Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Букурещ

Координати:44°24′48.09″ с. ш.26°05′52″ и. д. / 44.413361° с. ш.26.097778° и. д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Букурещ
București
      
Герб
44.4134° с. ш. 26.0978° и. д.
Букурещ
44.413361,26.097778
СтранаРумъния
Площ228 km²
Надм. височина70 m
Население2 155 240[1] души(2020, оценка)
КметСтелиан Буджувяну временно изпълняващ длъжността
Основаване1459 г.
Пощенски код010011–062397
Телефонен код+40 x1
МПС кодB
Часова зонаEET (UTC+2)
Официален сайтwww.pmb.ro
Букурещ вОбщомедия

Букурѐщ (нарумънски:București,[bukuˈreʃtʲ]) естолицата наРумъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. През 2022 г. населението на града е 1 716 983 души и е център на метрополен регион с население от 2 259 669 души.

Градът се намира вДолнодунавската равнина, на бреговете на рекаДъмбовица и на по-малко от 70 km северно отДунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.

Наименование

[редактиране |редактиране на кода]

Произходът на името на града е неясен. Легендата го свързва с неговия основателБукур, според различни варианти княз, престъпник, рибар, овчар или ловец. Според нея Букур се изгубил в гъстамъгла и след като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малъкпараклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешният град Букурещ.

Османският пътешественик от XVII векЕвлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския кланБани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската думаbucurie („радост“), която от своя страна вероятно имадакийски произход.[2] Други автори от XIX век го свързват сbukovie („букова гора“).[3]

География

[редактиране |редактиране на кода]

Букурещ е разположен в югоизточната част на страната, намира се на 62 km отПлоещ, на 75 km отРусе, на 127 km отСилистра, на 384 km от българската столицаСофия, на 80 km от румънскотоТърговище, на 87 km отАлександрия, на 108 km отБузъу, на 123 km отСиная и на 437 km от молдовската столицаКишинев. През града преминава рекаДъмбовица.

Букурещ е втората най-замърсена столица вЕвропейския съюз по отношение на финия прах във въздуха следСофия. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място с 23 m² зелени площи на жител (следПариж,Мадрид иБратислава).

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Климатът на града еумереноконтинентален. Зимите могат да бъдат ветровити, но вятърът обикновено се ограничава от урбанизацията. Летните температури често достигат 35 – 40 °C. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 643 mm.[4]

  Климатични данни за Букурещ 
Месецияну.фев.мартапр.майюниюлиавг.сеп.окт.ное.дек.Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)17,124,429,032,236,939,042,241,038,535,225,118,442,2
Средни максимални температури (°C)2,85,511,418,024,027,729,829,824,617,99,83,817,1
Средни температури (°C)−1,30,45,411,216,820,622,522,016,911,04,7−0,210,8
Средни минимални температури (°C)−4,8−40,14,99,613,615,414,910,55,40,6−3,45,2
Абсолютни минимални температури (°C)−32,2−29−19,9−9,5−3,94,57,45,2−3,1−8−19,4−25,6−32,2
Средни месечни валежи (mm)373744505683705664534648643
Средно количество слънчеви часове70.684.5138.0184.8246.3265.8289.2281.4224.1177.487.562.82112
Източник: Погода и Климат[4]

История

[редактиране |редактиране на кода]
Букурещ през 1930-те години

Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетелВлад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския князСтефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от князМирчо V Чобан. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и отосмански войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен отСинан паша.

В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводатаМатей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред сТърговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували сесеймени, а войводатаКонстантин Щербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки сБалканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.

През 18 век, с утвърждаването на управлението нафанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан отхабсбургски (1716, 1737) ируски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.

Столицата наРумъния е наричанаМалкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

При избухването наБалканската война в 1912 година 8 души от Букурещ са доброволци вМакедоно-одринското опълчение.[5]

ПрезВтората световна война, като столица на държава отОста и транзитна точка на войските къмИзточния фронт, Букурещ претърпява тежки щети отсъюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна. Градът тогава претърпява кратък период от бомбардировки наЛуфтвафе, както и провален опит на германците да си върнат града.

След установяването насоциализъм в Румъния, градът продължава да расте. Построени са нови райони, повечето сжилищни блокове. Под ръководството наНиколае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стилсоциалистически реализъм. На 4 март 1977 г.Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център.

Население

[редактиране |редактиране на кода]
Година:180018591900191819301966199220022011
Жители32 000122 000282 000383 000639 0001 452 0002 064 4741 926 3341 883 425
Съдебната палата
Офис сгради

Населението се увеличава бързо през последните 2 века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.

Средната продължителност на живота в Букурещ през 2000 – 2002 г. е 73,1 години, или с близо 2 години по-висока от тази в другите румънски селища.

Около 96,6% от населението на Букурещ е представено отрумънци.[6] Други етнически групи със значително присъствие са:цигани,унгарци,евреи,турци,китайци игерманци. Към 1930-те години евреите са втората най-голяма етническа група, живееща в Букурещ.

Българи

[редактиране |редактиране на кода]

Броят набългарите се оценява на около 7 000 души, населяват основно кварталите – бившите села Дудещ и Чопля (вСектор 3) и квартал Гюлещи Сърби (вСектор 6).[7]

Управление

[редактиране |редактиране на кода]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]

Букурещ е центърът на румънската икономика и промишленост, отговорен за около 23% (2013 г.) отБВП на страната, бидейки населяван от 9% от населението ѝ.[8] През 2016 г. Букурещ има БВП на глава от населението, равняващ се на 20 500евро, което е 122% от средното заЕвропейския съюз и над двойно повече от средното за Румъния.[9] След относителна стагнация през 1990-те години силният икономически растеж на града възражда инфраструктурата и води до развиването на търговски центрове, жилищни зони и високи офис сгради. Към януари 2013 г. Букурещ има ниво на безработицата от 2,1%, което е значително по-ниско от националното ниво – 5,8%.[10][11]

Икономиката на столицата е фокусирана върху промишлеността и услугите, като последните претърпяват особен растеж през последните 10 години. Седалищата на 186 000 фирми, включително почти всички по-големи румънски компании, се намират в Букурещ. Важен източник на доходи в последно време е бързо разрастващия се имотен и строителен сектор. Букурещ е и най-големият център за информационни технологии и комуникации на Румъния.

Градът търпи бум на магазини, като супермаркети и хипермаркети се откриват всяка година. Търговски центрове се строят още от края на 1990-те години.

Транспорт

[редактиране |редактиране на кода]
Международно летищеАнри Коанда
Букурещкия университет

Мрежата на градския транспорт на Букурещ е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Съставена е отБукурещкото метро и наземна транспортна система от автобуси,трамваи,тролеи илекорелсов транспорт. Към 2007 г. има наложено ограничение от 10 000 таксиметрови лиценза.[12]

Букурещ е центърът на националната железопътна мрежа на страната. Главната гара еГара де Норд, предоставяща връзка с всички големи градове из страната, както и до международни дестинации като:София,Варна,Белград,Кишинев,Киев,Чернивци,Лвов,Солун,Виена,Будапеща,Истанбул,Москва и други.

Градът разполага с още пет железопътни гари. Те са в процес на интеграция в градска железница, обслужваща Букурещ и околния окръгИлфов. Седем основно линии излизат от Букурещ.

Най-старата гара в Букурещ е Филарет. Тя е отворена през 1869 г., но през 1960 г. комунистическото правителство я превръща в автобусен терминал.[13]

Букурещ разполага с две международни летища:

  • Анри Коанда, намиращо се на 16,5 km северно от центъра на града в градОтопени, Илфов. Това е най-натовареното летище в Румъния, като през 2014 г. през него минават 8 317 168 пътници.[14]
  • Аурел Влайку е бизнес летището на града. Намира се само на 8 km северно от центъра на града.

Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове, както и със съседни страни катоБългария,Унгария иУкрайна. МагистралитеА1 доПитещ,А2 доДобруджа иКонстанца иА3 доПлоещ започват от Букурещ.

Пътищата на града обикновено се задръстват по време на час пик, поради повишаване на притежателите на автомобили напоследък. Към 2013 г. броят на регистрираните автомобили в Букурещ е 1 125 591.[15] Това бързо разрушава пътищата, което е един от основните инфраструктурни проблеми на града.

Макар да се намира при бреговете на река, Букурещ никога не е функционирал като пристанищен град, докато други градове катоКонстанца иГалац играят ролята на главни пристанища. Незавършениятканал Дунав-Букурещ, който е 73 km дълъг и на 70% завършен, би могъл да свързва Букурещ с рекаДунав и чрезканала Дунав – Черно море сЧерно море. Работите по канала обаче са спрени през 1989 г.[16]

Култура

[редактиране |редактиране на кода]

Покровител на града е светиДимитър Басарбовски, роден вбългарското селоБасарбово, което се намира на около 7 km южно от градРусе, в долината на рекаРусенски Лом. Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.

В Букурещ се намира втората по големина (следПентагонa вСАЩ) административна сграда в света –Палата на парламента на Румъния.

Галерия

[редактиране |редактиране на кода]
  • Букурещ през 1837 година
    Букурещ през1837 година
  • Патриаршеската катедрала
    Патриаршеската катедрала
  • Сгради в центъра на града
    Сгради в центъра на града
  • Букурещкото метро на станция Пипера
    Букурещкото метро на станция Пипера
  • Националният стадион в Букурещ
    Националният стадион в Букурещ

Известни личности

[редактиране |редактиране на кода]
Родени в Букурещ
Починали в Букурещ
Други личности, свързани с Букурещ
  • Георги Атанасович (1821 – 1892), лекар и политик, работи в града през 1849 – 1878
  • Ролан Барт (1915 – 1980), френски философ, преподава в града през 1948 – 1950
  • Христо Ботев (1848 – 1876), български революционер, живее в града през 1871 – 1876
  • Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател, живее в града през 1920 – 1927
  • Любен Каравелов (1834 – 1879), български революционер и писател, живее в града през 1869 – 1878
  • Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1936 – 1940
  • Олимпий Панов (1852 – 1887), български офицер, живее в града през 1867 – 1875
  • Жул Паскин (1885 – 1930), художник, живее в града през 1892 – 1895
  • Георги Странски (1847 – 1904), български революционер и политик, живее в града през 1864 – 1878
  • Иван Фичев (1860 – 1931), български офицер и дипломат, посланик през 1921 – 1924
  • Христофор Хесапчиев (1858 – 1938), български офицер и дипломат, посланик през 1909 – 1911

Бележки

[редактиране |редактиране на кода]
  1. INS - Direcţia Regională de Statistică a Municipiului BUCUREȘTI // INSSE. Архивиран оторигинала на 20 April 2021. Посетен на 7 April 2021.
  2. Russu 1967.
  3. Georgescu 1965, с. 76 – 77.
  4. аб((ru))Погода и Климат – Климат Бухареста. Посетен на8 юли2018 г.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  6. Archived copy // Архивиран оторигинала на 2012-07-19. Посетен на 17 февруари 2012.
  7. „За българите в Илфов и Букурещ“ // bulgarnation.com. Посетен на 3 август 2022. (на български)
  8. Joint Inclusion Memorandum of Romania // Web.archive.org. Архивиран оторигинала на 2013-11-01. Посетен на 14 април 2011.
  9. Regional GDP per capita ranged from 29% to 611% of the EU average in 2016
  10. "AMOFM: Rata șomajului în București a fost de 2,05%, la sfârșitul lunii ianuarie", архив наоригинала от 5 юли 2013, https://archive.today/20130705203358/http://www.capital.ro/detalii-articole/stiri/amofm-rata-somajului-in-bucuresti-a-fost-de-205-la-sfarsitul-lunii-ianuarie-177923.html, посетен на 8 юли 2018 
  11. Situația statistică a șomajului înregistrat la 31 ianuarie 2013Архив на оригинала от 2018-07-08 вWayback Machine., Agenția Națională Pentru Ocuparea Forței de Muncă
  12. Săptămâna Financiară | Anchete | Atacul clonelor în taximetria bucureșteană // Sfin.ro. Архивиран оторигинала на 2009-02-16. Посетен на 7 юли 2009.
  13. Răduță, Cristina.Poveștile gărilor din Bucureşti. Cum a vrut Ceauşescu să demoleze Gara de Nord, ridicată din ordinul Regelui Carol I. Filaret, prima gară din București // Adevărul. 8 март 2014.
  14. CNAB // bucharestairports.ro.
  15. O mașină, la doi bucureșteni. Cum arată parcul auto din Capitală // Adevărul. Посетен на 11 февруари 2014.
  16. Danube-Bucharest Canal vs. the Global Crisis // 13 декември 2010.
Цитирани източници
  • Georgescu, Florian и др. Istoria Orașului București. Muzeul de Istorie a Orașului București, 1965. (на румънски)
  • Official data for 2011 census // INSSE, 4 юли 2013. Архивиран оторигинала на 2017-06-10. Посетен на 4 юни 2013. (на румънски)
  • Russu, Ion I. Limba traco-dacilor. Editura științifică, 1967. (на румънски)
  • Urban Audit: Bucharest Profile // urbanaudit.org. urbanaudit.org, 2011. Архивиран оторигинала на 2011-11-08. Посетен на 14 април 2011. (на английски)

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]
  • Фойшорул де Фок – Противопожарната кула, понастоящем Музей на пожарникарите

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Градове, подредени по големина, споредпреброяването на населението през 2011 г.:
1 883 425 души
над 300 000 души
над 200 000 души
над 100 000 души
над 90 000 души
над 80 000 души
над 70 000 души
над 60 000 души
над 50 000 души
над 40 000 души
над 30 000 души
над 20 000 души
Берлин · Мадрид · Рим · Париж · Букурещ · Виена · Хамбург · Варшава · Будапеща · Барселона · Мюнхен · Милано · Прага · София · Брюксел · Кьолн · Неапол · Стокхолм · Торино · Марсилия · Амстердам · Загреб · Валенсия · Копенхаген · Краков · Франкфурт · Рига · Севиля · Лодз · Сарагоса · Палермо · Атина · Хелзинки · Ротердам · Вроцлав · Щутгарт · Дюселдорф · Дортмунд · Генуа · Есен · Лайпциг · Гьотеборг · Малага · Бремен · Дъблин · Дрезден · Хага · Познан · Вилнюс · Хановер
На независими държави
АмстердамНидерландия · Андора ла ВеляАндора · АнкараТурция · АтинаГърция · БакуАзербайджан · БелградСърбия · БерлинГермания · БернШвейцария · БратиславаСловакия · БрюкселБелгия · БудапещаУнгария · БукурещРумъния · ВадуцЛихтенщайн · ВалетаМалта · ВаршаваПолша · ВатиканВатикан · ВиенаАвстрия · ВилнюсЛитва · ДъблинИрландия · ЕреванАрмения · ЗагребХърватия · КиевУкрайна · КишиневМолдова · КопенхагенДания · ЛисабонПортугалия · ЛондонОбединено кралство · ЛюблянаСловения · ЛюксембургЛюксембург · МадридИспания · МинскБеларус · МонакоМонако · МоскваРусия · НикозияКипър · АстанаКазахстан · ОслоНорвегия · ПарижФранция · ПодгорицаЧерна гора · ПрагаЧехия · РейкявикИсландия · РигаЛатвия · РимИталия · Сан МариноСан Марино · СараевоБосна и Херцеговина · СкопиеСеверна Македония · СофияБългария · СтокхолмШвеция · ТалинЕстония · ТбилисиГрузия · ТиранаАлбания · ХелзинкиФинландия
На зависими територии
На непризнати държави
Столици на страните-членки наЕвропейския съюз
     Портал „География“         Портал „География         Портал „Румъния“         Портал „Румъния    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Букурещ&oldid=12720661“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp