Брюле илиСичангу е едно от седемте основни разделения на западнитесиукси или тетон,лакота. Името „брюле“ е френският превод на тяхното собствено име „си’чан гу“, което означава „изгорените бедра“. Споменават се отЛуис и Кларк през 1804 г. като „Тетони от изгорялата гора“. Изследователите изчисляват, чеплемето тогава разполага с около 300 мъже и обитава района от двете страни на рекитеМисури,Уайт иТетон. През 1806 г. са от източната страна на Мисури, от устието на Уайт до Тетон. Към 1850 г. кръстосват равнините около Уайт Ривър иНиобрара, достигайки на юг до рекаПлейт. След Сиукските войни племето е затворено в резервати. През 1890 г. горните брюле, живеещи в резервата Роузбъд,Южна Дакота наброяват 3245 души, а долните брюле в резерватите Кроу Крийк и Лоуър Брюле, Южна Дакота наброяват 1026 души. След това техният брой не се посочва отделно.^[1]

Брюле са разделени на две географски разделения:

• Хеята уичаша – Хората далеч от реката или Горни брюле.
• Куд уичаша (Кута уичаша или Кунта уичаша) – Долни брюле^[2]

Около 1850 г. 500 типита и следните подразделения:

• Хората, печащи месо
• Дългокраките коне
• Варящите своята посуда
• Слабите сърца
• Родени в средата
• Ядящите крава

Главни вождове – Малкия гръм, Орловото тяло, Желязната раковина^[3]

През 1880 г. човек от племето на име Татанка уакан дава списък наДжеймс Оуен Дорси със следните подразделения:

• Иякоза – Цицина от конски крак
• Чокатоуела – Синьо петно в средата
• Шийо танка – Прерийна кокошка
• Хомна
• Шийо шубула – Остроопашата яребица
• Канги юха – Носещите врана
• Писпиза уичаша – Хората прерийни кучета
• Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
• Уачеунпа
• Шауала – Шоуни (потомци на шоуните приети в племето)
• Иханктонуан – Янктон
• Нахпахпа – Свалят си легинсите (след връщането си от война)
• Апеуан танка – Големи гриви (на коне)^[2]

През 1884 г. У. Джей Кливланд изпраща на Дорси списък със следните подразделения като казва, че те се появяват неотдавна:

• Сичангу – Изгорелите бедра (истински сичангу)
• Какега – Издаващи дрезгав звук
  • Хинхан шунуапа
  • Шункаха напин – Огърлица от кучешка кожа
• Хи ха канханхан уин – Хи (зъб), Ха (кожа), Канханхан (клатя се), уин (жена)
• Хунку уанича – Без майка
• Минискуя кичун
  • Киюкса – Нарушаващите (закона за брака)
  • Ти глабу
• Уачеунпа
• Уаглухе – Лентяите
• Исаняти – Сантии
• Уагмиза юха – Носещите царевица
  • Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
  • Уахна
• Оглала ичичага – Правят се на оглала
• Тийочешли – Мръсотия в типито
• Уажажа – Осейджи
• Иеска чинча – Мелезите (потомци на бели мъже)
• Оохенонпа – Кипящите два пъти
• Окага уичаша – Хората на юг^[2]

• Сиукси