| Арабско море |
| част отИндийския океан |
 Карта на Арабско море |
| Координати | 18° с. ш.66° и. д. / 18° с. ш.66° и. д.18,66 |
|---|
| Притоци | Инд,Ефрат,Нармада, Тапти |
|---|
| Страни с излаз | Индия,Иран,Малдиви,Оман,Пакистан,Обединени арабски емирства,Йемен |
|---|
| Дължина | 2800 km |
|---|
| Ширина | 1600 km |
|---|
| Средна дълбочина | 2734 m |
|---|
| Максимална дълбочина | 5803 m |
|---|
| Площ | 3683 хил. km² |
|---|
| Обем | 10 070 хил.km3 |
|---|
| Острови | Сокотра,Лакадивски острови |
|---|
| Градове | Мумбай,Карачи |
|---|
| 16,64 |
| Арабско море вОбщомедия |
Арабско море (наарабски:بحر العرب; наперсийски:دریای عرب; наурду:بحیرہ عرب; нахинди:अरब सागर; насомалийски:Bada Carbeed; наанглийски:Arabian Sea) е периферно море наИндийския океан, разположено между полуостровИндостан на изток иАрабския полуостров на северозапад, бреговете наЮжна Азия на север и бреговете наАфрика на запад.[1]
Според Международната хидрографска организация[2] южната граница на морето преминава по линията от нос Кумари (най-южната точка на полуостровИндостан) през най-южния атол наМалдивските острови и от там до нос Гвардафуй (най-източната точка наАфрика), като на запад към територията му не се включва големиятАденски залив, на северозапад – заливитеОмански иПерсийски, а на изток междуЛакадивските острови и бреговете на полуостровИндостан е обособено Лакадивско море. В повечето енциклопедии и географски справочници тези обособени части се приобщават към територията на Арабско море и заедно с тях площта му е 3683 хил. km2. На запад чрез протокаБаб ел Мандеб се свързва сЧервено море.[1]
Дължина от запад на изток 2800 km, ширина до 1600 km, обем 10 070 km3, средна дълбочина 2734 m, максимална 5803 m, разположена на около 255 km източно от островСокотра. Най-големите вливащи се в него реки са:Тигър иЕфрат (Шат ел Араб) вПерсийския залив,Инд,Нармада и Тапти в североизточната му част.[1]
Бреговете му са предимно високи и скалисти, а на места низинни и делтови, изрязани с малки заливи. На запад се простира големиятАденски залив, на северозапад – заливитеОмански иПерсийски, съединени чрезОрмузкия проток, а на северизток – заливитеКъч и Камбейски. Островите в Арабско море са малко и са предимно малки, като повечето от тях са разположени в близост до бреговете му. Най-големи саСокотра на запад иЛакадивските острови на изток.[1]
Релефът на дъното му е почти равнинен, с общ наклон от север на юг. Южната му част е заета от подводната Арабска котловина, в западната част на която се намира максималната дълбочина на Арабско море (5803 m). В западната му част, от югозапад на североизток се простира разломът Оуен, където се издигат подводните хребети Оуен (2213 m) и Мъри (231 m). Дъното му е покрито с биогенна тиня, край бреговете на континента – с теригенни наслаги, а край кораловите острови – с коралов пясък.[1]
Климатът на Арабски море е мусонен. През зимата преобладават североизточните ветрове, които допринасят за ясното и прохладно време, а през лятото – югозападните ветрове, определящи облачното и влажно време. През пролетта, лятото и есента често явление са опустошителните тайфуни. През зимата температурата на въздуха е 20 – 25 °C, а през лятото 25 – 29 °C. Годишната сума на валежите варира от 23 до 125 mm на запад до 3100 mm на изток с максимум през летните месеци.[1]
Повърхностните морски течения през зимата са със западно направление, а през лятото – с източно. Температурата на водата на повърхността през зимата е 22 – 27 °C, през лятото 23 – 28 °C, с максимум от 29 °C през месец май. Соленост 35,8 – 36,5‰. Под влияние на дълбоководните води, постъпващи в Арабско море отЧервено море иПерсийския залив, на дълбочина до 1500 m температурата на водата е над 5 °C, а солеността превишава 35‰. Приливите са неправилни, полуденонощни с височина до 5,1 m.[1]
Арабско море има богата и разнообразна фауна:дюгони, летящи риби, риба тон, риба меч, южна селда, рифови риби и др.[1]
Арабско море играе важна транспортна роля, като основен товар е нефтът добиван вПерсийския залив и транспортиран по целия свят. Основни пристанища са[1]:
