Бръмбарите са най-големия разред в царството наживотните, като със своите приблизително 400 хил. вида обхващат около 40% от всички описани досега видове насекоми и около 25% от всички животни.[2][3][4][5] Проучване от 2015 г. оцени общия брой видове бръмбари средно на около 1,5 милиона (от 0,9 до 2,1 милиона).[6]
Те се срещат по целия свят, но най-много и най-разнообразни са в тропическите гори. Разпространени са включително в сладките води и по крайбрежията, навсякъде, където се намира вегетативна зеленина, от дървета и тяхната кора до цветя и листа, както и под земята в близост до корени – дори във вътрешността на растенията, във всяка жива, мъртва или гниеща растителна тъкан.[7]
Общата характерна особеност на насекомите от този разред е, че първият им чифт крила, наречениелитра са втвърдени, силнохитинизирани, наподобяват черупкови образувания и не участват активно в летежа. Насекомите летят като използват втория си чифт ципести крила, които са сгънати под надкрилията, когато не се използват.
Бръмбарите имат пълно превръщане, ларвите им са червеобразни, с ясно развита глава, с или без крака.
Насекомите от разред Coleoptera са твърде разнообразни по външен вид:
независимо от това, че всички те имат развити гризещи устни органи, при някои видове (хоботниците) устните органи са разположени върху удължение на главата, наподобяващо хобот.
Най-старото известнофосилно насекомо, което недвусмислено прилича на бръмбар, е от долнияпермски период преди около 270 млн. г. В края на Пермския свят около 30% от всички видове насекоми са изчезнали, така че вкаменелостите на насекомите включват само бръмбари от долниятриас (преди 220 млн. г.). Приблизително по това време, във фосилните записи се появяват видовете, хранещи се с гъби, катоCupedidae. В етапите на горния триас започват да се появяват насекоми, хранещи се с водорасли катоTriaplidae иHydrophilidae, заедно с някои хищни водни бръмбари.[11][12]
През 2009 г. е описан изкопаем бръмбар отПенсилвания, изместващ произхода на бръмбарите към по-ранна дата – преди 318 до 299 млн. г.[13] Вкаменелости от това време са открити вАзия иЕвропа, като например вГермания[14],Чехия иРусия.[15] Налични са обаче само няколко вкаменелости отСеверна Америка преди средния Перм, въпреки че Азия и Северна Америка са били обединени вЛавразия. Първите открития от Северна Америка, направени във формациятаУелингтън вОклахома, са публикувани през 2005 и 2008 г.[11][16]
По времето на периодаюра (преди 210 – 145 млн. г.) се наблюдава драстично увеличаване на разнообразието от бръмбари[11], включително развитието и растежа на месоядни и тревопасни видове. В близост до горната юраCupedidae намалява, но разнообразието на ранните растителноядни видове се увеличава. По времето на средната юра се появяват многобройни примитивниCurculionoidea иElateroidea.[17][18][19] Налични са над 150 изкопаеми от юра, повечето вИзточна Европа иСеверна Азия. Някои от най-известните находища са в Германия[20], ЮженКазахстан[21], СеверенКитай[22] иМонголия.
По времето накреда разнообразието от Cupedidae иArchostemata намалява значително. Хищните земни бръмбари (Carabidae) и ровещите бръмбари (Staphylinidae) започват да се разпространяват по различни модели. Carabidae се срещат предимно в топлите райони, докато Staphylinidae предпочитат умерения климат. Първитекопрофаги бръмбари са от горната креда и вероятно са живели от екскрементите на растителноядни динозаври.[23][24] Възникват първите видове, при които ларвите и възрастните индивиди са адаптирани към водния начин на живот. Изкопаеми от умерения климатичен пояс на креда са открити в Европа и Азия.[22] Фосили от долната креда са открити в СевернаБразилия,Испания иАвстралия, а от горната креда – в Южен Казахстан и Русия.[11]
Големите промени в климата по времето накватернера накараха бръмбарите да променят географското си разпределение толкова много, че сегашното местоположение дава малко представа за биогеографската история на даден вид. Очевидно е, че географската изолация на популациите често е трябвало да бъде нарушавана, тъй като насекомите са се движели под влиянието на променящия се климат, причинявайки смесване нагенофонди, бърза еволюция и изчезване, особено в средните ширини.[25]
↑абHunt, T. и др. A Comprehensive Phylogeny of Beetles Reveals the Evolutionary Origins of a Superradiation //Science 318 (5858). 2007. DOI:10.1126/science.1146954. с. 1913 – 1916.
↑Stork, Nigel E. и др. New approaches narrow global species estimates for beetles, insects, and terrestrial arthropods //PNAS 116 (24). 2015. DOI:10.1073/pnas.1502408112. с. 7519 – 7523.
↑абвгBenisch, Christoph.Phylogeny of the beetles // The beetle fauna of Germany. Kerbtier, 2010. Посетен на March 16, 2011.
↑Grimaldi, David, Engel, Michael S.Evolution of the Insects. Cambridge University Press, 2005.ISBN 978-1-107-26877-7. с. 397.Triassic Curculionoidea have the same status as Triassic Chrysoleloidea: a relationship that is highly improbably and presently impossible to verify.
↑Béthoux, Oliver. The earliest beetle identified //Journal of Paleontology 83 (6). 2009. DOI:10.1666/08-158.1. с. 931 – 937.
↑Hörnschemeyer, T. Die Insektentaphozönose von Niedermoschel (Asselian, unt. Perm; Deutschland) //Schriften der Alfred-Wegener-Stiftung (99/8). с. 98.
↑Kukalová, J. On the systematic position of the supposed Permian beetles, Tshecardocoleidae, with a description of a new collection from Moravia //Sborník Geologických Věd, Paleontologie 11. 1969. с. 139 – 161.
↑Dinosaurs, dung beetles, and conifers; participants in a Cretaceous food web //PALAIOS 11 (3). 1996. DOI:10.2307/3515235. с. 280 – 285.
↑Did dinosaurs have any relation with dung-beetles? (The origin of coprophagy) //Journal of Natural History 42 (19&20). 2008. DOI:10.1080/00222930802105130. с. 1405 – 1408.
↑Coope, G. R. Late Cenozoic Fossil Coleoptera: Evolution, Biogeography, and Ecology //Annual Review of Ecology and Systematics 10. 1979. DOI:10.1146/annurev.es.10.110179.001335. с. 246 – 267.
↑Polyphaga // Tree of Life web project. 1995. Посетен на 27 February 2016.
