Америка е географски регион, обхващащ континентитеСеверна иЮжна Америка и прилежащите към тях острови. Той заема 8,3% от общата повърхност на Земята, 28,4% от повърхността на сушата и има 13,5% от населението (около 900 милиона души).
Името си континентът носи от откривателя сиАмериго Веспучи. Участник в I испанска (1499 – 1500) и I португалска (1501 – 1502) експедиция край бреговете на днешна Южна Америка, той пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част отАзия. През1507 германският картографМартин Валдзеемюлер в „Увод в космографията“ нарича на негово име новооткрития континент. Оттогава континентът носи това име, като впоследствие с напредване на географските открития и картографията той се разделя на две – Северна и Южна Америка.
Предколумбовата ера е историята на Америка до идването наХристофор Колумб и първите европейци. Този период се занимава с изучаването само на историята на населяващите континентаиндианци, които поселили материка прониквайки на него през територията на днешнияБерингов проток някъде около 30 – 20 хил. години пр. Хр. Заселниците поселили целия материк до островОгнена земя, включително. Това поне е една от най-разпространените теории.
Въпреки че е ималопрезокеански контакти преди Колумб, мащабната европейска колонизация започва с първото негово пътуване през 1492. Първото испанско селище на американска земя е Ла Исабела на островИспаньола. То скоро е напуснато в полза на основания през 1496Санто Доминго наиспански:Santo Domingo de Guzmán, който е най-старият американски град, основан от европейци. Той става база наиспанската монархия, от която тя администрира своите колонии. На континента важна роля игра градПанама на тихоокеанския бряг на Централна Америка, основан през 1519, който е изходна точка за испанското завоюване на Южна Америка.
Европейските заселници усвояват от коренното население нови земеделски умения и откриват непознати за тях култури катоцаревицата,тиквата,фасула,доматите,чушките икартофите. Самите те пренасят в новооткритите земизахарната тръстика,бананите, едрия рогатдобитък и най-важното –конете. Отначало местните племена имат приятелско отношение към белите и им помагат да оцелеят. Впоследствие обачеиндианците са прогонени от плодородните земи и подложени на изтребление. Много от тях стават жертва на пренесени от европейците болести, които стават причина за измирането на голям брой местни жители[1][2]. Сривът на населението на коренните американци достига връх около средата на 16 век, често преди контакт с новодошлите.[3] Пристигането на заселници често е в рамките на опити за основаване наколонии, ръководени от държавите, като водещи в колонизацията на Новия свят са Англия, Испания, Франция, Португалия. Миграцията на хора продължава, като тук намират убежище бегълци от религиозно преследване или от икономически несгоди. Освен доброволно пристигналите, в Америка са транспортирани по принуда милионироби, затворници и наемни работници.
Докато испанците и португалците колонизиратЮжна иЦентрална Америка с походите наконкистадори, другите европейски морски сили се надпреварват за териториите наСеверна Америка. Французите заемат позиции по поречието на рекаСейнт Лорънс и околоГолемите езера, а в днешните канадски земи е основана колониятаНова Франция. Поречието на рекаМисисипи също е обявено за френско владение, което наричаФренска Луизиана. ДнешнаФлорида става испанска, а плаванията наХенри Хъдсън под холандски флаг трасират пътя на холандците за колонизиране на заливаЧесапийк и устието на реката, по-късно нареченаХъдсън. Англичаните се появяват последни през16 век, но постепенно и систематично разширяват американските си владения, докато в средата на 17 век заемат водещата роля в колонизацията наСеверна Америка със своитеТринадесет колонии.
Карта, показваща как са се освобождавали държавите в Америка от европейското влияние.
В края на 18 век сАмериканската революция иХаитянската революция започвадеколонизация на Америка. Тя е последвана от множество революции, прераснали във войни за независимост в Латинска Америка в началото на 19 век. Между 1811 и 1825 независимост от Испания и Португалия получаватПарагвай,Аржентина,Чили,Велика Колумбия,Обединени провинции на Централна Америка,Мексико,Бразилия,Перу иБоливия. След като Доминиканската република извоюва независимостта си от Хаити тя отново става зависима от Испания през 1861, но след още четири години успява да получи независимост. Последният епизод от военната деколонизация на Америка е Испано-американската война от 1898 г. в коятоКуба иПуерто Рико минават под суверенитета на САЩ.
САЩ осъществяват мирна деколонизация спокупката на Луизиана през 1803, на Флорида от Испания през 1819,на Аляска от Русия през 1867, и на датските колонии през 1916 г. и територията им придобива днешния си вид.Канада получава самоуправление от английското правителство през 1839 г. след това става доминион, а през 1931 г. получава независимостта си от Обединеното кралство.
В двете америки, Южна и Северна, се говорят множество езици. След влиянието на европейците, през колониалната епоха, там най-разпространени са испанския, английския и португалския. Все още в джунглите на Амазонка се говорят местни езици, като това важи и за северните части на Канада, Перу, Чили и Еквадор. В Северна Америка, на територията на Канада се говори и френски.
Климатът в Америка варира от полярен на север до полярен на юг, като се преминава през умерен климат, континентален в Северна Америка (САЩ, Канада), тропичен, екваториален, океански по крайбрежията и планински в Скалистите планини и Андите.
↑Crosby, Alfred W. Virgin Soil Epidemics as a Factor in the Aboriginal Depopulation in America // David and Mary Quarterly 33 (2). April 1976. DOI:10.2307/1922166. с. 289 – 299.
↑Dobyns, Henry F. Disease Transfer at Contact // Annual Review of Anthropology 22 (1). 1993. DOI:10.1146/annurev.an.22.100193.001421. с. 273 – 291.
.svg)
