Република Албания (наалбански:Republika e Shqipërisë, изговаря сеРепублѝка е Шчипърѝсъ, кратка формаАлба̀ния (наалбански:Shqipëria, изговаря сеШчипърѝя) е страна в ЮжнаЕвропа.
Топонимът „Албания“ произлиза отсредновековнотолатинско название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието наилирийското племе албани (наалбански:Albanët), отбелязано отКлавдий Птолемей, географ иастроном отАлександрия, който съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градътАлбанополис, разположен на североизток от градДуръс[8]. От него вероятно е произлязло названието на средновековното селище под иметоАрбърия (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис[9]. В своята история, написана през XI век,византийският историкМихаил Аталиат за пръв път споменава заалбани, участвали във въстание противКонстантинопол през 1043 г., и заарбанити като поданици на херцога наДирахия. През Средните вековеалбанците са наричали страната си Арбъри (наалбански:Arbëri) или Арбъни (наалбански:Arbëni), а себе си –арбъреши (наалбански:Arbëreshë) или арбънеши (наалбански:Arbëneshë)[10][11].
Понастоящем албанците наричат страната сиShqipëri илиShqipëria. Още през XVII век те постепенно заменятArbëria иArbëresh с топонимаShqipëria и етническиядемонимShqiptarë съответно.Shqipëria иShqiptarë широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“[12][13]. Според една различна версия албанската думаShqipëria произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван отлатинскотоexcipere (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“[14] или „излага мисъл, говори разбрано“.
Днешна Албания в древността е била северната част наЕпир, а по-късно там е разположена част отримската област (провинция)Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX – XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени отОсманската империя през1478 г.
По време наБалканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя сдекларацията от Вльора.[15] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото наПървата световна война, територията на страната е окупирана отСърбия,Гърция иИталия, а след това и от войски наАвстро-Унгария иФранция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[16]
През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католицитегеги в Северна Албания, подкрепени отЮгославия, провъзгласяватРепублика Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президентАхмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.
Страната е окупирана от Италия по време наВтората световна война.Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водачЕнвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения съсСССР и останалите държави отИзточния блок, но след смъртта наСталин той отрича реформите наХрушчов и преориентира Албания къмКитай наМао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.
До1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата сеорганизирана престъпност, както и с многото албанскибежанци от Косово.
През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.[17]
По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[17]
НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха вБукурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.
През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[17]
Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия наЙонийско иАдриатическо море, 282 km граница сГърция на юг и общо 438 km граници съсСеверна Македония на изток,Косово на североизток иЧерна гора на северозапад.[18] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[19]
Албанските Алпи илиПроклетия са част отДинарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[20] В Централна Албания е разположен хребетътЧерменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно отваровик ипясъчник, и седят върхуразлом с повишенземетръсен риск.[21] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната,Кораб, чийто връхГолям Кораб се издига на 2764 m н.в.[22] Това са най-недостъпните райони на целияБалкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията заземеделие са добри.[21]
По-равнинна е бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района наЕлбасан, но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[23] Тези райони са предимно сухи, с беднипочви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[23] На югоизток се намират живописнитеОхридско,Преспанско иМалко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Северна Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[21]
Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат вЧерни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[24] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави рекаБуна, единствената плавателна в Албания.[25] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи рекаДрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².[26] Други големи реки саВьоса иДевол, аШкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителниканали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[26]
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[27] Средните температури в низините са около 7 °C преззимата и 24 °C презлятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[28] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планинитевалежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[28]
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси санефт,природен газ,битум,въглища,желязна руда,боксити,хром,медна руда иникел. Има големисолни находища.[29] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабниводноелектрически централи. Сериозно засушаване през 80-те години на XX век обаче показа рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[30]
Населението на Албания е 2 845 955 души (януари 2020 г.).
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)
Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. През 2020 г. в Албания мюсюлманите са 59%, християните общо са 17%, нерелигиозни са 9%, неопределили са се 15% .[31]
След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки наЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[32]
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етническиалбанци (известни и катоарнаути), а загърци – 1,2%.[33] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи –геги итоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[19] Останалите официално признати малцинства саарумъни (власи),черногорци, българи,цигани имакедонци (признати само вМала Преспа и селоВръбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят катобългари, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
област „Гора“ (на границата с Косово и Северна Македония) – мюсюлмани.
Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различниучени и международни организации, както и по данни наЕкзархията, доклади на Българскотоконсулство в Албания, книгата наСветлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.
Споредвестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.
Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.
Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там презвековете, някои са запазили своите български корени.
Държавният глава е президентът, избиран отКувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него.
Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави вЕвропа[35] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[36] Страната има проблем с високатабезработица,корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.
Основният износ на Албания е нахром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[17] Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[17]
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на 21,28 милиардащатски долара или около 6000 щатски долара на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат наземеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[17]
