Апатията (нагръцки:απάθεια – „безчувственост, безразличие, безучастност“) е състояние на безразличие или нечувствителост, неемоционалност, на потиснатиемоции (напр. загриженост,вълнение,мотивация илистраст).[1]
Това е същочувство и/или емоция, при което психологически няма определеноотношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито негативно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така исъстояние, а също така икачество. Понятието ечуждица и българският муеквивалент, който обаче няма смисъла на състояние, а по-скоро на отношение, е „безразличие“.
Вполитологията терминът апатия се използва, за да обозначи нежеланието за активно участие вполитическия процес. В условията налиберална демокрация апатията може да намери различен израз. Най-често тя се проявява в отказ от упражняване на правото на глас при различните видовеизбори.
Апатията се смята за неблагоприятна и вредна, тъй като на практика така се ограничават правата нанарода катосуверен. Въздържането от гласуване на голям брой граждани предизвиква безпокойство, тъй като правото на глас е основно право на човека впредставителните демокрации. Там, където значителна част от гражданите не упражнят това си право, идеята завластта, която получава легитимността си отдолу, често смятана за основа надемокрацията, изгубва смисъла си.
Различни изследователи посочват различни причини за апатията. Според едни това е липсата на гражданскадобродетел, други посочват като причина липсата на икономически, социални и здравни права на гражданите. Разпространеното виждане, че един гласоподавател не може сам да повлияе на политическите решения, също се смята за една от причините за апатията. Решение се търси в гражданскотообразование, стимулиращо активното политическо участие, в различни процедурни промени, въвеждане на задължително гласуване и пр.
Понякога апатията се разглежда като признак на стабилност и задоволеност наобществото, които правят гражданите пасивни, но при задълбочаване на въздържането от участие в политическия процес започва да поставя легитимността на властта под съмнение.
- Основна статия:Депресия.
Апатията не е медицинско състояние и не се разглежда като такова отпсихиатрията, но според Джон Мак Манами апатията е психологически проблем за някои депресирани хора, които имат чувството, че „нищо няма значение“ и имат „липса на воля да продължат и неспособност да се погрижат за последствията“.[2]
Апатията е също асоциирана с много състояния, някои от които:синдром CADASIL,болест на Алцхаймер,болест на Шагас,болест на Крейтцфелд-Якоб,деменция,синдром на Корсаков,Д хипервитаминоза,хипертироидизъм, обща умора;болест на Хънтингтън,болест на Пик,синдром на Стийл-Ричардсън-Олсзевски (PSP),шизофрения,шизоидно разстройство на личността,биполярно разстройство и други. Някои предозирания смедикаменти или вещества могат да доведат до апатия като страничен ефект.
