Баухаус (нанемски:Hochschule für Bau und Gestaltung – Висше училище по строителство и художествено конструиране,Staatliches Bauhaus) е името, с което е известно съществувалото вГермания в периода наВаймарската република висше художествено училище, и свързаната с него художествената школа за визуално-пластични изкуства,дизайн и занаяти, която се превръща в център намодернизма през първата половина наХХ век.
То е създадено с идеята за сътворяването на „тотално“ произведение на изкуството, обединяващо всички представители на визуално-пластичните изкуства. Стилът „Баухаус“ се нарежда сред най-влиятелните течения в архитектурата на модернизма и модерния дизайн.[1]Школата оказва дълбоко влияние и върху развитието награфичния ипромишления дизайн, както и върхутипографията.
Училището издава едноименно списание („Bauhaus“) и поредица Баухаус-книги (Bauhausbücher).
Училището е основано през 1919 г. въвВаймар (Тюрингия) по инициатива на архитектаВалтер Гропиус и действа в периода до 1933 г. (по време наВаймарската република. Създадено е чрез сливане на Училището за приложни изкуства във Ваймар (Kunstgewerbeschule Weimar, създ. 1915 г.) и Саксонското художествено училище във Ваймар (Großherzoglich-Sächsische Kunstschule Weimar, създ. 1910 г.), чийто директор е белгийският архитектАнри ван де Велде.[2] Поради произхода му белгиецът е помолен да освободи заемания от него пост и той предлага Гропиус за нов ръководител на училището.В епохата на Ваймарската република надделяват левите възгледи и новаторските подходи към изкуството. Гропиус смята, че в новата епоха архитектурата трябва да е строго функционална, икономична и насочена към технологиите за масово производство.
Във Ваймар училището работи до 1925 г. Под политически натиск финансирането му е ограничено и училището се премества вДесау (Саксония-Анхалт), където действа в периода 1925 – 1932 година. Там са построени прочутите сгради на училището по проект на Гропиус в стила на една от първите му творби – „Фабриката Фагус“. Училището е преместено (пак по политически причини) вБерлин, където в крайна сметка е закрито през 1933 г. под натиска нанацисткия режим и при невъзможността да се спазва аполитичният принцип, заложен при основаването му.
Столът „Васили“ (известен и като „Модел В3“) на Марсел Бройер (1925 – 1926)Печатницата на Херберт Байер
През краткото, но бурно и плодотворно съществуване на училището, трима архитекти са били негови директори:Валтер Гропиус (1919 – 1928),Ханс "Ханес" Майер (1928 – 1930) иЛудвиг Мис ван дер Рое (1930 – 1933). Те са най-близко свързани с Баухаус като институция, движение истил.
Голяма група бележити за времето си творци са лектори в училището. Сред тях са:
В средата на 1930-те години движението Баухаус дейно се развива вПодмандатна Палестина, където емигрират от Германия много архитекти-евреи. ВТел Авив са най-цялостно запазени кварталите, построени в стил Баухаус.
През февруари 1931 година бившият директор на училището Баухаус Ханес Майер заедно със 7 възпитаници (вкл. Б. Шефлер и Ф. Толцинер) се преместват вМосква[3]. Заминават общо около 30 специалисти. Германските архитекти оставят значително наследство в строителството на работническите селища при строящите се заводи вМагнитогорск[4],Свердловск[5],Орск,Перм,Соликамск и други градове. Част от тях впоследствие са репресирани вСССР[6].
