Били Холидей (наанглийски:Billie Holiday), рождено имеЕлианора Фейгън, еамериканскаджаз певица, смятана за една от най-добрите изпълнителки на XX век. Известна е и с прозвищетоЛейди Дей (Lady Day).
Родена е на 7 април 1915 година въвФиладелфия като извънбрачно дете на деветнадесетгодишнатаафроамериканка Сади Фейгън и шестнадесетгодишния музикант Кларънс Холидей.[11] Родителите ѝ са отБалтимор, но майка ѝ е изгонена от дома си, след като забременява, и отива да роди във Филаделфия. През първите години от живота си Елианора е отглеждана в Балтимор от Марта Милър, свекърва на по-голямата сестра на майка ѝ, тъй като тя работи в железниците и често отсъства.[12]
Елианора често пропуска училище и на 5 януари 1925 година със съдебно решение е въдворена в католическопоправително училище, където е кръстена вкатолицизма, религия, която запазва до края на живота си. През октомври е върната на майка си, която отваря ресторант, в който работят и двете, и скоро Елианора спира да посещава училище.[13]
На 24 декември 1926 година майката на Елианора заварва съсед да се опитва даизнасили момичето. Елианора отново е изпратена за няколко седмици в поправителното училище като защитен свидетел по делото за изнасилване.[14] След това започва работа като чистачка в публичен дом и съседните жилища.[15][16] В края на 1928 година майка ѝ се премества вХарлем вНю Йорк, последвана малко по-късно от Елианора. Там двете работят катопроститутки,[17] но на 2 май 1929 година са арестувани, и Елианора остава в затвора до октомври.
След освобождаването си Елианора започва да пее в харлемските нощни клубове, до 1931 година в екип със своя съсед саксофонист Кенет Холан.[18] От самото начало тя приема псевдонима Били Холидей – от името на актрисатаБили Доув и фамилното име на вероятния си баща.[19][20] Постепенно си създава репутация на местната сцена и има участия в популярни места, като „Подс енд Джерис“ и „Харлем Алхамбра“. По това време тя влиза в контакт и с баща си, който свири в бенда наФлечър Хендерсън.[21]
В края на 1932 година Холидей заменя певицатаМонет Мур в клуба „Кованс“. В началото на 1933 година продуцентътДжон Хамънд, който харесва пеенето на Мур, посещава клуба и за пръв път чува Били Холидей.[22] Той е силно впечатлен от стила ѝ, за който по-късно казва, че силно е повлиял на музикалния му вкус, тъй като за пръв път попаднал на „певица, която наистина пее като импровизиращ джаз гений“.[23] С негово съдействие през ноември 1933 година тя прави първите си записи с участието на кларинетистаБени Гудман. Записва две песни –Your Mother's Son-In-Law иRiffin' the Scotch, като втората става първият ѝ хит.[24]
През 1935 година Били Холидей изпълнява второстепенна роля на жена, тормозена от любовника си, в късометражния музикален филм наДюк ЕлингтънSymphony in Black, в който изпълнява и песентаSaddest Tale.[24]
С песента сиStrange Fruit („странен плод“ – за тялото на убития, което виси от дървото), в която става дума залинчуването на негър, Били привлича вниманието на нюйоркските интелектуалци и скоро се сдобива с вярна публика сред тях. Към края на 1940-те е вече звезда. Типични за репертоара ѝ са меланхолични песни за несподелена любов. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително иЛуис Армстронг.
В началото на 1940-те започва да страда отнаркозависимост и алкохолизъм. През 1947 г. влиза в затвора за притежание на наркотици. Здравето и гласът ѝ страдат, и концертите и записите ѝ губят от първоначалния си блясък.
Били Холидей умира на 44-годишна възраст отцироза на черния дроб на17 юли1959 г. Погребана е вгробището „Сейнт Реймънд“ вБронкс.
- Billie Holiday Sings (1952)
- An Evening with Billie Holiday (1952)
- Billie Holiday (1954)
- Music for Torching (1955)
- Velvet Mood (1956)
- Lady Sings the Blues (1956)
- Body and Soul (1957)
- Songs for Distingué Lovers (1957)
- Stay with Me (1958)
- All or Nothing at All (1958)
- Lady in Satin (1958)
- Last Recording (1959)
- ↑Steve Provizer.Tracy Fessenden: Religion Around Billie Holiday // 8 януари 2019 г.
- ↑www.francemusique.fr
- ↑jazz_archives
- ↑play.google.com
- ↑8tracks.com
- ↑play.wimpmusic.com
- ↑www.deezer.com
- ↑www.independent.co.uk
- ↑www.cdbaby.com
- ↑www.fandango.com
- ↑O'Meally 1991.
- ↑Nicholson 1995, с. 18 – 23.
- ↑Nicholson 1995, с. 22 – 24.
- ↑Nicholson 1995, с. 25.
- ↑Nicholson 1995, с. 27.
- ↑ Eff, Elaine (2013). The Painted Screens of Baltimore: an Urban Folk Art Revealed. The University Press of Mississippi. p. 63.ISBN 1-61703-891-1.
- ↑Nicholson 1995, с. 32.
- ↑Nicholson 1995, с. 35 – 37.
- ↑Holiday 2006, с. 13.
- ↑Vail 1997, с. 32.
- ↑Nicholson 1995, с. 35 – 39.
- ↑Nicholson 1995, с. 39.
- ↑Gourse 2000, с. 73.
- ↑абNicholson 1995, с. 56.
- Цитирани източници
- Gourse, Leslie.The Billie Holiday Companion: Seven Decades of Commentary. New York, Schirmer Trade Books, 2000.ISBN 9780028646138.(на английски)
- Holiday, Billie.Lady Sings the Blues. Harlem Moon, 2006.ISBN 9780767923866.(на английски)
- Nicholson, Stuart.Billie Holiday. Boston, Northeastern University Press, 1995.ISBN 1-55553-303-5.(на английски)
- O'Meally, Robert. Lady Day: The Many Faces of Billie Holiday. New York, Da Capo Press, 1991.ISBN 9780306809590. OCLC45009756.(на английски)
- Vail, Ken.Lady Day's Diary. London, Sanctuary Publishing, 1997.ISBN 1-86074-131-2.(на английски)
Нормативен контрол | |
|---|
|
.jpg)
