Movatterモバイル変換


[0]ホーム

URL:


Направо към съдържанието
УикипедияСвободната енциклопедия
Търсене

Бразилия

Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бразилия
      
Девиз: Ordem e Progresso
„Ред и прогрес“
Химн: Hino Nacional Brasileiro
Местоположение на Бразилия
Местоположение на Бразилия
Административни данни
Официално имеФедеративна република Бразилия
Местно имеRepública Federativa do Brasil
Официален езикпортугалски
СтолицаБразилия
Най-голям градСао Пауло
Управление
Формафедералнапрезидентска република
ПрезидентЛуиз Инасиу Лула да Силва
ВицепрезидентДжералду Алкмин
ОрганизацииООН,WTO,BRICS,Меркосул,ОАД,CPLP,ОИЕ,УНАСУР
Законодателна властНационален конгрес
Горна камараФедерален сенат
Долна камараКамара на депутатите
История
Откриване22 април 1500 г.
Вицекралство Бразилия1500 – 1822 г.
Независимост7 септември 1822 г.
Бразилска империя1822 – 1889 г.
Републикаот 15 ноември 1889 г.
География и население
Площ8 515 767 km²
(на 5-о място)
Води0,65%
Климатекваториален,мусонен,степен,пустинен,саванен,средиземноморски,влажен субтропичен
Религия88,8%християнство
—64,6%католици
—22,2%протестанти
—2,0% други християни
8,0%нерелигиозност
2,0%спиритизъм
1,2% други религии
Демонимбразилец
Население (2024)212 583 750[1]
(на 7-о място)
Население (2020)212 270 000
Гъстота на нас.23,8 души/km²
(на 193-то място)
Градско нас.86%
(на 24-то място)
Икономика
БВП (ППС, 2023)3,958 трлн. щ.д.[2]
(на 8-о място)
БВП на човек (ППС)18 396 щ.д.[3]
(на 86-о място)
БВП (ном., 2023)2,059 трлн. щ.д.[4]
(на 12-то място)
БВП на човек (ном.)9571 щ.д.[5]
(на 81-во място)
ИЧР (2021)0,754 (висок)
(на 87-о място)
Джини (2020)48,9[6] (висок)
Прод. на живота72,4 години[7]
(на 92-ро място)
Детска смъртност19,3/1000
(на 106-о място)
Грамотност90,0[8]%
(на 95-о място)
ВалутаБразилски реал (BRL)
Допълнителна информация
Часова зонаBRT (UTC-2 доUTC-5)[9]
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBR
Интернет домейн.br
Телефонен код+55
ITU префиксPP–PY; ZV–ZZ
Официален сайтbrasil.gov.br
Бразилия вОбщомедия

Федеративна република Бразилия (напортугалски:República Federativa do Brasil)[10] едържава, заемаща централната и източната част наЮжна Америка. Със своите 8,51 млн. km²[11] (47% от територията на континента) и 208 млн. жители[12] страната се нарежда напето място по площ иседмо място по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20% от световнотобиологично разнообразие,[13] включително обширни природногеографски области катоАмазония,Атлантическата гора,Пантанал иСерадо. Тя е единственатапортугалоговореща страна вАмерика[14][15] и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

От 1500 г., когато е открита отПедро Кабрал, до 1822 г., Бразилия е владение наПортугалската империя. След като получава независимост, страната е първоначалноимперия начело с представители на португалската кралска династияБраганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. В наши дни Бразилия едемократичнафедералнапрезидентска република, състояща се от 26щата и единфедерален окръг.[16]

Седма в света и първа вЛатинска Америка побрутен вътрешен продукт,[2] Бразилия има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб.[17] Тя е една от основателките наОрганизацията на обединените нации,Г-20,Меркосур,Общността на португалоезичните държави, наСъюза на южноамериканските нации и е една от страните в групатаБРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-а позиция покачество на живот сред страните в света.[18]

Произход на името

[редактиране |редактиране на кода]
Детайл от картата„Terra Brasilis“ от 1519 г., на която е изобразен добивът на бразилско дърво

Още в началото на колониалната епоха хронисти катоЖуау ди Баруш,Висенти ду Салвадор иПеру ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ сбразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски:pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето наВеликите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина –Terra Brasilis.[19]

Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика накелтите и дори нафиникийците.[19] Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш,Нова Лузитания, Кабралия и други.

Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция навоенния режим, като името е запазено и след приемането на новатаКонституция от 1988 г. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати“.[20]

Жителите на Бразилия се наричатбразилци, напортугалски:brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.[21]Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г.,[22] но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.[23]

География

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:География на Бразилия

Разположение

[редактиране |редактиране на кода]
Физическа карта на Бразилия

Бразилия епетата по големина страна в света, следРусия,Канада,Китай иСъединените щати, и третата по големина вАмерика с обща площ от 8 514 876,599 km².[11] включително 55 455 km² водна площ.[14] Територията ѝ обхваща тричасови зониUTC-4 в западните щати,UTC-3 в източните (официалното време на Бразилия) иUTC-2 на атлантическите острови.[24]

Територията на Бразилия се пресича от два от петте основнипаралела:екватора, минаващ презустието на рекаАмазонка, иТропика на Козирога, пресичащ градСао Пауло.[25] Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг наЮжна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента,[26] споделяйки обща граница сУругвай на юг,Аржентина иПарагвай на югозапад,Боливия иПеру на запад,Колумбия на северозапад,Венецуела,Гаяна,Суринам ифренския отвъдморски департаментГвиана на север.

Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение наЕквадор иЧили. Тя също включва множество океански острови, като архипелазитеСао Педро и Сао Пауло,Фернандо ди Нороня,Триндади и Мартим Вас, както и група малки острови и коралови рифове наречениАтол дас Рокас.[14]

Релеф и води

[редактиране |редактиране на кода]

Бразилският релеф е разнообразен и включвахълмове,планини,равнини,плата и уникалната бразилскасавана, позната катосерадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 mнадморска височина.[27] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[27] Северозападните части наБразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.[27] Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина.[27] Сред тях се открояватСера да Мантикейра,Сера до Еспинясо иСера до Мар.[27] ПрезГвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн наАмазонка, от вливащите се в басейна на рекаОриноко въвВенецуела. Най-високата точка в Бразилия еПико да Неблина, който се намира вСера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2994 m надморска височина, а най-ниската е брегът наАтлантическия океан.[14]

Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основниводосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан.[28] По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света[29]),Парана и най-големият ѝ приток,Игуасу (който включва водопадаИгуасу),Рио Негро,Сао Франсиско,Шингу,Мадейра иТапажос.[28]

Климат

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Климат на Бразилия
Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер
Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер

Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладаватропичният климат.[14] Споредсистемата Кьопен-Гайгер Бразилия се разделя на няколко основни климатични области:екваториална (Af) ивлажнотропична (Am) вАмазония и средната част на атлантическото крайбрежие,степна (BSh) ипустинна (BWh) в североизточните райони,саваннотропична (Aw) в централните и северни плата,средиземноморски (Csa иCsb) в централните планински области,влажен субтропичен (Cwa иCwb) в южните райони.

Различните климатични условия създават природни среди, вариращи оттропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия доиглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия итропическата савана в централна Бразилия.[30] Много региони иматмикроклимат, напълно различен от гореизброените видове.[31][32]

Сняг в Сао Жоаким, в южния щат Санта КатаринаТропичен климат в Порто де Галиняс, Pernambuco.
Тропичен климат в Порто де Галиняс, Pernambuco.

Екваториалният климат е характерен за голяма част от Северна Бразилия.Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повечедъждове.[30] Средните температурни стойности са около 25°C,[32] с по-значителни температурни вариации междунощта иденя, отколкото междусезоните.[31] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни засаваната.[31] Тази част на страната е толкова голяма, колкотобасейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[30] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[33] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[34] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[31] „Голямата суша“ от 1877 – 78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[35] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[36] Сушата от 1915 г. също нанася големи щети.[37]

В южната част, отБаия доСао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[30] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточнипасати, които носятвалежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[32] Тук през зиматасланите са доста често срещано явление, заедно с по-редкиснеговалежи в най-високите части.[30][31]

Флора и фауна

[редактиране |редактиране на кода]
Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[38][39]Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[40]
Папагалътара е бразилскиендемит. Страната има една от най-разнообразните популации отптици иземноводни в света[38][39]
Амазония е най-богатата и биоразнообразнаекваториална гора в света[40]

Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологическинай-разнообразната в света[40] илиАтлантическата гора и бразилската саванаСерадо, които също имат голямо биологично разнообразие.[41] По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На югАраукарската гора расте в условията на субтропичния климат.[41]

Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на естествениместообитания (хабитати). Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона.[41] Сред представителите на големитебозайници могат да се изброятпумата,ягуара,оцелота. Сред редките сахрастовото куче,лисицата,белобърнестото пекари,бразилският тапир,мравояда,ленивеца,скункса иброненосеца. В южната частелените са в изобилие, а векваториалните гори на север могат да се видят много видовешироконоси маймуни.[41][42]

Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно отживотновъдството,земеделието,дърводобива,минното дело, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, катонефт иприроден газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения,язовирите иинфраструктурата,замърсяването на водата,климатичните промени,пожарите и инвазивните видове.[40][43] Строителството на автомобилнипътища в горите улеснява достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа.[44][45] През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.[44]

История

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:История на Бразилия

Предколониален период

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Предистория на Бразилия
Акостиране наПедру Кабрал в Порто Сегуро в 1500 г. Маслени бои върху платно, от Оскар Перейра да Силва (1904).

Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки отМинас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.[46] Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници отАзия вАмерика.

За разлика от жителите наАндите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част наЮжна Америка водятполуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 г. се знае малко. По археологически данни, главно остатъци откерамика, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.

Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецътВисенте Пинсон на16 януари1500.[47][48] Въпреки това днес Бразилия се смята за официално открита на22 април 1500 от португалския губернаторПедру Алвариш Кабрал,[49] който, командвайки флот, пътуващ заИндия, акостира на тази дата край южния бряг наБаия.[50]Договорът от Тордесиляс, сключен между Испания и Португалия през 1494 г., поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия.

Предполага се, че в края на 15 век страната е обитавана от 2 млн. туземци,[51] живеещи вкаменната епоха.[52] Местнотоиндианско население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са:тупи-гуарани,макроже иараваки. Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включвагуарани,тупиникини,тупи и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щатиРиу Гранди ду Сул иРиу Гранди ду Норти.[53]

Колониална епоха

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Вицекралство Бразилия
Съоръжение за преработване назахарна тръстика (енженьо) в колониаленПернамбуко

Колонизацията на Бразилия започва през1534 г., когато португалският кралЖуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[54][55] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 г. е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[55][56] Португалците асимилират част от местните жители,[57] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[58][59] В средата на 16 век,захарта, произвеждана отзахарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[52][60] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[58][61] португалците започват да докарватроби отАфрика, главно отАнгола.[62][63]

С поредица от войни срещуфранцузи,нидерландци[64] иангличани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[65] През 1680 г. те достигат на юг до брега наЛа Плата, на територията на днешенУругвай и основават там укреплениетоКолония дел Сакраменто, преден пост срещуиспанското влияние в региона.[66]

Публично бичуване нароб вРио де Жанейро

В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[67] но откриването назлато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[68] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хилядиимигранти отиват на работа в златните мини вМинас Жерайс,Мато Гросо иГояс.[69]

През 1808 г. португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския императорНаполеон Бонапарт, се установява вРио де Жанейро и градът се превръща в столица наПортугалската империя.[70] Португалия и Бразилия участват вНаполеоновите войни на страната наВеликобритания като временно окупиратФренска Гвиана и днешен Уругвай.[71] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 г. регентътЖуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част отОбединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[70] На 26 април 1821 г. крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си синПедру де Алкантара да управлява Бразилия каторегент.[72] През следващите месеци правителството вЛисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.[73]

От независимостта до Ерата на Варгас

[редактиране |редактиране на кода]
Обявяване на независимостта на Бразилия от император Педру I на 7 септември 1822 г.

На7 септември1822 г. бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия,[74] а на 12 октомври Педру е обявен за първияимператор на Бразилия.[75] След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски,[76] на 29 август 1825 г. Португалия официално признава независимостта на Бразилия.[77] Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 г., след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.[78][79][80][81]

На 7 април 1831 г. императорПедру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещияПедру II.[82] Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове,[83][84][85] като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.[86]

Бразилски войски (в тъмносини униформи) в бой срещупарагвайците по време наВойната на Тройния съюз

През 1840 г. регентството е премахнато и императорПедру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.[87] За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава катодемократичнаконституционна монархия с редовно провеждани избори исвобода на печата.[88] През 1850 г. е забранена презоеканската търговия с роби,[89] а през 1888 г. робството еокончателно премахнато.[90] По време на 59-годишното управление на Педру II, Бразилия води три успешни войни –Платинската война (1851 – 1852),Уругвайската война (1864 – 1865) иВойната на Тройния съюз (1864 – 1870) – които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.[91]

След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.[92][93] На 15 ноември 1889 г. е извършенвоенен преврат, оглавен от маршалДеодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,[94] и монархията е свалена.[95][96][97] В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти.[94] През 1894 г. цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.[98] Едва през 1902 г. новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Бразилската империя, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.[98] Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щатаАкри) и гарантирайки бразилските граници.[99] През 1917 г. Бразилия се включва вПървата световна война на страната наАнтантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.

Превратът от 1930 г. довежда на властЖетулиу Варгас (в средата, в униформа, без шапка). Той ще управлява странатав продължение на 15 години.

През 1920 г. страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери.[100][101] В края на 20-те години режимът наСтарата република е отслабен и деморализиран, което позволява наЖетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[102] Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваряКонгреса, премахваКонституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите наотделните щати със свои поддръжници.[103][104] През 1935 г. страната е обхваната откомунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[105] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура.[106][107] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 хил. души са арестувани, създадени саконцентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната; мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.[108][109]

Бразилия остава неутрална по време на първите години отВтората световна война, докато правителството не обявява война насилите от Оста през 1942 г.[110] Варгас пращагермански,италиански ияпонски имигранти в концентрационни лагери,[111] а през 1944 г. изпраща свойекспедиционен корпус в Европа.[112][113] С победата на съюзниците през 1945 г. и с края нанацистко-фашистките режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.[114]

Военен режим и съвременно развитие

[редактиране |редактиране на кода]
Седалището на Националния конгрес на Бразилия през 1959 г., по време на изграждането на новата федерална столица.

С възстановяването на демокрацията генералЕурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 г.[115] Варгас се връща на власт през 1951 г., този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 г. се самоубива.[116][117] След смъртта му на власт се изреждат няколко временни правителства.[118]Жуселину Кубичек става президент през 1956 г. и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.[119] Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,[120] но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, градБразилия, открита официално през 1960 г.[121] Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 г. и установяването наВоенния режим.[122][123][124]

Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление,[125] но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 г. се превръща в открита диктатура.[126] Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),[127] става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни отЛатинска Америка.[128] Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.[129]

ГенералЕрнесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 г. и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.[130][131] Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията,[132] както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата,[133] а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 г.[126] Гайзел назначава за свой приемник генералЖуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.[134] Военните напускат окончателно властта през 1985 г., когато за президент е избранЖузе Сарней.[135] До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляемаинфлация.[136]

Мирното предаване на президентския пост от Фернанду Енрики Кардозу на Луис Инасиу Лула да Силва през 2003 г. демонстрира утвърждаването на демокрацията в Бразилия.[137]

През 1992 г. президент ставаИтамар Франку, който назначава за финансов министърФернанду Енрики Кардозу.[138] Кардозу създава успешния „Плано Реал“, който стабилизирабразилската икономика.[139] Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 г. и повторно през 1998 г.[140] Мирният преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицатаЛула да Силва (избран през 2002 г. и преизбран през 2006 г.) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.[137] През 2011 г. президент ставаДилма Русев и започва третият пореден президентски мандат на левицата.

На 12 май 2016 г.Сенат на Бразилия временно спира правомощията и задълженията на президента Дилма Русев за срок до шест месеца или докато Сенатът определи решението си: да я отстрани от длъжност, ако я намери за виновна, или да я оправдае по повдигнатите обвинения.[141] ВицепрезидентътМишел Темер поема нейните правомощия и задължения като действащ президент на Бразилия по време на суспендирането.[142]

Население на бразилските общини.

Население

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Население на Бразилия

Според национално проучване от 2017 г. бразилското население възлиза на около 210 млн. души,[143] (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,[143] а 83,75% от населението определено катоградско.[144] Населението е силно концентрирано вЮгоизточния (79,8 млн. души) иСевероизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона,Централно-западния иСеверния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители.

Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването насмъртността, въпреки чераждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишниятприраст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като среднатапродължителност на живота нараства от 44 на 54 години,[145] а през 2007 г. достига до 72,6 години.[146] През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950 – 1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,[147] завършвайки по този начиндемографския преход.[148]

Най-големитеметрополни региони са около градоветеСао Пауло,Рио де Жанейро иБело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 млн. души.[149] Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение наВитория (столица наЕспирито Санто) иФлорианополис (столица наСанта Катарина).

Най-големи градове на Бразилия
(по преброяването на населението, проведено отБразилския институт по география и статистика, 2010 г.)[150]
МястоГрадЩатНаселениеМястоГрадЩатНаселение

Сао Пауло
Сао Пауло
Рио де Жанейро
Рио де Жанейро

1Сао ПаулоСао Пауло12 038 17511БеленПара1 392 031
2Рио де ЖанейроРио де Жанейро6 323 03712ГоянияГояс1 301 892
3СалвадорБаия2 676 60613ГуарульосСао Пауло1 222 357
4Бразилия (град)Федерален окръг2 562 96314КампинасСао Пауло1 080 999
5ФорталезаСеара2 447 40915Сао ЛуисМараняо1 011 943
6Бело ОризонтиМинас Жерайс2 375 44416Сао ГонсалоРио де Жанейро999 901
7МанаусАмазонас1 802 52517МасейоАлагоас932 608
8КуритибаПарана1 746 89618Дуки ди КашиасРио де Жанейро855 046
9РесифиПернамбуко1 536 93419ТерезинаПиауи814 439
10Порто АлегриРио Гранди до Сул1 409 93920НаталРио Гранди до Норти803 811

Раси и етнически групи

[редактиране |редактиране на кода]
РасаПроцент (%)
2000[151]2008[152]
Бели (Brancos)53,7%48,4%
Чернокожи (Pretos)6,2%6,8%
Със смесена раса (Pardos)38,5%43,8%
Азиатци (Amarelos)0,4%0,6%
Коренно население (Ameríndios)0,4%0,3%
Недекларирали0,7%0,1%
Музей на имиграцията в щата Сао Пауло в квартал Мооча, в градСао Пауло.

Основната част от съвременнитебразилци произхожда от коренните жители на страната,португалски заселници, други европейскиемигранти иафрикански роби.[153] Според националното проучване от 2008 г. 48,43% от населението (около 92 млн. души) сабели, 43,80% (около 83 млн. души) –парду (със смесена раса), 6,84% (около 13 млн. души) –прету (чернокожи), 0,58% (около 1,1 млн. души) –азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) –индианци, докато 0,07% (около 130 хил. души) не са посочили своята раса.[154]

Заселването в Бразилия на европейци, главно отПортугалия, започва в средата на 16 век, но процесът се ускорява през 19 век, когато страната отваря своите граници за имигрантите. Между 1808 и 1972 г. около пет млн. души от над 60 страни се заселват в Бразилия, като повечето от тях идват от Португалия,Италия,Испания,Германия,Япония иБлизкия изток.[51]

Групата парду включвакабоклу (потомци на бели и индианци),мулати (потомци на бели и чернокожи) икафузу (потомци на чернокожи и индианци).[153][155][156][157][158][159] Пардо са мнозинство вСеверния,Североизточния иЦентрално-западния регион.[160] Повечето мулати са съсредоточени по източното крайбрежие на Североизточния регион, отБаия доПараиба, както и в северенМараняо, южната част наМинас Жерайс и източната част на щатаРио де Жанейро.[159][161]

Повечето чернокожи бразилци са потомци на роби, преселени насилствено отАфрика между 16 и 19 век. Коренното население съставлява малка част от днешните жители на страната, като малка част от тях живеят в изолация. Към 2007 г. са известни 67 изолирани индиански племена при 40 през 2005 г. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.[162]

Вероизповедания

[редактиране |редактиране на кода]
Вероизповедания в Бразилия
(По преброяването от 2000 г.)[163]
РелигияПроцент
Католицизъм
  
73.8%
Протестантство
  
15.4%
Атеизъм
  
7.4%
Спиритизъм
  
1.3%
Други
  
2.1%

Бразилската конституция предвиждарелигиозна свобода, според коятоцърква идържава са отделени една от друга, и определя Бразилия катосветска държава.[164] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, ноКатолическата църква се ползва с привилегирован статут[165] и понякога получава преференциално отношение.

Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.[166] Според преброяването от 2000 година 73,57% от населението следва католицизма, 15,41% –протестантството, 1,33% –кардесистки спиритизъм, 1,22% – другихристиянски вероизповедания, 0,31% –афробразилски религии, 0,13% –будизъм, 0,05% –юдаизъм, 0,02% –ислям, 0,01% – различни индиански религии, 0,59% не посочват определена религия, докато 7,35% се определят катоатеисти.[167]

Езици

[редактиране |редактиране на кода]
Хотел в германски стил вГрамаду,Рио Гранди до Сул. Тукхунсрюкският диалект на немския е един от основните езици.

Официален език на Бразилия епортугалският.[168] Също така официално е признат и защитен бразилскиятжестомимичен език.[169] Португалският се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общинитеСао Габриел да Кашоейра, в която местният езикненгату има статут на съофициален с португалския,[170] иПомероди, къдетонемският също има статут на съофициален език.[171] Бразилия е единствената страна вАмерика, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейнитеиспаноговорещи съседи.[172]

В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни.[173] Различията са сравними с тези между американския и британския английски.[173] През 2008 г.Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постига споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на диалекти. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени.[174]

Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.[173] На юг са запазени значителни немскоговорещи (най-вечехунсрюкски диалект) ииталианоговорещи общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.[175]

Държавно управление

[редактиране |редактиране на кода]

Устройство и политически живот

[редактиране |редактиране на кода]
Върховният федерален съд
Сградата наНационалния конгрес на Бразилия, седалище на федералната законодателна фласт
Президентският дворец, седалище на федералната изпълнителна власт

Бразилия едемократичнапрезидентскафедералнарепублика, формирана от три нива на управление – федерацията,щатитеФедералния окръг) иобщините.[10]Конституцията се основава на пет основни принципа:суверенитета,гражданските права,достойнството на човешката личност, социалните ценности на труда и на свободното предприемачество иполитическия плурализъм.[10] Трите власти (изпълнителна,законодателна исъдебна) са самостоятелни и взаимно се контролират.[10]

Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,[176][177][178] а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.[176] Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70-годишните.[10]

Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява отпрезидента, който едържавен глава и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,[10] с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначаваминистрите, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.[10]

Партийната система в Бразилия е силно раздробена, като във федералния парламент са представени 24 партии. Около половината места в долната камара са разпределени между четирите големи партии:Партия на бразилското демократическо движение,Бразилска социалдемократическа партия,Партията на работниците иДемократи. От 2002 г. президентските избори трикратно се печелят от кандидатите на Партията на работниците (Луис Инасиу Лула да Силва иДилма Русев), която управлява в коалиция с Партията на бразилското демократическо движение. Основна опозиционна сила е Бразилската социалдемократическа партия.[179]

Законодателството се утвърждава от законодателни събрания на федерално, щатско и общинско ниво.Националният конгрес е висшият федерален законодателен орган и се състои от две камари –Камара на депутатите иФедерален сенат. Правната система е отконтинентален тип.[180]

Правораздаването се осъществява от органи на самостоятелната съдебна власт, но в някои редки случаи, определени в Конституцията, Федералният сенат може да се намесва в съдебните решения. Някои от съдилищата са специализирани, катовоенния съд,трудовия съд иизбирателния съд. Най-висшата съдебна инстанция еВърховният федерален съд. Съдебната система е критикувана за нейната мудност – делата могат да отнемат години, а в някои случаи повече от едно десетилетие.[181]

Към 2010 г. Бразилия е на 69-о място в света споредИндекса за възприятие на корупцията с индекс 3,7, надминавайки с една степенБългария,Салвадор,Панама,Тринидад и Тобаго иВануату които споделят 73-то място с индекс 3,6, но изоставайки от други южноамерикански страни, катоУругвай иЧили.[182]

Външна политика и въоръжени сили

[редактиране |редактиране на кода]
В рамките на упражнението CRUZEX са участвали различни въздухоплавателни средства на 11 ноември 2010 г.
Паласиу Итамарати, сградата наМинистерството на външните работи

Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[183] страната е политически и икономически лидер вЛатинска Америка.[184][185] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, катоАржентина иМексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона вСъвета за сигурност на ООН.

През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. Страната има за цел засилването на връзките си с другите страни отЮжна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрезОрганизацията на обединените нации иОрганизацията на американските държави.[186]

Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната каторегионална сила в Латинска Америка, лидер междуразвиващите се страни и понякога е определяна като една отпотенциалните свръхсили.[187] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[188] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[10]

Въоръжените сили на Бразилия включватсухопътни войски,военноморски сили ивоенновъздушни сили.[10]Военната полиция и военнатапротивопожарна служба са резервни и допълнителни части на армията,[10] но под контрола на отделните щати и техните губернатори.[10] Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9 – 12 месеца.[189]

Административно деление

[редактиране |редактиране на кода]

Бразилия ефедерация съставена от неразривния съюз на 26 щата, единФедерален окръг и общини.Щатите иобщините имат характер на публичниюридически лица. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация – избират своите управляващи органи без намесата на други общини, щати или на федералните власти. Федералните единици са групирани впет административни региона:Централно-западен,Североизточен,Северен,Югоизточен иЮжен.[190] Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.[10]

Федерални единици на Бразилия
Региони
Политическа карта на Бразилия, пощати ирегиони

Икономика

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Икономика на Бразилия

Основни икономически показатели

[редактиране |редактиране на кода]
БВП на глава от населението на Бразилия (в синьо), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)
Комбайн впамучно поле
Ембраер ERJ 135,самолет, произведен от бразилското предприятиеЕмбраер
Нефтена платформа P-51 на държавната компанияПетробрас – от 2006 г. страната произвежда самостоятелно петрол.[191]

Сбрутен вътрешен продукт (БВП) около 2,09 трилиона долара за 2010 г. Бразилия е най-голямата национална икономика вЛатинска Америка иседмата (по номинална стойност на БВП) илиосмата в света (попаритет на покупателната способност (ППС)).[192][193][194] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 11 273 долара, което я поставя на 76-о място сред страните в света.[195] От средата на 90-те години основният фактор за икономическия растеж са чуждите инвестиции в частния сектор, като през 2007 г. преките чужди инвестиции достигат 194 млрд. долара.[196]

След период на продължителен растеж през 60-те и 70-те години на 20 век, след 1981 г. бразилската икономика е силно засегната отЛатиноамериканската дългова криза, предизвикана от големите държавни дългове в региона.[197] Тя успява да се възстанови едва след 1994 година, когато инициираната отФернанду Енрики Кардозу програмаПлано Реал успява да пресече инфлацията и да въведе бюджетна дисциплина.[198] През следващите години икономическият растеж е умерен, но устойчив, с известно забавяне през 2001 – 2003 г., когато идването на власт на левицата е посрещнато с опасения от чуждите инвеститори. След като със съдействието наМеждународния валутен фонд правителството запазва фискалната стабилност, растежът се възстановява.[199][200] През 2010 г. страната преминава през краткарецесия, свързана съссветовната икономическа криза.

Показател2001200220032004200520062007200820092010
Ръст на БВП[201]1,31%2,66%1,15%5,71%3,16%3,96%6,09%5,16%-0,64%7,49%
Инфлация[202]6,84%8,43%14,78%6,60%6,88%4,20%3,64%5,67%4,90%5,04%
Безработица[203]11,3%11,7%12,3%11,5%9,8%10,0%9,3%7,9%8,1%6,7%
Публичен дълг/БВП[204]70,2%79,8%74,7%70,6%69,1%66,7%65,2%63,6%68,1%66,8%

Структура на икономиката

[редактиране |редактиране на кода]

Около 2/3 от брутния вътрешен продукт и от броя на заетите в Бразилия се пада насектора на услугите. Основните подсектори сателекомуникациите,финансовите услуги,електроснабдяването,търговията иинформационните технологии.[205] С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[206][207] Бразилия е водеща дестинация за международен туризъм (на второ място вЛатинска Америка следАржентина).[207][208]Енергетиката е също така важен елемент на инфраструктурата и икономиката на страната. Бразилия е десетият най-голям потребител наенергия на земята и третият взападното полукълбо следСАЩ иКанада.[209] Бразилската енергийна система се основава навъзобновяеми енергийни източници, по-специалновода иетанол и от друга страна, невъзобновяеми, катонефт иприроден газ.[210] Бразилия има втория най-голям резерв от нефт вЮжна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[211]

Основните промишлени отрасли в Бразилия саавтомобилостроенето,черната металургия,нефтохимическата икомпютърната промишленост,самолетостроенето и производството на потребителски стоки за дълготрайна употреба, които общо образуват 30,8% от брутния вътрешен продукт.[212] Промишлеността е съсредоточена в градскитеагломерации наСао Пауло,Рио де Жанейро,Куритиба,Кампинас,Порто Алегри,Бело Оризонти,Манаус,Салвадор,Ресифи иФорталеза. Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка.

Населското стопанство и свързаните с него сектори, катогорско стопанство ириболов, през 2007 г. се падат 6,1% от брутния вътрешен продукт.[212] Към 2010 година Бразилия е оценявана като третия по големина износител на селскостопански продукти в света, следСъединените щати иЕвропейския съюз.[213]

Външна търговия

[редактиране |редактиране на кода]

Традиционно бразилското правителство провеждапротекционистична политика,[214] като външнотърговският обмен на страната е под 20% от БВП.[215]

Основните износни продукти на Бразилия салетателни апарати,електрическо оборудване,автомобили,алкохол,текстил,обувки,желязна руда,стомана,кафе,портокалов сок,соя,сизал,банани,какао иконсервирано месо.[216] Главните вносители на бразилски стоки саКитай (12,5%),Съединените щати (10,5%),Аржентина (8,4%),Нидерландия (5,4%),Германия (4,1%), като общият обем на износа през 2010 г. е 200 млрд. долара.[215]

Обемът на вноса в Бразилия през 2010 г. е 188 млрд. долара, като основните внасяни стоки самашини,електротехническо и транспортно оборудване, химически продукти,нефт, части за автомобили,електроника. Най-големите вносители в страната са Съединените щати (16,1%), Китай (12,6%), Аржентина (8,8), Германия (7,7%),Япония (4,3%).[215]

Инфраструктура

[редактиране |редактиране на кода]

Инфраструктурата в страната допреди няколко десетилетия се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции. Въпреки това от 1990-те години сприватизацията и партньорства междупубличния ичастния сектор големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрезконцесионни договори.[217]

Образование и наука

[редактиране |редактиране на кода]
Федералният университет на Парана, едно от най-старите висши училища в страната, е основан през 1912 г.

Основната част от образователната система на Бразилия е обществена и се организира от федералното правителство,щатите,Федералният окръг иобщините. Новата конституция заделя 25% от държавния бюджет и 18% федералниданъци и общински такси заобразование.[10][218]

Според данни от преброяването през 2007 г.грамотността на бразилското население е 90%, което означава, че 14,1 млн. души (10% от населението) санеграмотни, афункционално неграмотните се оценяват на 21,6% от населението.[8] Неграмотността е най-висока вСевероизточния регион, където 19,9% от населението не може да пише и чете.[219]

Маркус Понтис – първият бразилски и южноамерикански космонавт

Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. За получаването на висше образование е задължително преминаването на всички предходни нива на образованието –детската градина, основно и средно образование.[220]

Панорамна снимка на Националната синхротронна лаборатория вКампинас, вщатСао Пауло – единствениятускорител на частици вюжното полукълбо

Научните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавниуниверситети и в специализирани изследователски институти, катоФондация „Освалду Круз“,Институт „Бутантан“, иБразилското предприятие за изследвания в селското стопанство.

Бразилия има най-развитата космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за изграждането наракети носители, както и за производството наизкуствени спътници.[221] През 1997 г.Бразилската космическа агенция подписва споразумение сНАСА и се включва в проекта заМеждународна космическа станция.[222] В резултат на това споразумение Бразилия изпраща в космоса и първия сикосмонавт – на 30 март 2006 г.Маркус Понтис на борда на корабаСоюз, става първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка, достигнал околоземна орбита.[223]

Има планове за изграждане на първатаатомна подводница в страната.[224] Освен това Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка с действаща синхротронна лаборатория, която се използва за изследвания в областта нафизиката,химията,материалознанието ибиологията.

Здравеопазване

[редактиране |редактиране на кода]
Здравни показатели[225]
Продължителност на живота (жени)77,3
Продължителност на живота (мъже)69,7
Детска смъртност22,58
Плодовитост1,76
Пушачи16%
Затлъстяване (жени)18,3%
Затлъстяване (мъже)8,7%
Недохранване6%
ХИВ0,6%

Системата наздравеопазване в Бразилия включва държавни и частни институции, като основните услуги се предоставят от държавата и се финансират с данъци.[226] От началото на 90-те години на 20 век се правят опити за реформиране на системата, насочени главно към децентрализация и прехвърляне на отговорности към общините за сметка на федералното правителство и щатите.[227]

Според оценка на бразилското правителство към 2006 година основните здравни проблеми в страната са високи нива надетската (2,51%, до 3,77% в североизточните области) и майчината смъртност (73,1 на 100 000 раждания), смъртността от незаразни заболявания (151,7 на 100 000 жители отсърдечно-съдови заболявания и 72,7 на 100 000 жители отрак), както и смъртността от външни причини: транспортни произшествия,убийства исамоубийства (71,7 на 100 000 жители).[226][228]

Транспорт

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Транспорт в Бразилия
Международнотолетище вРесифе
Магистралата на бандейрантите е считана за най-добрата магистрала от Националната транспортна конфедерация на Бразилия.[229]

На пътния транспорт в Бразилия се падат около 60% от превоза на стоки и 95% на пътници. Пътната мрежа има дължина около 1,6 млн. km, от които едва 200 хил. km имат твърда настилка. Бързото нарастване на автомобилния трафик и лошото състояние на пътищата е съществен проблем за икономиката на страната.[230] Опитвайки се да подобри положението, от 90-те години правителството отдава наконцесия някои от основните магистрали.[231]

Бразилия разполага с около 4000летища иаеродруми, от които 721 с писти с твърда настилка, включително и площите за разтоварване.[232] Страната е на второ място в света с най-голям брой летища следСъединените щати.[232][233]Международното летище „Гуарулюс“, намиращо се вСао Пауло, е най-голямото и най-натоварено в страната.

Бразилия разполага с железопътна мрежа с обща дължина 28 857 km, десетата по големина в света.[232] Правителството се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проектът зависокоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който трябва да свърже двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 океанскипристанища, от които най-голямото е в градСантус,[234] както и с 50 000 km вътрешниводни пътища.[232]

Култура

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Култура на Бразилия

Бразилската култура е тясно свързана с португалската, поради силното влияние наПортугалската империя за трите столетия на колониално владение. Основните въздействия, оставили своя най-ярък отпечатък сапортугалскиятезик,римокатолицизма иколониалните архитектурни стилове.[235] В голяма степен тя е повлияна и отафриканските, местните и други европейски (непортугалски) традиции и обичаи.[236] В някои аспекти на бразилската култура важен принос иматиталианци,германци и други европейски имигранти, които пристигат на големи вълни, особено в южните части на страната.[237] Местнитеиндианци оставят своята следа в езика и вкухнята на страната, а африканците – както в езика и кулинарията, така и вмузиката,танците ирелигията.[238]

Литература

[редактиране |редактиране на кода]
Жоржи Амаду (ляво), с колегите сиГабриел Гарсия Маркес (в средата) иАдониас Филю
Машаду ди Асис, поет и писател, чието творчество обхваща почти всеки литературен жанр, е считан за най-големия бразилски писател.[239]

Началото на бразилската литература е поставено по време на мисионерската дейност найезуитите след откриването на страната през 16 век,[240] като дълго време тя е силно обвързана с португалската. През 19 век тя започва да придобива самостоятелен характер, макар че продължава да е повлияна от водещите европейски течения на епохата –романтизъм иреализъм. Сред най-известните автори от този период саКастру Алвис,Мануел Антониу ди Алмейда,Жузе ди Аленкар иМашаду ди Асис, често определян като най-значимият бразилски писател.[241]

В края на 19 и началото на 20 век в поезията навлизатпарнасизмът (Олаву Билак,Раймунду Кореия,Алберту ди Оливейра) исимволизмът (Жуау да Круз е Соуза,Алфонсус ди Гимараинс).[241] За момент на окончателно скъсване на бразилската литература с чуждите влияния понякога се сочиСедмицата на съвременното изкуство в 1922 година, доминирана от представители намодернизма и неговите подтечения, първите школи на наистина независими писатели. От това време са големите имена катоМануел Бандейра,Карлус Друмонд ди Андради,Жуау Гимарайс Роза,Клариси Лиспектор иСесилия Мейрелис, както и най-изтъкната фигура на течението,Мариу ди Андради.

През втората половина на 20 век международна известност като част от латиноамериканската вълна в литературата получава повлияният от марксизма романистЖоржи Амаду. За най-иновативен автор през този период обикновено е определян Жуау Гимарайс Роза, сред по-известните поети саЖуау Кабрал ди Мелу Нету иВинисиус ди Морайс.[241] В края на 20 век световна известност придобиваПаулу Куелю.

Изкуство

[редактиране |редактиране на кода]
„Пристанището на Сантус“, картина на Бенедиту Калищу от 1889 г.

През колониалния период бразилското изкуство е доминирано отбарока.[242][243] След независимостта отражение в него намират повечето европейски течения –романтизъм,модернизъм,експресионизъм,кубизъм,сюрреализъм иабстракционизъм. В началото на 20 векимпресионизмът придобива голямо значение. Известни автори от това време саЖузе Пансети,Бенедиту Калищу иКандиду Портинари, смятан за един от най-големите творци на миналия век. По-късно известност придобива гравьоркатаФайга Островер.

В един от световните образци на архитектурния модернизъм се превръща проектираната през 50-те години отЛусиу Коща иОскар Нимайер нова федерална столицаБразилия.

Бразилската музика обхваща различни регионални стилове, повлияни от африкански, европейски и индиански форми. Тя обхваща множество оригинални стилове, по-известните от които сасамба,макулеле,шору,сертанежу,брега,форо̀,фреву,маракату,боса нова,бразилски рок иашѐ. По-голяма международна известност получават самба и съчетаващата елементи на самба иджаз боса нова. Най-значимият бразилски композитор на класическа музика еЕйтор Вила-Лобос.

Основите набразилското кино се полагат с рождението на аудиовизуалните средства в края на 19 век.[244] В средата на 20 век най-успешният бразилски режисьор еАнселму Дуарти, а от края на века международно признание получават и режисьори като братятаФабиу иБруну Барету,Валтер Салис,Фернанду Мейрелис.

Кухня

[редактиране |редактиране на кода]
 Основна статия:Бразилска кухня
Националното бразилско ястиефейжоада (ляво), заедно сориз,маниока,пръжки,портокали,кайпириня и други

Бразилската кухня е много разнообразна и отразява съчетанието на местната и различните имигрантски култури. Това сливане е създало национална кухня, белязана от запазването на значителни регионални различия.[245] Така в северната част на Бразилия ястията са повлияни от местните продукти, катоалигаторско месо или рибатапираруко, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското с широкото използване на морски риби,скариди истриди.

За национално ястие на Бразилия обикновено се определяфейжоадата.[246][247] Известни регионални ястия са същоватапа̀,мокека,полента и афробразилскотоакаражѐ.

Националните напитки сакафето и типичната бразилскакашаса (силноспиртно питие). Тя се дестилира отзахарна тръстика и е главната съставка на националния коктейл,кайпириня.[248]

Спорт

[редактиране |редактиране на кода]
Футболът е най-популярният спорт в страната.[236]

Футболът е най-популярниятспорт в Бразилия.[236] Към 2012 годинанационалният отбор по футбол е петкратен шампион наСветовното първенство по футбол (1958,1962,1970,1994 и2002) и е единственият отбор с такъв брой титли.[249] Сред най-известните бразилски футболисти са определяният като най-добър футболист на всички временаПеле,Зико,Ромарио,Роналдо.

Баскетболът,футзалът,волейболът,автомобилните спортове ибойните изкуства също се радват на голяма популярност в страната. Макар и по-малко практикувани,тенисът,хандбалът,плуването игимнастиката намират много последователи в Бразилия през последните десетилетия. Някои варианти на известни спортни дисциплини произхождат от Бразилия –плажният футбол,[250]футзалът[251] ифутволеят произлизат от изменения във футбола. В бойните изкуства, бразилците развиваткапоейра,[252]вале тудо,[253] ибразилското джиу джицу.[254] В автомобилизма бразилски пилоти печелят световната титла въвФормула 1 осем пъти:Емерсон Фитипалди през1972 и1974,[255]Нелсън Пикет през1981,1983 и1987[256] иАйртон Сена през1988,1990 и1991.[257]

Бразилия има традиция в провеждането мащабни международни спортни събития. Страната е домакин наСветовното първенство по футбол през 1950[258] и е избрана да бъде домакин наСветовното първенство през 2014.[259] Пистата за автомобилни и мотоциклетни състезанияИнтерлагос вСао Пауло е домакин на ежегодното автомобилно състезаниеГоляма награда на Бразилия.[260] Сао Пауло е домакин наПанамериканските игри от 1963, аРио де Жанейро организираПанамериканските игри от 2007. Също в Рио де Жанейро трябва да се проведатЛетните олимпийски игри през 2016.[261]

Други

[редактиране |редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране |редактиране на кода]

Цитирана литература

[редактиране |редактиране на кода]
Бележки
  1. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE):População do Brasil (ноември 2020) Работещ брояч на очакваното население, темп на растеж: един нов жител на всеки 19 секунди. Посетен на 5 ноември 2020 г.Забележка: Населението е 190 732 694 според последното официално преброяване от 2010 г. След това се публикуват само прогнози на 1 юли всяка година до следващото преброяване.
  2. абGross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP // imf.org. IMF, 2012. Архивиран оторигинала на 2021-09-25. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)
  3. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP // imf.org. IMF, 2012. Архивиран оторигинала на 2021-09-18. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)
  4. Gross domestic product, current prices // imf.org. IMF, 2012. Архивиран оторигинала на 2021-10-19. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)
  5. Gross domestic product per capita, current prices // imf.org. IMF, 2012. Архивиран оторигинала на 2018-12-09. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)
  6. Peduzzi, Pedro.Desigualdade e pobreza continuaram caindo no Brasil mesmo com crise, revela Ipea // Agência Brasil, 4 август 2009. Посетен на 18 октомври 2009.
  7. United Nations World Population Propsects: ревизия на 2006 – Таблица A.17 за 2005 – 2010 // Архивиран оторигинала на 2018-10-12.
  8. абCai proporção de jovens de 15 anos ou mais na escola // G1. Посетен на 19 септември 2008. (на португалски)
  9. Lei № 11.662, de 2008 // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil – Subchefia para Assuntos Jurídicos, 24 април 2008. Посетен на 16 октомври 2008.
  10. абвгдежзиклмнConstituição da República Federativa do Brasil de 1988 // Presidência da República, 5 октомври 1988 г. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
  11. абОфициална териториална площ // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт по география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.
  12. Бразилски институт по география и статистика (IBGE).IBGE divulga as estimativas populacionais dos municípios em 2011 // 31 август 2011. Посетен на 2 септември 2011.
  13. Конвенция за биологичното разнообразие.Прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие в БразилияАрхив на оригинала от 2008-03-03 вWayback Machine.. Посетен на 13 декември 2007 г.
  14. абвгдGeography of Brazil // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008. (на английски)
  15. People of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.
  16. IBGE.Профил на бразилските общини – 2009 // Посетен на 17 юли 2010.
  17. Бразилия възвръща позицията си на най-голямата икономическа сила в Латинска Америка // UOL, 30 март 2006.
  18. The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index // The Economist. Посетен на 1 март 2009.
  19. абBrasil – Origem do nome // Enciclopédia. Архивиран оторигинала на 2011-10-14. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)
  20. Constituição brasileira de 1891 // Presidência da República. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
  21. Constituição politica do imperio do Brazil // Presidência da República. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)
  22. Houaiss, Antonio. Brasileiro // Dicionario Houaiss Da Lingua Portuguesa. 2009. ISBN 9788573029635. (на португалски)
  23. Couto, Jorge. A construção do Brasil: ameríndios, portugueses e africanos, do início do povoamento a finais de quinhentos. Edições Cosmos, 1997. ISBN 9789728081850. (на португалски)
  24. Hora Legal Brasileira // Observatório Nacional. Архивиран оторигинала на 2011-07-22. Посетен на 21 февруари 2009. (на португалски)
  25. Posição Geográfica // WebCiencia.com. Архивиран оторигинала на 2017-08-01. Посетен на 5 май 2010. (на португалски)
  26. Land and Resources // MSN. Архивиран оторигинала на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  27. абвгдBrazil. Natural Regions // Encarta. MSN, 2008. Архивиран оторигинала на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  28. абBrazil. Rivers and Lakes // Encarta. MSN, 2008. Архивиран оторигинала на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  29. Амазонка затвърди статута си на най-дългата река в света // News.bg, 2008. Посетен на 18 януари 2011.
  30. абвгдBrazil // Country Guide. BBC Weather. Архивиран оторигинала на 2011-02-08. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  31. абвгдBrazil. Natural Regions // Encarta. MSN. Архивиран оторигинала на 2008-05-30. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  32. абвTemperature in Brazil // Brazil Travel. Архивиран оторигинала на 2008-06-12. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  33. Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru // Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Архивиран оторигинала на 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008. (на португалски)
  34. CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009. (на английски)
  35. Sousa, Anastácio Q. et al.Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil // Emerging Infectious Diseases 15 (6). юни 2009. (на английски)
  36. Ó Gráda, C.Famine: A Short History // Princeton University Press, 2009. Архивиран оторигинала на 2016-01-12. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
  37. Barbosa, Francisco Ivo et al.Participatory Management of Reservoir Fisheries in North-Eastern Brazil // FAO, 2011. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
  38. Silvano, Débora L и др.Conservação de anfíbios no Brasil // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)
  39. Marini, Miguel A и др.Conservação de aves no Brasil // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)
  40. абвOne fifth of the world's freshwater // Amazon. World Wide Fund for Nature, 6 август 2007. Архивиран оторигинала на 2012-12-20. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  41. абвгPlant and Animal Life // Encarta. MSN. Архивиран оторигинала на 2008-05-30. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  42. Atlantic Forest, Brazil // Map: Biodiversity hotspots. BBC News, 1 октомври 2004. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  43. Under threat // Greenpeace. Архивиран оторигинала на 2005-10-14. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  44. абEnvironmental Issues // MSN. Архивиран оторигинала на 2008-05-30. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  45. Amazon destruction: six football fields a minute // Greenpeace. Архивиран оторигинала на 2009-01-10. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  46. Levine, Robert M. et al.The Brazil Reader: History, Culture, Politics. Duke University Press Books, 1999. ISBN 978-0822322900. p. 11. (на английски)
  47. Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, Brasil // Geo Brasil. (на португалски)
  48. Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil // Архивиран оторигинала на 2011-07-09. Посетен на 2011-02-19. (на португалски)
  49. Boxer 2002, с. 98.
  50. História – Século XV/XVI. // Portal do Governo Brasileiro. (на португалски)
  51. абFerreira-Levy, Maria Stella.O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972) // Revista de Saúde Pública 8. юни 1974. с. 74. (на португалски)
  52. абBoxer 2002, с. 100.
  53. Marsiglia, Luciano.Que índios dominavam o litoral do Brasil na época do Descobrimento? // Mundo Estranho, 2008. Архивиран оторигинала на 2009-02-07. Посетен на 12 февруари 2011. (на португалски)
  54. Boxer 2002, с. 100 – 101.
  55. абSkidmore 2003, с. 27.
  56. Boxer 2002, с. 101.
  57. Boxer 2002, с. 108.
  58. абBoxer 2002, с. 102.
  59. Skidmore 2003, с. 30, 32.
  60. Skidmore 2003, с. 36.
  61. Skidmore 2003, с. 32 – 33.
  62. Boxer 2002, с. 110.
  63. Skidmore 2003, с. 34.
  64. Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията отНидерландската западноиндийска компания, войната, примирието и последвалото им оттегляне.
  65. Bueno 2003, с. 80 – 81.
  66. Bueno 2003, с. 86.
  67. Boxer 2002, с. 164.
  68. Boxer 2002, с. 168, 170.
  69. Boxer 2002, с. 169.
  70. абBoxer 2002, с. 213.
  71. Calmon 2002, с. 191.
  72. Lustosa 2006, с. 109 – 110.
  73. Lustosa 2006, с. 117 – 119.
  74. Lustosa 2006, с. 150 – 153.
  75. Vianna 1994, с. 418.
  76. Diégues 2004, с. 164, 168, 178 – 180.
  77. Lustosa 2006, с. 208.
  78. Vianna 1994, с. 140.
  79. Carvalho, José Murilo de. A Monarquia brasileira. Rio de Janeiro, Ao Livro Técnico, 1993. с. 23. (на португалски)
  80. Calmon 2002, с. 189.
  81. Vainfas 2002, с. 170.
  82. Lyra 1977a, с. 17.
  83. Dohlnikoff, Miriam. Pacto imperial: origens do federalismo no Brasil do século XIX. São Paulo, Globo, 2005. с. 206. (на португалски)
  84. Carvalho 2007, с. 43.
  85. Souza 2008, с. 326.
  86. Janotti 1990, с. 171 – 172.
  87. Munro 1942, с. 273.
  88. Carvalho 2007, с. 9, 222.
  89. Lyra 1977a, с. 166.
  90. Lyra 1977b, с. 62.
  91. Lyra 1977a, с. 164, 225, 272.
  92. Lyra 1977b, с. 126.
  93. Barman 1999, с. 130, 361.
  94. абMunro 1942, с. 280.
  95. Salles, Ricardo. Nostalgia Imperial. Rio de Janeiro, Topbooks, 1996. с. 194. (на португалски)
  96. Lyra 1977b, с. 99.
  97. Schwarcz 1998, с. 450, 457.
  98. абBarman 1999, с. 403.
  99. Barman 1999, с. 404.
  100. Skidmore 2003, с. 153.
  101. Bueno 2003, с. 296 – 301.
  102. Skidmore 2003, с. 154.
  103. Skidmore 2003, с. 155 – 156.
  104. Bueno 2003, с. 328, 331.
  105. Fausto 2005, с. 249.
  106. Fausto 2005, с. 267.
  107. Skidmore 2003, с. 162.
  108. Bueno 2003, с. 336.
  109. Skidmore 2003, с. 164.
  110. Fausto 2005, с. 272.
  111. Dietrich, Ana Maria inHistória Viva magazine, issue 67, year VI, 2009, p. 61
  112. Bueno 2003, с. 343 – 344.
  113. Skidmore 2003, с. 173.
  114. Fausto 2005, с. 281.
  115. Skidmore 2003, с. 182 – 183.
  116. Bueno 2003, с. 346 – 347.
  117. Skidmore 2003, с. 188 – 194.
  118. Skidmore 2003, с. 201.
  119. Skidmore 2003, с. 202 – 203.
  120. Skidmore 2003, с. 204.
  121. Skidmore 2003, с. 204 – 205.
  122. Skidmore 2003, с. 209 – 210.
  123. Skidmore 2003, с. 210.
  124. Fausto 2005, с. 397.
  125. Gaspari 2002, с. 141 – 142.
  126. абGaspari 2002, с. 35.
  127. Gaspari 2002, с. 193.
  128. Skidmore 2003, с. 239.
  129. Fausto 2005, с. 422.
  130. Bueno 2003, с. 379.
  131. Fausto 2005, с. 455.
  132. Gaspari 2002, с. 34 – 35.
  133. Gaspari 2002, с. 35 – 36.
  134. Bueno 2003, с. 382.
  135. Fausto 2005, с. 460.
  136. Fausto 2005, с. 464 – 465.
  137. абFausto 2005, с. 502.
  138. Fausto 2005, с. 465, 475.
  139. Fausto 2005, с. 482.
  140. Fausto 2005, с. 474.
  141. Дилма Русев отстранена от власт // CNN. Посетен на 3 юни 2016.
  142. Brazil's Сенатът гласува импийчмън на президента Дилма Русев // 12 май 2016. Посетен на 3 юни 2016.
  143. абTabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  144. Tabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  145. Carvalho 2004, с. 5.
  146. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística // IBGE, 29 ноември 1999. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)
  147. Projeção da População do Brasil // IBGE. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)
  148. Carvalho 2004, с. 7 – 8.
  149. Tabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  150. по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, през 2010 г. // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 29 ноември 2010. Посетен на 29 ноември 2010.
  151. Tendências Demográficas: Uma análise da população com base nos resultados dos Censos Demográficos 1940 e 2000
  152. IBGE. PNAD 2008 - "População residente por cor ou raça, situação e sexo".
  153. абEncyclopædia Britannica do Brasil 1987, с. 230.
  154. Tabela 262 – População residente, por cor ou raça, situação e sexo // IBGE, 2011. Посетен на 8 март 2011. (на португалски)
  155. Coelho 1996, с. 268.
  156. Vesentini 1988, с. 117.
  157. Adas, Melhem. Panorama geográfico do Brasil. São Paulo, Moderna, 2004. с. 268. (на португалски)
  158. Azevedo 1971, с. 2 – 3.
  159. абMoreira 1981, с. 108.
  160. Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF) // Tabela 8.1 – População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas – 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010. (на португалски)
  161. Azevedo 1971, с. 74 – 75, 161.
  162. Reel, Monte.In Amazonia, Defending the Hidden Tribes // The Washington Post, 2007. Посетен на 8 март 2011. (на английски)
  163. IBGE,População residente, por sexo e situação do domicílio, segundo a religião, Censo Demográfico 2000. Посетен на 26 октомври 2010 г.
  164. de Queiroz, Fernando Fonseca.Brasil: Estado laico e a inconstitucionalidade da existência de símbolos religiosos em prédios públicos // Jus Navigandi, 2005. Посетен на 30 ноември 2009. (на португалски)
  165. Agostine, Cristiane.Senado aprova acordo com o Vaticano // globo.com, 2009. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)
  166. Brazil – International Religious Freedom Report // U.S. Department of State, 8 ноември 2005. Посетен на 8 юни 2008. (на английски)
  167. População residente por cor ou raça e religião // IBGE, 2000. (на португалски)
  168. ((pt))Art. 13 da Constituição da República Federativa do Brasil
  169. ((pt))lei n° 10.436 de 24 de abril de 2002
  170. Rohter, Larry.Language Born of Colonialism Thrives Again in Amazon // New York Times, 2005. Посетен на 9 март 2011. (на английски)
  171. Pomerode institui língua alemã como co-oficial no Município // Архивиран оторигинала на 2013-07-23. Посетен на 5 септември 2010. (на португалски)
  172. Brazil – Language // countrystudies.us, 2011. Посетен на 9 март 2011. (на английски)
  173. абвLanguages of Brazil // Ethnologue. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  174. Nash, Elizabeth.Portugal pays lip service to Brazil's supremacy // The Independent, 2 май 2008. Архивиран оторигинала на 2011-09-10. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  175. Vilela, Soraia.O alemão lusitano do Sul do Brasil // Deutsche Welle, 2004. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)
  176. абEmbassy of Brazil – Ottawa // Архивиран оторигинала на 2011-07-25. Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  177. City Mayors // Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  178. Brazilian Politics // Luso-Brazilian Review. Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  179. Winter, Brian.Exclusive: Brazil opposition leader will seek economic reforms // Reuters, 2010. Архивиран оторигинала на 2012-06-08. Посетен на 14 март 2011. (на английски)
  180. The Brazilian Legal System // Organization of American States, 2007. Посетен на 10 март 2011. (на английски)
  181. Glugoski, Miguel и др.Nossos direitos nas suas mãos // Journal da Universidade de São Paulo, 2003. Архивиран оторигинала на 2009-09-30. Посетен на 11 март 2011. (на португалски)
  182. Corruption Perceptions Index 2010 Results // Прозрачност без граници. Архивиран оторигинала на 2012-04-25. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  183. Zibechi, Raúl.Difficult Path (PDF) // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  184. Lima, Maria Regina Soares et al.Brazil as a regional power // academic.oup.com Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  185. Bandeira, Luiz Alberto Moniz.Brazil as a regional power // Sage Journals Online. Архивиран оторигинала на 2009-06-30. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  186. Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks? // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)[неработеща препратка]
  187. Ribando, Clare.US-Brazil relations (PDF) // Congressional Research Service. Архивиран оторигинала на 2011-06-26. Посетен на 16 август 2007. (на английски)
  188. Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)
  189. Brazil // The World Factbook. CIA, 2011. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 30 март 2011. (на английски)
  190. Regiões Brasileiras // ibge.gov.br. IBGE, 2005. Посетен на 15 юни 2011. (на португалски)
  191. Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã // Folha de S. Paulo, 20 април 2006. Посетен на 26 май 2009. (на португалски)
  192. Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product, current prices // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)
  193. GDP (current US$) // worldbank.org. The World Bank Group, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)
  194. Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)
  195. Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)
  196. Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels // The Institute of International Finance, 31 май 2007. Архивиран оторигинала на 2011-07-13. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  197. Ruggiero, Gregory.Latin American Debt Crisis: What Where It's Causes And Is It Over? // angelfire.com. angelfire.com, 1999. Посетен на 2 януари 2012. (на английски)
  198. The Real Plan // v-brazil.com. Brazil Travel, 2012. Посетен на 2 януари 2012. (на английски)
  199. Wheatley, Jonathan.Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough // Business Week, 2 септември 2002. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  200. Brazil to pay off IMF debts early // BBC News, 14 декември 2005. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  201. GDP growth rate: Brazil // World Bank, World Development Indicators – Google Public Data Explorer. Google, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)
  202. Brazil Inflation rate (consumer prices) // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)
  203. Brazil Unemployment rate // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)
  204. Brazil Public debt // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)
  205. Brazil Industry Sectors // economywatch.com. EconomyWatch, 2010. Посетен на 6 януари 2012. (на английски)
  206. EMBRATUR.Anuário Estatístico de Turismo 2009 // Ministério de Turismo, 2009. Архивиран оторигинала на 2011-05-29. Посетен на 5 септември 2008.Вижте таблици 1.1 и 3.8
  207. абUNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition // World Tourism Organization, 2009. Архивиран оторигинала на 2007-07-10. Посетен на 4 октомври 2009. (на английски)Кликнете на „UNWTO Tourism Highlights“ за достъп до доклада в pdf формат.
  208. UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007 // Organização Mundial do Turismo, 2007. Архивиран оторигинала на 2014-03-26. Посетен на 20 юни 2008. (на испански)
  209. The World Factbook // ЦРУ, 2008. Архивиран оторигинала на 2012-01-28. Посетен на март 2006.
  210. REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS // {{{encyclopedia}}}. BGF, 9 юни 2008.
  211. Oil reserves in Brazil
  212. абField Listing – GDP – composition by sector // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран оторигинала на 2018-10-11. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  213. Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola // O Estado de S. Paulo, 7 март 2010. Архивиран оторигинала на 2011-07-28. Посетен на 7 март 2010. (на португалски)
  214. A self-made siege. First they went for the currency, now for the land // economist.com. The Economist, 2011. Посетен на 9 март 2012. (на английски)
  215. абвBrazil Exports, Imports & Trade // economywatch.com. Economy Watch, 2010. Посетен на 9 март 2012. (на английски)
  216. The economy of heat // The Economist, 12 април 2007. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  217. Sua Pesquisa.com.Infraestrutura // Посетен на 20 юли 2010. (на португалски)
  218. Educação // Sistema educacional brasileiro. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 11 юни 2008. (на португалски)
  219. IBGE: Неграмотността намалява, но страната ни изостава от Боливия // A TARDE On Line. Архивиран оторигинала на 2012-03-09. Посетен на 19 септември 2008. (на португалски)
  220. Sistema Educacional Brasileiro // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Архивиран оторигинала на 2011-05-13. Посетен на 13 декември 2009. (на португалски)
  221. Brazil – The Space Program // country-data.com. април 1997. Посетен на 24 май 2008. (на португалски)
  222. Clipping do INPE // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 26 март 2010. (на португалски)
  223. Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço // Посетен на 18 ноември 2008. (на португалски)
  224. Brazil to revive nuclear project // BBC News. BBC, 11 юли 2007. Посетен на 24 май 2008. (на английски)
  225. Demography & Population // globalhealthfacts.org. kff.org, 2012. Архивиран оторигинала на 2012-07-22. Посетен на 26 март 2012. (на английски)
  226. абSaúde // Atendimento. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 26 март 2010. (на португалски)
  227. Pierantoni, Celia R et al.Human resources for health and decentralization policy in the Brazilian health system // human-resources-health.com. BioMed Central, 2011. Посетен на 26 март 2012. (на английски)
  228. Saúde (PDF) // Radar social. Ministério do Planejamento. Архивиран оторигинала на 2008-12-16. Посетен на 10 юни 2008. (на португалски)
  229. Rodovia dos Bandeirantes (PDF) // Pesquisa Rodoviária 2006. Confederação Nacional de Transporte. Архивиран оторигинала на 5 юли 2007. (на португалски)
  230. Pires, Cristine.Brazilian highways taking opposite direction than economic growth // Infosurhoy.com. Infosurhoy.com, 2011. Архивиран оторигинала на 2012-02-13. Посетен на 27 март 2012. (на английски)
  231. Brazil highways’ maintenance to the private sector on 10 year contracts // mercopress.com. MercoPress, 2012. Посетен на 27 март 2012. (на английски)
  232. абвгThe world factbook // Agência Central de Inteligência. Архивиран оторигинала на 2020-12-29. Посетен на 18 август 2010. (на английски)
  233. Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos // Globo.com, 12 август 2007. Посетен на 14 май 2010. (на португалски)
  234. Sistema Portuário Nacional // Secretaria de Portos. Посетен на 14 май 2010. (на португалски)[неработеща препратка]
  235. Períodos históricos // História. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 8 юни 2008. (на португалски)
  236. абвPeople and Society // Encarta. MSN. Архивиран оторигинала на 2009-10-29. Посетен на 10 юни 2008. (на английски)
  237. Population // Encarta. MSN, 10 юни 2008. (на английски)Архив на оригинала от 2009-10-29 вWayback Machine.
  238. Freyre, Gilberto.The Afro-Brazilian experiment: African influence on Brazilian culture // UNESCO, 1986. Архивиран оторигинала на 30 май 2012. Посетен на 8 юни 2008. (на английски)
  239. Candido, Antonio. Vários escritos. São Paulo, Duas Cidades, 1970. с. 18. (на португалски)
  240. Origens da Literatura no Brasil // algosobre.com.br. Algo Sobre, 2011. Посетен на 28 март 2012. (на португалски)
  241. абвBrazil – Literature // un.int. un.int, 2012. Архивиран оторигинала на 2014-12-03. Посетен на 2 април 2012. (на английски)
  242. Karnal, Leandro.Teatro da fé: Formas de representação religiosa no Brasil e no México do século XVI. São Paulo, Editora Hucitec, 1998. ISBN 85-271-0435-0. Архивиран оторигинала на 2013-07-24.
  243. Barroco Brasileiro // Enciclopédia Itaú Cultural. 2005.Архив на оригинала от 2010-11-14 вWayback Machine.
  244. Theater and Film // Encarta. MSN, 8 юни 2008.Архив на оригинала от 2008-04-20 вWayback Machine.
  245. Way of Life // Encarta. MSN, 8 юни 2008. (на английски)Архив на оригинала от 2009-10-29 вWayback Machine.
  246. Roger.Feijoada: the Brazilian national dish // braziltravelguide.com. BootsnAll Travel Network, 2008. Архивиран оторигинала на 2009-11-29. Посетен на 4 април 2012. (на английски)
  247. Brazil National Dish: Feijoada Recipe and Restaurants // brazilmax.com. brazilmax.com, 2005. Архивиран оторигинала на 2010-11-20. Посетен на 4 април 2012. (на английски)
  248. DECRETO Nº 4.851, DE 2 DE OUTUBRO DE 2003. // Senado.gov. Архивиран оторигинала на 2012-02-24. Посетен на 4 декември 2009. (на португалски)
  249. Football in Brazil // Goal Programme. International Federation of Association Football, 15 април 2008. Архивиран оторигинала на 2018-12-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  250. Beach Soccer // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2015-02-19. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  251. Futsal // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2015-03-06. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  252. The art of capoeira // BBC, 20 септември 2006. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  253. Brazilian Vale Tudo // I.V.C. Архивиран оторигинала на 1998-05-30. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  254. Brazilian Jiu-Jitsu Official Website // International Brazilian Jiu-Jitsu Federation. Архивиран оторигинала на 2008-04-20. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  255. Donaldson, Gerald.Emerson Fittipaldi // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  256. Donaldson, Gerald.Nelson Piquet // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  257. Donaldson, Gerald.Ayrton Senna // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  258. 1950 FIFA World Cup Brazil // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2018-11-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  259. 2014 FIFA World Cup Brazil // International Federation of Association Football. Архивиран оторигинала на 2012-03-17. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  260. Formula 1 Grande Premio do Brasil 2008 // The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)
  261. Rio de Janeiro 2016 Summer Olympics // IOC. Посетен на 16 юли 2010. (на английски)
Библиография
  • Azevedo, Aroldo. O Brasil e suas regiões. São Paulo, Companhia Editora Nacional, 1971. (на португалски)
  • Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825 – 1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 1-8047-3510-7. (на английски)
  • Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415 – 1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929. (на португалски)
  • Bueno, Eduardo.Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134. (на португалски)
  • Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002. (на португалски)
  • Carvalho, José Alberto Magno de.Crescimento populacional e estrutura demográfica no Brasil (PDF) // UFMG/Cedeplar, 2004. (на португалски)[неработеща препратка]
  • Carvalho, José Murilo de. D. Pedro II. São Paulo, Companhia das Letras, 2007. (на португалски)
  • Coelho, Marcos Amorim. Geografia do Brasil. São Paulo, Moderna, 1996. (на португалски)
  • Diégues, Fernando. A revolução brasílica. Rio de Janeiro, Objetiva, 2004. (на португалски)
  • Enciclopédia Barsa. Volume 4: Batráquio – Camarão, Filipe. Rio de Janeiro, Encyclopædia Britannica do Brasil, 1987. (на португалски)
  • Fausto, Boris и др. Brasil e Argentina: Um ensaio de história comparada (1850 – 2002). São Paulo, Editoria 34, 2005. (на португалски)
  • Gaspari, Elio.A ditadura envergonhada. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902775. (на португалски)
  • Janotti, Aldo. O Marquês de Paraná: inícios de uma carreira política num momento crítico da história da nacionalidade. Belo Horizonte, Itatiaia, 1990. (на португалски)
  • Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Ascensão (1825 – 1870). v.1. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a. (на португалски)
  • Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Declínio (1880 – 1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977b. (на португалски)
  • Lustosa, Isabel. D. Pedro I: um herói sem nenhum caráter. São Paulo, Companhia das letras, 2006. ISBN 8535908072. (на португалски)
  • Moreira, Igor A. G. O Espaço Geográfico, geografia geral e do Brasil. São Paulo, Ática, 1981. (на португалски)
  • Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942. (на английски)
  • Schwarcz, Lilia Moritz.As barbas do Imperador: D. Pedro II, um monarca nos trópicos. São Paulo, Companhia das Letras, 1998. ISBN 8571648379. (на португалски)
  • Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)
  • Souza, Adriana Barreto de. Duque de Caxias: o homem por trás do monumento. Rio de Janeiro, Civilização Brasileira, 2008. ISBN 9788520008645. (на португалски)
  • Vainfas, Ronaldo. Dicionário do Brasil Imperial. Rio de Janeiro, Objetiva, 2002. ISBN 8573024410. (на португалски)
  • Vesentini, José William. Brasil, sociedade e espaço – Geografia do Brasil. São Paulo, Ática, 1988. (на португалски)
  • Vianna, Hélio.História do Brasil: período colonial, monarquia e república. São Paulo, Melhoramentos, 1994. (на португалски)

Допълнителна литература

[редактиране |редактиране на кода]
  • Шопов, Кирил. Бразилия: от Кастело Бранко до Дилма Русев: външна политика и вътрешен напредък. София, Рива, 2011. ISBN 978-954-320-372-7.

Външни препратки

[редактиране |редактиране на кода]
 Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницатаBrasil в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни.​

Бразилия по теми
История
Политика
Админ. деление
География
Икономика
Население
Инфраструктура
Транспорт
Енергия
Култура
Спорт
Въоръжени сили
Други
Страни и територии вЮжна Америка
Държави
Зависими територии
1 Частично вОкеания    2 Частично вСеверна Америка    3 Частично вЕвропа    4 Частично вАфрика
Водещи държави
Добавени държави
Свързани статии
     Портал „География“         Портал „География         Портал „Бразилия“         Портал „Бразилия    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Тази статия е включена в списъка наизбраните на6 август 2012. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бразилия&oldid=12625664“.
Категория:
Скрити категории:

[8]ページ先頭

©2009-2025 Movatter.jp