Атѝна (нагръцки:Αθήνα, [aˈθina]) естолицата и най-големият град наГърция, както и седалище на областтаАтика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове наГърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната. Населението на Атина е 3 059 764 души към 2021 г. Градът е най-важниятполитически,културен,икономически итранспортен център на Гърция, формирайкиАтински мегаполис с население от 3 638 281 души към 2021 г.
Името на град Атина е свързано с това на древногръцката богиняАтина, смятана за закрилник на града. Според известна още вАнтичността легенда, жителите на града приемат това име след спор между Атина и морския богПосейдон кой да бъде покровител на града. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава извор със солена вода, символизиращ морското могъщество, а Атина –маслиново дърво, символизиращо мира и благоденствието. Гражданите и техният царКекропс харесват повече предложението на Атина и кръщават града на нейно име.
Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не егръцки нито дорииндоевропейски, а е остатък отпредгръцкия субстрат вАтика.[2] През XIX век са правени опити тя да се изведе от гръцки корени.Кристиан Лобек предлага като корен думатаἄθος илиἄνθος („цвят“), описваща Атина като цъфтящ град, аЛудвиг Дьодерлайн извежда името от глаголаθάω („смуча“), който свързва с плодородната почва.[3]
В хода на историята името на Атина на няколко пъти променя формата си от единствено в множествено число и обратно. В най-ранните текстове от епохата наОмир името е в единствено число –Ἀθήνη (Атене), но през класическата Античност се използва формата за множествено числоἈθῆναι (Атенаи), подобно на имената на други гръцки градове, катоТива (Θῆβαι) илиМикена (Μυκῆναι). ПрезСредновековието отново започва да се използва единствено число –Ἀθήνα (Атина), но с налагането през XIX век на архаизиращата книжовна нормакатаревуса официалното име на града отново става в множествено число –Ἀθῆναι (Атине). След правописната реформа от 1976 година то се връща в единствено число –Ἀθήνα (Атина).
Изглед към хълма Ликавит, най-високата точка на Атина
Разположена в централната котловина наАтика, Атина е заобиколена от 4 планини –Егалео на запад,Парнита на север,Пентели на североизток иХиметус на изток.[4] Най-високата сред тях е Парнита – 1 413 m, основната част от която е превърната внационален парк.[5] На югозапад Атическата котловина е отворена къмСароническия залив наЕгейско море.
Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола иЛикавит, най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават рекитеКифис и по-малкитеИлис и Еридан.
Климатът на Атина есредиземноморски (Csaпо Кьопен), като валежите му са малко над горната граница нагорещия степен климат (Bsh). Характерно за климата на Атина е редуването на продължително горещо и сухо лято с мека зима с умерени валежи.[6]
Средните годишни валежи са 414 mm, като повечето дъждове падат между октомври и април. Годишните валежи в Атина са по-ниски от типичното за Гърция, особено за нейните западни части. Например валежите вЯнина са около 1300 mm, а вАгринио – около 800 mm. Юли и август са най-сухите месеци, с редки бури един или два пъти месечно. Зимата е хладна и дъждовна, със средна температура през януари 9 – 10 °C.Снеговалежите са редки (по-обичайни са за високите северни предградия на града) и обикновено предизвикват значителни затруднения.[7]
Средните дневни максимални температури през юли (1955 – 2004) са 33,7 °C в метеорологичната станция вНеа Филаделфия,[8] но в други части на града може да е и по-горещо, особено в западните райони.[9][10][11] По време на пословичните горещи вълни в града температурите често надхвърлят 38 °C.[4][12] Атина държи рекорда наСветовната метеорологична организация за най-висока температура, измервана в Европа – 48 °C, регистрирани в предградията на града на 10 юли 1977 година.[13]
Подобно на други големи градове, разположени вкотловини, катоСофия,Лос Анджелис илиМексико, за Атина са характернитемпературните инверсии, които допринасят за по-голямата замърсеност на въздуха.[14] Както при повечето големи градове, и в Атина човешката дейност създава ефекта наградски топлинен остров,[15][12] който променя температурата в града в сравнение със съседните неурбанизирани територии,[16][17] оказвайки отрицателно въздействие върху потреблението на енергия и разходите за охлаждане и здравеопазване.[18][12]
Най-старите известни следи от човешко присъствие на територията на днешния град са от XI хилядолетие пр.н.е.[19] Атина е обитавана от хора без прекъсване поне от 7 хиляди години.[20][14] Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете наМикенската цивилизация, а наАкропола е издигната крепост, от която и днес са запазени отделни участъци с характернатациклопска зидария. За разлика от други микенски средища, като саматаМикена илиПилос, за Атина не е известно дали е пострадала придорийските нашествия около 1200 година пр.н.е., като самите атиняни винаги са твърдяли, че са чистийонийци без дорийски примеси. Въпреки това през следващото столетие и половина градът запада, както много други селища отбронзовата епоха, засегнат от т.нар.бронзов колапс.
Погребения отжелязната епоха, от некрополаКерамейк и други места, често са особено богати, което показва, че след 900 година пр.н.е. Атина е водещ център на търговията и стопанския възход в региона.[21] Водещото положение на града може да се дължи на неговото централно разположение в гръцкия свят, неговата сигурна крепост на Акропола и лесният му достъп до морето, който е естествено преимущество пред съперници от вътрешността, катоТива иСпарта.
Партенонът, посветен на богинята Атина
През VI век пр.н.е. масовите обществени вълнения в града довеждат до реформите наСолон, които проправят пътя за въвеждането надемокрацията отКлистен през 508 година пр.н.е. По това време Атина е значителна морска сила с голям флот и подпомагавъстанието на гръцките градове вМала Азия срещуПерсийската империя. В последвалитеГръко-персийски войни Атина, заедно със Спарта, оглавява коалицията на гръцките градове, която успява да удържи победа, въпреки че през 479 година пр.н.е. Атина, както и голяма част от Гърция, е превзета и разграбена от персите.[22]
Десетилетията след Гръко-персийските войни са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите наЗападната цивилизация. През този период в града творят драматурзитеЕсхил,Софокъл иЕврипид, историцитеХеродот иТукидид, лекарятХипократ и философътСократ. Ръководена отПерикъл, който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храмПартенон.
Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар.Делоски морски съюз. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат доПелопонеската война в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.
В средата на IV векМакедонското царство започва все по-често да се намесва в живота на гръцките градове-държави, включително и Атина. През 338 година пр.н.е. съюз на такива градове, включващ Атина и Тива, претърпява поражение от войските на царФилип II Македонски вбитката при Херонея, което слага край на независимостта на града.
През 146 година пр.н.е. Атина е завладяна отРимската република, а след неуспешен бунт през 88 – 85 година пр.н.е. римският военачалникЛуций Корнелий Сула разрушава укрепленията на града и много други сгради. Въпреки това и под римска власт Атина остава важен културен център, известен със своите престижни училища. През II век императорАдриан строи в града редица обществени сгради иакведукт, който се използва и в наши дни.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
В края на Античността градът постепенно започва да запада. В началото на VI век императорЮстиниан I закрива известните атински училища, смятани за опасни заправославието. Атина постепенно се възстановява през IX-X век, а по време наКръстоносните походи преживява относителен разцвет, възползвайки се от нарасналата търговия сИталия. През 1205 година участниците вЧетвъртия кръстоносен поход превръщат града в столица наАтинското херцогство, обхващащоАтика иБеотия. Управлявано последователно от няколко западноевропейски династии, то просъществува до 1458 година, когато е завладяно отОсманската империя.
През 1834 година, малко след края наГръцката война за независимост и създаването на самостоятелна гръцка държава, Атина става нейнастолица. Градът е избран главно по исторически и сантиментални причини, като символ на връзката на новата държава сДревна Гърция – по това време селището има едва около 400 къщи в подножието на Акропола. Първият гръцки кралОтон Вителсбах възлага на архитектитеСтаматиос Клеантис иЕдуард Шауберт проектирането на модерен град, подходящ за столица на новата държава.
Първият градоустройствен план включва триъгълник с върхове в Акропола, Керамейк и новия кралски дворец (днес сграда на Парламента), който трябва да подчертае континуитета между древна и съвременна Атина.Неокласицизмът, международният стил на епохата, е архитектурният стил, в който баварски, френски и гръцки архитекти проектират първите големи обществени сгради на новата столица.
През 1896 година Атина става домакин на първите съвременниОлимпийски игри. През 20-те години в града се установяват много бежанци отМала Азия, напуснали домовете си след поражението на Гърция вГръцко-турската война.
Този раздел е празен или емъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като горазширите.
През 50-те и 60-те години населението на Атина нараства лавинообразно, като границите на града се увеличават значително. През 80-те години замърсяването от промишлеността и нарастващото автомобилно движение, както и свръхзастрояването, се превръщат в сериозен проблем. Поредица от мерки срещу замърсяването, предприети от градските власти през 90-те години, съчетани със значително подобряване на инфраструктурата (новата магистралаАтики Одос, разширяването наАтинското метро, новотоАтинско международно летище „Елевтериос Венизелос“), чувствително подобряват положението. През 2004 година градът е домакин наЛетните олимпийски игри.
Атина естолица наГърция и в града се намират множество национални държавни институции. Градът е също административен център на областАтика и областната единицаЦентрална Атина и е единственото селище на община (дем) Атина.
До 2011 година Атина е център на закрития с Плана „Каликратис“ номАтина. Територията на бившия ном, наричана същоГоляма Атина, включва сегашните областни единици Централна,Северна,Западна иЮжна Атина с обща площ 361 km² и общо население 2 640 000 души (2011).[26]Атинската агломерация включва още областната единицаПирея и има площ 412 km² и население 3 090 000 души (2011).[27]Атинският метрополен регион обхваща и други части от област Атика с обща площ 2 929 km² и население 3 830 000 души.[28]
Същинският град Атина е единственото селище в едноименния дем и има площ 39 km² и население 664 000 души (2011).[28][26] Управлява се от кмет и общински съвет, избирани пряко с мандат 5 години. От 2010 година кмет на града еГеоргиос Каминис, избран като независим кандидат, подкрепян от няколко лявоцентристки партии, сред коитоОбщогръцкото социалистическо движение иДемократична левица.
В административно отношение дем Атина се подразделя на 7 района, обозначавани с номера – от Първи до Седми.
Атина е финансовата столица на Гърция, а международни компании катоEricsson,Siemens,Motorola иCoca-Cola разполагат със свои регионални щабове за изследвания и развитие. Основна част от икономиката в града се заема от риболов, рибовъдство, воден транспорт и туризъм.
Транспортът на Атина се обслужва от различни транспортни средства, съставлявайки най-голямата система замасов градски транспорт вГърция. Системата за обществен транспорт на града се състои от голям автобусен парк, тролейбуси, които обслужват главно центъра на Атина, метро, железопътна мрежа,[29] както и трамвайна мрежа, свързваща южните предградия с центъра на града.[30]
Ethel (на гръцки:ΕΘΕΛ) (Etaireia Thermikon Leoforeion), илиThermal Bus Company, е основният автобусен оператор в Атина. Неговата мрежа се състои от около 300 автобусни линии, които обхващат Атинския район,[31] разполага с оперативен персонал от 5327 души и автопарк от 1839 автобуса.[31] От тези 1839 автобуса 416 работят на сгъстен природен газ, съставляващи най-големия парк от автобуси с природен газ в Европа.[32]
Освен че се обслужва от автобуси на природен газ и дизел, градската зона на Атина се обслужва и оттролейбуси. Мрежата се състои от 22 линии и се обслужва от 1137 души персонал. Всичките 366 тролейбуса са оборудвани, за да могат да работят с дизел в случай на прекъсване на електрозахранването.[31]
Метрото в Атина е по-широко известно в Гърция като метро Attiko (на гръцки:Αττικό Mετρό) и осигурява обществен транспорт в цялата градска част на града. Въпреки че основната му цел е транспорт, в него се намират и гръцки артефакти, открити по време на изграждането на системата.[33] Атинското метро разполага с 387 служители и експоатира две от трите линии на метрото; именно втора и трета линия, изградени предимно през 90-те години на миналия век, като първоначалните участъци са отворени през януари2000 г. Всички маршрути преминават изцяло под земята, като 42 влака, които се състоят от 252 вагона, работят в рамките на мрежа с дневна заетост от 550 000 пътници.[31]
Трамвайната мрежа на Атина се състои от 35 трамвая, които обслужват 48 станции, обслужва се от 345 души персонал, като дневно превозваоколо 65 000 пътници.[34]
Атина се обслужва от Международното летище в Атина, разположено в близост до градСпата, в източната част на Месогия, на около 35 км източно от Атина.[35] Летището, наградено с наградата „Европейско летище на 2004 годината“,[36] е предназначено за разширяването на въздушния транспорт в югоизточна Европа и е построено за 51 месеца и струва 2,2 милиардаевро. В него работят 14 000 служители.
Две главни магистрали на Гърция започват в Атина, а именноA1 /E75, която преминава през градската част на града отПирея, на север към втория по големина град в Гърция –Солун, и A8 /E94 на запад, къмПатра. Преди тяхното завършване голяма част от пътния трафик използваха GR-1 и GR-8.
Атина е дом на над 148 театъра, повече от всеки друг град в света, включително древнияHerodes Atticus Theater, в който се провежда Атинският Фестивал от май до октомври всяка година.
В Атина се провеждат многобройни музикални и театрални фестивали. Планетариумът в Атина е един от най-добре оборудваните цифрови планетариуми в света. Руините около и на Акропола привличат над 10 милиона посетители на година.
През по-голямата част от XIX век атинската архитектура е доминирана от неокласицизма, с отделни отклонения катоеклектизма, продължил и в началото на XX век.Старият кралски дворец е първата по-значима обществена сграда след освобождението на Гърция, построена между 1836 и 1843 година. В средата и втората половина на столетиетоТеофил фон Хансен иЕрнст Цилер участват в изграждането на множество неокласически сгради, катоАтинската академия иЗапейона. Цилер проектира и множество частни сгради в централната част на града, които с времето стават обществена собственост, обикновено в резултат на дарения, като строения отХайнрих Шлиман днешенНумизматичен музей.
От 20-те години на XX векмодернизмът, включителнобаухаус иар деко, започват да оказват силно влияние върху гръцката архитектура. Голям брой сгради в този стил има в кварталКолонаки и някои части от центъра на града, а през този период е построен и новият квартал Кипсели.[37]
През 50-те и 60-те години, при бързото разрастване и развитие на града, водеща роля започват да играят други направления, катоинтернационалния стил. Центърът на града е основно реконструиран, при което са разрушени много неокласически сгради. Архитектите от този период използват материали като стъкло, мрамор и алуминий, като често смесват съвременни и класически елементи.[38] През този период по големи обекти в Атина работят световноизвестни архитекти, катоВалтер Гропиус, който проектира сградата на американското посолство, иЕеро Сааринен с източния терминал наМеждународно летище „Елиникон“.
Атина има дългогодишна традиция в спорта и спортните събития и е дом на най-значимите клубове в гръцкия спорт – Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. Градът има голям брой спортни съоръжения, а също така е бил домакин на няколко спортни събития от международно значение.
Атина е домакин на летните олимпийски игри два пъти, през 1896 и 2004 година. Игрите от 2004 г. вдъхновяват разработването на Олимпийския стадион в Атина, който след това печели репутацията на един от най-красивите стадиони в света, както и на един от най-интересните съвременни паметници.[39] Най-големият стадион в страната е бил домакин на два финала на Шампионската лига, през 1994 и 2007. Другият основен стадион в Атина, разположен в местността Пиреос, е стадион Караискакис, построен 1896 г., обновен е през 60-те години на XX век и напълно е реконструиран през 2004 г. През 1971 г. на него се играе финалът за купата на носителите на купи. Атина е домакин на Евролигата три пъти, първият през 1985 г. и вторият през 1993 г. и последният през 2007 на Олимпийската зала. Провеждани са и голям брой събития от други спортове като лека атлетика, волейбол, водна топка и т.н.
Giannakopoulos, C. et al. The impact of climate change and urban heat islands on the occurrence of extreme events in cities. The Athens case // Proc. of the 10th International Conference on Meteorology, Climatology and Atmospheric Physics, Patras, Greece, 25th–28 May 2010. 2010. p. 745 – 752. (на английски)
Giannopoulou, K. et al. On the characteristics of the summer urban heat island in Athens, Greece // Sustainable Cities and Society 1. 2011. p. 16 – 28. (на английски)
ΚΑΥΣΩΝΑΣ // hnms.gr, 2 май 2012. Архивиран оторигинала на 2013-11-01. Посетен на 3 октомври 2014. (на гръцки)
Katsoulis, B.D. et al. Indications of the Urban Heat Island in Athens, Greece // Journal of Applied Meteorology 24 (12). 1985. p. 1296 – 1302. (на английски)
FEKB129211082010 (PDF) // kedke.gr. kedke.gr, 2014. Архивиран оторигинала на 2011-05-15. Посетен на 27 ноември 2014. (на гръцки)
Rizzo, Demetrio.Athens Olympic Stadium // athens-today.com. athens-today.com, 2004. Посетен на 10 ноември 2014. (на английски)
Santamouris, M. et al. On the impact of Urban Climate to the Energy Consumption of Buildings // Solar Energy 70 (3). 2001. p. 201 – 216. (на английски)
Stathopoulou, M. et al. Assessing the thermal environment of major cities in Greece // International Conference „Passive and Low Energy Cooling for the Built Environment“, May 2005, Santorini, Greece. 2005. p. 108 – 112. (на английски)
[www.statistics.gr/portal/page/portal/ESYE/BUCKET/General/resident_population_census2011.xls Detailed census results 2011 (XLS)] // statistics.gr. statistics.gr, 2014. Посетен на 27 ноември 2014. (на гръцки)
Tung, Anthony. The City the Gods Besieged. New York, Three Rivers Press, 2001. ISBN 0-609-80815-X. (на английски)
Focus on Athens // UHI Quarterly Newsletter, Issue 1, May 2009, page 2. urbanheatisland.info, 2009. Архивиран оторигинала на 2013-07-22. Посетен на 18 март 2011. (на английски)
Characteristics // ypes.gr. ypes.gr, 2007. Архивиран оторигинала на 2007-01-04. Посетен на 6 януари 2007. (на гръцки)
Μαυρογιάννης, Κωνσταντίνος. Παρατηρήσεις επί του κλίματος των Αθηνών και της ενεργείας αυτού επί της ζωϊκής οικονομίας. Αθήναι, 1981. (на гръцки)
Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, II. Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, 1927. (на гръцки)
Φεσσά – Εμμανουήλ, Ελένη. Ελληνική Αρχιτεκτονική Εταιρεία: Αρχιτέκτονες του 20ού αιώνα: Μέλη της Εταιρείας. Ποταμός, 2009. ISBN 978-960-6691-38-6. (на гръцки)
