Арабите говорят наарабски език и използватарабска писменост. Общият брой на арабите е около 430 – 450 милиона. Над 90 % от тях изповядват исляма, но има и последователи на други религии, например християнство.
Арабска епитафия наИмру ал-Кайса, „син на Амра, цар на всички араби“, изписана снабатейска писменост. Базалт, датиран 7 Кислул, 223, (7 декември 328 г.) Намерен вНамар в Хауран, Южна СирияОблекло на арабски жени, IV—VI векОблекло на арабски мъже, IV—VI век
Предшественици на арабите са древните народи и племена отБлизкия Изток иСеверна Африка. Историята на арабите е тясно свързана с историята насемитските народи. Споредмесопотамски исторически свидетелства арабите започват да се отделят от другите семити не по-рано от първото хилядолетие пр.н.е. По това време в Южна Арабия вече има процъфтяващи градове и царства (Саба и др.), а северните региони наАрабския полуостров са населени основно отномади-бедуини, макар че в късния предхристиянски период и по време на ранното християнство под римско влияние са основани две търговски средища –Петра иПалмира[3]. Връзката между северните и южните араби се осъществява по търговските пътища през западна Арабия (Хиджаз). Жителите на този регион говорят арабски и свързват произхода си или със сина на пророкИбрахим –Исмаил, или с внука на пророкНух –Ноктан. В храмаКааба вМека, построен предполагаемо от Ибрахим, арабите-езичници почитат своите идоли[3]. На основата насеверноарабския диалект се създава книжовният арабски език, а на основата на южноарабския – средновековният етиопски езикгеез. Предислямските държавни образувания, чиято история се проследява от I век пр.н.е., се концентрират в двата края на полуострова – Северна Арабия е гранична зона на арабския свят с древноизточните общества,елинистичните държави иРимската империя, а на юг еЙемен. Сред тях са Палмира, Набатея, Лихян, Хасан,Лахм и Кинда. Те не консолидират отделните племена в обединен етнос, а това става с появяването наисляма и създаването на Арабския халифат. Към V—VI век от н.е. цивилизациите на северните и южните араби западат.
В началото на VII век пророкът Мохамед основава новата религияислям и създавауммата („мюсюлманската нация“). Създаденият след смъртта на МохамедАрабски халифат започва бързода се разраства и след сто години вече се простира от днешнаИспания през Северна Африка и Югозападна Азия до границите на днешна Индия[3]. Още от началото на арабските завоевания етнонимътараби става самоназвание на племената, които съставят средновековната арабска народност[4]. Навред, където стъпват мюсюлманските войски, следва масово приобщаване към новата вяра. Макар ибедуините да съдействат за първоначалното разпространение на исляма, в по-късните исторически периоди той се развива главно от грамотната градска прослойка. Арабският език е основен инструмент за разпространението на исляма и става основен не само замюсюлманите, но и захристияните июдеите в завоюваните земи. В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабскиясемитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религиятаислям и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи. Постепенно населението на Северна Африка и Близкия Изток става арабско в широкия смисъл на думата[3].
Разпространението на исляма дава възможност на арабите, съвместно със завареното население, да построят една от великите човешкицивилизации. В периода от VIII до XII век са създадени голям брой произведения наарабската литература във вид на художествени произведения, юридически кодекси и философски трактати. Преззлатния век на исляма науката бележи значителен напредък, особено в астрономията, медицината, географията, историята и математиката[3].
В първите векове от съществуването си Арабският халифат е обединен политически под властта нахалифа. Към средата на X век обаче започва фрагментация и упадък под натиска на селджуците, кръстоносците и монголите.
През XVI в.османските турци завоюват значителна част от арабския свят и го разделят на провинции (вилаети). Започвайки от XIX век, арабските земи са подложени наколониални завоевания и стават колонии и протекторати наВеликобритания,Франция,Италия,Испания. Англичани и французи фактически установяват контрол над голяма част от Северна Африка, а прокопаването наСуецкия канал значението на района му за световната търговия става определящо за последвалата история на Египет и Близкия Изток.
В хода наПървата световна война с подкрепата наВеликобритания избухваантитурско въстание. Надявайки се да получат независимост, арабите помагат на англичаните да завоюватСирия иПалестина. В първата половина на XX век стават все по-настойчиви исканията за независимост от страна на арабите. Европейците стимулират модернизацията, но същевременно провеждат политика на разселване, например на французи вАлжир и на евреи в Палестина[3].
СледВтората световна война всички арабски народи, с изключение на палестинците и Западна Сахара, получават пълна независимост. Алжирците я постигат едва след осемгодишна война сФранция (1954 – 1962). От 1991 г. насам между Израел иОрганизацията за освобождение на Палестина (ООП) се сключват различни споразумения, в които се набелязват мерки за бъдещо палестинско самоуправление[3].
Африка –Египет, Мавритания, Западна Сахара, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Судан
Многобройни групи бежанци палестински араби живеят вИзраел (около 1,5 млн. души),Йордания,Ливан,Сирия и други държави. Араби също така има вТурция (около 2,5 млн. души),Иран (около 2,5 млн. души),Централна Азия и други мюсюлмански страни. Арабски емигранти има и вЗападна Европа (около 5 млн. души), Северна и ЮжнаАмерика (общо около 6,2 млн. души), Западна и ЮжнаАфрика (около 2,5 млн. души), иАвстралия (около 0,5 млн. души).
Общата численост на арабите се оценява на 250 – 280 млн. души, от които вАзия живеят 110 млн., а в Африка 165 млн. души.
Животът на арабите в много отношения бил по-напредничав от живота на европейците. След като завладели източните провинции на Римската империя, те възприели много от идеите на Древна Гърция и Рим. Забогатели от търговия и животът им станал по-лек. Арабските търговци тогава се известни по целия свят със своите подправки, саби от Дамаск, коприни от Мосул, килими от Джебра и други стоки, и достигат дори до пустинятаНамиб иФилипините. По същото време арабските завоевания разширяват географията на света, като арабите превземат на запад дори островитеМадейра, на север достигат доКоремойос вАндалусия, на изток започват да граничат с държаватаЦи в днешен Китай. Арабските открития предизвикват последвалия по-късноРенесанс в Европа с важността си и са заимствани от много философи, ценители на културата и изследователи.[5]
Много от арабите били номади и се придвижвали със стадата си, предимно от камили, по-рядко – от коне или магарета, да търсят вода и паша. Те не променили начина си на живот дори ислед като завладели огромна империя. Селяните в мюсюлманските земи продължили да обработват нивите си. Отглеждат се основно ечемик, ръж и пшеница. Земята била суха и спечена и за да дава плод, трябвало много да се напоява – затова овощните градини са били голяма рядкост – само халифите в Багдад и Дамаск са си позволявали обилно напояване на градините си. Арабските владетели строели огромни дворци, дори по съвременните жилищни стандарти. Те били прекрасно украсени от опитни майстори и дърворезбари и по-удобни в сравнение с европейските дворци по онова време. Обикновено имали градини, красиво оформени около фонтани и много статуи.
Дворцовият живот бил придружен от много церемонии. Част от двореца била заделена само за жени –харем. Никой външен човек не можел да влезе вътре. На улицата мюсюлманските жени носелифереджета.
Къщите в мюсюлманските градове обикновено се боядисвали в бяло, за да бъдат прохладни. Гледали към вътрешни дворове, които осигурявали сянка. Улиците били тесни, открити места имало само около джамиите.
В градовете имало сук (пазар). Улиците, където бил пазарът, били покрити. В магазините на една улица се продавали едни и същи стоки.
В дворците и в много домове имало бани. Те, както и обществените, били построени по модел на римските бани.
Търговията била важна за живота на арабите. Те пътували, за да търсят клиенти. По море се придвижвали с бързи кораби с триъгълни платна. Някои араби и до днес използват тези плавателни съдове.
По суша търговците пътували с камили на групи – кервани. По главните пътища били построени кервансараи (подслони) на разстояние един ден път. В тях пътниците нощували.
Арабите мюсюлмани създалиписменост, която се чете от дясно наляво. Технитецифри били по-прости отримските, използвани в Европа.
Арабските учени изучавали гръцката и римската култура. Интересували ги и математиката, астрономията, географията, правото, религията и медицината. Арабите изработвали сложни инструменти за определяне местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите.
Този инструмент се нарича астролабия. Арабските лекари прилагали древногръцките методи за лечение на болните. Строели болници, където постъпвали хора, нуждаещи се от специално лечение.
