистрала A32 (в нач. на 1990-те г.).

Енергетика

[редактиране |редактиране на кода]

Основнитеводноелектрически централи са ENEL въвВенаус (използваща част от водата на езерото Монченизио), AEM на Пон Ванту-Суза вДжальоне,Венаус иСуза, и ENEL вБардонекия.

През долината преминават няколкоелектрически далекопровода за транспортиране на енергия до района наТорино, вкл. международната електропроводна линия Гранд Ил (От Савоа,Франция)/Пиосаско (Пиемонт) от 380 000 V. През 90-те г. на 20 век има силно недоволство на местните общини от идеята за удвояването на електроповода върху новиел. стълбове, която не е осъществена. Между края на 2019 г. и 2020 г. се предвижда приключването на проекта по удвояване на взаимната връзка сФранция с директен, а не с променлив ток чрез подземни тръбопроводи по свръхпроводящи кабели XLPE, наречен HVDC (High Voltage Direct Current), чрез партньорство между компанията TernaИталия и RTE Франция. Става въпрос за нещо уникално в света на толкова голямо разстояние (95 км кабел в Италия и 95 км кабел във Франция). Надеждата е тази нова електрическа връзка да допринесе за развитието на европейската електрическа мрежа и за енергиен преход към по-широко използване на възобновяеми енергийни източници.[7]

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
Мечоносец отВенаус съпровожда статуята на покровителя на селото – Св. Власий Севастийски по време на шествието

Вал ди Суза е място за среща на три езиково-културни области:пиемонтска на изток,франко-провансалска (нар. още арпитанска) насеверозапад и провансалска (илиокситанска) наюгозапад.

Някоихорове, които разпространяват културата на долината чрез народното пеене, допринасят за поддържането на традициите, правейки концерти не само в долината, но и в цяла Италия и чужбина. Сред тях престижна роля заемат Алпийският хор „Валсуза“ от градчетоБусолено, хор „Котски Алпи“ от градчето Суза и хор „Рочамелоне“ от селоСант'Антонио ди Суза.

Освен това има и групи, които изпълняват народни или традиционни танци като напр. Мечоносците от селоДжальоне през януари и от селоВенаус през февруари, многобройни музикални групи, датиращи от втората половина на19 век, както и различни местни културни и археологически групи.

В долината се провеждат историческите конни надбягвания на Авиляна и на Суза).

Долината на Суза е свидетел на раждането на иновативна обществено-частна инициатива на име „Вале ди Суза: съкровища на изкуството и алпийска култура“ за валоризиране на територията; инициативата е отворена за асоциации и частни лица, и цели да даде тласък на местния туризъм и културна система чрез създаването на мрежа между местните власти, асоциации и културни оператори.

Видове сгради

[редактиране |редактиране на кода]

Традиционно в селските конструкции на долината могат да се разграничат няколко конструктивни характеристики по отношение на площите:

  • В Долна Вал ди Суза:каменни и / или тухлени конструкции, покрив с извитикеремиди. Това се дължи на широката наличност наглина и на тухлени пещи.
  • В Средна Вал ди Суза: каменни сгради, покрив от каменни плочи.
  • В Горна Вал ди Суза: каменни и дървени конструкции, покрив от каменни или дървени плочи.
Заличаването на феодалния господар, западната страна на замъка на селоСан Джорио ди Суза

Събития

[редактиране |редактиране на кода]
  • Историческо конно надбягване на кварталите на Авиляна – състезание, което се провежда ежегодно в третата неделя на юни между кварталите на град Авиляна под формата на конно надбягване съссредновековен произход
  • Историческият турнир на кварталите на Суза се провежда в края на юли в градчето Суза
  • Битка на укрепителните стени в градчетоСант'Амброджо ди Торино, в последната събота на юни; разиграва се историческа битка от773 г. междуфранките илангобардите
  • Ликвидиране на феодалния господар – историческа възстановка в селоСан Джорио ди Суза в най-близката до 23 април неделя
  • Фора л'Ур: фестивал в селоМомпантеро, пълен с алегорични значения, в първия уикенд на февруари.

Забележителности

[редактиране |редактиране на кода]
Сакра ди Сан Микеле на връх Пиркириано бди над входа на Вал ди Суза от Торино

Вал ди Суза е осеяна с религиозни, военни, граждански, индустриални паметници от праисторическия, римския,средновековния и модерния период. Древнитеабатства се открояват по своя брой и значимост: големите църковни структури организират властови центрове, конкуриращи се с гражданските организации (едва от11 векСавойското господство започва да се консолидира), и техни свидетели са древните и величествени руини.

Виа Франсиджена във Вал ди Суза

[редактиране |редактиране на кода]

Както в древни времена и през 2020 г. поклонническият пътВиа Франчиджена минава през Вал ди Суза по двете си разклонения:Коле ди Монченизио и Коле дел Монджиневро, които се съединяват в градчето Суза и след това се отправят към град Торино. Говорейки заСакра ди Сан Микеле, най-известното място от пътя във Вал ди Суза, италианският историк Джовани Табако пише, че „... през11 век силата на Светилището на св. Михаил продължава да се излъчва из цяла централна и ЮжнаФранция заради нарастващите дарения на поклонниците, които, движейки се от тези райони до Рим, предпочитали големите пътища наМонченизио или Монджиневро пред други по-сложни маршрути, съединявайки се в Суза и при Киузе“.[8] От алпийските вододели в посока Суза, спускайки се от алпийския проход Коле ди Монджиневро, се виждат Превостурата на Св. Лаврентий в градчетоУлкс, хотел Dieu в селоСалбертранд и Къщата наЙоанитите в селоКиомонте.

От алпийския проход наМон Сени (наитал. Монченизио) освен Убежището на Превостурата на Св. Мария на Монченизио на прохода, основан отЛудвиг Благочестиви, навремето има гостилници в селатаФерера Ченизио иНовалеза (в което все още е запазена една със стенописи от14 и15 век). Там намираме ибенедиктинскотоабатство на Новалеза, в което веднъж отсядаКарл Велики и което съхранява гроба на поклонник отСантяго де Компостела и параклиса на Св. Елдрад от11 век със стенописи за преминаването на мощите наСв. Николай Чудотворец. В Суза, над която се извисява Манастирското абатство на Лоза, е имало структури катоХоспиталиерската къща набенедиктинскотоабатство на Сан Джусто, къщата на Йоанитите и натамплиерите, спалното помещение на Мадона дел Понте, спалното помещение на канониката на Санта Мария Маджоре, Манастирът на Св. Франциск.

В градчетоБусолено се намира старият хан „Каза Ампримо“, в селоВилар Фокиардо – древната ферма Роланд и две манастирски абатства: на Монтебенедето и на Банда. От другата страна на долината, в селоБрудзоло, освен укрепения заслон на Замъка е имало Дом на Превостурата на Убежището на Монченизио. ГрадчетоСант'Антонино ди Суза дължи името си на местния манастир, посветен на Св. Антоний от Амамеа, а на пранината Пиркириано се намира абатството – символ на Регион Пиемонт:Сакра ди Сан Микеле дела Киуза, навремето задължителна спирка за кардинали и папи, докато поклонниците са отсядали в близкото селоСант'Амброджо. В градАвиляна има още един древно манастирска абатство – това на Монтера, няколко хана и църква на Превостурата на Убежището на Монченизио, църквата на Св. Петър. Малко по-нататък, вБутилиера Алта канониците на Св. Антоний ръководели Абатството наСв. Антоний от Ранверсо, докато от другата страна на долината замъкът Камерлето билфеод наабатството на Новалеза.

Ренато Стопани казва, че „...макар и използван и преди като алтернатива наГолемия Сен Бернар, проходътМонченизио през12 век все по-често бил прекосяван от хора и стоки, които продължавали към големите панаири наШампан, където присъствието на италианските търговци ставало все по-голямо. Затова изборът му за пропускателен пункт към Алпийската зона бил толкова често срещан по времето на Филип Август, че впредалпийската област за истинския път на Франция бил считан този, който се свързвал с Монченизио“.[9] През последните години поклонническият път Виа Франчиджена е преоткрит и оборудван с табели и указания.

Религиозна архитектура

[редактиране |редактиране на кода]
Църквата на Св. Петър се намира в близост до центъра наАвиляна и датира отXI век.
Църквата на Абатство „Св. Антоний от Ранверсо“ вБутилиера Алта
Бившата църква на Св. Петър вКианоко, изоставена поради наводнения.
Стенописи в параклиса на Св. Елдрад вАбатството на Новалеза в подножието наМон Сени въвВал Чениския
Параклис на Св. Антоний абат (Жувансо, подселище на село Саузе д'Улкс).

Има множество абатства и религиозни комплекси по пътя на Франция в помощ на поклонниците, пътешествениците и търговците. От град Торино до Горна Вал ди Суза се срещат в следната последователност:

  • Абатство „Св. Антоний от Ранверсо“ – в общинаБутилиера Алта, принадлежащо на Маврикианския орден, посещаемо
  • Църква „Св. Петър“ – в градАвиляна, с великолепни стенописи от1114 век, посещаема
  • Светилище на Мадоната на езерата – в град Авиляна, посещаемо
  • Манастир 1515, бившфранцискански манастир – в град Авиляна, поверен наНПО „Група Абеле“, посещаем през уикенда
  • Светилище на Мадоната на хълма – в селоРубиана, посещаемо след предварителна уговорка с енорийския свещеник
  • Църква „Св. Мария на Челе“ – в Челе (подселище на селоКаприе), място, където според традицията се установява отшелникът св.Йоан Викентий
  • Светилище на Св. Михаил на Киуза – на върха на планината Пиркириано в общинаСант'Амброджо ди Торино, символ на Пиемонт, пазител на достъпа към Долината от скалите, посещаемо
  • Светилище на Нашата господарка от Фатима – на планината Пиркиряно в Боргата Сан Пиетро (подселище на Сант'Амброджо ди Торино)
  • Манастир „Св. Антоний“ – останала е само хилядолетната църква, понастоящеменорийска църква на селоСант'Антонино ди Суза
  • Манастирско абатство на Монтебенедето – на планината на общинаВилар Фокиардо, посещаемо
  • Манастирско абатство на Банда – на планината на община Вилар Фокиардо
  • Катедралата „Св. Юстин“ – в градчетоСуза, родена катобенедиктинско абатство през11 век, посещаема
  • Кръстна енорийска църква „Св. Мария Маджоре“ – в градчето Суза, изоставена през18 век и сега цивилен дом
  • Манастир „Св. Франциск“ – в градчето Суза, най-стариятфранцискански манастир вПиемонт, съхранява ценни стенописи и две красиви обители, посещаем от съседната Каза дел Пелегрино
  • Институт „Монсеньор Розац“ – в градчето Суза, построен по желание на епископа Монсеньор Едоардо Джузепе Розац в края на19 век в помощ на момичета в затруднение
  • Светилище на Мадоната на Рочамелоне – на върха на планината Рочамелоне в общинаМомпантеро, построено от епархията през1958 г. за по-лесен достъп до вярата в Мадоната на Рочамелоне – съпокровителка на епархията; сред най-високите вЕвропа – на 3538 мнадм. височина, издигнато през 1358 г. от ex voto, поръчан въвФландрия от търговеца отАсти Бонифаций Ротарио. На върха днес имабронзова статуя наБогородица, дарена от Децата на Италия по покана на епископа монсеньор Едоардо Джузепе Розац (сегаБлажен), издигната от Алпийските войски през1899 г. Достъпно пеша чрез преход с алпинистка трудност, нужно е оборудване, подходящо за високопланинска среда с опасни скални преходи.
  • Абатство на Новалеза – в общинаНовалеза в подножието на алпийския проходМон Сени – някога любим път за комуникация между Франция и Италия поради лесното изкачване; най-старият монашески комплекс в долината на Суза, чието основаване от патриция Абон е документирано през726 г., посещаемо
  • Убежище на Мон Сени, основано през9 век от императорЛудвиг Благочестиви; някои от руините му са под изкуственото езеро Мон Сени
  • Манастирско абатство на Лоза – в Мадона дела Лоза (подселище на общинаГравере)
  • Църква „Св. Йоан Кръстител“ – в селоСалбертранд, преустроена през16 век и украсена с великолепни стенописи
  • Параклис „Св. Антоний абат“ – в Жувансо (подселище на селоСаузе д'Улкс), със стенописи вътре и отвън
  • Превостура „Св. Лаврентий от Улкс“ – в общинаУлкс, бившаавгустинска каноника, от която зависят много църкви в долината, а сегасалезиански институт
  • Манастир „Св. Франциск“ – в общинаБардонекия.

Археологически зони

[редактиране |редактиране на кода]
Римски разкопки на преториума в района назамъка на графиня Аделхайд в Суза
  • Археологическа зона на римската вила на Ривера – в общинаАлмезе
  • Останки от древни стени, приписвани на франко-ломбардския период – в селоКиуза ди Сан Микеле
  • Градски музей – ателие нанеолитната цивилизация – в селоВайе
  • Археологическа находка на „Мумет“ – в селоБоргоне Суза
  • Преустроена църква на Св. Петър – в селоКианоко
  • Замък на графиня Аделхайд с руините наPraetorium и на римски укрепления върху градския акропол, в градчетоСуза, посещаем
  • Арка на Август, в келтско-римския акропол наСуза
  • Археологическа зона на Римската арена на Суза
  • Археологически разкопки на Пиаца Савоя в Суза
  • Порта Савоя и римски стени на Суза
  • Археологически музей наНовалеза, в комплекса наАбатството на Новалеза, посещаем
  • Музей и археологически район „Магдалена на Киомонте“ – в селоКиомонте, непосещаема

Замъци

[редактиране |редактиране на кода]
Изглед към замъка на градчето Вилар Дора
Романски укрепен дом в Кианоко
Укрепен дом на Св. Дидер, част към двора, южна страна
Замък Борело в Бусолено.

Във Вал ди Суза има множество замъци. Укрепените средновековни сгради отразяват всички видовесредновековни сгради: замъци, укрепени къщи, кули, укрепени убежища. Савойските замъци, с изключение на тези вАвиляна и вСуза, датират отКъсното средновековие. Много сгради не са достъпни за посещение; някои са в руини, други са реставрирани.

  • Замък на графовете Кайс – в градчетоКазелете
  • Замък Камерлето – в Казелете, bed and breakfast
  • Укрепен заслон на Св. Мавър – в градчетоАлмезе, периодично посещаем
  • Замък на Ардуините в Авиляна – в градАвиляна
  • Укрепен дом на Блажения Хумберт – в Авиляна, непосещаем
  • Градски стени на градчетоСант'Амброджо ди Торино
  • Палат на абата на Сант'Амброджо – в община Сант'Амброджо ди Торино, посещаем периодично
  • Средновековна общинска кула на Сант'Амброджо ди Торино, периодично посещаема
  • Замък на Вилар Дора – в общинаВилар Дора
  • Кула на хълма – във Вилар Дора
  • Лангобардски укрепителни стени – предполагаеми археологически останки в селоКиуза ди Сан Микеле, посещаеми в Деня на археологията
  • Руини на Замъка на Зеления граф – в общинаКондове
  • Укрепен дом на Вилар Фокиардо – в селоВилар Фокиардо
  • Замък на Вилар Фокиардо – във Вилар Фокиардо
  • Кула на Боргоне Суза – в селоБоргоне Суза
  • Укрепен дом на Св. Дидер – в общинаСан Дидеро, периодично посещаем
  • Замък на Брудзоло – в селоБрудзоло, от13 век; в него е подписанДоговорът от Брудзоло през1610 г.
  • Замък на Сан Джорио ди Суза и Укрепен дом на Сан Джорио ди Суза – в селоСан Джорио ди Суза, седалище на публичната власт
  • Замък на Кианоко – в селоКианоко, посещаем при изложби на Музея на древните занаяти
  • Укрепен дом на Кианоко – в Кианоко, посещаем в някои дни
  • Кастело Борело – на планината на градчетоБусолено, бивша централа на Италианското метеорологично дружество
  • Укрепен дом Алаис – в Бусолено
  • Кули, порта и стени наБусолено
  • Укрепен заслон и укрепен дом – в Традуериви (подселище на градчетоСуза)
  • Малка кула на Колдимосо – в градчетоСуза
  • Замък на графиня Аделхайд – в Суза, посещаем през уикенда
  • Градски стени на Суза
  • Порта Савоя – в Суза
  • Руини от Кула Кроалие – в Суза
  • Урепен дом на братя Валеро – в Суза
  • Укрепен дом на Менолций – в селоМатие
  • Кула на Меана ди Суза – в селоМеана ди Суза
  • Замък на Менате – в селоДжальоне
  • Горен замък на Джальоне – в Джальоне
  • Кула на Момпантеро – в селоМомпантеро
  • Форт на Ексилес – в общинаЕксилес
  • Кула на сарацините – в градчетоУлкс, посещаема периодично
  • Кула на Жоан – близо до Савулкс (подселище на Улкс)
  • Руини от замъка на селоЧезана Торинезе
  • Тур д'Амон – руини от замъка на градчетоБардонекия, непосещаем
  • Укрепен дом на Рошмол – в Рошмол (подселище на Бардонекия)

Исторически сгради

[редактиране |редактиране на кода]
  • Авиляна: Дома на подкованата порта, Дом Сеноре, Часовникова кула
  • Вилар Фокиардо: Ферма Роланд
  • Бусолено: Дом Аскиери и Укрепен дом Алаис
  • Суза: Дом на Бартоломей, Кула на парламента, Кула на Ротари
  • Новалеза: Къщата на стенописите.
Епархийски музей на свещеното изкуство (Суза)

Музеи

[редактиране |редактиране на кода]

В допълнение към множеството средновековни забележителности, долината на Суза разполага с огромен брой музеи, които разказват за многобройните ѝ села и градове. От град Торино до Горната част на долината се намират:

  • Екомузей на фабриката за динамит Нобел – в градАвиляна
  • Укрепен дом на Менолций – в селоСан Джорио ди Суза
  • Музей на древните занаяти към замъка на Кианоко – в селоКианоко
  • Музей на железопътния транспорт през Алпите – в градчетоБусолено
  • Градски музей към Замъка наСуза – вСуза
  • Епархийски музей на свещеното изкуство в Суза. В него се съхраняват скулптури от алпийския район, картини, най-древните местни християнски свидетелства и уникално по рода си произведение –Триптихът на Ротарий, донесен като ex voto през1358 г. до близката планина Рочамелоне (3538 м)
  • Епархийски музей на свещеното изкуство – в селоНовалеза
  • Музей на книжовната реставрация и Археологически музей наАбатството на Новалеза – в Новалеза
  • Етнографски музей на Новалеза – в Новалеза
  • Екомузей на Граничните земи – в селоМонченизио
  • Форт на Ексилес – в общинаЕксилес
  • Екомузей „Коломбано Ромеан“ – в селоСалбертранд
  • Градски музей – в градчетоБардонекия
  • Епархийски музей на Мелезет – в Мелезет (подселище на Бардонекия)
  • Форт на Брамафам – в Бардонекия
  • Музей на Праисторията – в селоВайе
  • Худ. галерия „Дж. А. Левис“ – в селоКиомонте

Укрепления

[редактиране |редактиране на кода]

Вал ди Суза винаги е била привилегировано място за транзита на армии, така че фортификационните работи се множат през вековете:

Военни пътища

[редактиране |редактиране на кода]
  • Военен път на Вал Морино или на Шабертон – построен в края на 19 век за Крепостта Шабертон (3131 м надм. височина).
  • Военен път на Асиета, изграден на билото с Вал Кизоне между прохода Финестре иСестриере, за да достигне до военните сгради, разположени в района на Хълма Асиета и близката планина Теста ди Асиета, вкл. до форта на Гран Серин.
  • Военен път „Кръстопът на Варизело-Джасет-Маламот“, който от 1889 г. свързва Форт Варизело нагоре по течението наМонченизио с отбранителната казарма на Маламот на 2914 м надм. височина.
  • Военен път Фенил-Праманд-Фьоенс-Жафро или Военен път 79 – построен в края на 19 век, за да свърже 4-те форта. Част от този път (876 м) минава под планината Сегурет благодарение на Тунела на сарацините.

Местни медии

[редактиране |редактиране на кода]
  • В. Луна Нуова, „Нова луна“, двуседмичник (вторник-петък), основан през1980 г. със седалище в град Авиляна
  • В. Валсуза днес – независимо издание
  • В. Валсуза – ежеседмичник (четвъртък), основан през1897 г. със седалище в Суза
  • Електронен в. Л'Адженда нюз
  • Раздел за Вал ди Суза на Торино днес.

Гастрономия

[редактиране |редактиране на кода]

Продукти

[редактиране |редактиране на кода]
  • Сирена и кашкавали: производството на планински млечни продукти винаги е играло основна роля в алпийската икономика. В долината се произвежда около 6000 тона продукти от краве мляко годишно. 1700 тона се използват за производството на местни сирена и кашкавали като Брус, Мурианенго или Монченизио, кашкавал с червена кора от долината на Суза, Сейрас, пиемонтски кашкавал Томà, Тома дел ле брюк (т.е. „томà от пресечено мляко“), Реблошон. През октомври в градчетоКондове се провежда Панаирът на Тома.
  • Шунки и салами: Производството на сушени меса идва от древните традиции на животновъдите по алпийските склонове на долината. Тук влизат Бондиола, прошутело крудо, салам Мика.
  • Десерти: Ароматите от миналото се оикриват в традиционните сладкиши от Долна Вал ди Суза и отВал Чениския. Традиционната Фокача на Суза е вид сладък хляб, покрит със захар; датира от римляните иСредновековието; произвежда се главно от пекарите наСуза. Друг сладкиши от Суза са Лозе джелозе, букв. „Ревниви каменни плочи“, произвеждани от1958 г. и Пан дела Маркеза, букв. „Хляб на маркизата“, който се появява в рецептурник от 1958 г. и се разпространява по повод Първия исторически турнир на кварталите на Суза през1987 г. По случай народните фестивали в горната част на Вал ди Суза се сервиратгофрети. Сладките Канестрели – традиционен десерт от17 век се произвеждат в селоВайе. Друг десерт е Fujasa – сладка фокача от квасено тесто, обогатена съсстафиди и ароматизирана с капка ракия.
  • Вина: Лозята присъстват почти във всички общини на долната част на долина и в част от горната ѝ част, с особени концентрации вКиомонте,Джальоне, Суза иКианоко. В долината се произвежда едноDOC вино – червеното Валсуза. Основните вина на долината са Аванà, Каркерюн, Бекуè, Гриза Нера, Гриза Руза, Баратюкиат, Сан Себастиано или „Ледено вино“,Барбера.
  • Плодове: Отглеждането на ябълкови дървета все още е широко разпространено в долината (от 400 до 900 м). Ябълките заедно с крушите са част от основните съставки на местната кухня в средата на19 век.Гравере,Джальоне,Матие иКаприе са основните общини, където се отглеждат ябълкови дървета. От следвоенния период до днес реколтата е намалена. Отглеждането на череши е широко разпространено въвВилар Дора, някои черешови дървета присъстват и въвВайе. Добре известни са икестените, отглеждани вСан Джорио ди Суза,Мати,Вилар Фокиардо иБрудзоло. През есента се провежда „Панаирът на кестените“ във Вилар Фокиардо и в Сан Джорио ди Суза през октомври. Друго важно производство на долината сапрасковите исините сливи (по-специалноRamasin).
  • Мед: В долината се произвежда качествен мед, повлиян от климата и богатото разнообразие отфлора. Основните сортове мед са: Кестен, Алпийска флора, Полифлорен, Рододендрон.
  • Ликьори: Местните дестилерии, където се произвеждат горчиви и билкови ликьори, могат да се похвалят с древна традиция. Типични ликьори са Eigovitto (grappa di Avanà, ракия на Аванà), Grappa della Comba di Susa, Wild Strawberry, Garus Susino, Дженепи – от алпийски артемизии.

Панаири

[редактиране |редактиране на кода]

Основните хранителни и винени продукти на Вал ди Суза могат да бъдат дегустирани на панаири и събития – голяма туристическа атракция от годишния календар „Густовалсуза“ (Gustovalsusa), координиран от местните власти, които като цяло се организират през уикендите в следните периоди:

През годината се организират и други събития, въпреки че те не са част от официалния календар на „Gustovalsusa“.

Спорт

[редактиране |редактиране на кода]

Зимно спортове

[редактиране |редактиране на кода]
Биатлон 15 км в Сан Сикарио (подселище на Чезана Торинезе).

Италианските ски са родени в планините наТорино през ноември1896 г. Разпространител на италианските алпийски ски е Адолфо Кинд –швейцарски инженер – химик иалпинист, живеещ в Торино. През1896 г. той кара да му пратят два чифта норвежки ски и след като се упражнява в Парка на Валентино и на Монте дей Капучини в Торино, той се изкачва до градДжавено и стига до най-високите му подселища, минавайки през Prà Fieul, стигайки до върха на планината Куньо дел'Алпет. През1899 г. е ред на 3000 м надм. височина: той стига до Монте Томба над езерото Монченизио.

През януари1906 г. вСаузе д'Улкс в Горна Вал ди Суза е открита първата италианска алпийска станция.

От началото наXX векБардонекия се оказа идеалният терен за новия ски спорт. През1909 г. са организирани първите италиански първенства поски алпийски дисциплини и се изгражда трамплин. През1935 г. е построен първият ски-лифт на общината.

През1934 г. общинаСестриере е построена от нулата под името Sestrierès и 40 г. след откриването на новия спорт са построени първите ски лифтове на общината. Освен че е място на провеждане наXX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., Сестриере е установено място на провеждане наСветовната купа по ски алпийски дисциплини и е домакин наСветовното първенство през1997 г.

Вал ди Суза е домакин наXX Зимни олимпийски игри, които се провежат от 10 до 26 февруари2006 г. Построени са олимпийските селища наСестриере и наБардонекия, както и пистата забобслей,спортни шейни искелетон наЧезана Торинезе. Състезанията посноуборд се провеждат в Бардонекия, тези потобоган,бобслей искелетон – на склона Чезана-Париол, побиатлон – в Чезана-Сан Сикарио, поски алпийски дисциплини за жени – в Сан Сикарио-Фретев, по фристайл – вСаузе д'Улкс и поски алпийски дисциплини за мъже – вСестриере.

В Сестриере се провеждат състезанията поски алпийски дисциплини на IX Зимни параолимпийски игри от 10 до 19 март2006 г.

Когато град Торино е домакин на XXIII Зимна универсиада от 17 до 27 февруари 2007 г. след първата Лятна универсиада през 1959 г., състезанията поски алпийски дисциплини исноуборд се провеждат в Бардонекия, а тези побиатлон – вЧезана-Сан Сикарио.

Саузе д'Улкс

Най-важната ски зона в долината е Виа Латеа с 400 км склонове. Тя се намира в общините:Сестриере,Саузе д'Улкс,Клавиере, Чезана-Сан Сикарио,Праджелато (община, разположена във Вал Кизоне) и Монженевър (община, разположена въвФранция). Друг ски курорт еБардонекия, със 100 км склонове, разделен на два района: Мелезет, Лез Арно и Коломнион (1300 м – 2400 м надм. височина), и Жафро (достига до 2800 м надм. височина). Във Вал ди Суза има и по-малки курорти като Пиан дел Фре, разположен на 1500 м надм. височина в общинаКиомонте, с 22 км писти.

Вал ди Суза предлага и писти заски бягане. В близост доСестриере се намират пистите на Праджелато (разположени в дъното наВал Кизоне), използвани заXX Зимни олимпийски игри Торино 2006 за състезанията по ски бягане исеверна комбинация. Състезанията поски скокове се провеждат в Праджелато.

ВБардонекия се намира пистата Assomont, разположена във Вале Стрета, а вЧезана Торинезе пистата е във Вал дел Турас.

Пистата Чезана Париол, където се провеждат състезанията побобслей,скелетон итобоган наXX Зимни олимпийски игри, е домакин и на Италианския шампионат поспортни шейни през2006 и2007 г. Съоръжението е домакин на Европейското първенство по спортни шейни на 12 януари и 13 януари2008 г., Световната купа по бобслей и скелетон от 18 до 20 януари и Световното първенство по спортни шейни през2011 г.

Коле деле Финестре и планината Рочамелоне

През2018 г. от планините Вал ди Суза е направен Скалният медал – награда, която се връчва на 11-те италиански спортисти, които достигат 4-тото място в съответните дисциплини наXXIII зимни олимпийски игри вПхенян, КНДР.

Колоездене

[редактиране |редактиране на кода]
Колоездене
Етапи на Обиколката на Италия :
1991 г. (8 юни): 13-и етап, спечелен от Едуардо Чозас
1993 (11 юни): 19-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено отМигел Индураин
1994 г. (11 юни): 21-ви етап, спечелен от Паскал Ришар
2000 г. (3 юни): 20-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Ян Хруска
2005 г. (28 май): 19-и етап, спечелен от Хосè Рухано
Етапи на Обиколката на Франция:
1952: 11-и етап, Бург д'Оайн-Сестриер, спечелен отФаусто Копи
1992: 13-и етап, Сен-Жерве – Сестриер, спечелен от Клаудио Киапучи
1996: 9-и етап, Monetier les Bains-Sestrière, спечелен от Бярне Рийс
1999: 9-и етап, Le Grand Bornand-Sestrière, спечелен отЛанс Армстронг

Вал ди Суза е домакин на няколко етапа наОбиколката на Италия и наОбиколката на Франция. Известен е алпийският проход Коле деле Финестре, който свързва Вал ди Суза сВал Кизоне и който става място на важно изкачване за колоездачите след преминаването на Обиколката на Италия през2005 г. Проходът от страната на Вал ди Суза има среден наклон от 9,1%, а последните 8 км са неасфалтирани.

Автомобилизъм

[редактиране |редактиране на кода]

Във Вал ди Суза се провежда Суза-Монченизио – историческо състезание, проведено за първи път на 27 юли1902 г. Състезанието е от 22,5 км, тръгва от градчето Суза и стига до прохода Монченизио на френската граница. Друга известна надпревара се провежда в последната четвърт наХХ век между Чезана Торинезе и Сестриере.

Планинско бягане

[редактиране |редактиране на кода]

Вал ди Суза е домакин на Световното първенство по планинско бягане през 1992 г. Освен това, от 2014 г. всеки юли се провежда Red Bull K3 – скоростно състезание, стартиращо в центъра наСуза, чиято крайна точка е върхът на планината Рочамелоне на 3538 м надм. височина. То е уникално по рода си поради това, че е троен вертикален километър; надпреварата се спонсорира отRed Bull и се организира от колоездача Нико Валсезия.

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Източници

[редактиране |редактиране на кода]

Библиография на италиански език

[редактиране |редактиране на кода]
  • AAVV,Valle di Susa – Tesori d'arte – Il patrimonio artistico della Valle di Susa, Umberto Allemandi & C., Torino 2005
  • Natalino Bartolomasi,Valsusa antica, Volume I: Le origini – i Celti – i Romani Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1975, II edizione 1995, pp. 374
  • Natalino Bartolomasi,Valsusa antica, Volume II: Chiesa – Impero – Barbari Editrice Alzani, Pinerolo, I edizione 1985, pp. 702
  • Federico Barello, Luisa Ferrero, Sofia Uggè,Evidenze archeologiche in Valle di Susa: acquisizioni, bilanci, prospettive di ricerca… in Segusium, anno L – n. 52, Torino aprile 2013 – pp. 63 – 64
  • Federico Barello,Susa: archeologia di una capitale alpina, in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di),The archaeological musealization, Torino 2012, pagg. 168 – 169, link ebook Allemandi:
  • Bruna Bertolo,Storia della Valle di Susa dall'800 ai giorni nostri, Susalibri editore 2009
  • Maria Pia Dal Bianco,La valorizzazione e l'allestimento del Parco Archeologico della Rocca e del Museo al Castello della Contessa Adelaide a Susa, pagg.268 – 271 in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di),The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
  • Antonio De Rossi, Giuseppe Sergi, Andrea Zonato (a cura di),Alpi da scoprire. Arte, Paesaggio, Architettura per progettare il futuro, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2008
  • Antonio De Rossi, Roberto Dini, Michela Penna, Federica Turco (a cura di)La trasformazione del territorio alpino e la costruzione dello Stato. Il secolo XIX e la contemporaneità in Valle di Susa, Museo diocesano d'arte sacra (Susa), Borgone Susa, 2011
  • Paolo Gras, Valerio Tonini,Le Valli di Susa, Torino, Il Capitello, 1991
  • Sara Inzerra,La «verifica e la dichiarazione culturale» dei beni architettonici: l'esperienza campione in Valle di Susa in Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di)Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013 ebook Allemandi:
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina,Itinerari di arte religiosa alpina, Valle di Susa, Borgone Susa 2009
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina,Itinerari di Cultura e Natura alpina Valle di Susa, Borgone Susa 2010
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina,Itinerari di Cultura e Natura alpina, Valli di Bardonecchia, Borgone Susa 2009
  • Progetto Tesori d'Arte e Cultura alpina,Itinerari di Cultura e Natura alpina, Piana di Oulx e Valli di Cesana, Borgone Susa 2013
  • Michele Ruggiero,Storia della valle di Susa, Pinerolo (TO), Alzani Editore, 1998,ISBN 88-8170-040-9
  • Michele Ruggiero,Valle di Susa, Leinì (TO), Piemonte in Bancarella, 1987
  • Giuseppe Sergi,Potere e territorio lungo la strada di Francia, Napoli, Liguori, 1981
  • Giuseppe Sergi,L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994
  • Giuseppe Sergi,I confini del potere, Torino, Einaudi, 1995
  • Giuseppe Sergi,La produzione storiografica di S. Michele della Chiusa. Una cultura fra tensione religiosa e propaganda terrena, Borgone di Susa, Melli, 1983, pp. XVIII+134.
  • Giuseppe Sergi,La via Francigena. le grandi vie del Pellegrinaggio (curato con G. Cherubini, A. Foschi, L. Gambi, I. Moretti, P. Toubert), Milano, TCI, 1995.
  • Giuseppe Sergi,Luoghi di strada nel Medioevo. Fra il Po, il mare e le Alpi Occidentali (cura e introduzione), Torino, Scriptorium, 1996.
  • Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di)The archaeological musealization, Torino 2012, link ebook Allemandi:
  • Vaudetti, Minucciani, Canepa (a cura di)Mostrare l'archeologia. Per un manuale-atlante degli interventi di valorizzazione, Torino 2013, link ebook Allemandi:
  • Micaela Viglino Davico, Andrea Bruno jr, Enrico Lusso, Gian Giorgio Massara, Francesco Novelli,Atlante Castellano. Strutture fortificate della Provincia di Torino, Istituto Italiano dei Castelli Sezione Piemonte Valle d'Aosta, Ed. Celid, Torino 2007, pp. 334 – 335

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. Le protagoniste indiscusse del paesaggio valsusino sono le montagne.[неработеща препратка]
  2. In Commendam // Catholic Encyclopedia. Посетен на 14 юли 2020.
  3. FRAD073 - 1FIS 30 - Visualiseur // www.archinoe.fr. Посетен на 25 ноември 2021.
  4. Comuni della Val Cenischia
  5. Данните се базират на изчисление на базата на посоченото на уеб страница www.tuttitalia.it за всяка отделна община на Вал ди Суза.
  6. Il Ponte Tibetano più lungo del mondo è in Piemonte // Guida Torino.it. Посетен на 14 август 2020.
  7. Nica Conenna.La nuova interconnessione HVDC Italia – Francia // Посетен на 3.5.2020.
  8. Giovanni Tabacco,Spiritualità e cultura nel Medioevo. Dodici percorsi nei territori del potere e della fede Liguori Editore, Napoli 1993, pp. 58 – 59
  9. Stopani Renato,La Via Francigena. Una strada europea nell'Italia del Medioevo Le Lettere, Firenze 1988 – 1995, pagg. 68 – 69

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
 Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницатаVal di Susa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия         Портал „География“         Портал „География    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вал_ди_Суза&oldid=12355250“.
Категории:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp