| Борис III Борис III Обединител | |
| български владетел | |
 | |
| Роден | Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Рилски манастир „Свети Йоан Рилски“,Република България |
| Религия | православие католицизъм |
| Учил в | Национален военен университет |
| Управление | |
| Период | 3 октомври1918 –28 август1943 (24 години, 10 месеца и 25 дни) |
| Коронация | 3 октомври 1918 г. |
| Наследява | Фердинанд I |
| Наследник | Симеон II |
| Други титли | княз Търновски Херцог Саксонски |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Сакскобургготски |
| Баща | Фердинанд I |
| Майка | Мария Луиза Бурбон-Пармска |
| Братя/сестри | Кирил Преславски Надежда Евдокия |
| Съпруга | Йоанна Българска(25 октомври 1930 – 28 август 1943) |
| Деца | Мария Луиза Българска Симеон Сакскобургготски |
| Подпис |  |
| Борис III вОбщомедия | |
Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално:Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. ицар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 година до смъртта си на 28 август 1943 г. Той е син на царФердинанд I, койтоабдикира в негова полза след поражението на България презПървата световна война.[5]
Роден е на30 януари (18 януаристар стил)1894 г.[5] вДвореца вСофия. Пълното му име еБорис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папаЛъв XIII, а православен кръстник е императорНиколай II. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския графГоленишчев-Кутузов.
ПрезБалканските войни (1912 – 1913) иПървата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия;подполковник (1916 г.),генерал-майор (1918 г.).
В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си.
Борис III санкционирапреврата от 9 юни 1923 г. Той санкционира ипреврата от 19 май 1934 година.
След провала на режима, установен спреврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана от режим, контролиран от царя, като остава цензурата, забраната на партиите и синдикатите. Той е наричан от някои автори „авторитарен монархически режим“, от други – „монархическа диктатура“, а от трети – „монархически тоталитарен режим“.[6] След 4 години без парламент (1934 – 1938 г.), през 1938 г. се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България, но само при определени условия, като те не получават правото да бъдат избирани.
Репресиите започват преди 1941 г.: В периода 1934 – 1940 г. са създадени два лагера за политически затворници. Това са лагерът на остров Св. Анастасия и лагерът край с. Галата, Варненско.[7] През 1937 г. има и политически екзекуции.[8]
Основна статия:България по време на Втората световна войнаСлед началото наВтората световна война Борис III насочва България къмнеутралитет. С помощта наБерлин иМосква,София успява да си върне отБукурещЮжна Добруджа чрезКрайовската спогодба от1940 г.
През 1940 година царят подписваЗакона за защита на нацията, който лишаваевреите от повечетограждански права и по същество представлява копие наНюрнбергски закони наГермания. През същата 1940 г. царят подписва и закон за създаване на казионната, националистическа младежка организация „Бранник“.
През 1940 г. Борис III отклонявасъветскитепредложения за сключване на договор за мир и дружба, в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване къмОста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф.Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини къмТристранния пакт.
През март – април 1941 г. германските войски атакуватЮгославия иГърция от българска територия, с коетоде факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята катоПоморавие,Вардарска Македония иБеломорие. Във връзка с това цар Борис III е нареченЦар Обединител.[9]
Следизбухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения съсСССР и не изпраща редовни войски наИзточния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанскатаСиня дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещуболшевизма.[10] На 13 декември 1941 г. България обявява война наВеликобритания иСАЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера нанацистките съюзници.
През1943 г. като част от т.нар.Окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на Богдан Филов, по време на която вТреблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна наСветия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събраниеДимитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др. Цар Борис III се застъпва за българските евреи и пред Германското ръководство заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Външният министър на ГерманияРибентроп подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ е непреклонен в защитата си на евреите. В среща сХитлер и Рибентроп в март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в СофияАдолф Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им вПолша. Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министърПетър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.
Основна статия:Смъртта на Борис III
Цар Борис III умира неочаквано отинфаркт след кратко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер.
Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Рудолф Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председателЙоанис Метаксас – действа в продължение на седмици, причинявайки появата на петна по кожата.[11]
Слухове за смъртта на Борис III сочат, че царят е отровен по нареждане на Хитлер, който бил силно раздразнен след последната си среща с българския владетел заради отказа му да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.[12] Според министър-председателя проф.Богдан Филов обаче в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали само изпращането на допълнителни български войски вЗападните Балкани, но не и срещу СССР.[13] Синът муСимеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата наНКВД.[14][15] КнягиняМария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а „от Изток“.[16]
В личния си дневникЙозеф Гьобелс изразява съмнения, че за смъртта на Борис III отговорност носи италианското правителство в лицето на премиераПиетро Бадолио. Според Гьобелс, Хитлер е убеден, че италианският кралски двор е организаторът на отравянето на Борис III, тъй като принцесаМафалда Савойска, сестра наЙоанна Българска, e на визита в България четири седмици преди смъртта на монарха.[17] Според свидетелствата на Гьобелс визитата на Мафалда Савойска приблизително съвпада по време със събитията от 25 юли 1943 г. – свалянето от власт на фашисткия диктаторБенито Мусолини, подкрепено отВиктор Емануил III, бащата на Йоанна Българска.
След петдневно поклонение[5] в катедралата „Св. Александър Невски“,[18] на 5 септември траурното шествие достига доРилския манастир, където царят е погребан в манастирската църква.[19]
Наследява го на престола невръстният му синСимеон II, от чието име управлява избраният от народното събраниерегентски съвет – проф. Богдан Филов,княз Кирил и генерал-лейтенантНикола Михов до преврата на 9 септември1944 г., когато е назначен от комуниститепоследният регентски съвет в състав: акад.Тодор Павлов, проф.Венелин Ганев иЦвятко Бобошевски, който управлява до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.
През1946 г., по нареждане накомунистическите управници и операция пряко ръководена от тогавашния комендант на Народнатамилиция в СофияЛев Главинчев[20][21], останките му саексхумирани и осквернени, тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“.[5] През 1954 г. по заповед наВълко Червенков този параклис е взривен и заравнен, а гробът – унищожен.[22]
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на селоОсой, Дебърска околия, с надпис:
| “ | На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. | ” |
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.[5]
През 1930 г. Борис се жени тържествено вАсизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под иметоЙоанна. Раждат им се две деца:
На цар Борис III е нареченбулевард вСофия (Карта).
| Фердинанд I | → | Цар на българите (3 октомври1918 –28 август1943) | → | Симеон II |
| |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||
|
.svg)
