Тази статия се нуждае от вниманието наредактор с по-задълбочени познания по биология. Ако смятате, че имате необходимите знания,подобрете тази страница.
Герти Кори иКарл Кори са носители на Нобеловата награда през 1947 г. за откриването на Цикъла Кори
Историята на биохимията започва през17 век. Въпреки че терминът „биохимия“ вероятно е използван за пръв път през1882 г., е прието, че думата „биохимия“ е въведена от немския ученКарл Нойберг през1903 г. Първоначално се е смятало, че живите организми притежаватжизнена сила (налатински:vis vitalis) и само те могат да произвеждаторганични молекули. През1828 г.Фридрих Вьолер публикува статия относносинтеза науреята, с което доказва, чеорганични съединения могат да бъдат създавани изкуствено, като отрича идеята.[2][3]
В биохимията се използват специфични изследователски техники и методи, присъщи единствено за нея, както и идеи, техники, и методи, специфични за други области на знанието, катобиофизика,генетика имолекулярна биология. Трудно може да се постави разделителна линия между тези науки, особено в контекста на изследователските техники и методи. В днешно време,терминитемолекулярна биология ибиохимия са до голяма степен взаимозаменяеми. Схемата вдясно интерпретира отношенията на частните биологични науки, които изучават живота на субклетъчно равнище:
Биохимията е наука за състава, строежа и функциите набиомолекулите – основните химични компоненти, в жизнените процеси на живите организми;
Генетиката е наука занаследствеността иизменчивостта на организмите, която се фокусира върху физическите носители на тези свойства –гените. Генетиката изучава тяхната структура, функции и процесите, в които участват;
Молекулярната биология изучава реализацията на генетичната информация, която се осъществята чрез преноса на данни при процесите нарепликация,транскрипция итранслация. Тя се фокусира не само върху механизма и ролята на отделните компоненти в него, но и начините за регулация, включително и стерапевтична цел.
Нуклеотидите са азотни хетероциклични съединения, които са мономери на нуклеиновите киселини. В състава на ДНК участват предимно четирите нуклеотида –аденин,цитозин,гуанин итимин, при РНК вместо тимин се срещаурацил. Нуклеиновите киселини играят ключова роля в съхраняването на наследствената информация (ДНК илиРНК при някоивируси), както и в процесите на нейната реализация до функционално активен протеин.
Протеините са огромни биополимери изградени от мономери наречениаминокиселини. Има 20 канонични аминокиселини, като всяка имакарбонилна група,аминогрупа и страниченрадикал, който се бележи с „R“. Страничният радикал е този, който отличава аминокиселините една от друга и им придава специфична роля при изграждането наполипептидната верига и триизмерната структура на протеина. Аминокиселините се свързват при кондензация формирайкипептидна връзка, като по този начин се синтезират дългите вериги на белтъците. Процесът е известен катотранскрипция.
Нуклеиновите киселини играят ключова роля в съхраняването на наследствената информация (ДНК, при някоивирусиРНК), както и в процесите на нейната реализация (РНК) до функционално активен протеин. Мономерите на нуклеиновите киселини се наричатнуклеотиди. В състава на ДНК участват предимно четирите нуклеотида –аденин,цитозин,гуанин итимин, при РНК вместо тимин се срещаурацил.
Изопреноидите, наричани итерпентени, са клас ароматни или производни на ароматните органични съединения, разпространени в растенията.
Алкалоидите са азотсъдържащи органични вещества, които са вторични метаболити при растенията и поразяват нервната система на бозайниците.
Някои нискомолекулни съединения, които не участват в изграждането на биополимерите, също са предмет на биохимията, поради голямата им значимост в регулацията и осъществяването на цялостнияметаболизъм. Повечето сакофактори в ензимно-катализираните реакции (напр. НАД, ФАД, НАДФ, АМФ, коензим А и много други); други са сигнални молекули, участващи в междуклетъчната сигнализация, както и вторични посредници (second messenger) при осъществяването на сигналната трансдукция (фосфатидилинозитол-3,4-бифосфат, ГТФ, цАМФ, NO).
Метаболизмът е обмяната на веществата ворганизма. Представлява съвкупност отхимични реакции, които протичат вклетките на организмите, за да ги поддържатживи. Тези процеси позволяват растеж, развитие, обновяване на структурите и отговаряне на промени в околната среда. Метаболитните процеси се поделят на две категории:катаболизъм – на разграждане (окисление), с цел получаване наенергия чрезклетъчно дишане; ианаболизъм – редукция за получаване на собствени съединения, използвайкиенергията, освободена при катаболизма.
Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2.
Северин, Е. С. Биохимия: Учебник. 2-е, испр. Москва, ГЭОТАР-МЕД, 2004. ISBN 5-9231-0390-7. с. 784. (на руски)
Kauffman, G. B. et al. Friedrich Wöhler (1800 – 1882), on the Bicentennial of His Birth // The Chemical Educator 6 (2). 2001. DOI:10.1007/s00897010444a. p. 121 – 133. (на английски)
Wöhler, F. Ueber künstliche Bildung des Harnstoffs // Annalen der Physik und Chemie 12. 1828. S. 253 – 256. (на немски)
_and_Carl_Ferdinand_Cori.jpg)
