Букурѐщ (нарумънски:București,[bukuˈreʃtʲ]) естолицата наРумъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. През 2022 г. населението на града е 1 716 983 души и е център на метрополен регион с население от 2 259 669 души.
Градът се намира вДолнодунавската равнина, на бреговете на рекаДъмбовица и на по-малко от 70 km северно отДунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.
Произходът на името на града е неясен. Легендата го свързва с неговия основателБукур, според различни варианти княз, престъпник, рибар, овчар или ловец. Според нея Букур се изгубил в гъстамъгла и след като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малъкпараклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешният град Букурещ.
Османският пътешественик от XVII векЕвлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския кланБани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската думаbucurie („радост“), която от своя страна вероятно имадакийски произход.[2] Други автори от XIX век го свързват сbukovie („букова гора“).[3]
Букурещ е разположен в югоизточната част на страната, намира се на 62 km отПлоещ, на 75 km отРусе, на 127 km отСилистра, на 384 km от българската столицаСофия, на 80 km от румънскотоТърговище, на 87 km отАлександрия, на 108 km отБузъу, на 123 km отСиная и на 437 km от молдовската столицаКишинев. През града преминава рекаДъмбовица.
Букурещ е втората най-замърсена столица вЕвропейския съюз по отношение на финия прах във въздуха следСофия. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място с 23 m² зелени площи на жител (следПариж,Мадрид иБратислава).
Климатът на града еумереноконтинентален. Зимите могат да бъдат ветровити, но вятърът обикновено се ограничава от урбанизацията. Летните температури често достигат 35 – 40 °C. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 643 mm.[4]
Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетелВлад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския князСтефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от князМирчо V Чобан. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и отосмански войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен отСинан паша.
В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводатаМатей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред сТърговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували сесеймени, а войводатаКонстантин Щербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки сБалканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.
През 18 век, с утвърждаването на управлението нафанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан отхабсбургски (1716, 1737) ируски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.
Столицата наРумъния е наричанаМалкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.
ПрезВтората световна война, като столица на държава отОста и транзитна точка на войските къмИзточния фронт, Букурещ претърпява тежки щети отсъюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна. Градът тогава претърпява кратък период от бомбардировки наЛуфтвафе, както и провален опит на германците да си върнат града.
След установяването насоциализъм в Румъния, градът продължава да расте. Построени са нови райони, повечето сжилищни блокове. Под ръководството наНиколае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стилсоциалистически реализъм. На 4 март 1977 г.Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център.
Населението се увеличава бързо през последните 2 века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.
Средната продължителност на живота в Букурещ през 2000 – 2002 г. е 73,1 години, или с близо 2 години по-висока от тази в другите румънски селища.
Около 96,6% от населението на Букурещ е представено отрумънци.[6] Други етнически групи със значително присъствие са:цигани,унгарци,евреи,турци,китайци игерманци. Към 1930-те години евреите са втората най-голяма етническа група, живееща в Букурещ.
Броят набългарите се оценява на около 7 000 души, населяват основно кварталите – бившите села Дудещ и Чопля (вСектор 3) и квартал Гюлещи Сърби (вСектор 6).[7]
Букурещ е центърът на румънската икономика и промишленост, отговорен за около 23% (2013 г.) отБВП на страната, бидейки населяван от 9% от населението ѝ.[8] През 2016 г. Букурещ има БВП на глава от населението, равняващ се на 20 500евро, което е 122% от средното заЕвропейския съюз и над двойно повече от средното за Румъния.[9] След относителна стагнация през 1990-те години силният икономически растеж на града възражда инфраструктурата и води до развиването на търговски центрове, жилищни зони и високи офис сгради. Към януари 2013 г. Букурещ има ниво на безработицата от 2,1%, което е значително по-ниско от националното ниво – 5,8%.[10][11]
Икономиката на столицата е фокусирана върху промишлеността и услугите, като последните претърпяват особен растеж през последните 10 години. Седалищата на 186 000 фирми, включително почти всички по-големи румънски компании, се намират в Букурещ. Важен източник на доходи в последно време е бързо разрастващия се имотен и строителен сектор. Букурещ е и най-големият център за информационни технологии и комуникации на Румъния.
Градът търпи бум на магазини, като супермаркети и хипермаркети се откриват всяка година. Търговски центрове се строят още от края на 1990-те години.
Мрежата на градския транспорт на Букурещ е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Съставена е отБукурещкото метро и наземна транспортна система от автобуси,трамваи,тролеи илекорелсов транспорт. Към 2007 г. има наложено ограничение от 10 000 таксиметрови лиценза.[12]
Градът разполага с още пет железопътни гари. Те са в процес на интеграция в градска железница, обслужваща Букурещ и околния окръгИлфов. Седем основно линии излизат от Букурещ.
Най-старата гара в Букурещ е Филарет. Тя е отворена през 1869 г., но през 1960 г. комунистическото правителство я превръща в автобусен терминал.[13]
Букурещ разполага с две международни летища:
Анри Коанда, намиращо се на 16,5 km северно от центъра на града в градОтопени, Илфов. Това е най-натовареното летище в Румъния, като през 2014 г. през него минават 8 317 168 пътници.[14]
Аурел Влайку е бизнес летището на града. Намира се само на 8 km северно от центъра на града.
Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове, както и със съседни страни катоБългария,Унгария иУкрайна. МагистралитеА1 доПитещ,А2 доДобруджа иКонстанца иА3 доПлоещ започват от Букурещ.
Пътищата на града обикновено се задръстват по време на час пик, поради повишаване на притежателите на автомобили напоследък. Към 2013 г. броят на регистрираните автомобили в Букурещ е 1 125 591.[15] Това бързо разрушава пътищата, което е един от основните инфраструктурни проблеми на града.
Макар да се намира при бреговете на река, Букурещ никога не е функционирал като пристанищен град, докато други градове катоКонстанца иГалац играят ролята на главни пристанища. Незавършениятканал Дунав-Букурещ, който е 73 km дълъг и на 70% завършен, би могъл да свързва Букурещ с рекаДунав и чрезканала Дунав – Черно море сЧерно море. Работите по канала обаче са спрени през 1989 г.[16]
Покровител на града е светиДимитър Басарбовски, роден вбългарското селоБасарбово, което се намира на около 7 km южно от градРусе, в долината на рекаРусенски Лом. Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.