 | Тази статия или разделима нужда от повечеизточници, позволяващипроверка на твърденията. Можете даподобрите статията, като добавитеблагонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдатоспорени и премахнати. |
Кулата „Айнщайн“ (нанемски:Einsteinturm) еастрофизическаобсерватория в Научен парк „Алберт Айнщайн“ на възвишението Телеграфенберг в гр.Потсдам,Германия. Построена е между 1920 и 1922 г.
Проектът е от известнияархитектЕрих Менделсон (1887 – 1953), за времето си е революционен. Създадена е с цел да бъде потвърдена валидността наТеорията на относителността наАлберт Айнщайн, носител наНобелова награда за физика през 1921 г.
Сградата е защитена като исторически архитектурен паметник. Стопанин и оператор нателескопа в кулата е Потсдамският институт за астрофизика „Лайбниц“.
Докато Айнщайн работи върху своятаОбща теория на относителността от 1911 до 1915 г., той предизвикваастрономическата научна общност да тества предсказанията на теорията му по експериментален път. Ервин Финлай Фройндлих е сред първите учени, които преследват новия научен проблем; той еастрофизик в обсерваторията вБабелсберг крайПотсдам и познат на Айнщайн от 1911 г. От 1917 г. нататък, в съгласие с Айнщайн, който по онова време е професор вБерлин, проектира обсерватория, която да отговаря на специалните за тази цел изисквания.
Фройндлих поддържа тесни лични отношения с архитектаЕрих Менделсон. Той му докладва обширно за развитието на Общата теория на относителността и го заинтригува относно проектирането на обсерваторията. По това време Менделсон тъкмо е търсил нови архитектурни форми на изразяване, които е искал да осъществи със съвременните по него време строителни материали –стомана истоманобетон. Той пише за тези строителни материали, че „ако бъдат разпознати в техния еластичен потенциал, те непременно ще доведат до архитектура, която ще е напълно различна от всичко, което сме познавали преди“. Менделсон предпочита сгради, чиято форма не се определя от тяхната функция и които приличат повече на експресионистични скулптори, по-скоро изваяни, отколкото построени. Той проектира, или поне скицира, много такива постройки, докато е на руския фронт презПървата световна война.
Като войник през Първата световна война Менделсон вече е разработил идеи за новата архитектура в множество скици с малък формат на измислени сгради. Сега вече се очертава възможността да реализират своите идеи. Менделсон е длъжен да съблюдава изискванията, които Фройндлих определя съгласно научните нужди на проекта. Планираният вертикалентелескоп се изисква да бъде монтиран вътре в сградата, но поставен върху собствен фундамент, независим от останалите части на сградата, така че тя да служи просто като защитна обвивка.
Това довежда до необичайна творческа свобода за архитекта, която той използва за своя строеж. Първите конкретни проектни скици са направени през 1919 г., строителството продължава до 1922 г., продължителното и мъчително монтиране на научното оборудване е завършено едва през 1924 г. АрхитектътРихард Нойтра, който по това време е бил нает от Менделсон, проектира района около кулата.
Сградата традиционно се счита за изключителен пример заекспресионистична архитектура. Могат да се разпознаят обаче и някои намеци от архитектурния стилАр Нуво. Това се дължи на факта, че Менделсон се възхищава на белгиецаХенри ван дер Велде и проектирания от него театър, построен за Германския работнически съюз „Дойчер Веркбунд“ (Deutscher Werkbund) през 1914 г., и начина, по който „използва бетон в стил Ар Нуво по силно въздействащ начин“.
След Първата световна война германската индустрия е разрушена и Менделсон не успява да набави необходимия материал – стоманобетон, така че е принуден да използва тухли, стомана и бетон. Отвън сградата е измазана, за да се прикрият строителните материали и да им се придаде единство.
Айнщайн обобщава впечатленията си от сградата с думата: „Органично!“ – оценка, с която Менделсон е абсолютно съгласен (вж.органичната архитектура). Самият архитект пише: „За първи път прилагам функция и динамика като двойка противоположности в областта на архитектурата. Това научно размишление дължа на честото си присъствие в дискусиите между Айнщайн и неговите колеги.“. Харалд фон Клубер, сътрудник в кулата „Айнщайн“, обяснява необичайните нови форми, като казва, че стилът на Менделсон отразява аспектите на съвременнитетехнологии,математика ифизика и отговаря на техните сложни, но иестетически идеи със сложни, развихрени форми и елегантно извити криви.
Благодарение на световната популярност на Айнщайн и на неговата позиция като член наПруската академия на науките и директор на Института по физика „Император Вилхелм“ проектът за „телескоп на кула на Айнщайн“ е силно подпомогнат финансово. Въпреки трудните икономически условия в непосредствения следвоенен период следПървата световна война проектът е финансиран – наполовина от пруската държава и наполовина от Фондация на германската индустрия „Алберт Айнщайн“.
На 6 декември 1924 г. институтът официално започва работа. Самият Айнщайн ръководи първото заседание на настоятелството в работната стая на обсерваторията. Още през същата година названието „кула Айнщайн“ става популярно и общоприето.
В крайна сметка сградата, която наподобява футуристичните форми на транспортното средство, е изключително оригинална. Любопитното е, че тя изглежда по-голяма, отколкото е всъщност – особеност, която мнозина забелязват.
През 1911 г. Айнщайн публикува предварителна версия на своятаОбща теория на относителността – която представлява вид нова теория награвитацията. Един от прогнозираните ефекти в този контекст ечервеното отместване на светлината, леко изместване наспектралните линии вгравитационното поле наСлънцето. Слънчевата обсерватория вБабелсберг е замислена и построена предимно за изследването на това явление.
Като модел на съоръжението, проектирано от Фройндлих, служи обсерваторията Маунт Уилсон (Mount Wilson) в щатаКалифорния,САЩ, където се намира първият в света телескоп на кула. Телескопите в кули има целостат (система от 2 въртящи се огледала), който се намира на върха на вертикална конструкция и отправя светлината надолу къмобектива. Същинската система от лещи е неподвижно скована в конструкцията, огледалата в челния ѝ край са подвижни; само тези по-малки, по-леки части на инструмента трябва да бъдат навигирани да следват пътя на Слънцето. Поради вертикалното разположение евентуални въздушнитурбуленции в близост до земната повърхност по принцип не могат да въздействат смущаващо.
В кулата „Айнщайн“ конструкцията за помещаване на оптиката се състои от 2 дървени скелета, разположени едно над друго, всяко от които с височина 6 метра, и чернибленди, прикрепени на определени интервали от разстояние. Телескопът има обектив с диаметър 60 см ифокусно разстояние 14 м. Помещенията за наблюдение и измервания са разположени в основата на кулата. В кулата в Калифорния лабораториите са една под друга, докато в Потсдам са разположени хоризонтално. Друго допълнително въртящо се огледало насочва слънчевата светлина в стая съсспектрограф, която се намира в приземния етаж под изкуствен земен насип в южната страна на кулата, дълга около 14 м и топлоизолирана – там светлината се разделя на нейните спектрални компоненти и сеанализира. Удължената форма на цялото съоръжение е резултат от концепцията за хоризонталното лабораторно крило на сградата.
Малко след началото на изследователската работа става ясно, че необходимите доказателства са много по-трудни за предоставяне от първоначално очакваното. Минималните отмествания на спектралните линии са насложени от други слънчеви влияния. Причината саатмосферната турбуленция на повърхността на Слънцето.
От самото начало Айнщайн и Фройндлих обаче не само са взели предвид специфичния проблем счервеното отместване, но са помислили също така и за изучаването на теоретичните основи на слънчевата физика. Лабораториите са били проектирани по такъв начин, че да може да се монтира ново оборудване без никакви проблеми. Турбулентното поведение на външната слънчева атмосфера скоро се превръща в основен предмет на изследване в кулата „Айнщайн“.
Ефектът на червеното отместване е могъл да бъде доказан там едва през 1950-те години, след като е станало възможно да се анализират по-точно сложните смущения на слънчевата атмосфера.
Свойствата и поведението намагнитните полета са ключът към разбирането наслънчевата активност. Тези проблеми са във фокуса на изследванията в кулата „Айнщайн“. С помощта на двоенспектрограф и 2фотоелектричниполяризационни анализатора се измерват магнитните полета на Слънцето. Измерванията въвфотосферата – областта на видимата светлина, позволяват да се направят изводи за развитието в по-високите слоеве.
Потсдамските астрономи участват в работата на обсерваторията на островТенерифе,Испания. Инструментите, които по-късно ще бъдат използвани там, се разработват и тестват в кулата „Айнщайн“. Кулата „Айнщайн“ е също така от голямо значение за образованието на студенти.
Днес там има специална експозиция, посветена на ролята и мястото на Потсдам в световната наука.[1]
  | Тази страница частично или изцяло представлявапревод на страницатаEinsteinturm в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени отЛиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – отЛиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайтеисторията на редакциите на оригиналната страница, както и напреводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено доавторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочватконкретни източници на твърденията, които да бъдатблагонадеждни. |