Алфредо Джеймс Пачино (наанглийски:Alfredo James Pacino) еамериканскиактьор.[3] Имасицилиански произход. Неговите дядо и баба по майчина линия имигрират вСАЩ отКорлеоне. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесетфилма. В най-добрата си форма Пачино е висок 168 см.
Роден е внюйоркския кварталБронкс на25 април1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато Пачино е още дете. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства вМанхатън. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче има други мечти и съвсем скоро се записва в студиото наХърбърт Бъргоф, където изучавадрама (всъщност започва с комедия, дори пее, но неговата страст е драмата) иизкуства. На седемнадесет години се премества в централната част наНю Йорк, за да продължи театралното си образование.
Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“, режисирана от неговия наставник и приятелЧарлс Лоутън. В средата на60-те работи в „Cafe La Mama“ и в „The Living Theatre“, където изпълнява редица второстепенни роли.
Ал Пачино се записва да учи в прочутото „Актърс студио“ наЛий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на60-те години работи в театъра на „Чарлс“ вБостън, където се появява в редица постановки като „America Hurrah“ и „Awake and Sing“ (и двете през1967). През1968 г. се връща вНю Йорк и участва в пиесата „The Indian Wants the Bronx“, за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.
Ал Пачино през 1971 г.
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в „Does a Tiger Wear a Necktie?“ (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и вкиното. Прави дебюта си през 1969 г. във филма „Me, Natalie“. Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в „Panic in Needle Park“ (1971) наДжери Шацбърг.
РежисьорътФрансис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята наМайкъл Корлеоне в „Кръстникът“ („The Godfather“,1972). Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния дотогава Пачино, при наличието на звезди от ранга наУорън Бийти иДжак Никълсън.
В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация заОскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението „Кръстникът 2“ (1974).
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьораСидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ – още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в„Серпико“ („Serpico“,1973) и на бисексуален банков крадец в „Кучешки следобед“ („Dog Day Afternoon“,1975). И двата филма са добре приети заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в „И справедливост за всички“ („And Justice For All“,1979), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.
Във филма наБрайън Де Палма „Белязания“ („Scarface“,1983) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори саМишел Пфайфър иРобърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През1989 г. се завръща със страстния трилър „Море от любов“ („Sea of Love“) сЕлън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма „Local Stigmatic“ (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата „Looking for Richard“ е оценен високо от критиката.
90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През1990 г. например печели още една номинация заОскар в раздела за второстепенна роля въвфилма наУорън Бийти „Dick Tracy“ и за трети път е Майкъл Корлеоне в „Кръстникът 3“.
Ал Пачино на филмовия фестивал в Торонто през 2014 г.
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия сиОскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма наМартин Брест „Усещане за жена“ („Scent of a Woman“,1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в „Glengarry Glen Ross“. През1993 г. отново работи под режисурата наБрайън Де Палма във филма „Пътят на Карлито“ („Carlito's Way“). През1995 г. в тандем сРобърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман „Жега“ („Heat“).
През1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в „Дони Браско“, където му партнираДжони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча „Адвокат на дявола“ („The Devil's Advocate“), в който му партниратКиану Рийвс иШарлиз Терон. Следва поредният му успех във „Вътрешен човек“ („The Insider“), в който главната роля изпълняваРъсел Кроу.
През януари 2001 г. Пачино получаваЗлатен глобус за цялостната си кариера.
През 2011 г. на кинофестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на „Саломе“.
Пачино никога не се е женил въпреки няколкото дълготрайни връзки с актриситеДжил Клейбърг,Марти Келър,Даян Кийтън иБевърли д'Анжело. През1989 г. от връзката му с преподавателката по актьорствоДжан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент вНю Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисатаБевърли Д'Анджело, с която се запознава през1977 г. има две деца – близнаците Антон и Оливия.
_(cropped).jpg)
.jpg)
