Баркод (ощебар код,бар-код,щрихкод,щрих код,щрих маркировка) е система закодиране на стокови единици или обекти в промишлеността, търговията, медицината и много други области, която предоставя информация за производителя и артикула (в търговията) или други данни.
Служи за идентификация на даден обект и спомага за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.
Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.
Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar – пръчка, прът). Баркодовете се разчитат от оптични сканиращи устройства, нареченибаркод четци, снабдени със съответниясофтуер.
Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности или точкови матрици с квадратна форма, наричани матрични, 2D баркодове илиQR кодове (наанглийски:Quick Response – „бърза реакция“), които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече с набиращите скоростсмартфони итаблети. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994 г. от една от дъщерните компании на японския автомобилен производителToyota. Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон. Те са доста популярни вЯпония и в други страни отДалечния изток, където множество компании вкарват в продуктите си информация за нови марки, събития или промоции.[1]
QR код наURL на Уикипедия (вариант за мобилни устройства)
Първите баркодове са създадени вСАЩ ипатентовани през 1949 г.[2] За пръв път баркод се използва за сканиране на каса през 1974 г. всупермаркет в щатаОхайо, САЩ (маркираният продукт е пакетчедъвки).[1] Американската баркод система е известна под името „Универсален продуктов код“ (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.
През 1977 г. сходна баркод система е въведена и вЕвропа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената асоциация „Европейско номериране на артикулите“ (European Article Numbering – EAN). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране.[2]
Така се създава GS1[3] – глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щаб квартирите на GS1 са вБрюксел иПринстън,Ню Джърси. Към 2013 организацията има присъствие в над 100 страни и над един милион членове[3].
България е член на GS1 от края на 1991 г.[1] Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 еБългарска търговско-промишлена палата (БТПП). Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват отGS1 БългарияАрхив на оригинала от 2006-12-18 вWayback Machine. (преди ЕАН България) – вече със статут на Съвет към БТПП. В GS1 България членуват над 3800 организации, като основната част от тях са производители на потребителски стоки[1].
В системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно.
Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания:ISBN иISSN.
EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:
GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380
код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1
номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда
В управлението на продажбите употребата на бар кодовете може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти отбизнеса, като подпомогне и ускори вземането на решения. Бързо продаваемите артикули могат да се идентифицират бързо и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат в търговската площ и прилежащото ѝ складово пространство, което би могло да се оползотвори по-добре. С баркодовете също лесно могат да се съберат данни за сезонната цикличност на стоките и за технияжизнен цикъл.
