| Аце Дорев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1871 г. |
|---|---|
| Починал | 19 септември1941 г.(70 г.) |
| Аце Дорев вОбщомедия | |
Михаил (Аце) Василев Дорев ебългарскиреволюционер, виденбитолски деец наВътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Дорев е роден в селоПътеле,Леринско, тогава вОсманската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломатаПанчо Дорев и първи братовчед на учителяИван Дорев. Завършва IV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си.[1] Сближава се с учителяДаме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно сГеорги Попхристов,Васил Пасков,Георги Пешков иНеделко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и следИлинденско-Преображенското въстание.Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | ...книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим... Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия... Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга.[2] | “ |
По време наПопставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси.
НаСмилевския конгрес на Битолския революционен окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.[1]
При опит на властта да го арестува бяга в България[1] и от началото 1905 година до 1908 година е начело напограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.[3][1] През 1906 година е делегат наII общ конгрес на организацията.[4] НаКюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година е избран за член наЗадгранично представителство на ВМОРО заедно сХристо Матов иАпостол Грежов.[5]
СледМладотурската революция в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец наСъюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговияУчредителен конгрес от Битоля.[6] Навтория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[7]
През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, е арестуван заедно с Георги Попхристов,Георги Николов,Павел Христов,Александър Евтимов иМилан Матов по аферата с убийството на ренегатаЙово Йованович.[8] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.
В 1910 година е отново арестуван по време наобезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването наБалканската война.[1]
Освободен е през 1913 година и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време наПървата световна война от 1915 до 1918 година е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. Следпадането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля вИваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.
Съучредител е наЛеринското благотворително братство през август 1919 година.[9]
Умира на 19 септември 1941 година следосвобождението на Вардарска Македония.[10][11][12][13]
| Доре отНъте | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Дорев (1762 – ?) | Йоан Дорев (1765 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Дорев | Ляпче Дорев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Дорев | Тодор Дорев | Трайче Доревски (1867 – 1945) | Тасе Търпов | Неда Цепенкова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аце Дорев (1871 – 1941) | Панчо Дорев (1878 – 1938) | Линка Хололчева | Христо Хололчев | Иван Дорев (1866 – 1942) | Андрей Ляпчев (1866 – 1933) | Констанца Петрович (1887 – 1942) | ? | Георги Ляпчев (1852 – 1910) | Катерина Бъндева | Евтим Ляпчев (1858 – ?) | Христо Ляпчев (1854 – 1910) | Никола Ляпчев (1860 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Дорев (1913 – ?) | Крум Хололчев (1915 – 1986) | Йордан Бомболов | Богданка Бомболова | Преслав Ляпчев (1886 – 1916) | Анастас Ляпчев (1886 – 1945) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Портал „Македония“ |