| Блез Сандрар | |
 Блез Сандрар, 1907 г. | |
| Псевдоним | Блез Сандрар |
|---|---|
| Роден | Фредерик-Луи Созе 1 септември1887 г. |
| Починал | 21 януари1961 г.(73 г.) |
| Националност |  Швейцария |
| Жанр | стихотворение,роман |
| Направление | модернизъм,футуризъм |
| Награди | Голямата литературна награда на Париж (1961)  |
| Подпис | .jpg) |
| Уебсайт | |
| Блез Сандрар вОбщомедия | |
Блез Сандрар (нафренски:Blaise Cendrars) (1 септември1887 –21 януари1961 г.) е псевдоним на швейцарскияписател ипоетФредерик-Луи Созе.
роден на1 септември1887 г. в буржоазно семейство на протестанти отЛа Шо дьо Фон,Швейцария. Той е писател със значителен принос в европейското модернистично движение.
На 16 години Фредерик бяга от дома си, като пътува с влак, който го отвежда вМосква. От там той продължава пътуването си с Транссибирскиявлак и пристига вКитай. За известно време той пътува и живее с Роговин, като те се издържат от продажбата на дребни вещи – отвертки, джобни ножчета, тирбушони и др. На 20 години Блез Сандрар, който впоследствие става натурализиран французин, за първи път пристига въвФранция. Първото му начинание се оказва безуспешно, но началото на неговото богатство е отглеждането на пчели. След това той заминава заБрюксел иЛондон. В Лондон той е жонгльор в мюзикхол. Живее в една стая с един млад студент –Чарли Чаплин, който по това време също се е подвизавал с празни джобове.
Влюбен във Франция, Блез Сандрар се включва вЧуждестранния легион по време наПървата световна война – губи едната си ръка. Изпълненият с дързост и новаторство език на Сандрар описва зараждащия се свят на машините, гарите (които той сравнява с катедрали), притеснените или непознати лица, които среща по времето на един век, в който се открива пространството и скоростта.
Ето как описва раждането на писателя Блез Сандрар Клод Льороа:
| „ | „В Имперската библиотека наСанкт Петербург един млад бижутер чирак открива вълнуващата формула, която Жерар дьо Нервал, малко преди смъртта си, е написал под портрета от художника Жерве. В това отказване от собствената личност, дали Фреди Созе не е очаквал точно това вдъхновение? Другият за него, самият друг – това ще бъде поетът. Когато отива вНю Йорк в края на1911 година, решението му е вече взето – той ще пише. В един от онези лични импулси, които често го връхлитат, той рисува автопортрета си, като отдолу преписва формулата на дьо Нервал. За да му остане спомен, той пише датата – 5 май, и се подписва с ФС, инициали, които скоро ще захвърли, измисляйки псевдонима си – Блез Сандрар. През повече от 40 години, от текст на текст, тази формула ще се появява като девиз, понякога като повик към ред. В никакъв случай не спира да бъде другия както в живота си, така и в книгите.“ | “ |
По повод решението си да се отдаде на писането изцяло самият Блез Сандрар пише:
| „ | „Да пишеш значи да изгориш жив, но също и да се възродиш от пепелта си.“ | “ |
В 1995 г.Кирил Кадийски оповестява, че е намерил уникално антикварно издание от първата творба на Сандрар, „Легендата за Новгород“, публикувана на руски език в Москва през 1907 г. Автентичността на находката е оспорена и следва контроверзия, но междувременно започва да се твърди, че екземплярът е влязъл в частна колекция и до него няма повече достъп.[1][2]
Моята библиотека
|
