Детайл от картата„Terra Brasilis“ от 1519 г., на която е изобразен добивът на бразилско дърво
Още в началото на колониалната епоха хронисти катоЖуау ди Баруш,Висенти ду Салвадор иПеру ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ сбразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски:pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето наВеликите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина –Terra Brasilis.[19]
Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика накелтите и дори нафиникийците.[19] Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш,Нова Лузитания, Кабралия и други.
Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция навоенния режим, като името е запазено и след приемането на новатаКонституция от 1988 г. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати“.[20]
Жителите на Бразилия се наричатбразилци, напортугалски:brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.[21]Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г.,[22] но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.[23]
Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение наЕквадор иЧили. Тя също включва множество океански острови, като архипелазитеСао Педро и Сао Пауло,Фернандо ди Нороня,Триндади и Мартим Вас, както и група малки острови и коралови рифове наречениАтол дас Рокас.[14]
Бразилският релеф е разнообразен и включвахълмове,планини,равнини,плата и уникалната бразилскасавана, позната катосерадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 mнадморска височина.[27] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[27] Северозападните части наБразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.[27] Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина.[27] Сред тях се открояватСера да Мантикейра,Сера до Еспинясо иСера до Мар.[27] ПрезГвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн наАмазонка, от вливащите се в басейна на рекаОриноко въвВенецуела. Най-високата точка в Бразилия еПико да Неблина, който се намира вСера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2994 m надморска височина, а най-ниската е брегът наАтлантическия океан.[14]
Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основниводосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан.[28] По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света[29]),Парана и най-големият ѝ приток,Игуасу (който включва водопадаИгуасу),Рио Негро,Сао Франсиско,Шингу,Мадейра иТапажос.[28]
Различните климатични условия създават природни среди, вариращи оттропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия доиглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия итропическата савана в централна Бразилия.[30] Много региони иматмикроклимат, напълно различен от гореизброените видове.[31][32]
Екваториалният климат е характерен за голяма част от Северна Бразилия.Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повечедъждове.[30] Средните температурни стойности са около 25°C,[32] с по-значителни температурни вариации междунощта иденя, отколкото междусезоните.[31] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни засаваната.[31] Тази част на страната е толкова голяма, колкотобасейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[30] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[33] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[34] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[31] „Голямата суша“ от 1877 – 78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[35] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[36] Сушата от 1915 г. също нанася големи щети.[37]
В южната част, отБаия доСао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[30] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточнипасати, които носятвалежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[32] Тук през зиматасланите са доста често срещано явление, заедно с по-редкиснеговалежи в най-високите части.[30][31]
Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологическинай-разнообразната в света[40] илиАтлантическата гора и бразилската саванаСерадо, които също имат голямо биологично разнообразие.[41] По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На югАраукарската гора расте в условията на субтропичния климат.[41]
Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно отживотновъдството,земеделието,дърводобива,минното дело, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, катонефт иприроден газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения,язовирите иинфраструктурата,замърсяването на водата,климатичните промени,пожарите и инвазивните видове.[40][43] Строителството на автомобилнипътища в горите улеснява достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа.[44][45] През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.[44]
Акостиране наПедру Кабрал в Порто Сегуро в 1500 г. Маслени бои върху платно, от Оскар Перейра да Силва (1904).
Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки отМинас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.[46] Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници отАзия вАмерика.
За разлика от жителите наАндите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част наЮжна Америка водятполуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 г. се знае малко. По археологически данни, главно остатъци откерамика, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецътВисенте Пинсон на16 януари1500.[47][48] Въпреки това днес Бразилия се смята за официално открита на22 април 1500 от португалския губернаторПедру Алвариш Кабрал,[49] който, командвайки флот, пътуващ заИндия, акостира на тази дата край южния бряг наБаия.[50]Договорът от Тордесиляс, сключен между Испания и Португалия през 1494 г., поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия.
Колонизацията на Бразилия започва през1534 г., когато португалският кралЖуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[54][55] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 г. е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[55][56] Португалците асимилират част от местните жители,[57] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[58][59] В средата на 16 век,захарта, произвеждана отзахарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[52][60] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[58][61] португалците започват да докарватроби отАфрика, главно отАнгола.[62][63]
С поредица от войни срещуфранцузи,нидерландци[64] иангличани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[65] През 1680 г. те достигат на юг до брега наЛа Плата, на територията на днешенУругвай и основават там укреплениетоКолония дел Сакраменто, преден пост срещуиспанското влияние в региона.[66]
В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[67] но откриването назлато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[68] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хилядиимигранти отиват на работа в златните мини вМинас Жерайс,Мато Гросо иГояс.[69]
През 1808 г. португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския императорНаполеон Бонапарт, се установява вРио де Жанейро и градът се превръща в столица наПортугалската империя.[70] Португалия и Бразилия участват вНаполеоновите войни на страната наВеликобритания като временно окупиратФренска Гвиана и днешен Уругвай.[71] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 г. регентътЖуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част отОбединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[70] На 26 април 1821 г. крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си синПедру де Алкантара да управлява Бразилия каторегент.[72] През следващите месеци правителството вЛисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.[73]
Обявяване на независимостта на Бразилия от император Педру I на 7 септември 1822 г.
На7 септември1822 г. бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия,[74] а на 12 октомври Педру е обявен за първияимператор на Бразилия.[75] След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски,[76] на 29 август 1825 г. Португалия официално признава независимостта на Бразилия.[77] Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 г., след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.[78][79][80][81]
На 7 април 1831 г. императорПедру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещияПедру II.[82] Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове,[83][84][85] като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.[86]
През 1840 г. регентството е премахнато и императорПедру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.[87] За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава катодемократичнаконституционна монархия с редовно провеждани избори исвобода на печата.[88] През 1850 г. е забранена презоеканската търговия с роби,[89] а през 1888 г. робството еокончателно премахнато.[90] По време на 59-годишното управление на Педру II, Бразилия води три успешни войни –Платинската война (1851 – 1852),Уругвайската война (1864 – 1865) иВойната на Тройния съюз (1864 – 1870) – които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.[91]
След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.[92][93] На 15 ноември 1889 г. е извършенвоенен преврат, оглавен от маршалДеодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,[94] и монархията е свалена.[95][96][97] В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти.[94] През 1894 г. цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.[98] Едва през 1902 г. новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Бразилската империя, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.[98] Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щатаАкри) и гарантирайки бразилските граници.[99] През 1917 г. Бразилия се включва вПървата световна война на страната наАнтантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.
През 1920 г. страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери.[100][101] В края на 20-те години режимът наСтарата република е отслабен и деморализиран, което позволява наЖетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[102] Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваряКонгреса, премахваКонституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите наотделните щати със свои поддръжници.[103][104] През 1935 г. страната е обхваната откомунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[105] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура.[106][107] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 хил. души са арестувани, създадени саконцентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната; мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.[108][109]
Седалището на Националния конгрес на Бразилия през 1959 г., по време на изграждането на новата федерална столица.
С възстановяването на демокрацията генералЕурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 г.[115] Варгас се връща на власт през 1951 г., този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 г. се самоубива.[116][117] След смъртта му на власт се изреждат няколко временни правителства.[118]Жуселину Кубичек става президент през 1956 г. и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.[119] Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,[120] но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, градБразилия, открита официално през 1960 г.[121] Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 г. и установяването наВоенния режим.[122][123][124]
Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление,[125] но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 г. се превръща в открита диктатура.[126] Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),[127] става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни отЛатинска Америка.[128] Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.[129]
ГенералЕрнесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 г. и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.[130][131] Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията,[132] както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата,[133] а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 г.[126] Гайзел назначава за свой приемник генералЖуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.[134] Военните напускат окончателно властта през 1985 г., когато за президент е избранЖузе Сарней.[135] До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляемаинфлация.[136]
Мирното предаване на президентския пост от Фернанду Енрики Кардозу на Луис Инасиу Лула да Силва през 2003 г. демонстрира утвърждаването на демокрацията в Бразилия.[137]
През 1992 г. президент ставаИтамар Франку, който назначава за финансов министърФернанду Енрики Кардозу.[138] Кардозу създава успешния „Плано Реал“, който стабилизирабразилската икономика.[139] Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 г. и повторно през 1998 г.[140] Мирният преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицатаЛула да Силва (избран през 2002 г. и преизбран през 2006 г.) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.[137] През 2011 г. президент ставаДилма Русев и започва третият пореден президентски мандат на левицата.
На 12 май 2016 г.Сенат на Бразилия временно спира правомощията и задълженията на президента Дилма Русев за срок до шест месеца или докато Сенатът определи решението си: да я отстрани от длъжност, ако я намери за виновна, или да я оправдае по повдигнатите обвинения.[141] ВицепрезидентътМишел Темер поема нейните правомощия и задължения като действащ президент на Бразилия по време на суспендирането.[142]
Според национално проучване от 2017 г. бразилското население възлиза на около 210 млн. души,[143] (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,[143] а 83,75% от населението определено катоградско.[144] Населението е силно концентрирано вЮгоизточния (79,8 млн. души) иСевероизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона,Централно-западния иСеверния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители.
Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването насмъртността, въпреки чераждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишниятприраст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като среднатапродължителност на живота нараства от 44 на 54 години,[145] а през 2007 г. достига до 72,6 години.[146] През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950 – 1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,[147] завършвайки по този начиндемографския преход.[148]
Музей на имиграцията в щата Сао Пауло в квартал Мооча, в градСао Пауло.
Основната част от съвременнитебразилци произхожда от коренните жители на страната,португалски заселници, други европейскиемигранти иафрикански роби.[153] Според националното проучване от 2008 г. 48,43% от населението (около 92 млн. души) сабели, 43,80% (около 83 млн. души) –парду (със смесена раса), 6,84% (около 13 млн. души) –прету (чернокожи), 0,58% (около 1,1 млн. души) –азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) –индианци, докато 0,07% (около 130 хил. души) не са посочили своята раса.[154]
Заселването в Бразилия на европейци, главно отПортугалия, започва в средата на 16 век, но процесът се ускорява през 19 век, когато страната отваря своите граници за имигрантите. Между 1808 и 1972 г. около пет млн. души от над 60 страни се заселват в Бразилия, като повечето от тях идват от Португалия,Италия,Испания,Германия,Япония иБлизкия изток.[51]
Повечето чернокожи бразилци са потомци на роби, преселени насилствено отАфрика между 16 и 19 век. Коренното население съставлява малка част от днешните жители на страната, като малка част от тях живеят в изолация. Към 2007 г. са известни 67 изолирани индиански племена при 40 през 2005 г. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.[162]
Бразилската конституция предвиждарелигиозна свобода, според коятоцърква идържава са отделени една от друга, и определя Бразилия катосветска държава.[164] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, ноКатолическата църква се ползва с привилегирован статут[165] и понякога получава преференциално отношение.
Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.[166] Според преброяването от 2000 година 73,57% от населението следва католицизма, 15,41% –протестантството, 1,33% –кардесистки спиритизъм, 1,22% – другихристиянски вероизповедания, 0,31% –афробразилски религии, 0,13% –будизъм, 0,05% –юдаизъм, 0,02% –ислям, 0,01% – различни индиански религии, 0,59% не посочват определена религия, докато 7,35% се определят катоатеисти.[167]
Официален език на Бразилия епортугалският.[168] Също така официално е признат и защитен бразилскиятжестомимичен език.[169] Португалският се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общинитеСао Габриел да Кашоейра, в която местният езикненгату има статут на съофициален с португалския,[170] иПомероди, къдетонемският също има статут на съофициален език.[171] Бразилия е единствената страна вАмерика, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейнитеиспаноговорещи съседи.[172]
В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни.[173] Различията са сравними с тези между американския и британския английски.[173] През 2008 г.Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постига споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на диалекти. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени.[174]
Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.[173] На юг са запазени значителни немскоговорещи (най-вечехунсрюкски диалект) ииталианоговорещи общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.[175]
Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,[176][177][178] а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.[176] Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70-годишните.[10]
Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява отпрезидента, който едържавен глава и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,[10] с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначаваминистрите, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.[10]
Правораздаването се осъществява от органи на самостоятелната съдебна власт, но в някои редки случаи, определени в Конституцията, Федералният сенат може да се намесва в съдебните решения. Някои от съдилищата са специализирани, катовоенния съд,трудовия съд иизбирателния съд. Най-висшата съдебна инстанция еВърховният федерален съд. Съдебната система е критикувана за нейната мудност – делата могат да отнемат години, а в някои случаи повече от едно десетилетие.[181]
Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[183] страната е политически и икономически лидер вЛатинска Америка.[184][185] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, катоАржентина иМексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона вСъвета за сигурност на ООН.
Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната каторегионална сила в Латинска Америка, лидер междуразвиващите се страни и понякога е определяна като една отпотенциалните свръхсили.[187] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[188] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[10]
БВП на глава от населението на Бразилия (в синьо), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)Комбайн впамучно полеЕмбраер ERJ 135,самолет, произведен от бразилското предприятиеЕмбраерНефтена платформа P-51 на държавната компанияПетробрас – от 2006 г. страната произвежда самостоятелно петрол.[191]
Сбрутен вътрешен продукт (БВП) около 2,09 трилиона долара за 2010 г. Бразилия е най-голямата национална икономика вЛатинска Америка иседмата (по номинална стойност на БВП) илиосмата в света (попаритет на покупателната способност (ППС)).[192][193][194] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 11 273 долара, което я поставя на 76-о място сред страните в света.[195] От средата на 90-те години основният фактор за икономическия растеж са чуждите инвестиции в частния сектор, като през 2007 г. преките чужди инвестиции достигат 194 млрд. долара.[196]
След период на продължителен растеж през 60-те и 70-те години на 20 век, след 1981 г. бразилската икономика е силно засегната отЛатиноамериканската дългова криза, предизвикана от големите държавни дългове в региона.[197] Тя успява да се възстанови едва след 1994 година, когато инициираната отФернанду Енрики Кардозу програмаПлано Реал успява да пресече инфлацията и да въведе бюджетна дисциплина.[198] През следващите години икономическият растеж е умерен, но устойчив, с известно забавяне през 2001 – 2003 г., когато идването на власт на левицата е посрещнато с опасения от чуждите инвеститори. След като със съдействието наМеждународния валутен фонд правителството запазва фискалната стабилност, растежът се възстановява.[199][200] През 2010 г. страната преминава през краткарецесия, свързана съссветовната икономическа криза.
Обемът на вноса в Бразилия през 2010 г. е 188 млрд. долара, като основните внасяни стоки самашини,електротехническо и транспортно оборудване, химически продукти,нефт, части за автомобили,електроника. Най-големите вносители в страната са Съединените щати (16,1%), Китай (12,6%), Аржентина (8,8), Германия (7,7%),Япония (4,3%).[215]
Инфраструктурата в страната допреди няколко десетилетия се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции. Въпреки това от 1990-те години сприватизацията и партньорства междупубличния ичастния сектор големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрезконцесионни договори.[217]
Основната част от образователната система на Бразилия е обществена и се организира от федералното правителство,щатите,Федералният окръг иобщините. Новата конституция заделя 25% от държавния бюджет и 18% федералниданъци и общински такси заобразование.[10][218]
Маркус Понтис – първият бразилски и южноамерикански космонавт
Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. За получаването на висше образование е задължително преминаването на всички предходни нива на образованието –детската градина, основно и средно образование.[220]
Бразилия има най-развитата космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за изграждането наракети носители, както и за производството наизкуствени спътници.[221] През 1997 г.Бразилската космическа агенция подписва споразумение сНАСА и се включва в проекта заМеждународна космическа станция.[222] В резултат на това споразумение Бразилия изпраща в космоса и първия сикосмонавт – на 30 март 2006 г.Маркус Понтис на борда на корабаСоюз, става първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка, достигнал околоземна орбита.[223]
Има планове за изграждане на първатаатомна подводница в страната.[224] Освен това Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка с действаща синхротронна лаборатория, която се използва за изследвания в областта нафизиката,химията,материалознанието ибиологията.
Системата наздравеопазване в Бразилия включва държавни и частни институции, като основните услуги се предоставят от държавата и се финансират с данъци.[226] От началото на 90-те години на 20 век се правят опити за реформиране на системата, насочени главно към децентрализация и прехвърляне на отговорности към общините за сметка на федералното правителство и щатите.[227]
Според оценка на бразилското правителство към 2006 година основните здравни проблеми в страната са високи нива надетската (2,51%, до 3,77% в североизточните области) и майчината смъртност (73,1 на 100 000 раждания), смъртността от незаразни заболявания (151,7 на 100 000 жители отсърдечно-съдови заболявания и 72,7 на 100 000 жители отрак), както и смъртността от външни причини: транспортни произшествия,убийства исамоубийства (71,7 на 100 000 жители).[226][228]
На пътния транспорт в Бразилия се падат около 60% от превоза на стоки и 95% на пътници. Пътната мрежа има дължина около 1,6 млн. km, от които едва 200 хил. km имат твърда настилка. Бързото нарастване на автомобилния трафик и лошото състояние на пътищата е съществен проблем за икономиката на страната.[230] Опитвайки се да подобри положението, от 90-те години правителството отдава наконцесия някои от основните магистрали.[231]
Бразилия разполага с железопътна мрежа с обща дължина 28 857 km, десетата по големина в света.[232] Правителството се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проектът зависокоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който трябва да свърже двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 океанскипристанища, от които най-голямото е в градСантус,[234] както и с 50 000 km вътрешниводни пътища.[232]
Началото на бразилската литература е поставено по време на мисионерската дейност найезуитите след откриването на страната през 16 век,[240] като дълго време тя е силно обвързана с португалската. През 19 век тя започва да придобива самостоятелен характер, макар че продължава да е повлияна от водещите европейски течения на епохата –романтизъм иреализъм. Сред най-известните автори от този период саКастру Алвис,Мануел Антониу ди Алмейда,Жузе ди Аленкар иМашаду ди Асис, често определян като най-значимият бразилски писател.[241]
През втората половина на 20 век международна известност като част от латиноамериканската вълна в литературата получава повлияният от марксизма романистЖоржи Амаду. За най-иновативен автор през този период обикновено е определян Жуау Гимарайс Роза, сред по-известните поети саЖуау Кабрал ди Мелу Нету иВинисиус ди Морайс.[241] В края на 20 век световна известност придобиваПаулу Куелю.
В един от световните образци на архитектурния модернизъм се превръща проектираната през 50-те години отЛусиу Коща иОскар Нимайер нова федерална столицаБразилия.
Бразилската музика обхваща различни регионални стилове, повлияни от африкански, европейски и индиански форми. Тя обхваща множество оригинални стилове, по-известните от които сасамба,макулеле,шору,сертанежу,брега,форо̀,фреву,маракату,боса нова,бразилски рок иашѐ. По-голяма международна известност получават самба и съчетаващата елементи на самба иджаз боса нова. Най-значимият бразилски композитор на класическа музика еЕйтор Вила-Лобос.
Бразилската кухня е много разнообразна и отразява съчетанието на местната и различните имигрантски култури. Това сливане е създало национална кухня, белязана от запазването на значителни регионални различия.[245] Така в северната част на Бразилия ястията са повлияни от местните продукти, катоалигаторско месо или рибатапираруко, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското с широкото използване на морски риби,скариди истриди.
↑Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE):População do Brasil (ноември 2020) Работещ брояч на очакваното население, темп на растеж: един нов жител на всеки 19 секунди. Посетен на 5 ноември 2020 г.Забележка: Населението е 190 732 694 според последното официално преброяване от 2010 г. След това се публикуват само прогнози на 1 юли всяка година до следващото преброяване.
↑Lei № 11.662, de 2008 // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil – Subchefia para Assuntos Jurídicos, 24 април 2008. Посетен на 16 октомври 2008.
↑абОфициална териториална площ // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт по география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.
↑абвгдGeography of Brazil // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008. (на английски)
↑People of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.
↑Houaiss, Antonio. Brasileiro // Dicionario Houaiss Da Lingua Portuguesa. 2009. ISBN 9788573029635. (на португалски)
↑Couto, Jorge. A construção do Brasil: ameríndios, portugueses e africanos, do início do povoamento a finais de quinhentos. Edições Cosmos, 1997. ISBN 9789728081850. (на португалски)
↑Hora Legal Brasileira // Observatório Nacional. Архивиран оторигинала на 2011-07-22. Посетен на 21 февруари 2009. (на португалски)
↑Posição Geográfica // WebCiencia.com. Архивиран оторигинала на 2017-08-01. Посетен на 5 май 2010. (на португалски)
↑Ó Gráda, C.Famine: A Short History // Princeton University Press, 2009. Архивиран оторигинала на 2016-01-12. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
↑Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF) // Tabela 8.1 – População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas – 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010. (на португалски)
↑The Brazilian Legal System // Organization of American States, 2007. Посетен на 10 март 2011. (на английски)
↑Glugoski, Miguel и др.Nossos direitos nas suas mãos // Journal da Universidade de São Paulo, 2003. Архивиран оторигинала на 2009-09-30. Посетен на 11 март 2011. (на португалски)
↑Zibechi, Raúl.Difficult Path (PDF) // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑Lima, Maria Regina Soares et al.Brazil as a regional power // academic.oup.com Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑Bandeira, Luiz Alberto Moniz.Brazil as a regional power // Sage Journals Online. Архивиран оторигинала на 2009-06-30. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑Ribando, Clare.US-Brazil relations (PDF) // Congressional Research Service. Архивиран оторигинала на 2011-06-26. Посетен на 16 август 2007. (на английски)
↑Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)
↑Brazil // The World Factbook. CIA, 2011. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 30 март 2011. (на английски)
↑Regiões Brasileiras // ibge.gov.br. IBGE, 2005. Посетен на 15 юни 2011. (на португалски)
↑GDP growth rate: Brazil // World Bank, World Development Indicators – Google Public Data Explorer. Google, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)
↑абUNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition // World Tourism Organization, 2009. Архивиран оторигинала на 2007-07-10. Посетен на 4 октомври 2009. (на английски)Кликнете на „UNWTO Tourism Highlights“ за достъп до доклада в pdf формат.
↑Sistema Educacional Brasileiro // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Архивиран оторигинала на 2011-05-13. Посетен на 13 декември 2009. (на португалски)
↑Football in Brazil // Goal Programme. International Federation of Association Football, 15 април 2008. Архивиран оторигинала на 2018-12-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑Beach Soccer // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2015-02-19. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑Futsal // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2015-03-06. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑The art of capoeira // BBC, 20 септември 2006. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑Donaldson, Gerald.Emerson Fittipaldi // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑Donaldson, Gerald.Nelson Piquet // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑Donaldson, Gerald.Ayrton Senna // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑1950 FIFA World Cup Brazil // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2018-11-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
↑2014 FIFA World Cup Brazil // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2012-03-17. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
Azevedo, Aroldo. O Brasil e suas regiões. São Paulo, Companhia Editora Nacional, 1971. (на португалски)
Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825 – 1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 1-8047-3510-7. (на английски)
Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415 – 1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929. (на португалски)
Janotti, Aldo. O Marquês de Paraná: inícios de uma carreira política num momento crítico da história da nacionalidade. Belo Horizonte, Itatiaia, 1990. (на португалски)
Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Ascensão (1825 – 1870). v.1. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a. (на португалски)
Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Declínio (1880 – 1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977b. (на португалски)
Lustosa, Isabel. D. Pedro I: um herói sem nenhum caráter. São Paulo, Companhia das letras, 2006. ISBN 8535908072. (на португалски)
Moreira, Igor A. G. O Espaço Geográfico, geografia geral e do Brasil. São Paulo, Ática, 1981. (на португалски)
Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942. (на английски)
Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)
Souza, Adriana Barreto de. Duque de Caxias: o homem por trás do monumento. Rio de Janeiro, Civilização Brasileira, 2008. ISBN 9788520008645. (на португалски)
Vainfas, Ronaldo. Dicionário do Brasil Imperial. Rio de Janeiro, Objetiva, 2002. ISBN 8573024410. (на португалски)
Vesentini, José William. Brasil, sociedade e espaço – Geografia do Brasil. São Paulo, Ática, 1988. (на португалски)
Тази статия е включена в списъка наизбраните на6 август 2012. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
![Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[38][39]](/mt/?noimg=&dark=on&url=https%3a%2f%2fbg.wikipedia.org%2fwiki%2f%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB%3aAra_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg)
![Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[40]](/mt/?noimg=&dark=on&url=https%3a%2f%2fbg.wikipedia.org%2fwiki%2f%25D0%25A4%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BB%3aAmazonie.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
