Борнѐо (намалайски:Palau Borneo; наиндонезийски:KalimantanКалимантан) е третият по големина остров в света (следГренландия иНова Гвинея) и най-големия вМалайския архипелаг. Смята се за част от географския регионЮгоизточна Азия. Площ 743 330 km² (с крайбрежните острови 747 984 km²). „Борнео“ е име, което се използва вЗападния свят, но рядко на острова. То е дадено отнидерландците през техния колониален период. В Индонезия островът се нарича „Калимантан“, а в Малайзия северната територия се нарича „Източна Малайзия“ (в контраст със западното наименование „Малайзийски Борнео“). Островът е поделен междуИндонезия (4-те провинции наКалимантан на юг),Малайзия (провинциитеСабах иСаравак на север) и малкотосултанствоБруней (в северната част).
На запад и северозапад бреговете на острова се мият от водите наЮжнокитайско море на североизток – от водите наморе Сулу, на изток – от водите наморе Сулавеси иМакасарския проток, който го отделя от островСулавеси, на юг – от водите наЯванско море, а на югозапад протокаКаримата го отделя от островБелитунг. Бреговете на Калимантан са предимно ниски, заблатени, слабо разчленени, а удобните пристонища са малко. Край западните му брегове морето е плитко, а покрай източните му се простира бариера от коралови рифове.[1]
Северозападните части на острова са заети от древната домезозойска Зондска платформа, а южните и източни части попадат в области с мезозойска и алпийска нагънатост. На острова зе разработват находища на нефт, природен газ, железни, манганови, хромови, молибденови, медни и други руди. Централните части на острова са заети от блокови планини – планините Шванер (2278 m), Милер (2240 m), Бовен Капуа (1767 m), Иран, Пенамбу (2548 m) и др., радиално простиращи се от центъра към перифериите. На север, в Сабах, Малайзия, се намира планината Крокер, в която се издига масиваКинабалу с едноименния връх Кинабалу (4095 m), като това го прави третия по височина остров в света. Планините са изградени основно от гранити, гнайси и кристалинни шисти. Преобладават заоблените върхове и стръмните склонове. Планините са обкръжани от хълмисти равнини, преминаващи към крайбрежията в плоски и заблатени низини.[1]
Климатът на остров Калимантан е екваториален. Температурата на въздуха в равнините целогодишно е 25 – 27°С, а годишната сума на валежите 2000 – 3500 mm, които падат равномерно през цялата година. По източното крайбрежие се наблюдава сух сезон, продължаващ 1 – 3 месеца. Речната мрежа е гъста и реките са пълноводни целогодишно. РекитеКапуас,Барито,Махакам са плавателни на няколкостотин километра от устията си. В равнините те често променят местоположенията на коритата си, заблатяват бреговете си, а в устията образуват плитчини и бари (пясъчни коси).[1]
ПланинатаКинабалу, най-високата точка на БорнеоБруков троидес (Trogonoptera brookiana) – една от най-големите пеперуди в светаДърводобив в Източен КалимантанNepenthes villosa – хищното растениенепентес от Борнео
На острова преобладават силно излужените и оподзолени латеритни почви, развити върху мощна изветрителна кора. Борнео е остров с огромнобиоразнообразие. Почти цялата му територия е заета от гъстиекваториални гори. Това е най-богатият на растителни и животински видове остров в света, като много от тях все още не са познати на науката. Има райони на острова, които и до днес са почти неизследвани. През последните години експедициите, проучвали района, откриват множество непознати на науката видове, сред които и 30 вида риби и 52 вида растения.
Сред най-интересните видове тук са огромният бройорхидеи, рафлезията „арнолди“ (Rafflesia Arnoldi, растението с най-големите цветове в света – над 100 см. широки и тежащи над 12 кг.), хищните растенияНепентес, хранещи се снасекоми, а някои – катоNepentes Rajah иNepentes Rafflesiana, ядат и дребни птици.
Борнео е и рай заптиците – тук е регистрирано най-голямото разнообразие от птици в света: над 1500 вида. Огромен е и броят навлечугите – множествозмии, сред коитокралска кобра (сред най-отровните змии и най-голямата отровна змия в света – дълга до 6 метра),малайският мрежест питон – дълъг до 10 метра, а също така и многокрокодили (сред които най-едрият на планетатасоленоводен крокодил – дълъг 7 метра и с тегло повече от 1000 кг) идървесни жаби.
Историята на заселването на остров Борнео започва преди около 40 000 години. Това е установената възраст на човешките кости от пещератаНиах вмалайзийският щатСабах, едни от най-древните свидетелства за човешко присъствие на острова. През ноември 2018 г. учени откриват най-старата позната рисунка с фигури, на възраст повече от 40 000 години (вероятно е да е на 52 000 години), в пещера вИзточен Калимантан.[2][3]
Първите му жители са били отнегроидно-австралоидната раса, обединявани често под названието даяки и са били близки генетично до съвременнитеаборигени отАвстралия ипапуасите отНова Гвинея. Потомците на тези хора все още живеят в планинските райони на Борнео, където са били изтласкани от заселилите се през 2400 г. пр.н.е. малайски народи, които днес съставляват над 93% от населението на Борнео.
Най-ранните данни за форма на държавна организация са от 11 век, когато е започнало съществуването на царствотоСаравак. През 14 век отделни райони от територията на Борнео стават част от яванската империяМаджапахит. Век по-късно Северно Борнео е завладяно от вожда на Бруней, който от 15 век получава титлатасултан, след като Брунейското царство приема исляма и надделява надМалакския султанат, предприел експанзия в острова, спряна от Бруней. В периода от 15 до 17 век Бруней изживява своята златна епоха, като владее около 55% от територията на острова, обхващайки най-вече северните му части.
В ранния 19 век британски и нидерландски колонисти влизат в съглашение да си разменят търговски пристанища под техен контрол. Източната страна на Борнео е под властта наНидерландската колониална империя, а западната част – на британците. (По подобен начинМалака е дадена на британците срещу пристанища на Ява, а Суматра е предадена на нидерландците.)Китай изпраща няколко кораба да търгуват в Борнео. Китайските мъниста и стоки достигат дълбоко във вътрешността на Борнео.
ПрезВтората световна война японски войски завземат и владеят Борнео (1941 – 1945) и погубват голяма част от местното население и малайските интелектуалци, ликвидирайки също Малайския султанат наСамбас в Калимантан.[4][5]
Борнео е основна сцена наконфронтацията между Индонезия иМалайзия между 1962 и 1966 г., както и накомунистическите революции, които обхващат целия регион. В по-нови времена Филипините заявяват, че имат териториални права над северната част на Борнео и правят няколко конфронтационни заявления срещу Малайзия. Няколко други териториални конфликти са разрешени вМеждународния съд вХага.
В миналото островът е бил покрит от обширна джунгла, но площта ѝ днес е намалена, поради мащабниядърводобив на Индонезия и Малайзия, особено покрай голямото търсене на суровини отразвитите страни, а горските площи се преобразуват в земеделски земи.[6] Половината от добитата тропическата дървесина годишно идва от Борнео. Плантации, произвеждащипалмово масло, все още се създават и бързо посягат върху последните остатъци от основната тропическа гора.[7]Горски пожари от 1997 г. насам, запалвани от местните жители за изчистване на горското покритие за построяване на плантации, се изострят от сухия сезон наЕл Ниньо, което влошава още повече постоянното свиване на джунглата.[8] Задимяването от тези пожари често засяга градовете на трите държави на острова. Димът понякога достига иТайланд,Камбоджа,Виетнам иФилипините, което се случва по време на Задимяване вЗадимяването в Югоизточна Азия през 2015 г.[9]
На остров Борнео живеят около 19 милиона души, като 15 320 000 живеят виндонезийската част.[10] Те принадлежат към над 300 етнически групи, говорещи различни езици.
Първите хора пристигат в Борнео преди около 40 000 години. Това са били хора с типичниавстралийско-меланезийски черти, близки допапуасите иаборигените. Жители с подобни черти все още населяват острова, предимно в източните и планинските части. Техният брой днес е около 300 000 души.
По-голямата част от населението на Борнео са народноститедаяки,меланау и много други, като най-многобройни са даяките. В северната част, която е в територията наМалайзия, живеят ималайци, съставляващи около 11% от населението и живеещи най-вече в малайзийския щатСабах.
По вероизповедание около 51% от населението на Борнео саанимисти, т.е. спазват традиционни местни вярвания, основаващи се на вяра в духове, в предците, в идоли и др. Племената от острова в миналото са практикуваликанибализъм, а някои са билиглаворези. Счита се, че тези два ритуала вече са изчезнали, въпреки че неотдавна индонезийски сайт публикува неофициална информация, според която тези зловещи ритуали се практикували и днес в някои от селата във вътрешността.
Икономиката на Борнео разчита основно на селското стопанство, дърводобива и рудодобива, добива напетрол иприроден газ, както и наекотуризма.[14]Брунейската икономика зависи силно от сектора за добив на горива, а държавата вече е един от най-големите производители на петрол в Югоизточна Азия. Малайзийските щатиСабах иСаравак са големи износители на дървесина.[14] Сабах е селскостопанският производител на острова, произвеждащкаучук,какао, зеленчуци и риба. Индонезийските провинции на острова разчитат главно на рудодобива, но също добиват дърва и горива.[14]
_by_Francis_Grant.jpg)
