Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Брюксел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижтепояснителната страница за други значения наБрюксел.

Столичен регион Брюксел
Bruxelles / Brussel
метрополен регион
Знаме
      
Герб
Разположение в БелгияРазположение в Белгия
СтранаБелгия
Площ161,38 km²
Население1 138 854 души(2013)
7057 души/km²
Общини19
министър-председателРуди Верворд (СП)
Официален сайтbrussels.irisnet.be

Брюксел (нафренски:Bruxelles; нанидерландски:Brussel; нанемски:Brüssel) естолица наБелгия. Брюксел може да се отнася заобщината с това име (население 141 000 души през2004) или за Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през2003; вижтеАдминистративно деление на Белгия). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълникАнтверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. В града са разположени главните институции наЕвропейския съюз:Европейската комисия,Съвета на Европейския съюз,Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат вСтрасбург) и щабквартирите наНАТО и наЗападноевропейския съюз.

Традиционният език в града енидерландският, но от19 век делът нафренскоговорещите нараства и вече е преобладаващ език.Официалните езици в Брюксел са два – нидерландски и френски.

Етимология

[редактиране |редактиране на кода]

Името Брюксел идва от старохоландската дума Bruocsella, комбинация отблато (bruoc) идом (sella) илидома в блатото.

История

[редактиране |редактиране на кода]

Възникване

[редактиране |редактиране на кода]

Според легендата Брюксел е основан презVI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през996 година в грамотата наОтон Велики. От 977 до 979 годинаКарл Долнолотарингийски построявакрепост ипараклис на острова на рекаСена, което става първа крачка в развитието на града. В1229 г. брабантският дук Хенрих I дарява града с първата Харта, която му дава право да има градски съвет, печат (символ на политическата еманципация), позорен стълб и бесилка (знак за криминална юрисдикция), както и да се изграждат защитни стени. ВXIII век е построена първатаградска стена с дължина от 4 km, обграждаща площот 800 декара. ВXIV век е построена втората градска стена с дължина от 8 km. В наши дни това съответства на околовръстните булеварди на брюкселскияпентагон.

Средновековие

[редактиране |редактиране на кода]

В1430 година бургундският херцогФилип III Добрия наследява херцогствотоБрабант и прави Брюксел столица наБургундска Нидерландия. Тогава се строи сградата на кметството и първите здания наГран Плас, икономиката процъфтява.

В града се заселват скулптори, килимари и ювелири, развива се производството на платове. ПрезXV иXVI век градът е в пълен научен и културен разцвет. Тук работят анатомътАндрей Везалий, географътГерхард Меркатор, хуманистътДезидериус Еразъм Ротердамски, композиторътРолан де Ласус, както и художницитеПитер Брьогел Стария,Бернард ван Орле иРогир ван дер Вейден. През1477 година внучката на Филип Добрия,Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империяМаксимилиан I Австрийски, за сметка на коетоБрабант преминава под управлението наХабсбургите. Тяхната дъщеряМаргарита Австрийска временно пренася резиденцията вМехелен. Към края на XV век Брюксел наброява 45 хил. жители.

Херкулес Сегерс.Изглед на Брюксел,1625

След смъртта наКарл V, по време на царуването на неговия синФилип II, по-голямата част от (съвременна) Белгия става част отЮжна Нидерландия. По време на управлението на испанецаФернандо Алварес де Толедо са жестоко преследванипротестантите.Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (основно къмАмстердам), което на свой ред довежда до икономически упадък на Брюксел.

Брюксел следТридесетгодишната война

[редактиране |редактиране на кода]

СпоредВестфалския мир, сложил край на войната през1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина наXVII век, приЛуи XIV,Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяватЕно иЗападна Фландрия.

През1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. СпоредРейсвейкския мир от1697 година, французите трябва да напуснат белгийските територии. В хода наВойната за испанското наследство (1701 – 1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хабсбургите отАвстрия.

Борба за независимост

[редактиране |редактиране на кода]

През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хабсбургите по времето наЙозеф II, докато териториите не са превзети през 1794 година от войските наФренската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението наНаполеон вбитката при Ватерлоо, който се намира на 15 km на юг от Брюксел. НаВиенския конгрес през 1814 – 1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението наВилхелм I.

Белгийската революция от 1830 година в Брюксел

Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език икатолицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение спротестантския Север, говорещ нидерландски език. След времеБелгийската революция довежда до отделянето на Белгия отОбединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период –Англия,Прусия,Австрия иРусия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват наЛондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, аЛеополд I – първият крал на Белгия с форма на управлениеконституционна монархия.

Ново време

[редактиране |редактиране на кода]

Благодарение на статута на столица и на икономическия възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка наимигрантите отВалония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят сгради, като Двореца на правосъдието,Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стилар нуво (като сградите наВиктор Орта).

Въпреки че Белгия е жертва на агресивната политика наГермания и в двете световни войни, Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до1960-те (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през1930-те са свързани с релсов пътСеверната иЦентралната гари през центъра на града.

Двуезичие в Брюксел
Гран Плас

Старият конфликт между фламандското (нидерланскоезично) и валонското (френскоезично) население води до това, че през 1932 – 1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на обществения транспорт и общините са дублирани на двата езика. Под влиянието на по-развитата по това време Валония градът все повече се „пофренчва“ и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френският стил.

СледВтората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение – през 1958 г. тук се настаняваЕвропейската икономическа общност (предшественик наЕвропейският съюз). През същата година в Брюксел се провеждаСветовно изложение, за което е построенАтомиумът. През 1967 г. отПариж в Брюксел се премества иНАТО.

Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружена от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена „брюкселизация“. Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването нагето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.

География

[редактиране |редактиране на кода]
Петоъгълника – историческата сърцевина на Брюксел (карта от 1837)

Формата на общината на Брюксел е неправилна и се състои от три части: широка северна, централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областитеЛаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 година Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

През Брюксел минава река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е покрита от белгийските инженери, под ръководството на Мишел-Анри-Жозеф Мо, в периода наурбанизацията (втората половина на XIX в.).

Климат

[редактиране |редактиране на кода]

Климатът на Брюксел е умерено морски. Морскивъздушни маси, възникнали над разположеното в относителна близостСеверно море, определят малката амплитуда на дневната и годишна температури и високата относителна влажност. Най-горещите месеци юли и август са със средна температура от 17,0 °C, а най-студеният януари е със среден минимум до 2,5 °C. Средната годишна температура е 9,7 °C. Количеството часове на слънцегреене в годината е 1585.

За морския климат е типично голямо количество на валежите. Така за година в Брюксел падат 821 mm валежи, като най-голямото количество (от 79 mm) е през ноември и декември.

Население

[редактиране |редактиране на кода]

Динамика на изменението
на населението на Брюксел

180673 928
183098 279[1]
1846123 874
1856152 828[2]
1880162 498
1900183 686
1910177 078
1920154 801
1930200 433[3]
1947184 838
1970161 080
1980143 957
1990136 706
2000133 859
2004141 312
2008148 873
ecodata[неработеща препратка]

На територията на град Брюксел живеят 148 873 души (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 души/km². Заедно с 18-те комуни на Брюкселския столичен окръг, агломерацията образува най-големия (и заедно с това един от най-гъстонаселения) град вБенелюкс с население 1 048 491 души.

От общините в регион Брюксел-столица, най-голяма и най-населена е общината на град Брюксел. С най-малко население е Кукелберг с 18 541 жители, докато най-малката по площ е Сен-Жос-тен-Ноде, която е само 1,1 km². Въпреки че е най-малката община, Сен-Жос-тен-Ноде е най-гъсто населената от всички общини с 20 822 жители/km².

Демографски данни

[редактиране |редактиране на кода]

Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX – XX век; за едно столетие числеността на населението нараства два пъти, от 98 хил. през 1830 година до 200 433 души през 1930 година. Пикът на числеността на населението е 1930 година и оттогава населението на града намалява и през последните 30 години е около 140 хиляди.

През 2007 година коефициентът нараждаемост е 17,4, а коефициентът насмъртност e 8,8. Такаестественият прираст на населението е +8,6, а общият +17,1, което е доста висок показател за Европа.[4]

Половият състав на населението на града е еднороден – 50,18% мъже и 49,82% жени.[5] Половината от цялото брюкселско население (51,6%) е неомъжено/неженено.[6]

Етнически състав

[редактиране |редактиране на кода]

Благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града са чужденци.[7]

Религия

[редактиране |редактиране на кода]

Въпреки че исторически основната религия в Брюксел е католицизъм (протестантите са били преследвани и експулсирани от испанците през 16 век), повечето хора в Брюксел не са вярващи. Около 10% от населението редовно посещава църковните служби. Сред религиите, наред с исторически господстващия католицизъм, съществуват големи малцинства от мюсюлмани, атеисти и агностици. Други (признати) религии (протестантство, англиканство, православие и юдаизъм) се изповядват от много по-малки групи в Брюксел.

Администрация и управление

[редактиране |редактиране на кода]

Регионът Брюксел-столица е един от трите региона на Белгия, като френската и фламандската общност упражняват всяка от своя страна своите културни компетенции на територията на региона. Брюксел има регионален парламент с 89 депутати (72 френскоговорещи и 17 фламандскоговорещи, като партиите се организират на езикова основа) и правителство с министър-председател и управител.

Регионът Брюксел-столица е съставен от 19 общини (през 1831 г. Белгия е разделена на 2739 общини), всяка една управлявана от кмет. За разлика от повечето общини в Белгия, тези, разположени в региона Брюксел-столица, не са били слети с други по време на реформите през 1964, 1970 и 1975 г. Въпреки това няколко общини извън региона са исторически свързани с град Брюксел, като Лаакен, Харен и Недер-на-Хембек, които са обединени с града през 1921 г.

Общините в региона Брюксел-столица са политически единици със задължения на местно равнище, като например прилагане на закона, поддържането на училища и пътни мрежи в рамките на техните граници. Общинската администрация се управлява от кмет, съвет и изпълнителна власт.

19-те общини на регион Брюксел-столица
  1. Андерлехт
  2. Аудергем
  3. Синт Агата – Берхем
  4. Брюксел
  5. Етербек
  6. Евер
  7. Ворст
  8. Гансхорен
  9. Иксел
  10. Йете
  11. Кукелберг
  12. Синт Янс – Моленбек
  13. Синт Гилис
  14. Синт Йост тен Ноде
  15. Схарбек
  16. Юкел
  17. Ватермал& – Босворде
  18. Синт Ламбрехтс – Волюве
  19. Синт Питерс – Волюве

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]

Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическия ръст на белгийската столица помагат както централното ѝ разположение, така и фактът, че там са разположени международни организации като ЕС и НАТО. По обемБВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове следЛюксембург и централенЛондон. Най-голяма печалба принасятгастрономията (през април 2007 г. в града има повече от 2000ресторанта) и сферата на услугите. Освен това е развитомашиностроенето. В града има голям брой финансово-кредитни институции.

Транспорт

[редактиране |редактиране на кода]

Брюксел разполага с добре развит обществен транспорт, както и с извънградски транспортни връзки.

Градът се обслужва отлетище, разположено в общинаЗавентем в близост до Брюксел, както и от летище Шарлероа Юг, намиращо се доШарлероа на около 50 km от Брюксел. Също така градът е свързан с пряка високоскоростна железопътна линия сЛондон (с влака Евростар през тунела под Ламанша) и сАмстердам,Париж иКьолн (с влакаThalys).

Брюксел също има свое пристанище на канала Брюксел-Шелда, разположено в северозападната част на града. Каналът Брюксел-Шарлероа свързва Брюксел с главните индустриални зони на Валония.

Обществен транспорт

[редактиране |редактиране на кода]

Метрото в Брюксел датира от 1976 г., но подземни линии, известни като „premetro“, са обслужвани от трамвай от 1968 г. Градът разполага също и с добре развита автобусна и трамвайна мрежа. Според съществуващите планове през следващите няколко години градският транспорт ще бъде увеличен със Столична регионална експресна железопътна мрежа (Gewestelijk ExpresNet (GEN)), която ще свързва Брюксел по-добре с околните населени места.

Автомобилен транспорт

[редактиране |редактиране на кода]
МагистралатаR0 с табела за летищетоЗавентем

В Брюксел се събират много линии на пътните комуникации на страната. Пътната мрежа прилича по своето устройство на френската пътна мрежа – подобно напарижкия булевардPériférique, в Брюксел е налице околовръстна магистралаR0, към която се включват пътища от всички посоки. Цялата мрежа от магистрали е добре осветена.

Поради големи задръствания на главните кръстовища голяма част от пътищата са преместени под земята. Така скрити под земята са не само прави участъци, но и разклонения, и дорисветофари. Един оттунелите води директно от магистралата в източната част на града в квартала, където са разположени учрежденията на ЕС.

Гербове

[редактиране |редактиране на кода]
  • Град Брюксел
    Град Брюксел
  • Брюкселски столичен район
    Брюкселски столичен район
  • Гербът на Град Брюксел показваАрхангел Михаил, който епатрон на град Брюксел, убиващдявола.
  • Емблемата на Брюкселски столичен район изобразява жълтирис (естествен за Брюкселската зона) на син фон.

Други

[редактиране |редактиране на кода]
  • Един от символите на града еАтомиумът – конструкция, изобразяваща клетка на железен кристал

Фестивали

[редактиране |редактиране на кода]
  • Международен фестивал на фентъзи филмите в Брюксел – провежда се от 1983 г. по идея на Ани и Фреди Бозо, Джиджи Етиен, Жорж и Гай Делмоте. Провежда се всяка година през март или април.

Изкуство и култура

[редактиране |редактиране на кода]

В Брюксел има над 40 музея,[8] включително Музей на Модерното изкуство[9] икралският музей за изящни изкуства на Белгия. Последният разполага с богата колекция от различни художници, включително фламандски художници, катоБрьогел,Рогир ван дер Вейден, Робърт Кампин,Антонис ван Дайк иЯкоб Йорданс. Други музеи са музеят на Магрит, който съдържа най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалистаРене Магрит и Белгийският музей на комиксите.

Градът е бил домакин на много панаири и конференции. През 1958 тук се провежда иСветовно изложение.

Образование

[редактиране |редактиране на кода]

В Брюксел има няколко университета. Двата основни са френскоезичният Свободен университет в Брюксел (Université Libre de Bruxelles) с около 20 хил. студенти, разположени в три кампуса в града (и други два отвън), и холандскоезичният Свободен университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) с около 10 хил. студенти. Двата университета произхождат от един прародител, основан през 1834 г., а именно Свободния университет на Брюксел, който се разделя през 1970 г. по време на реорганизацията на висшето образование.

Други университети саFacultés Universitaires Saint-Louis с 2000 студенти,Hogeschool-Universiteit Brussel, Кралската военна академия, военен колеж, установени през 1834 г. от френски полковник и две театрални училища основани през 1982 г.: Френскоезичната кралска консерватория (Conservatoire Royal) и холандскоезичната кралска консерватория (Koninklijk Conservatorium).

Някои други университети също имат филиали в Брюксел, като например Католическият университет в Льовен има Медицински факултет в града от 1973 година. В допълнениеUniversity of Kent's Brussels School of International Studies предлага следдипломно обучение по международни изследвания, аБостънският университет в Брюксел, създаден през 1972 г., предлага магистърска степен по бизнес администрация и международни отношения. Поради международното присъствие в града след Втората световна война, има и редица международни училища, включително Международното училище в Брюксел, британското училище в Брюксел, както и четири европейски училища, обслужващи работещите в институциите на ЕС.

Известни личности

[редактиране |редактиране на кода]
Родени в Брюксел
Починали в Брюксел
Други личности, свързани с Брюксел
  • Исак Албенис (1860 – 1909), испански композитор, учил в града през 1876 – 1880
  • Лорънс Алма-Тадема (1836 – 1912), британски художник, живял в града през 1863 – 1869
  • Шарл Бодлер (1821 – 1867), френски поет, живял в града през 1864 – 1866
  • Вилхелм Орански (1533 – 1584), нидерландски държавник, живял в града в средата на 16 век
  • Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик, завършил право в Брюксел през 1891
  • Петър Гудев (1862 – 1932), български политик, завършил право в Брюксел в края на 19 век
  • Пол Делво (1897 – 1994), художник, учил изкуство в Брюксел в началото на 20 век
  • Мориц Корнелис Ешер (1898 – 1972), нидерландски художник, живял в града през 1937 – 1941
  • Тодор Кръстев (1865 – ?), български политик, завършил право в Брюксел през 1892
  • Никола Недев (1886 – 1970), български офицер и политик, завършил военна академия през 1915
  • Ран Босилек (1886 – 1958), български писател, завършил право в Брюксел в началото на 20 век
  • Данис Танович (р. 1969), босненски режисьор, учил и работил в града през 1990-те
  • Андрей Тошев (1867 – 1944), български дипломат, завършил естествени науки в Брюксел през 1891
  • Чавдар Червенков (р. 1941), български офицер и дипломат, военен аташе през 1978 – 1982

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за:Брюксел

Източници

[редактиране |редактиране на кода]
  1. През 1830 година става Белгийската революция
  2. Присъединяване на квартала Леополд (сега Европейски квартал)
  3. Връх на населението; през 1921 година към града се присъединяват Haren, Laken и Neder-Over-Heembeek
  4. Демографските коефициенти са изчислени въз основа на статистическите данниecodata[неработеща препратка]
  5. Даннитена Националния статистически институт
  6. Национален статистически институт[неработеща препратка]
  7. ecodata.mineco.fgov.be[неработеща препратка]
  8. Museum, архив наоригинала от 1 август 2012, https://archive.is/20120801102344/http://www.brussels.org/mus.htm, посетен на 10 март 2008 
  9. Museum of Modern Art
Столици на страните-членки наЕвропейския съюз
На независими държави
АмстердамНидерландия · Андора ла ВеляАндора · АнкараТурция · АтинаГърция · БакуАзербайджан · БелградСърбия · БерлинГермания · БернШвейцария · БратиславаСловакия · БрюкселБелгия · БудапещаУнгария · БукурещРумъния · ВадуцЛихтенщайн · ВалетаМалта · ВаршаваПолша · ВатиканВатикан · ВиенаАвстрия · ВилнюсЛитва · ДъблинИрландия · ЕреванАрмения · ЗагребХърватия · КиевУкрайна · КишиневМолдова · КопенхагенДания · ЛисабонПортугалия · ЛондонОбединено кралство · ЛюблянаСловения · ЛюксембургЛюксембург · МадридИспания · МинскБеларус · МонакоМонако · МоскваРусия · НикозияКипър · АстанаКазахстан · ОслоНорвегия · ПарижФранция · ПодгорицаЧерна гора · ПрагаЧехия · РейкявикИсландия · РигаЛатвия · РимИталия · Сан МариноСан Марино · СараевоБосна и Херцеговина · СкопиеСеверна Македония · СофияБългария · СтокхолмШвеция · ТалинЕстония · ТбилисиГрузия · ТиранаАлбания · ХелзинкиФинландия
На зависими територии
На непризнати държави
Берлин · Мадрид · Рим · Париж · Букурещ · Виена · Хамбург · Варшава · Будапеща · Барселона · Мюнхен · Милано · Прага · София · Брюксел · Кьолн · Неапол · Стокхолм · Торино · Марсилия · Амстердам · Загреб · Валенсия · Копенхаген · Краков · Франкфурт · Рига · Севиля · Лодз · Сарагоса · Палермо · Атина · Хелзинки · Ротердам · Вроцлав · Щутгарт · Дюселдорф · Дортмунд · Генуа · Есен · Лайпциг · Гьотеборг · Малага · Бремен · Дъблин · Дрезден · Хага · Познан · Вилнюс · Хановер

1985:Атина · 1986:Флоренция · 1987:Амстердам · 1988:Западен Берлин · 1989:Париж · 1990:Глазгоу · 1991:Дъблин1992:Мадрид · 1993:Антверпен · 1994:Лисабон · 1995:Люксембург · 1996:Копенхаген · 1997:Солун · 1998:Стокхолм · 1999:Ваймар · 2000:Рейкявик,Берген,Хелзинки,Брюксел,Прага,Краков,Сантяго де Компостела,Авиньон,Болоня · 2001:Ротердам,Порто · 2002:Брюге,Саламанка · 2003:Грац,2004:Генуа,Лил · 2005:Корк · 2006:Патра · 2007:Люксембург · Сибиу2008:Ливърпул,Ставангер · 2009:Линц,Вилнюс · 2010:Есен,Печ,Истанбул · 2011:Турку,Талин · 2012:Марибор,Гимараеш · 2013:Кошице,Марсилия · 2014:Умео,Рига2015:Монс,Пилзен · 2016:Сан Себастиан,Вроцлав · 2017:Орхус,Пафос · 2018:Валета,Леуварден · 2019:Пловдив,Матера · 2020:Риека,Голуей · 2021:Тимишоара,Елевсина,Нови сад · 2022:Еш сюр Алзет,Каунас

Предстоящи:

Общности
Провинции
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брюксел&oldid=12710914“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp