| Вал ди Суза Val di Susa / Valle di Susa | |
| Вале ди Суза | |
 Панорамен изглед към долината отСакра ди Сан Микеле | |
 Местоположение в Метрополен град Торино45.133333,7.05 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Част от |  Италия Франция |
| Надм. височина | от 300 до 3612 m |
| Площ | 1200 km2 |
| Реки | Дора Рипария |
| Инфраструктура | |
| Селища | Авиляна,Суза,Бусолено,Улкс,Бардонекия |
 | |
| Вал ди Суза вОбщомедия | |
 | Тази статияетвърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 35 минути. Моля, обсъдете набеседатаразделяне на текста на отделни статии,по-лаконичен изказ или добавяне на подраздели. |
Долината на Суза (наиталиански:Val di Susa, Valle di Susa – Вал ди Суза, Вале ди Суза; напиемонтски:Valsusa; наокситански:Val Susa; нафранко-провансалски:Vâl Susa; нафренски:Vallée de Suse – Вале дьо Суз) еалпийскадолина, разположена в западната част на регионПиемонт (Северна Италия) западно от градТорино, граничеща сФранция.
Името ѝ произхожда от древния малък градСуза, разположен на централно място, въпреки че най-големият ѝ център е градАвиляна към 31 декември 2019 г.
С дължина 80 км и с над 90 000 жители Вал ди Суза е най-голямата и най-населената в регион Пиемонт.
В горната ѝ част се намира най-западният край наИталия на територията на общинаБардонекия – върхът на планината Рока Бернауда на 3225 мнадморска височина.
Въпреки че принадлежи изцяло към водосборния басейн на рекаПо и следователно къмиталианския географски регион, части от някои нейни високи странични долини са политически част отФренската република следПарижкия мирен договор през1947 г.: окръг Мон Сени и проходМон Сени в департаментСавоа; Вале Стрета,паданският склон на проходите Коле дела Скала (наиталиански:Colle della Scala, и Коле дел Монджиневро, връх Мон Шабертон вдепартамент Отз Алп.
Долината, разположена надлъжно, се пресича от рекаДора Рипария. Докосната е както отКотските Алпи (вдясно от река Дора Рипария и потока Чениския), така и отГрайските Алпи (вляво от тях). Потоците Дора ди Бардонекия и Чениския образуват две важни долини, които се разклоняват от главната: Вале ди Бардонекия и Вал Чениския.
Името на долината произлиза от градчето Суза, разположено на входа наВал Чениския. От Вал Чениския идва пътят, който върви през проходаМон Сени и който се среща при градчето Суза с пътя, идващ от Прохода на Монджиневро.
Произходът на Вал ди Суза е преди 40 и 25 млн. год. по време на фаза от процеса наАлпийската орогенеза.
В ляватаорографска част в Долна Вал ди Суза и доМон Сени се откриват варовиковишисти,гнайси,серпентини,слюдестишисти иваровик. Масивът Амбин вКотските Алпи е изграден откристални скали и от слюдести шисти. В Горна Вал ди Суза има варовикови шисти,кварцити, варовик и понякогапясъчници.
В дясната орографска част от градРиволи доезерата на Авиляна има някоиморенови образувания. От градАвиляна до селоСан Джорио ди Суза се откриват гнайси и серпентини. Масивът Орсиера-Рочаврè е съставен от гнайси и слюдести шисти. В горната част на долина има варовикови шисти, серпентини и варовик.
Оторографска гледна точка най-високата точка на Вал ди Суза се намира в Грайските Алпи и това е планината Пунта Ронча/ Поант дьо Ронс с нейните 3612 м, разположена на физическиявододел между Вал ди Суза и долинатаМориен и в близост до италиано-френската граница.
Най-високата планина в италианската част на долината, която е и най-ясно видима от низината, е планината Рочамелоне с нейните 3538 м.
Изкачвайки долината в дясно са разположени последователно следните основни планини:
Изкачвайки долината, в дясно са разположени последователно следните основни планини:
Острани на главната долина има няколко странични долини.
Започвайки от селоСестриере:
Започвайки от Вале Стрета чак до подстъпа към Вал ди Суза:
Вал ди Суза в сравнение с другите гранични долини междуИталия иФранция има най-лесно проходимите алпийски проходи, разположени и на по-нисканадм. височина. От древни времена те позволяват транзита на хора и стоки.
Проходите, снабдени с асфалтиран път за МПС, впосока на часовниковата стрелка са:
Други проходи, снабдени единствено със свързваща пътека, са:
Главната река на долината еДора Рипария, дълга 125 км и с воден басейн от 1340 км². Ляв приток на рекаПо, Дора Рипария води началото си отКотските Алпи близо до селоЧезана Торинезе от сливането на две изворни разклонения: Пикола Дора, родена нафренска територия близо до алпийския проход Коле дел Монджиневро въвфренскитеКотски Алпи и потока Рипа, идващ от алпийската долина Арджентера на територията наСаузе ди Чезана, и който от своя страна поема водите на потока Турас.
Основните защитени територии са:
Вал ди Суза и Вал Кизоне поради географското им разположение са място за среща между растителност, характерна заПриморските Алпи, ЮжнитеКотски Алпи и Централните Алпи. В долната част преобладава чистият или смесенкестен с други широколистни дървета, а с увеличаване на надм. височина се среща нискостеблениятбук. По южните склонове имабял дъб ибор. В долината преобладаватлиственицата и швейцарският каменна бор, който я замества на по-голяма надм. височина.Смърчът ибялата ела представляват преобладаващата част от Природния парк на Гран Боско ди Салбертранд.
Вал ди Суза е обитавана от разнообразнафауна.Бозайниците са от средноевропейски тип и се състоят главно от микро-бозайници. Към тях се отнасят различни видове червеи и мишки,лешниковият сънливец,градинският сънливец иобикновените сиви полевки. Има изападноевропейски таралеж иевропейска къртица. Средзайцевидните имаевропейски див заек, а на по-голяма надморска височина –снежен заек. Гризачите са представени откатеричката,мармота иобикновения сънливец.
Има шест вида диви копитни животни:благородният елен или европейски елен,сърната,дивата коза,алпийският козирог,муфлонът идивата свиня.
В долината има множество видовемесоядни животни. Средпоровите в райони със среднанадм. височина живеят обикновената или евразийскатазлатка,белката,невестулката иязовецът, докато на по-високи надм. височини се срещахермелинът. Средкучевите изпъкватчервената лисица ивълкът. През последните години признаци за присъствие нарис са открити както във Вал Кизоне, така и в Горна Вал ди Суза.
Климатът на Вал ди Суза е типично алпийски.Котските Алпи, защитени от връхМонвизо, като цяло са сухи, докатоГрайските Алпи се характеризират с чести валежи. В Северните Котски Алпи има обилни снеговалежи, но по-малко отколкото в Грайските Алпи.
Вал ди Суза е най-голямата западна алпийска долина: в нея има лесно се пораждат климатични смущения, насочени на запад-изток, които характеризират долината с чести силнифьонови ветрове.
Първите устойчиви човешки поселения датират около 5 хилядолетие пр.н.е., но първите очевидни свидетелства са от5 и6 в.пр.н.е., и се състоят главно от чашовидни знаци, издълбани в скалата, скални гравюри и надписи в големи количества в цялата долина.
Някои антрополози смятат, че срещата между отвъдалпийскитекелтски и местните келтско-лигурски племена се състои именно в долината, а според други келтското влияние е минимално.
По времето наРимската република алпийските проходи на Вал ди Суза започват да придобиват стратегическо военно значение: предполага се, че армията наХанибал Барка преминава от там, навярно през прохода Монджинерво илиМон Сени през218 г. пр.н.е. През61 и през58 г. пр.н.е. е ред наЮлий Цезар, който тръгва къмГалиите след споразумение с местния суверенДон (Donnus). ОтЗаписки за Галската война (кн. I, гл. X) става ясно, че границата междуЦизалпийска Галия иГалия Комата е била разположена в долната част на долина, приOcelum (западно от римскатаStatio ad fines, в Друбиальо – днешно подселище на градАвиляна).
Съюзът между римляни и местно население навярно е сключен между13 и12 г. пр.н.е. с договор между сина на Дон – крал Марк ЮлийКоций и императорОктавиан Август. Това е изобразено нафриза на Арката на Август, издигната вСуза.Виа Домиция там носи иметоВиа Коция.
След три века относителен мир започва нов период на войни поради прогресивното отслабване на римския държавен апарат. През311 г.Константин I обсажда Суза, която е съюзник на съперника муМаксенций. Връзките с централната власт стават все по-слаби, тъй като започват първитеварварски нашествия.
След падането наЗападната Римска империя Вал ди Суза е доминирана отготите (ок.490 –530 г.),византийците (ок.530 –570 г.) илангобардите (ок.570 –774 г.). Границата междуЛангобардското и Франкското кралство, на няколко километра нагоре от римското, постоянно укрепена и военизирана, тогава е известна слатинското имеClusae Longobardorum (Лангобардски укрепителни стени).Абатството на Новалеза е основано през726 г. в подножието наМон Сени като аванпост на франките нагоре по границата. Между773 и774 г. армията на франкския императорКарл Велики се спуска в Италия през прохода Мон Сени и разгромява лангобардите. Синът муЛудвиг основава Убежището на Мон Сени в помощ на пътешествениците през едноименния проход и на поклонниците поВиа Франчиджена. След смъртта наКарл Велики следватунгарските (около900 –950 г.) исарацинските (ок.890 –970 г.) нашествия.Ардуин Голобради, след като освобождава пустеещата долина, започва нейната реконструкция. Между983 и987 г. на устието на Вал ди Суза е основана внушителнатаСакра ди Сан Микеле от благородник от южна Франция, връщащ се от поклонничество. Тя се вписва в традицията на отшелниците на отсрещния Монте Капразио начело със Св.Йоан Викентий.
Десетилетията преди 1000 г. във Вал ди Суза са свидетели на властови вакуум порадисарацинските набези. През1001 г.маркграфът на Торино и на СузаОделрик Манфред II, внук наАрдуин Голобради, получава потвърждение за господството си над „третата част на долината“ от императора наСвещената Римска империяОто III.
През1029 г. той основава абатството наСан Джусто в Суза, давайки му богата част от земите си. Съюзът на династията наАрдуините с тази наСавоя е през1046 г., когатоАделхайд от Суза – дъщеря наОделрик Манфред II се омъжва заОто I Савойски – син на графХумберт I Белоръки. След смъртта ѝ Горна Вал ди Суза преминава в сферата на влияние наДофине, докато Долна Вал ди Суза остава вярна наСавоя. По протежение на поклонническия пътВиа Франчиджена процъфтяват многобройни религиозни центрове. В допълнение къмАбатството на Новалеза иСакра ди Сан Микеле (нар. още „Абатство на Сан Микеле дела Киуза“) иАбатство „Сан Джусто“ в Суза са основани Превостурата на Св. Лаврентий наУлкс, след това Абатството наСв. Антоний от Ранверсо, основано в края на12 век като болница след епидемиите от отравяне смораво рогче, Манастирското абатство на Монтебенедето, което от1197 г. е домакин на монасите от Манастирското абатство на Лоза, Манастирът на Св. Франциск в Суза и на някои болници наОрдена на Св. Йоан Йерусалимски вСан Джорио ди Суза, Суза иКиомонте.
През13 век има изобилна реколта и възобновяване на търговския трафик, по-специално през проходаМон Сени. Селскостопанските дейности са регламентирани и на някои градове като Суза и Авиляна са предоставени статути, докато много замъци от чисто отбранителни стават укрепенифеодални резиденции.
През14 век се наблюдават борби на аристократичните семейства и съперничество междуСавоя иДофине. През1349 г.дофинът наВиенХумберт II Стари е принуден да дари крепостите си на краля на ФранцияФилип VI и приема наследника на френския престол да носи титлата „дофин“. По този начин френската граница се озовава в средата на долината и в близост до савойските владения награфАмедей VI Савойски („Зеленият граф“).
През15бвек абатствата са в упадък: броят на монасите намалява, а основните от тях катоСакра ди Сан Микеле иАбатството на Новалеза са управлявани от игумениin commendam.[2] Манастирът на Монтебенедето е изоставен в полза на този на Банда в днешното селоВилар Фокиардо.
През16 век Вал ди Суза е оставена на армиите на императорКарл V и на френския кралФрансоа I.
Между1526 и1533 г. Коломбан Ромеан изкопава 500-метров тунел, нареченПертус под Креста дей Куатро денти, който доставя вода до полетата на селата Сел и Рама. През втората половина на века избухват религиозни войни в цяла Европа, които се материализират в ожесточена борба срещуРеформацията в долината и по-специално между католиците от една страна ихугенотите ивалденсите от друга.
През17 век районът е сцена на военни събития в контекста на войните междуФранция иИспания. Между 21 и 25 април1610 г. е подписанДоговорът от Брудзоло, офанзивен и брачен съюз между пратениците накраля на ФранцияАнри IV исавойския херцогКарл Емануил I Савойски. Двата тайни договора, подписани в Замъка на Брудзоло, изтичат внезапно на 14 май1610 г. поради убийството на Анри IV отФрансоа Раваяк и отменянето на съюзите отМария де Медичи, току-що номинирана за кралица.
Сакра ди Сан Микеле е закрит през1622 г. През1628 г. настъпва сериозен глад, а през1629 г. започвачумна епидемия.Фортът на Ексилес става все по-стратегически и се разширява. Според легендата между1681 и1687 г. там е затворенаЖелязната маска.
През1690 г.Виктор Амадей II, подкрепян от новия съюз свалденсите, се присъединява към Лигата срещу френския кралЛуи XIV. Това предизвика изпращането на войските на генералНикола дьо Катина, които се отдават на грабежи и опустошения. През1697 г. по силата на мирен договор земите на Суза се връщат наСавоя.
През18 век долината участва в европейските войни за наследство. През1708 г. завладяването на Горната Вал ди Суза отПиемонт заляга вУтрехтския мирен договор от1713 г. Фортът на Ексилес е възстановен и е построен големият Форт на Брунета в Суза, който да замести остарялата крепост на Санта Мария. На 19 юли1747 г. в контекста наВойната за австрийското наследство се провежда важен заПиемонт сблъсък на вододела с Вал Кизоне:битката при Асиета. Втората половина на18 век е период на относителен мир.
От1794 г. територията е засегната от атаките срещуПиемонт на революционна Франция. Победите наНаполеон I водят доПримирието от Кераско от1796 г. През1798 г. кралКарл Емануил IV абдикира и долината е подчинена на френското управление до края на Наполеоновата епоха през1814 г. Връща се в ръцете на Пиемонт сРеставрацията и с кралВиктор Емануил I. През1836 г. кралКарл Алберт възстановява Сакра ди Сан Микеле. Железопътната линияТорино-Суза е открита на 22 май1854 г., а железопътният тунел на Фреюс – през септември1871 г.
Вал ди Суза не е засегната от събитията отПървата световна война.
От периода отВтората световна война са военните постройки на Западната Алпийска стена – широка и разнообразна система от укрепления за защита на сектора на италианската територия, граничещ с Франция и използвани във войната срещу нея. Територията участва интензивно вИталианската съпротива и по-специално в събитията от лятото на1944 г. След Втората световна война Вале Стрета, все още във водосборния басейн на рекаДора Рипария, е преотстъпена наФранция подобно на отдръпването на границата допрохода Мон Сени със загубата на равнината, която става италианска през1860 г.[3]
През1973 г.Абатството на Новалеза е възстановено след придобиването му отПровинция Торино, което е силно желано от сенатор Сибиле и от културната асоциация Сегузиум.
Към януари2020 г. във Вал ди Суза има 39 общини, като повечето от тях са част от следните планински общности: Вале Суза, Олимпийски общини – Виа Латеа, Алта Вале Суза и Грайски Алпи.Бутилиера Алта иРоста, въпреки че географски са част от долината, не са свързани с планинските общности.
Общо в долината към 31 декември 2019 г. живеят 99 хил. 492 души.[5] Основните градове са:Авиляна (12 599 души),Суза (6173),Бусолено (5824),Улкс (3316) иБардонекия (3159). Тези общини представляват ок. 31% от населението на долината.
Икономиката на Вал ди Суза винаги се е основавала населско стопанство,животновъдство и на свързаните с тях дейности катофрезуване и малки ковачници за обработка на желязо. От първите десетилетия на20 век нататък има разцвет на текстилните дейности, впоследствие обединени в памучната фабрика „Валесуза“, действаща в периода1906 –1969 г. През1906 г. се прибавя итежката промишленост с Фабрики Монченизио в градчетоКондове, действаща до1977 г., а по-късно итретичният икономически сектор, както и услугите за близкияМетрополен град Торино, сред които водеща роля играятводноелектрическите централи наENEL въвВенаус и на IREN вДжальоне,Венаус иСуза, както и много малки централи, разпространени в няколко общини в долината. Традиционната дървообработка все още процъфтява в Горна Вал ди Суза.
Търговският център Le Baite (букв. от итал. „Хижите“) в градчетоУлкс играе важна роля за икономиката на Горна Вал ди Суза от откриването му през1999 г. Архитектурният план на структурата му е в хармония с планинската среда, тъй като напомня на хижа от дърво и камък, напълно различна от класическата търговска бетонна конструкция. Спонсор на събития като Carton Rapid Race (състезание вканута от картон от1991 г., което от2016 г. се провежда вУлкс), присъства на всички местни инициативи като панаира „Boster“ и „Fiera Franca“ на Улкс, като благоприятства раждането и развитието на малкия бизнес във Вал ди Суза и в околните територии. Важни малки ферми в района използват „Ле Байте“ като непрекъснат канал за продажба на продуктите им целогодишно. Освен това той се отличава със социално отговорно поведение и уважение към околната среда; инсталиравятърна турбина ифотоволтаична система за производство на енергия от възобновяеми източници, презареждане за електрически автомобили на входа, намаляване на пластмасата и на консумацията на електроенергия от хладилници и външно осветление, които са изцялоLED.
Зимнияттуризъм, свързан със ски курортитеБардонекия,Чезана Торинезе,Сестриере,Саузе д'Улкс, Фре диКиомонте, е силно застъпен в Горна Вал ди Суза.Ски спортът започва разпространението си в Италия именно там в началото на 20 век. Тези места са домакин на множество състезания наXX зимни олимпийски игри през 2006 г.
За улесняване на преходите и туризма, в долината има няколкоалпийски хижи, основните сред които са: Ка д'Асти, Гуидо Рей, Терцо Алпини, Леви Молинари, Камило Скарфиоти, Джеат Вал Гравио, Тоеска, Луиджи Вакароне, Аванцà и Пиеро Вака.
В долината са отбелязани много пътеки, сред които Пътеката на франките и различните участъци на Голямото пресичане на Алпите.
Между селатаЧезана Торинезе иКлавиере се намира най-дългият тибетски мост в света с дължина 468 м и надм. височина от 35/40 м.[6]
Първата голяма модерна инфраструктура, построена във Вал ди Суза, е държавният път SS 25 на Монченизио, желан отНаполеон I, за да може бързо да стигне до Италия. Той е построен с огромен капитал между1806 и1810 г., преодолявайки разликата във височината от 1580 м междуКоле ди Монченизио иСуза със смели решения за времето си, за да може да бъде преминавана с каруци или да е поне проходима за шейни, теглени от коне през цялата година.
На 22 май1854 г. е открит първият участък на ЖП линията на Фреюс от Торино до Суза с перспективата за изграждане на тунел презАлпите. На 31 август1857 г. е пуснат в експлоатация железопътният тунел Фреюс, а през 1867 г. – участъкът от Бусолено до Бардонекия.
През1866 г. започва работа ЖП линията на Монченизио, построена за ускоряване на комуникациите между Италия и Франция, адаптирайки трасето на Наполеоновия държавен път за съвместно ползване. Строежът е завършен след 2 г. по време на изграждането на железопътния тунел Фреюс и в конкуренция с него. Железопътната линия е дълга 77,8 км, изградена е чрез употреба на локомотиви от системата Фел за преодоляване на 1588 м надм. височина отСуза и 8,3% наклон от френска страна. Железопътната линия е изведена от експлоатация през1871 г.
През1870 г. е завършен ЖП тунелът на Фреюс, което дава възможност за свързване на ЖП линията Торино-Бардонекия с Франция. По този начин железопътната линия на Вал ди Суза придобива международно значение, свързвайкиПаданската низина съсЗападна Европа.
В началото на 2000 г., на фона на силна опозиция от страна на местните общности, на движението No TAV и на Сметната палата на Франция, започва предварителната работа по нов тунел – железопътният Торино-Лион, който трябва да свърже градчето Бусолено с френския град Сен Жан дьо Мориен през тунел дълъг повече от 57 км.
Долината се пресича от два държавни пътя, SS 24 и SS 25, които се насочват съответно към проходите Монджиневро иМон Сени.
През1980 г. до железопътния тунел е открит пътен тунел (също под Монте Фреюс), интегриран впоследствие в италианската магистрална система чрез изграждането намагистрала A32 (в нач. на 1990-те г.).
Основнитеводноелектрически централи са ENEL въвВенаус (използваща част от водата на езерото Монченизио), AEM на Пон Ванту-Суза вДжальоне,Венаус иСуза, и ENEL вБардонекия.
През долината преминават няколкоелектрически далекопровода за транспортиране на енергия до района наТорино, вкл. международната електропроводна линия Гранд Ил (От Савоа,Франция)/Пиосаско (Пиемонт) от 380 000 V. През 90-те г. на 20 век има силно недоволство на местните общини от идеята за удвояването на електроповода върху новиел. стълбове, която не е осъществена. Между края на 2019 г. и 2020 г. се предвижда приключването на проекта по удвояване на взаимната връзка сФранция с директен, а не с променлив ток чрез подземни тръбопроводи по свръхпроводящи кабели XLPE, наречен HVDC (High Voltage Direct Current), чрез партньорство между компанията TernaИталия и RTE Франция. Става въпрос за нещо уникално в света на толкова голямо разстояние (95 км кабел в Италия и 95 км кабел във Франция). Надеждата е тази нова електрическа връзка да допринесе за развитието на европейската електрическа мрежа и за енергиен преход към по-широко използване на възобновяеми енергийни източници.[7]
Вал ди Суза е място за среща на три езиково-културни области:пиемонтска на изток,франко-провансалска (нар. още арпитанска) насеверозапад и провансалска (илиокситанска) наюгозапад.
Някоихорове, които разпространяват културата на долината чрез народното пеене, допринасят за поддържането на традициите, правейки концерти не само в долината, но и в цяла Италия и чужбина. Сред тях престижна роля заемат Алпийският хор „Валсуза“ от градчетоБусолено, хор „Котски Алпи“ от градчето Суза и хор „Рочамелоне“ от селоСант'Антонио ди Суза.
Освен това има и групи, които изпълняват народни или традиционни танци като напр. Мечоносците от селоДжальоне през януари и от селоВенаус през февруари, многобройни музикални групи, датиращи от втората половина на19 век, както и различни местни културни и археологически групи.
В долината се провеждат историческите конни надбягвания на Авиляна и на Суза).
Долината на Суза е свидетел на раждането на иновативна обществено-частна инициатива на име „Вале ди Суза: съкровища на изкуството и алпийска култура“ за валоризиране на територията; инициативата е отворена за асоциации и частни лица, и цели да даде тласък на местния туризъм и културна система чрез създаването на мрежа между местните власти, асоциации и културни оператори.
Традиционно в селските конструкции на долината могат да се разграничат няколко конструктивни характеристики по отношение на площите:
Вал ди Суза е осеяна с религиозни, военни, граждански, индустриални паметници от праисторическия, римския,средновековния и модерния период. Древнитеабатства се открояват по своя брой и значимост: големите църковни структури организират властови центрове, конкуриращи се с гражданските организации (едва от11 векСавойското господство започва да се консолидира), и техни свидетели са древните и величествени руини.
Както в древни времена и през 2020 г. поклонническият пътВиа Франчиджена минава през Вал ди Суза по двете си разклонения:Коле ди Монченизио и Коле дел Монджиневро, които се съединяват в градчето Суза и след това се отправят към град Торино. Говорейки заСакра ди Сан Микеле, най-известното място от пътя във Вал ди Суза, италианският историк Джовани Табако пише, че „... през11 век силата на Светилището на св. Михаил продължава да се излъчва из цяла централна и ЮжнаФранция заради нарастващите дарения на поклонниците, които, движейки се от тези райони до Рим, предпочитали големите пътища наМонченизио или Монджиневро пред други по-сложни маршрути, съединявайки се в Суза и при Киузе“.[8] От алпийските вододели в посока Суза, спускайки се от алпийския проход Коле ди Монджиневро, се виждат Превостурата на Св. Лаврентий в градчетоУлкс, хотел Dieu в селоСалбертранд и Къщата наЙоанитите в селоКиомонте.
От алпийския проход наМон Сени (наитал. Монченизио) освен Убежището на Превостурата на Св. Мария на Монченизио на прохода, основан отЛудвиг Благочестиви, навремето има гостилници в селатаФерера Ченизио иНовалеза (в което все още е запазена една със стенописи от14 и15 век). Там намираме ибенедиктинскотоабатство на Новалеза, в което веднъж отсядаКарл Велики и което съхранява гроба на поклонник отСантяго де Компостела и параклиса на Св. Елдрад от11 век със стенописи за преминаването на мощите наСв. Николай Чудотворец. В Суза, над която се извисява Манастирското абатство на Лоза, е имало структури катоХоспиталиерската къща набенедиктинскотоабатство на Сан Джусто, къщата на Йоанитите и натамплиерите, спалното помещение на Мадона дел Понте, спалното помещение на канониката на Санта Мария Маджоре, Манастирът на Св. Франциск.
В градчетоБусолено се намира старият хан „Каза Ампримо“, в селоВилар Фокиардо – древната ферма Роланд и две манастирски абатства: на Монтебенедето и на Банда. От другата страна на долината, в селоБрудзоло, освен укрепения заслон на Замъка е имало Дом на Превостурата на Убежището на Монченизио. ГрадчетоСант'Антонино ди Суза дължи името си на местния манастир, посветен на Св. Антоний от Амамеа, а на пранината Пиркириано се намира абатството – символ на Регион Пиемонт:Сакра ди Сан Микеле дела Киуза, навремето задължителна спирка за кардинали и папи, докато поклонниците са отсядали в близкото селоСант'Амброджо. В градАвиляна има още един древно манастирска абатство – това на Монтера, няколко хана и църква на Превостурата на Убежището на Монченизио, църквата на Св. Петър. Малко по-нататък, вБутилиера Алта канониците на Св. Антоний ръководели Абатството наСв. Антоний от Ранверсо, докато от другата страна на долината замъкът Камерлето билфеод наабатството на Новалеза.
Ренато Стопани казва, че „...макар и използван и преди като алтернатива наГолемия Сен Бернар, проходътМонченизио през12 век все по-често бил прекосяван от хора и стоки, които продължавали към големите панаири наШампан, където присъствието на италианските търговци ставало все по-голямо. Затова изборът му за пропускателен пункт към Алпийската зона бил толкова често срещан по времето на Филип Август, че впредалпийската област за истинския път на Франция бил считан този, който се свързвал с Монченизио“.[9] През последните години поклонническият път Виа Франчиджена е преоткрит и оборудван с табели и указания.
Има множество абатства и религиозни комплекси по пътя на Франция в помощ на поклонниците, пътешествениците и търговците. От град Торино до Горна Вал ди Суза се срещат в следната последователност:
Във Вал ди Суза има множество замъци. Укрепените средновековни сгради отразяват всички видовесредновековни сгради: замъци, укрепени къщи, кули, укрепени убежища. Савойските замъци, с изключение на тези вАвиляна и вСуза, датират отКъсното средновековие. Много сгради не са достъпни за посещение; някои са в руини, други са реставрирани.
В допълнение към множеството средновековни забележителности, долината на Суза разполага с огромен брой музеи, които разказват за многобройните ѝ села и градове. От град Торино до Горната част на долината се намират:
Вал ди Суза винаги е била привилегировано място за транзита на армии, така че фортификационните работи се множат през вековете:
Основните хранителни и винени продукти на Вал ди Суза могат да бъдат дегустирани на панаири и събития – голяма туристическа атракция от годишния календар „Густовалсуза“ (Gustovalsusa), координиран от местните власти, които като цяло се организират през уикендите в следните периоди:
През годината се организират и други събития, въпреки че те не са част от официалния календар на „Gustovalsusa“.
Италианските ски са родени в планините наТорино през ноември1896 г. Разпространител на италианските алпийски ски е Адолфо Кинд –швейцарски инженер – химик иалпинист, живеещ в Торино. През1896 г. той кара да му пратят два чифта норвежки ски и след като се упражнява в Парка на Валентино и на Монте дей Капучини в Торино, той се изкачва до градДжавено и стига до най-високите му подселища, минавайки през Prà Fieul, стигайки до върха на планината Куньо дел'Алпет. През1899 г. е ред на 3000 м надм. височина: той стига до Монте Томба над езерото Монченизио.
През януари1906 г. вСаузе д'Улкс в Горна Вал ди Суза е открита първата италианска алпийска станция.
От началото наXX векБардонекия се оказа идеалният терен за новия ски спорт. През1909 г. са организирани първите италиански първенства поски алпийски дисциплини и се изгражда трамплин. През1935 г. е построен първият ски-лифт на общината.
През1934 г. общинаСестриере е построена от нулата под името Sestrierès и 40 г. след откриването на новия спорт са построени първите ски лифтове на общината. Освен че е място на провеждане наXX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., Сестриере е установено място на провеждане наСветовната купа по ски алпийски дисциплини и е домакин наСветовното първенство през1997 г.
Вал ди Суза е домакин наXX Зимни олимпийски игри, които се провежат от 10 до 26 февруари2006 г. Построени са олимпийските селища наСестриере и наБардонекия, както и пистата забобслей,спортни шейни искелетон наЧезана Торинезе. Състезанията посноуборд се провеждат в Бардонекия, тези потобоган,бобслей искелетон – на склона Чезана-Париол, побиатлон – в Чезана-Сан Сикарио, поски алпийски дисциплини за жени – в Сан Сикарио-Фретев, по фристайл – вСаузе д'Улкс и поски алпийски дисциплини за мъже – вСестриере.
В Сестриере се провеждат състезанията поски алпийски дисциплини на IX Зимни параолимпийски игри от 10 до 19 март2006 г.
Когато град Торино е домакин на XXIII Зимна универсиада от 17 до 27 февруари 2007 г. след първата Лятна универсиада през 1959 г., състезанията поски алпийски дисциплини исноуборд се провеждат в Бардонекия, а тези побиатлон – вЧезана-Сан Сикарио.
Най-важната ски зона в долината е Виа Латеа с 400 км склонове. Тя се намира в общините:Сестриере,Саузе д'Улкс,Клавиере, Чезана-Сан Сикарио,Праджелато (община, разположена във Вал Кизоне) и Монженевър (община, разположена въвФранция). Друг ски курорт еБардонекия, със 100 км склонове, разделен на два района: Мелезет, Лез Арно и Коломнион (1300 м – 2400 м надм. височина), и Жафро (достига до 2800 м надм. височина). Във Вал ди Суза има и по-малки курорти като Пиан дел Фре, разположен на 1500 м надм. височина в общинаКиомонте, с 22 км писти.
Вал ди Суза предлага и писти заски бягане. В близост доСестриере се намират пистите на Праджелато (разположени в дъното наВал Кизоне), използвани заXX Зимни олимпийски игри Торино 2006 за състезанията по ски бягане исеверна комбинация. Състезанията поски скокове се провеждат в Праджелато.
ВБардонекия се намира пистата Assomont, разположена във Вале Стрета, а вЧезана Торинезе пистата е във Вал дел Турас.
Пистата Чезана Париол, където се провеждат състезанията побобслей,скелетон итобоган наXX Зимни олимпийски игри, е домакин и на Италианския шампионат поспортни шейни през2006 и2007 г. Съоръжението е домакин на Европейското първенство по спортни шейни на 12 януари и 13 януари2008 г., Световната купа по бобслей и скелетон от 18 до 20 януари и Световното първенство по спортни шейни през2011 г.
През2018 г. от планините Вал ди Суза е направен Скалният медал – награда, която се връчва на 11-те италиански спортисти, които достигат 4-тото място в съответните дисциплини наXXIII зимни олимпийски игри вПхенян, КНДР.
| Колоездене |
|---|
| Етапи на Обиколката на Италия : |
| 1991 г. (8 юни): 13-и етап, спечелен от Едуардо Чозас |
| 1993 (11 юни): 19-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено отМигел Индураин |
| 1994 г. (11 юни): 21-ви етап, спечелен от Паскал Ришар |
| 2000 г. (3 юни): 20-и етап, индивидуално изпитание във времето, спечелено от Ян Хруска |
| 2005 г. (28 май): 19-и етап, спечелен от Хосè Рухано |
| Етапи на Обиколката на Франция: |
| 1952: 11-и етап, Бург д'Оайн-Сестриер, спечелен отФаусто Копи |
| 1992: 13-и етап, Сен-Жерве – Сестриер, спечелен от Клаудио Киапучи |
| 1996: 9-и етап, Monetier les Bains-Sestrière, спечелен от Бярне Рийс |
| 1999: 9-и етап, Le Grand Bornand-Sestrière, спечелен отЛанс Армстронг |
Вал ди Суза е домакин на няколко етапа наОбиколката на Италия и наОбиколката на Франция. Известен е алпийският проход Коле деле Финестре, който свързва Вал ди Суза сВал Кизоне и който става място на важно изкачване за колоездачите след преминаването на Обиколката на Италия през2005 г. Проходът от страната на Вал ди Суза има среден наклон от 9,1%, а последните 8 км са неасфалтирани.
Във Вал ди Суза се провежда Суза-Монченизио – историческо състезание, проведено за първи път на 27 юли1902 г. Състезанието е от 22,5 км, тръгва от градчето Суза и стига до прохода Монченизио на френската граница. Друга известна надпревара се провежда в последната четвърт наХХ век между Чезана Торинезе и Сестриере.
Вал ди Суза е домакин на Световното първенство по планинско бягане през 1992 г. Освен това, от 2014 г. всеки юли се провежда Red Bull K3 – скоростно състезание, стартиращо в центъра наСуза, чиято крайна точка е върхът на планината Рочамелоне на 3538 м надм. височина. То е уникално по рода си поради това, че е троен вертикален километър; надпреварата се спонсорира отRed Bull и се организира от колоездача Нико Валсезия.
  | Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницатаVal di Susa в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |
 Портал „Италия“  Портал „География“ |
|
