Бъбрекът е чифтен орган, продълговат, приплеснат в предно-задна посока и дъгообразно извит, разположен по задната коремна стена, задперитонеума, на нивото на XII гръден до II поясенпрешлен. С горната си част бъбреците се допират додиафрагмата. Всеки бъбрек има бобовидна форма, тъмночервен цвят, дължина около 12 см, ширина 6 см и дебелина 3 см. Левият бъбрек обикновено е по-дълъг и по-тесен. Теглото на двата бъбрека е около 300 грама.
По правило десният бъбрек е разположен няколко сантиметра по-надолу от левия поради близостта счерния дроб. Тази разлика е от порядъка на 2 до 3 см, но при различните индивиди може да има съществени разлики.
Бъбрекът има горен и долен край, предна и задна повърхност, медиален и латерален ръб. Към горните краища на всеки бъбрек залягат надбъбречните жлези. По медиалния му ръб, който е вдлъбнат, се разполага хилусът на бъбрека (налатински:hilum renale), през който навлизат артерия и нерви и излизат бъбречното легенче, венозни и лимфни съдове.
Бъбрекът заляга в улея, образуван междуm. quadratus lumborum иm. psoas major по задната коремна стена. Покрит е плътно от тънка, но здрава фиброзна капсула. Извън нея се разполага мастната капсула, която е обвита от бъбречна фасция. Тази фасция обхваща и двете надбъбречни жлези, затворена е отгоре, а отдолу е свободна, което позволява спадане на бъбреците. Описаните структури се означават като прикрепващ апарат на бъбреците.
На срез бъбречната субстанция се разпределя в два слоя: външен – кора, и вътрешен – сърцевина[1].
Кората (налатински:cortex renalis) е с дебелина 5 – 10 мм.
Сърцевината (налатински:medulla renalis) е разделена от кората на 7 до 20 бъбречни пирамиди (налатински:pyramides renales). Основата на пирамидите (налатински:basis pyramidis) е обърната към кората, а с върха се отварят в бъбречното легенче.
Основната структурна и функционална единица на бъбрека енефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2 – 3 милиона. Всеки нефрон се състои от следните разположени една след друга части:
Бъбречно (малпигиево) телце, което се състои от капилярно клъбце (гломерул), покрито от капсула с два листа – външен и вътрешен.
Проксимално извито каналче – продължение на пространството между двата листа на капсулата.
Примка на Хенле, имаща по-тънка низходяща и по-дебела възходяща.
Дистално извито каналче – допира се до съдовете на гломерула, при което се образува юкстагломеруларният апарат. С помощта на този апарат се получава и хормонътренин.
Събирателно каналче, което се насочва към върха на пирамидата. Там то се отваря в малките чашки.
В нефроните се извършват три основни физиологични процеса:
филтрация накръвната плазма в гломерулите, в резултат на което се образува първичната урина;
резорбция на нужни, ценни за организма вещества –вода,глюкоза,соли, в каналчетата на Хенлиевата примка, при което урината се концентрира;
секреция на ненужни съединения към каналчетата с цел да бъдат изхвърлени с урината –амоняк,урея,креатинин и др.
Бъбрекът е покрит с фиброзна капсула (налатински:capsula fibrosa). Между капсулата и самия бъбрек се намира мастна тъкан (налатински:capsula adipose), предпазваща бъбрека от удари и сътресения.
Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение –plexus renalis, околоa. renalis.
