Бангладеш се намира вЮжна Азия и има площ от 144 193 km². Граничи на запад, север и изток сИндия, а на югоизток има къса обща граница сМианмар. На юг има излаз наБенгалския залив наИндийския океан и силно разчленена брегова ивица с дължина 2720 km. Основната част от територията на Бангладеш е заета отнизина, образувана от общатаделта на вливащите се в Бенгалския залив рекиГанг,Брахмапутра иМегхна.Алувиалнатапочва на Бангладеш е много плодородна, но уязвима на наводнения и засушавания.Хълмисти възвишения има само в югоизточните и североизточните части на страната.
Приблизително 80% от площта на страната представлява плодородна алувиална низина, част от по-голяматаБенгалска равнина. Въпреки че на север равнината надхвърля надморска височина от 100 m, по-голямата част от нея е разположена под 10 m, а в крайните южни крайбрежни части теренът е почти на морското равнище, като около 10% от територията на страната е под 1 m надморска височина. От 70-те години с техническата и финансова помощ наНидерландия в югоизточната част на Бангладеш се изграждат съоръжения за отвоюване на нови земи от морето, като към 2010 година около 11 хиляди хектара такива земи се обработват от 21 хиляди семейства.[2]
Единствените места с по-голяма надморска височина в Бангладеш са хълмоветеЧитагонг на югоизток и хълмоветеСилхет на североизток. Хълмовете Читагонг представляват единствената по-значителна хълмиста система в Бангладеш и всъщност са западно продължение напланинските масиви, простиращи се от север на юг в съседните Индия и Мианмар. Надморската им височина е 600 до 900 m. В югоизточните части на хълмовете се намира най-високата точка на Бангладеш – връхМоудок (1052 m).[3] Между хълмовете са разположени плодороднидолини. На запад от Читагонгските хълмове се намира широка равнина, прорязана от много реки, вливащи се вБенгалския залив.[4]
Пресечена оттропика на рака, Бангладеш има тропическимусонен климат, характеризиращ се с обилни сезонни валежи, високи температури и висока влажност. В страната има три сезона: горещо и задушно лято отмарт доюни; горещ, влажен и дъждовен мусонен сезон отюни доноември и топла суха зима отдекември дофевруари. Максималните летни температури варират от 38 до 41 °C. В по-голямата част от страната април е най-горещият месец. Януари е най-хладният месец, когато среднитетемператури в по-голямата част са в интервала 16 – 20 °C през деня и около 10 °C през нощта.
Поради малката надморска височина, големия брой пълноводни реки,обезлесяването иерозията,наводненията са често срещано явление в Бангладеш. Около 10 000 km² от територията на страната е постоянно покрита с вода, а по-големи площи са редовно наводнявани по време намусонния сезон. Природни бедствия, като наводнения,торнада,тропически бури иприливни вълни, засягат страната почти всяка година.[5] 16 пъти на всяко десетилетие Бангладеш е удряна от мощнитропически циклони. През 1970 година циклон с рядко срещана сила предизвиква смъртта на половин милион души, а през 1991 година циклон удря югоизточното крайбрежие на страната и убива близо 140 хиляди души.[6]
В Бангладеш се намират долните течения и устията на някои от най-големите реки в Южна Азия –Ганг,Брахмапутра,Мегхна. Повече от 50 по-големи реки пресичат бангладешката граница с Индия и управлението на водите в някои случаи води до дипломатически усложнения.[7]
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
Бангладеш е гъстонаселена страна и голяма част от нейната територия е заета от обработваеми земи или урбанизирани територии. Ниските крайбрежни райони са заети отСундарбан, най-голямата запазенамангрова гора в света. Тази област има разнообразни флора и фауна, включващабенгалския тигър.
До средата на XX век историята на Бангладеш е тясно свързана с тази наБенгал – по-обширна историческа област, включваща части от съвременна Индия. Най-старите данни за човешко присъствие в региона са от началото на2 хилядолетие пр.н.е., когато там съществувахалколитна култура. Предполага се, че първите заселници са говорилиавстро-азиатски езици, а по-късно там се установяват идравидски итибето-бирмански етнически групи.
По време наиндоарийското завоюване на Индия в началото на1 хилядолетие пр.н.е. в Бенгал съществуват няколко предарийски държави –Ванга,Пундра,Шухма. Те имат развита култура и провеждат военни и търговски експедиции по море, достигащи доСуматра,Ява иСиам. Според шриланкийския епосМахавамса, в средата на6 век пр.н.е.Шри Ланка е завладяна отВиджая Сингха, принц от държавата Ванга, който дава на страната иметоСинхала и става нейният пръв владетел.
След7 век пр.н.е. западните части на днешен Бангладеш влизат в състава наМагадха, но страната е окончателно завладяна от арийците едва след5 век пр.н.е. при династиятаНанда. По времето на походите наАлександър Македонски през4 век пр.н.е. Бенгал изглежда е център на държаватаГангаридай, заплахата от сблъсък с която става една от причините за спиране на македонското настъпление в Индия. След това регионът е част от държавитеМауря иШунга.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
През III – VI век Бенгал е част от империятаГупта и от държавата наХарша. След нейното разпадане местният владетелШашанка създава краткотрайно царство, което често е сочено за първото общобенгалско държавно образувание. След период на безредици, Бенгал става център набудистката империяПала (VIII – XI век), последвана отиндуистката династияСена (XI – XIII век).
Ислямът за пръв път прониква в Бенгал през XII век с установяването там на арабски търговци исуфистки мисионери, но широкото му разпространение идва с налагането на властта на мюсюлмански владетели.[8] През 1204 година тюркският военачалникМухаммад Бахтияр Халджи разгромява войските на Сена и завладява големи части от Бенгал. През следващите столетия страната се управлява от няколко влиятелни мюсюлмански и индуистки земевладелски рода, един от които за известно време образуваБенгалския султанат (XIV – XVI век) на територията на част от Бенгал. Архитектурен паметник от тази епоха еИсторическият град на джамиите Багерхат, включен вСписъка на световното наследство наЮНЕСКО. През XVI век Бенгал е присъединен къмМоголската империя и градДака се превръща във важен моголски административен център.
Първитепортугалски търговци достигат до Бенгал по море от своя опорен пунктГоа през 1517 година. През 1537 година им е разрешено да се установят трайно вЧитагонг, а през 1577 година получават разрешение да строят трайни селища и църкви в Бенгал.[9]
През XVIII век Моголската империя е унищожена от индуистката империяМаратха, като между 1742 и 1751 година Бенгал е подложен на тежки опустошения от войските на маратхите. Моголскиятнабаб, превърнал се в самостоятелен владетел, е принуден да сключи мир с Маратха, отстъпвайкиОриса и части отЗападен Бенгал и принуждавайки се да плаща тежък данък.[10][11] Въпреки това войните между Маратха и мюсюлманските държави продължават и Бенгал отново е подложен на нападения.
След нападения на маратхите през 60-те години на XVIII век британците прекратяват изплащането на данък на Маратха и периодичните набези на маратхите в Бенгал продължават до техния разгром вАнгло-маратхийските войни, продължили до 1818 година.
СледИндийското въстание от 1857 година властта в Индия преминава от Британската източноиндийска компания към британската корона, като в Бенгал е назначенвицекрал със седалище вКалкута.[13] През 1905 година Бенгал за пръв път е разделен на две части – западна с център Калкута и източна с център Дака, но през 1911 година това разделение е премахнато.[14]
При оттеглянето на британците от Индийския субконтинент през 1947 година са образувани две нови независими държави, разделени на религиозен принцип –Индия с предимно индуистко население иПакистан с предимно мюсюлманско население. Бенгал също е разделен на две части, като източната, по-късно нареченаИзточен Пакистан, става част от Пакистан, чиято територия включва още и области в срещуположния край на субконтинента и отделени от Източен Пакистан с 1700 km индийска територия.[15]
Източен и Западен Пакистан, макар и обединени от исляма, имат различни езици и традиции. Въпреки сходната демографска и стопанска тежест на двете области, държавното управление и армията са в голяма степен доминирани от висшите класи на Западен Пакистан. Това започва да създава напрежение между двете части на страната, сред първите признаци на което еБенгалското езиково движение, възникнало през 1952 година.[16] През 60-те години партиятаБенгалска народна лига се обявява за автономия на областта и влиза в остри сблъсъци с централното правителство. Напрежението силно нараства през 1970 година, когато при опустошителния циклонБхола в Източен Пакистан загиват половин милион души,[17] а спечелилата изборите Народна лига не е допусната до управлението.
В началото на 1972 година пакистанското правителство арестува водачите на Народната лига и организира масови репресии, при които загиват около 30 хиляди души.[18] В отговор Народната лига създава в Калкута правителство в изгнание. ПоследвалатаБангладешка освободителна война продължава до декември, когато Индия се намесва на страната на Източен Пакистан и Пакистан е принуден да признае независимостта на областта под името Бангладеш.
След отделянето на Бангладеш управлението на страната е поето от Народната лига и нейния дългогодишен лидерМуджибур Рахман, който скоро установява еднопартиен социалистически режим. През 1973 – 1974 година страната е обхваната отмасов глад.[19] През 1975 година Рахман е убит, но режимът се запазва още няколко години, управлявайки привоенно положение. През 1977 година на власт идва генералЗиаур Рахман, който основава свояБангладешка националистическа партия и донякъде либерализира политическия и стопанския живот. Той е убит от военните през 1981 година.[20] От 1982 до 1990 година страната управлява генералХусейн Мухамад Ершад. През 1990 година е възстановено демократичното управление, като начело на страната неколкократно се сменят кабинети на Народната лига и Националистическата партия.
Населението на страната е 147 358 245 души (2007). Гъстотата е 1002 д/km2, и по този показател е на 11-о място сред всички държави и територии по света, а сред тези с площ над 1000 km2 е на второ – следХонг Конг. Жителите на Бангладеш са предимномюсюлмани, но не са единствените бенгалци. Страната им съответства на стария Източен Бенгал. Западен Бенгал със своите над 70 милиона жители се намира в Индия. Там се говори същият език, но преобладаващата религия е хиндуизмът. От епохата на Британските Индии големият град Калкута (Източен Бенгал) е столица и икономическо средище на областта. Бангладеш, изолиран от двойната подялба, е принуден да изгради икономиката си около пристанището Читагонг.
Бангладеш еунитарнапарламентарна република.[21]Конституцията е приета през 1972 година и оттогава в нея са нанесени 14 поправки,[22] но тя често е суспендирана или нарушавана след намеса на армията в политическия живот. Последният такъв период е 2007 – 2008 година, когато с подкрепата на военните мандатът на назначеното от президентаслужебно правителство е удължен от три месеца на две години.
Според Конституцията основният орган на държавно управление е еднокамарниятпарламент,Джатия Шонгшод, избиран с всеобщо гласуване помажоритарна система с един тур, като мандатът му е 5 години. Депутатите са 345, като 45 места са резервирани за жени, които се избират в отделна система от избирателни райони.
Държавен глава епрезидентът (към 2012 г. –Зилур Рахман), който се избира за 5-годишен мандат от парламента и извън възможността да назначава служебно правителство има главно представителни функции. Изпълнителната власт на централно ниво се осъществява отправителство, оглавявано отминистър-председател (към 2012 г. –Шейх Хасина). Макар министър-председателят официално да се назначава от президента, той трябва да бъде депутат и на практика да разполага с мнозинство в парламента.[23]
Съдебната система на Бангладеш е слаба и неефективна,[24] като нейното пълно отделяне от изпълнителната власт е реализирано едва през 2007 година. Най-висша съдебна инстанция еВърховен съд, членовете на който се назначават от президента. Правната система като цяло е базирана наанглосаксонската правна система, но в области катосемейното право, се прилагат религиозните правила на съответната религиозна общност.
След установяването на относително устойчив демократичен ред през 1990 година политическият живот в Бангладеш се характеризира с редуването в управлението на двете основни партии – ляватаБангладешка народна лига и дяснатаБангладешка националистическа партия. Те се оглавяват отШейх Хасина иХаледа Зия, съответно дъщеря и съпруга на основателите на двете партии, и двамата убити при военни преврати. Съперничеството между двете партии е изострено и често предизвиква насилствени сблъсъци между техните привърженици. Халеда Зия оглавява правителството през 1991 – 1996 и 2001 – 2006 година, а Шейх Хасина – през 1996 – 2001 и от 2009 година.
Поради мажоритарната избирателна система водещата партия на изборите обикновено разполага с много голямо мнозинство в парламента. Въпреки това двете големи партии разполагат с кръг от по няколко по-малки партии, които често участват в изборите в съюз с тях. По-влиятелни сред тези малки партии са близката до Народната лигаНационална партия (Бангладеш) на управлявалия през 80-те години диктаторХусейн Мухамад Ершад и близката до Националистическата партия ислямисткаБангладешка ислямска партия.
Особено важни и противоречиви са отношенията на Бангладеш сИндия. Те имат положително начало със съдействието на Индия при отделянето на Бангладеш отПакистан, което подсилва дълбоките исторически и културни връзки между двете страни. В същото време между тях възникват и множество противоречия. Бангладеш обвинява Индия, че с изграждането през 1975 година на язовираФарака на рекаГанг създава екологични проблеми, усилващи и без това честите природни бедствия в делтата на реката.[25] В същото време според Индия на бангладешка територия се укриват ислямисти и други сепаратисти, действащи в Индия. Проблем е и нелегалната имиграция към Индия, за ограничаване на която индийското правителство предприема изграждането на ограждения по дългата 4 хиляди километра граница между двете страни.
„Бангабадху“, фрегата на Бангладешките военноморски сили
Бангладеш поддържа относително близки връзки сКитай. Икономическите отношения между двете страни се активизират в началото на XXI век, като Бангладеш получава преференции за вноса си в Китай. В същото време се засилва военното сътрудничество и въоръжаването на бангладешките въоръжени сили с китайско оръжие, включително фрегати за военноморските сили.
Въоръжените сили наброяват около 200 хиляди души в сухопътните войски, 22 хиляди души във военновъздушните сили и 19 хиляди души във военноморските сили. Извън традиционните си функции, армията често участва в борбата с природните бедствия и в поддържането на реда по време на безредици, а в някои случаи пряко се намесва в политическия живот.
Последният военен конфликт, в който Бангладеш участва пряко, еВойната в Персийския залив през 1991 година. Страната по традиция участва активно вмироопазващите сили на ООН, като към януари 2012 година в различни мисии участват над 10 хиляди бангладешки военни и полицаи – най-големият контингент на отделна държава в мироопазващите сили.
Областите от се разделят на окръзи (зила), общо 64 на брой, а окръзите от своя страна – на около 1000 подокръзи (упазила илитхана). Администрацията на областите, окръзите и подокръзите се назначава от правителството. Пряко се избират кметовете на градовете и председателите на останалите общини, както и управите на обединенията, включващи по няколко общини в селските райони, и на градските райони и техните подразделения – махалите.
Бангладеш е една от най-изостаналите страни в света, като побрутен вътрешен продукт на глава от населението, едва 641 долара през 2010 година,[28] е сред последните 30 държави.
Около 2/3 от заетите в Бангладеш работят вселското стопанство. В миналотоютата е основен износен продукт на Бангладеш, като в средата на XX век на страната се падат 80% от международния износ на юта.[29] През следващите десетилетия с разпространението на синтетичните влакна производството на юта намалява, а в наши дни Индия произвежда над два пъти повече юта от Бангладеш. Други важни земеделски култури саоризът,чаят,картофите,мангото. Бангладеш е сред най-големите световни производители на ориз (4-то място в света), картофи (11-о място), манго (9-о място),ананаси (16-о място), тропически плодове (5-о място),лук (16-о място),банани (17-о място), юта (2-ро място), чай (11-о място).[30]
Макар че в селското стопанство работят мнозинството от заетите в страната, над 3/4 от износа на Бангладеш се пада наоблеклото.[31] От 80-те години бангладешкаталека промишленост привлича значителни чужди инвестиции с ниските цени на труда. Около 2010 година различни оценки поставят Бангладеш на 3-то или 4-то място в света по износ на облекло.[32][33][34] В сектора работят над 3 милиона души, 90% от които са жени.[35]
Begum, N. Enforcement of Safety Regulations in Garment sector in Bangladesh // Proc. Growth of Garment Industry in Bangladesh: Economic and Social dimension. 2001. (на английски)
Bangladesh // The World Factbook. CIA, 2012. Архивиран оторигинала на 2021-01-01. Посетен на 4 март 2012. (на английски)
Collins, L et al. Freedom at Midnight, Ed. 18. Vikas Publishers, New Delhi, 1986. ISBN 0-7069-2770-2. (на английски)
Ferranti, Jonathan de.Some Frequently Misquoted Elevations // viewfinderpanoramas.org. viewfinderpanoramas.org, 2010. Посетен на 4 март 2012. (на английски)
Khan, Zillur R. Bangladesh's experiments with parliamentary democracy // Asian Survey 37 (6). 1997. DOI:10.1525/as.1997.37.6.01p0256x. p. 575 – 589. (на английски)
Suvedī, Sūryaprasāda. International watercourses law for the 21st century. Ashgate Publishing, Ltd., 2005. ISBN 0754645274. p. 154 – 166. (на английски)
.svg)
.jpg)
