А капела (наиталиански:a cappella –като в параклис) емузикален термин, означаващ многогласовохоровопеене без инструментален съпровод,[1] макар най-често в днешно време с този термин да се означава всяко вокално изпълнение без съпровод на музикални инструменти.
Разпространено е внародното творчество и църковното пеене, произведенията на раннитеренесансови автори и композиторите от нидерландската школа. Основното в този вид пеене ехармонията.[1]
До16 век църковната музика е само вокална, а изпълненията насикстинския хор вРим по време наРенесанса е пример за църковно пеене. С течение на времето западните изповедания въвеждаторгана иоркестъра като част отбогослужението. Терминътa capella остава, за да обозначи изпълнение с подобен маниер на това вСикстинска капела. Оттам „а капела“ е всеки вид пеене, което изпълнява музикалното произведение без използването намузикални инструменти. С течение на времето изпълнениятаa capella са се превърнали в синоним на най-високопевческо и хорово майсторство.
- New Catholic Encyclopedia. Second Edition. 1 A-Azt. Various Towns, Thomson Gale, 2002.ISBN 0-7876-4004-2.
