Най-ранните свидетелства за присъствие наразумен човек (H. spaiens) по земите на днешна България датират от преди около 44 хиляди години, в епохата напалеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, коятосъздава най-ранните златни украшения в Европа. Отантичността доТъмните векове по земите на днешна България се развиват културите натраките,древните гърци,келтите,готите иримляните. С пристигането наславяните през VI век, а век по-късно и напрабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През681 година е основанаПървата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада подвизантийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г.Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата сеОсманска империя.
През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата намонархия и се освобождава от петвековнотоосманско владичество с помощта наРуската империя вРуско-турската Освободителна война. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява сГермания по време на двете световни войни. На 15 септември1946 г. монархията е заменена снародна република, от съветски тип и държавата се преименува наНародна република България, ръководена отБългарската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март2004 г. страната се присъединява къмНАТО, а на 1 януари2007 г. – къмЕвропейския съюз.
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива накорупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките наОрганизацията за черноморско икономическо сътрудничество иОрганизацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува вООН,Съвета на Европа,Европейския съюз иНАТО. През2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.[10] България е сред основателките наИнициатива „Три морета“ през 2016 г.
Стара планина пресича цялата територия на страната от запад на изток, разделяйки я на две области –Северна иЮжна България.[14] Северно от нея е разположена предпланинската област наПредбалкана, а южно – успоредната по-ниска планинска веригаСредна гора, от която я отделят поредица от долини, наричаниЗадбалкански котловини. Главните планини на Южна България, образуващи Рило-Родопския масив, са двата високи масива салпийски характер наРила иПирин в западния край, продължаващи на изток с по-ниските на по-обширниРодопи. В Рила е разположен връхМусала, който с надморска височина 2925 метра е най-високата точка на България и Балканския полуостров.[15] Югозападната част на страната има фрагментиран релеф от множество долини и обособени малки планини, катоВитоша,Осогово иБеласица.[14]
Дунавската равнина – част отДолнодунавската низина по долното течение на река Дунав, по която преминава голяма част от северната граница на България – заема северната част на страната, издигайки се постепенно от север на юг към предпланините на Стара планина. В източния ѝ край започва равниннотоДобруджанско плато, продължаващо на север в Румъния. Горнотракийската низина в югоизточната част на България започва отчерноморското крайбрежие, преминава северно от ниските планиниСтранджа иСакар на границата с Турция и постепенно се стеснява на запад между Стара планина и Родопите.[14]
В България преобладаваумереният климат. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.[16] През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.[14]Валежите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.[16] Най-ниската измерена температура е -38,3 °C вТрън, а най-високата – 45,2 °C вСадово.[17]Слънчевото греене в България е около 2100 – 2500 часа годишно.
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на рекаДунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.[18] Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, еИскър, с дължина 368 km. Други по-големи реки саСтрума иМарица на юг.[14] Най-големите езера саВарненско,Бургаско,Атанасовско иМандренско.[19]
Част от територията на страната е останала незасегната отЛедниковия период, вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове оттерциера.[20]
Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 видабозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.[21] Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида саендемити.[20] Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България.[22] Някои от най-разпространените животни в България саблагородният елен (25 910 индивида),сърната (над 106 000),дивата свиня (88 948). Сравнително често срещани сачакалът илисицата, докатомечката,царският орел,тибетският як изубърът са значително по-редки.[19]
По българското черноморско крайбрежие са запазени 46 дюнни системи с площ от 988,21 ха (0,0089% от България) и обща дължина 73 км (14% от 518.7 км брегова линия)[23]
Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори.[24] На територията на България съществуват тринационални парка, 55резервата, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата.[19] Към тях се прибавят и 114орнитологично важни места, в които се срещат редки видове птици.[25] Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета.[19] Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.[26]
България е подписала и ратифициралаПротокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите навъглероден диоксид, постигайки целите на протокола.[27] Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата навъглищни електроцентрали,[28][29] а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените мест а и промишлеността.[30] През 2019 година, по дадни на Евростат България е на второ място по рециклиране на пластмасови опаковки (65 процента)[31], а през 2021 година е на трето място.[32]
Най-ранните следи от човешко присъствие в България са находки наизправен човек (H. erectus) отранния палеолит в пещерата „Козарника“ вБелоградчишко на възраст от над 1,4 милиона години, които са и най-старите известни вЕвропа, маркирайки един от двата пътя на навлизане на първите хора на континента – през Балканския и през Пиренейския полуостров.[33] Пещерата продължава да се обитава и всредния палеолит, от когато в нея има останки отнеанедрталци на около 150 000 години.[34] От средния палеолит е обитавана и пещерата „Бачо Киро“ вДряновско, в която са открити едни от най-ранните свидетелства за присъствие наразумен човек (H. spaiens) в Европа, датирани отпреди 44 хиляди години в началото накъсния палеолит.[35][36] Скални рисунки от късния палеолит до бронзовата епоха са добре запазени в „Магурата“ в Белоградчишко.[37] Част от археологическите обекти отнеолита се групират в археологически култури, като „Караново“, „Хаманджия“ и „Винча“.[38][39][40]
Траките са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към XII век пр.н.е.,[42] но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както наавтохтонно население, така и наиндоевропейски народи.[43] Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци.[44] Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когатоцар Терес обединява повечето от тях под управлението наОдриското царство, което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При сина на Терес,Ситалк, държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко отАлександър Велики, после отПерсия. Към III век пр.н.е.Римската империя започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.[45]
Първата българска държава на Балканите е създадена след неуспешен поход през лятото на 680 г. на византийския императорКонстантин IV Погонат установилите се в областтаОнгълпрабългари наАспарух, третия син на владетеля наСтара Велика БългарияКубрат. Поражението на византийците открива пътя на Аспарух за завладяване на територия междуДунав иСтара планина, което Византия е принудена да признае с мирен договор през лятото на 681 г. Наследникът на АспарухТервел завзема територии вТракия, намесва се във византийските междуособици, помагайки за връщането на трона на императорЮстиниан II през 705 г., а през 718 г. участва като византийски съюзник във вдигането на арабскатаобсада на Константинопол. Управлението на Тервел е последвано през голяма част от VIII век от вътрешна нестабилност в българската държава, съпътствана от войни с променлив успех срещу Византийската империя.
Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум
По времето наКрум (803 –814 г.) и през първата половина на IX векфранките от северозапад и българският владетелКрум от изток ликвидират изпадналия в кризаАварски хаганат. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата наславянския.[46] България разширява своите предели до СреднияДунав или до р.Тиса на север, а на запад до р.Днепър (днешнаУкрайна). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити), назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи. КнязБорис I (852 –889 г.)покръства българите през864 г. Той основава ипървата българска книжовна школа – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г.глаголица се въвежда като официална азбука.
България при цар Симеон Велики
При царСимеон I (893 –927), който създава и утвърждаваБългарската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави вЕвропа, разпростирайки се почти на целияБалкански полуостров, а насеверозапад – до р.Тиса, обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І отПлиска вПреслав. ПриСв. цар Петър I Български ицарБорис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението набогомилството. През971 г.Киевска Рус завзема Източна България истолицатаПреслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно вСредец,Скопие,Преспа,Битоля иОхрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през1018 г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на царСамуил през 1014 г. и гибелта наИван-Владислав през 1018 г.
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело наПетър II Делян (1040 –1041 г.) и наПетър III иГеорги Войтех (1072 г.). След загубата вбитката при Манцикерт във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение.Асеневци сключватстратегически съюз за борба срещуВизантия наБалканите свеликия жупан наСърбияСтефан Неманя. През пролетта на1185 г. братятаАсен иПетър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избиратТърново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне наДимитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, чеСвети Димитър е напусналСолун ииконата му се намира в построената от братятацърква.
България при управлението наИван Асен II (1218 – 1241 г.)
ЦарТеодор Светослав (1300 –1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне наДобруджанското деспотство.1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците наИван Александър:Търновското царство с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През1444 г.Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободиБалканите отосманците, като достига доВарна, където е разбит отсултанМурад II.
По време на османското владичество, понякога наричано от народа „турско робство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,[47] аристокрацията е елиминирана,[48] българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.[49]
През XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българскотоВъзраждане, чието начало е дадено отПаисий Хилендарски с написването наИстория славянобългарска през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
Васил Левски – национален герой, един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение
Макар и първите училища в България –килийните, да се появяват още през XV век, техният брой рязко се увеличава през XVIII и XIX век. Паралелно с тях се появяват ивзаимните училища ичиталищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар.Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план на3 април1860 г. (Великден)Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на27 февруари/11 март1870 г. султанАбдул Азиз издава ферман за учредяването на самостоятелнаБългарска екзархия, чийто първи екзарх –Антим I, бива избран през 1872 г.
Звънец от Народното събрание на България, с който страната е обявена занародна република,15 септември1946 г., Национален исторически музей, София
Последвалият Руско-турската войнаБерлински договор от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя –Княжество България иИзточна Румелия, коитосе обединяват през 1885 година. Новата българска държава получавалибералнодемократично устройство с широки избирателни права имногопартийна система, но и значително влияние намонарха. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международнатаБългарска криза и краткатаСръбско-българска война. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайкииредентизма и особеноМакедонския въпрос в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешнатаБалканска война наБалканския съюз срещуОсманската империя. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалитеМеждусъюзническа (1913) иПърва световна война (1915) губи значителни територии.
Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заемаБългарския земеделски народен съюз, който през 1923 година е свален от власт своенен преврат. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, следГолямата депресия и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на царБорис III.[50] България използва международната обстановка в началото наВтората световна война и сКрайовската спогодба си връща по мирен пътЮжна Добруджа, но през 1941 година се включва въвВтората световна война на страната наОста и окупира големи части отЮгославия иГърция. При навлизането в страната насъветски войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано отКомунистическата партия, и до края на войната България воюва на страната наСъюзниците.
След кратък период на многопартийност до сключването на мир със западните Съюзници, след 1947 година в България се установяватоталитарен режим по съветски образец. Наложен е съветският модел напланова икономика снационализация на предприятията иколективизация на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери, а външната политика е изолационистка, като страната става един от най-лоялните участници вСъветския блок.[51] От 1956 година до края на комунистическия режим той се оглавява отТодор Живков, който чрез умело маневриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити.[52] Периодът на политическа и социална стабилност при Живков[53] е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднения, чиято кулминация е започналата през 1987 година многогодишнафинансова криза. Комунистическият режим еобявен за престъпен със закон от 2000 г.[54]
Присрива на европейските комунистически режими през 1989 година Живков подава оставка, а Българската комунистическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като тозипреходен период се характеризира с политическа нестабилност, отлагане на належащите стопански реформи и разрастване накорупцията ипрестъпността. Трайна финансова стабилизация е постигната в края на 90-те години със съдействието наМеждународния валутен фонд, през 2004 година икономиката достига предкризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член наНАТО, а на 1 януари 2007 година се присъединява къмЕвропейския съюз.
Народното събрание ееднокамерен парламент и се състои от 240народни представители, избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – 91). Сред тях са приемането назакони, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването наминистър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избираомбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
Министерски съвет
Министерският съвет е основен орган наизпълнителната власт в Република България. Той е съставен отминистър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.
Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.
Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза „Безмер“
Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват:Българската армия и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт наМинистерския съвет.[55]
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член наНАТО и участва в мироопазващата мисия вАфганистан с контингент от 610 души. Българският контингент вИрак бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“. Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. България има добре развита отбранителна промишленост и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.
Населението на България е 6 951 482 души по данни наНСИ към 31 декември 2019 година.[56] В градовете живеят 73,7% от общия брой на населението, като 24,2%, или 1 242 568 души, са съсредоточени в столицатаСофия. Други големи градове саПловдив (347 851) иВарна (336 216), както иБургас (201 779),Русе (141 231) иСтара Загора (134 726).[57]Българите са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата,турците (8,8%) ициганите (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства –руснаци,арменци,власи,каракачани,украинци,евреи,румънци, както и хора, които не се самоопределят.[58]Българският език е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението.Турският е майчин на 9,1%, ациганският на 4,2%.[59]
Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през1985 г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души.[60][61] След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души.[60][62] Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа.[63] Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието следсветовната финансова криза от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години.[64][65] Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив.[66][67] Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят подпрага на бедността.[68] Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години.[69] През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам.[66] България е на едно от последните места в света по раждаемост,[70] а по смъртност се нарежда трета в света,[71] което предопределя бързо намаляване на населението.
Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ.[72][73]Българската здравна система преминава от безплатно държавно здравеопазванетип „Семашко“ към децентрализирана осигурителна система през 1990-те.[74] През 1999 г. се създаваНационалната здравноосигурителна каса (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения.[74][75] Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче болниците са хронично недофинансирани от касата.[76] Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите.[77] Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване.[72][78] От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.[79]
Ректоратът на Софийския университет
Образователната система е под надзора наМинистерството на образованието и науката. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-и до 8-и клас), средно (9-и до 12-и клас) и висше. На територията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ).[80] От тях най-високо класираното ВУЗ еСофийски университет.[81] Качеството на българското образование обаче е ниско. Прекомерно големият брой висши училища и слабото финансиране са причина системата да изгражда некачествени кадри, поради което икономиката е неатрактивна за чуждестранни инвеститори.[82] Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано или въобще не са обхванати от нея. Среднатаграмотност е 98,4%, но нивата нафункционална неграмотност са високи (41,5%).[83][84]
България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посоченоправославното християнство. Като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяването през 2011 г.[59] Най-голямата малцинствена религия еислямът, който е посочен като вероизповедание от 7,8% от населението (главно оттурското малцинство, но също и отбългари мохамедани и една пета отциганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следвапротестантство (0,9%) иримокатолицизъм (0,7%); 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.[59] В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.[85]
Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.
Класифицирана каторазвиваща се и една от страните с висок доход,[86] България е промишлено-аграрна отворенапазарна икономика със средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,[87] най-нисък БВП на глава от населението (7850 евро)[88] и най-ниска производителност на труда (55,5% от средни за ЕС 100%)[89] в Европейския съюз. СпоредЕвростат през 2023 г.БВП на глава от населението (вППС) е 64% от средния за Европейския съюз.[90]
Повечето туристи в България се насочват или към зимнитекурорти, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културните и историческите забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души.[91] За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.
От 2010 г. развитието на транспортната инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегия (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.[92]
В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях саавтомагистрали, 2975 km първокласни пътища, 4035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли.[93] Дължината на всички жп линии е 4032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538,9 хил. т. и 26 071,5 хил. п.
Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки саГермания (11,6%),Румъния (9,5%),Италия (8,7%),Турция (8,6%),Гърция (7,0%) иБелгия (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната саРусия (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) иИспания (5,3%).[94]
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО),Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи отЦентрална Азия иБлизкият изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още катоЗлатен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав,Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид иСредец, „Св. Стефан“ в Несебър илипреславската керамика са само част от тези постижения (виж.Плисковско-Преславска култура). Разлики свизантийското изкуство настъпват още през X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
След падането на първото българско царство подвизантийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новиятЙерусалим,Рим иКонстантинопол взети заедно.[99]
В градежа насакралната (църковна)архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случаи еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовиднисводове и дъгиарки, които преминават вкупола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ вМелник,Пантократорската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) вНесебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковнатаживопис. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника „мокро фреско“ са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите наТърновската художествена школа са наситени спредренесансови елементи.
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние зарадиосманското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите наРенесанса,Реформацията,Просвещението и XIX век.Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана набългарски език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература следВтората световна война – период насоциалистически реализъм и най-нова литература (след 1989).
При царете Йоан Александър, Йоан Шишман и Иоан Срацимир се обособяваТърновска книжовна школа България преживява Втори златен век на българската книжнина (Сребърен век).[100] Ярки представители на Търновската школа саКиприан Киевски, патриархЕвтимий Търновски,Григорий Цамблак иКонстантин Костенечки Извършени са две езикови реформи, а житията и похвалните слова се множат едно след друго. Османското господство води упадък на книжнината в българските земи, но пък за сметка на това много от книжовниците стават изгнаници и като такива са проводници на българската култура в Русия, Украйна и Сърбия (Григорий Цамблак, Константин Костенечки)
Възрожденска книжнина (1824 -1878)
Османското господство за дълго прекъсва книжовните традици на българите. През 1767 година Охридската архиепископия е закрита, а епархията присъединена към Драчката архиепископия, а от 1776 година тя има само гръцки епископи чак до създаването на Екзархията. Все пак от 20-те години на XIX в. се правят различни опити да се възстанови българската книжовна култура. През 1824 годинаПетър Берон създава първия български учебник –Рибният буквар.Васил Априлов създава първото българско читалище през 1834 година. Скоро то е последвано от множество читалища и килийни училища. Ред етнографи – пионери катоПетко Славейков,Георги Раковски,Гаврил Кръстевич и пр. събират ценни сведения за духовната култура на българите и ги публикуват. На свой редИван Богоров започва борба за чистотата на езика. Постепенно през 50-те и 60-те години на XIX в. се появяват преподаватели от нов тип катоНайден Геров,Ботьо Петков иДобри Войников. Те успяват да подобрят рязко българското образование, а това води и до нов тип литература. Връх на българската възрожденска проза е постигнат отЛюбен Каравелов, а в поезията – отХристо Ботев иДобри Чинтулов. Постепенно се създава революционна белетристика и революционна поезия, което е нов тип жанр за България.
Следвъзрожденска литература (1878 – 1919)
„Патриарх“ на българската проза и поезия еИван Вазов, а на мемоарната белетристика –Захарий Стоянов (биограф на цяло поколение революционери). С времето се появяват и други изтъкнати писатели катоЙордан Йовков иЕлин Пелин. Поезията търпи развитие. Най-застъпен е символизма. Негови най-ярки представител саПейо Яворов,Димчо Дебелянов,Теодор Траянов,Николай Лилиев. Донякъде към това течение се присъдинява иДора Габе. Съществуват и други течения напримерХристо Смирненски е виден представител на авангардизма. Неговите произведения са пропити с критики срещу социалните неравенства
Книжовност между двете световни войни (1919 – 1944)
Някои от писателите като Ив. Вазов и Й. Йовков продължават да творят и в този период. Но се появяват и нови имена катоГеорги Караславов сред писателите,Атанас Далчев,Никола Вапцаров иЕлисавета Багряна при поетите. Белестристиката и поезията все повече са свързани със социалните несправедливости, с разпадането на селската задруга и предполагаемата поквара, която градският начин на живот оказва върху българското село.
Книжовност при комунизма (1944 – 1989)
Народният съд извършва репресии върху множество писатели, журналисти, поети, учени. Д. Талев е хвърлен за 4 години в концлагер; проф. Михаил Арнаудов получава 20 години затвор (изпълнени са десет). На печата е наложена цензура. Все пак постепенно нещата се успокояват и се създава ново поколение от интелигенти. Сред големите имена в този период еДимитър Талев, който написва Преспанската тетралогия („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“), романа „Самуил, цар български“ и трилогия романи („Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“), които са важни за самоосъзнаването на българите. Макар да не е ново име, Талев преживява реабилитация след 50-те години, а литературата му е в подем.
Все пак първоначално през този период преобладава партизанската литература, а превес има течението насоциалистически реализъм. Нещата се променят през 70-те години на XX в. Управляващият диктатор Тодор Живков се обгражда с кръг от приближени интелектуалци, а дъщеря му Людмила Живкова се изживява като меценат на културата. Постепенно се получава ренесанс на патриотичната литература, обособяват се като жанрове фантастиката, криминалната проза и пр. Появяват се имена катоЙордан Радичков,Николай Хайтов,Радой Ралин,Павел Вежинов,Богомил Райнов, които отново извисяват българската литература. Сред поетите творят имена катоВалери Петров,Георги Константинов иБлага Димитрова.
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите наЙоан Кукузел (13 – 14 в.). Най-известната му творба еПолиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци нацърковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. В края на XIX век, след освобождението на България, се заражда т.нар.Българска класическа музика.Маестро Георги Атанасов,Добри Христов иЕмануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера –Сиромахкиня. Сред най-известните български композитори еПанчо Владигеров (рапсодия „Вардар“, „Есенна елегия“ и пр.). Той е прочут със своите симфонии.Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като „Върви, народе възродени“.
Ценен източник на материали за историята на танцовото изкуство в България е старата българска църковна и светска иконография. Тя дава конкретна представа за танца. Много интересна в това отношение е една стара фреска в църквата в селоАрбанаси,община Велико Търново, от края на XVI век, в която е изобразено едно спокойно женско хоро. Танцуващите, наловени„за пояс“, не са облечени в народна носия, а в някаква особена, може би болярска носия. В движенията и позите на жените има много грация и благородство. Танцова тематика има и в стенописите наЛесновския манастир и наХрельовата кула вРилския манастир.
Доста по-късно картините наНикола Образописов „Самоковско хоро“ и наИван Мърквичка „Ръченица“ ни дават представа за подреждането и начина на залавянето на танцуващите, както и за състоянието, което изразяват. Сведения за състоянието на народните танци презосманското иго са отразени в статии, дневници и пътни бележки на чужди сановници и пътешественици, минали през България в XVI, XVII, XVIII и XIX век. Някои от тях описват хората по-подробно, други – бегло, но и при едните, и при другите българските народни танци привличат вниманието им, като имаме предвид, че са били с различни интереси и подготовка. Най-известни са бележките напроф. Стефан Герлах (1546 – 1612) – немски учен и дипломат, който споменава в дневника си за българските хора и песни, които е видял и чул;Еспри Кузинери – френски учен и търговски консул вСолун в края на XVIII век, пише, че българските жени никога не играели хоро заедно с мъжете; граф Александър д'Отрив (1754 – 1830) – френски дипломат;Ами Буе (1794 – 1881) – френски геолог и пътешественик;Огюст Дюзон – френски консул вМакедония, също пишат за облеклото, песните и танците на българите.Феликс Каниц (1829 – 1905) – известен унгарски археолог и етнограф. След дълги наблюдения върху бита и културата на българския народ той издава през 1882 г. тритомния си труд „Дунавска България и Балкана“. Пише, че българинът обича да се забавлява с весела игра, пеене и танци на открито в гората или на зелена морава край някоя гора:„Моми и ергени се залавят на хорото най-отпред във верига. Тя прилича на пъстра лента, която се движи постепенно вдясно. Темпото се ускорява постепенно и двете крила се стремят с по-енергични стъпки да се приближат едно до друго“.
В България по време наВъзраждането с повишаване на националното съзнание на народа и националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също за издирване и събиране на документи на народната песен и танц.Петко Р. Славейков през 1855 г. печата в „Цариградски вестник“ – „Български народни поверия и стари обичаи – Митология“, където дава интересни сведения за народните обичаиСурваки,Ладуване,Бабинден,Власовден. По-късно в„Гайда“ през 1866 г. печата „Нрави и обичаи у българите“ – занестинарството икукерите. В средата на XIX век (1865)Георги С. Раковски издава „Българска старина“, където дава сведения за бита на народа.Любен Каравелов през 1861 г. издава вМосква забележителния сборник „Памятники народного быта болгар“. В него включва пълен цикъл на календарните народни обичаи. Той проявява интерес и към народния танц. В повестта си „Неда“ той говори за хорото, като става изразител на любовта на българина към него:„Скоро ще да се захване народното хоро без което ни един българин, ни една млада българка не могат да живеят“.Димитър и Константин Миладинови в предговора към сборника си „Български народни песни“, издаден през 1861 г. вЗагреб, наричат народното хоро„училище, където се усъвършенства народната ни поезия“ Техния сборник не е загубил и до днес високата си стойност за националната ни култура и наука. През 1872 г. вБолград излиза „Български народен сборник“ наВасил Чолаков. В него той прави подробно и богато описание на народни обичаи от различни краища на страната. Освен това отделя кратка, но специална глава на народните хора и игри, които наблюдава вПанагюрско иПазарджишко. С верен усет на фолклорист той отбелязва хората и игрите и като самостоятелна танцова проява, и като съставка на народните обичаи.
Първата кинопрожекция в България е в градРусе. За начало на кинематографията в България се счита филмът наВасил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението наОтечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио„Бояна“. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България.
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни сасурвакането – характерен заНова година обичай, известен в цялата страна;хамкането – изпълняван наСирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата.Мартеници се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги.Великден,Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват наВелики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия.Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в селоБългари, Странджа
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие се обработваттоплинно едновременно. Това важи особено припечивата и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собственифурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни иликонсервирани зеленчуци, които се обработват едновременно смесото. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън,червен ичер пипер,бахар,дафинов лист. През годините България е взаимодействала с други балкански култури, в резултат от което е обогатила националната си кухня. Характерно за България (както и за страните от бивша Югославия, а също и за Турция) е алкохолното питиеракия. Съществуват научни хипотези, че ракията е „изобретена“ през 11 в. именно в България.[104] Като национална кулинарна придобивка може да се посочишопската салата.[105] През 70-те години тя се налага като национална културна особеност.[105]
↑Tillier, Anne-Marie и др. Evidence of Neanderthals in the Balkans: The infant radius from Kozarnika Cave (Bulgaria) // Journal of Human Evolution 111 (111). Октомври 2017. DOI:10.1016/j.jhevol.2017.06.002. с. 54 – 62.
↑Roberts, Benjamin W. и др.Development of metallurgy in Eurasia // Antiquity 83 (322). Department of Prehistory and Europe,Британски музей, 2009. DOI:10.1017/S0003598X00099312. с. 1015. Посетен на1 март 2020. In contrast, the earliest exploitation and working of gold occurs in the Balkans during the mid-fifth millennium BC, several centuries after the earliest known copper smelting. This is demonstrated most spectacularly in the various objects adorning the burials at Varna, Bulgaria (Renfrew 1986; Highamet al. 2007). In contrast, the earliest gold objects found in Southwest Asia date only to the beginning of the fourth millennium BC as at Nahal Qanah in Israel (Golden 2009), suggesting that gold exploitation may have been a Southeast European invention, albeit a short-lived one.
↑Bulgar // Encyclopædia Britannica. Посетен на1 март 2020.
↑Bulgaria // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, 2010. Посетен на17 март 2010. The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
↑абGeorgieva, Lidia и др.Bulgaria Health system review // Health Systems in Transition 9 (1). European observatory on health systems and policies, 2007. с. xvi, 1, 2, 3, 12. Архивиран оторигинала на9 октомври 2022.
↑Николова, Десислава.Иди в моята болница // Капитал, 9 декември 2011. Посетен на11 август 2018.
↑Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press.Flirting with Civilisation // The New York Times, 1 декември 2009. Посетен на4 януари 2013. (на английски)
↑Gerhard Podskalsky:Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459 (от немскиTheologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459), München, Beck, 2000, S. 74,ISBN 3-406-45024-5
Пенин, Румен. Природна география на България. Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6.
Харман, Харалд. Загадката на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа. София, Захари Стоянов, 2019. ISBN 9789540913988.
Countries ranked by area // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2011. Архивиран оторигинала на22 ноември 2018. Посетен на4 декември 2011. (на английски)
Hajdinjak, Mateja et al. Initial Upper Palaeolithic humans in Europe had recent Neanderthal ancestry // Nature 592 (7853). 8 април 2021. DOI:10.1038/s41586-021-03335-3. p. 253–257. (на английски)
Country Profile: Bulgaria // Library of Congress Country Studies. Library of Congress, 2006. Архивиран оторигинала на9 октомври 2022. Посетен на1 април 2016. (на английски)
Vallini, Leonardo et al. Genetics and Material Culture Support Repeated Expansions into Paleolithic Eurasia from a Population Hub Out of Africa // Genome Biology and Evolution 14 (4). 10 април 2022. DOI:10.1093/gbe/evac045. p. evac045. (на английски)
Външни препратки
Открийте още информация за България в нашитесродни проекти:
.png)
.jpg)
.JPG)
.svg)
