Бакшиш е възнаграждение за обслужаване (вресторант,бар,такси,хотел, фризьорски салон, и пр.), което е допълнително „дадено на ръка“ над предварително уговорената сума.
Едрите суми, давани, за да бъде свършена някаква работа, могат да бъдат тълкувани катоподкуп.
Думата е отперсийски произход –bakshish (بخشش), което означава „дар“. Разпространена е вТурция и всички територии на бившатаОсманска империя. Смята се, че думатабакшиш е свързана с персийскатабакхшидан – което означава „давам“, както ибъкши – което означава „допълнително“ или „даром“.
Заведенията вСАЩ имат регламентиран процент възнаграждение за обслужващия персонал (service fee,такса за обслужване). Очаква се клиентът да плати допълнително сума между 15 и 25% от цената на консумацията. Процентът е регламентиран в меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ.[1][2]
ВЕвропа (иБългария[3]) бакшишът се възприема като награда за добре свършена работа или добро обслужване.[1] ВШвейцария,Холандия иАвстрия размерът на бакшиша е 3-5% от сумата. В Скандинавските страни и Италия бакшишът (ит.servizio e coperto,такса за обслужване и сервиране) се включва в сметката и варира около 7-10%. ВъвФранция бакшишът се включва в сметката (катоpourboire, буквалноза да пийнеш), но е прието да се даде и допълнително дребна сума. ВГърция се нарича (филодорима, „дружески подарък“) и представлява задължителни 10% от сметката.[2]
ВЯпония не е прието да се дава бакшиш. Презумпцията е, че цялото заплащане на служителите се урежда от работодателя им, а клиентът има финансови взаимоотношения само с него.[1] Японските служители възприемат даването на бакшиш за оскърбление, тъй като те смятат, че са длъжни да си вършат работата добре по подразбиране.[2]
ВКитай даването на бакшиш официално е забранено, но на практика е 5-10% от сумата за обслужване.[2]
