Азия е най-големият и най-населениятконтинент на планетатаЗемя. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% отчовешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².
Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия етопоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкотоеднородно цяло[3] (вижСубрегиони в Азия иАзиатци).
Три океана – Северен ледовит, Тихи иИндийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, нареченаЕвразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента –Арабски,Индостан иИндокитай. Бреговете ѝ са относително слабо разчленени.
За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършваСинай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.
Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите отБлизкия изток се чувстват осезаемо презДодинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките наЕгипет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните отСтарото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.
Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи отСирия иФиникия: дървесина отЛиван,скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост катомед,бронз,сребро, а по-късно ижелязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана отханаанците. Владетелите отСредното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – наМесопотамия. Азиатските племена нахиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава – на територията на Египет иПалестина (вижХанаан).
По време наНовото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните:хетите на север,митанийците (при които фараоните отXVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток –асирийците ивавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. ОтАсирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии –лагидите.
Хонг Конг е един от най-важните финансови центрове в света
Азия е третият континент по размер набрутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност следСеверна Америка иЕвропа и първият, при отчитане напокупателната способност. Към 2007 г. държавите с най-голям БВП саКитай,Япония,Индия,Южна Корея иИндонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея иТайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, катоСаудитска Арабия,Кувейт,Обединените арабски емирства,Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.
В продължение на голяма част от човешката история до 19 век Китай е най-голямата икономика в света.[5][6][7] През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света следСъединените щати, изпреварвайкиЗападна Германия през 1968 г. иСъветския съюз през 1986 г. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 г. почти се изравнява с този на САЩ.
Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни наЕтнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.
В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.
От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички нехристиянски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.
Авраамическите религииюдаизъм,християнство,ислям ибахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света.Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър и Русия преобладаваизточното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението сахристияни. В Близкия изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.
Ислямът се изповядва от около 960 милиона души в Азия или почти 62% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.
Основните дхармически религиихиндуизъм,будизъм,джайнизъм исикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират вконфуцианство,таоизъм идзен будизъм. В Япония се изповядва ишинтоизмът, който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официалноНародна република Китай еатеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците, често обявяват принадлежност към повече от една религия.
Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.
Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население
Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.
Нерелигиозността обхваща атеистите,агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни наGallup International цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.
Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента междуСеверния полюс иекватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите нарелефа.
1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака,Малайския архипелаг, южната част на островШри Ланка. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.
2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен.Растенията салишеи,мъхове и животните които се срещат сабяла мечка, бял ястреб,морж,тюлен.
5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от рекаАмур и северните и западните части наКорейския полуостров. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията садъб,бук,ясен, липа, люляк. Животните саелен,дива коза,фазан, синигери.
6.Степи илесостепи – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб,клен, ясен, бук,липа,пелин. Животните са дивзаек,лалугер,сова,ястреб,полска мишка.
8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур доСредиземно море. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията сапортокали,маслини,лимони, вечно зелен дъб,кипарис икедър. Животните сарис, зайци,чакал, бамбукова мечка и други.
10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук,лиани; имаджунгли. Животните сатапир, носорог, паун,тигър, черна пантера и други.
11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи,еделвайс, каменоломка и др. Животните са дива коза, елени,вълк, виторог козел,лешояди иорли.
Континентът Азия е единствения континент на Земята, който се разполага в пределите на всички климатични прояси, от арктичния до екваториалния. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 9 големи региона: 1. Арктически острови; 2.Западен и Среден Сибир; 3.Източен и Южен Сибир; 4.Далечен Изток; 5.Средна иЦентрална Азия; 6. Предноазиатски планински земи; 7.Южна Азия; 8.Югоизточна Азия и 9.Арабия –Мала Азия и Кавказки регион. Всички те от своя страна се поделят на 29 сектора, които включват 90 области и 67 подобласти.[8]
1.1. Острови от Западноазиатския сектор – включва архипелагаСеверна земя и други по-малки острови вКарско море. Имат обособено положение, малко по-топъл климат от Източноазиатския сектор, съвременно заледяване и са заети от полярна пустиня.[8]
1.2. Острови от Източноазиатския сектор – включваНовосибирските острови и островВрангел. Имат обособено положение, малко по-студен климат от Западноазиатския сектор и са заети от полярно-пустинно-планински ландшафт и полярна пустиня.[8]
2.1.4. Прииртишка област – обхваща южните по-високи части наЗападносибирската равнина в района на долното течение на рекаИртиш.
2.2.Казахска хълмиста земя – представлява средновисока денудационна равнина с нагънати пластове и единични островни възвишения. Климатът е остроконтинентален.[8]
3.1.Алтай иСаяни – заемат високите нагънато-блокови и нагънати планиниАлтай иСаяни, характеризиращи се с дълбоко ерозионно разчленение и умереноконтинентален климат.[8]
3.2. Прибайкалие иЗабайкалие – заема обширни територии в Югоизточен Сибир, като включва множество средновисоки блоково-нагънати планини, а климатът е рязкоконтинентален.[8]
3.3.2. Лено-Алданско плато – заема южната по-висока част на сектора.
3.4.Североизточен Сибир – заема източните части наЯкутия. Релефът се характеризира с редуване на средновисоки планини и равнини и рязкоконтинентален климат.[8]
3.4.5. Охотско-Чаунска област – обхваща крайните югоизточни части наЯкутия и крайните северни части наХабаровски край и включва планинитеСунтар-Хаята и др.
4.1.Далечен Североизток – заема крайния североизток на Русия и е съчетание от средновисоки планини и равнини с остатъци от древен вулканизъм. Климатът е субарктичен.[8]
4.1.1. Чукотско-Магаданска област – обхваща голяма част от територията наМагаданска област, в т.ч. и полуостровЧукотка.
4.1.2. Анадиро-Пенжинска област – обширни равнини, простиращи се около долните течения на рекитеАнадир иПенжина.
4.3. Приамурско-Корейски сектор – заема Приамурието иПриморския край на Русия, Северна и ИзточнаМанджурия на Китай и целияКорейски полуостров. Представлява съчетание от средновисоки планини и равнини с умерен климат.[8]
4.3.1. Приамурско-Охотска област – обхваща района на долното течение на рекаАмур и островСахалин.
4.3.1.1. Приамурие – заема района на долното течение на рекаАмур.
5.1. Прикаспийски и Турански сектор – обхваща обширните равнини, пустинни и полупустинни пространства наПрикаспийската иТуранска низини и се характеризира със сух климат, високо стоене на подпочвените води и слабо ерозионно разчленение.[8]
5.1.2. Туранска област – обхващаТуранската низина с пресъхващотоАралско море, платотоУстюрт и Прикаспийските възвишения в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
5.1.2.1.Туранска низина – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
5.1.2.2. ПлатоУстюрт – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
5.1.2.3. Прикаспийски възвишения – обхваща възвишенията в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
5.4.Тибетска планинска земя – висока планинска земя с чести и резки колебания на височината и експозицията на склоновете в Югозападен Китай, между планинитеКунлун на север иХималаите на юг. Преобладават древните акумулативни форми, подложени на физическо изветряне, а климатът е рязкоконтинентален.[8]
6.1.Иранска планинска земя – обхваща обширни територии в Иран, Афганистан, Пакистан и Туркменистан. Представлява съчетание от средновисоки планини, плата и котловини. Климатът е сух и преобладава храстовата растителност.[8]
6.1.1. ПланинаЕлбурс – в северозападната част на Иран.
6.2.Арменска планинска земя – простира се на териториите на Турция, Армения, Азербайджан, Северозападен Иран и Северен Ирак. Представлява средновисока планинска земя с древен вулканизам и съвременно дълбоко ерозионно разчленение. Климатът е сезонно засушлив с планински храстово-лесо-степен средиземноморски ландшафт в субтропичния пояс.[8]
7.1.Хималаи – много висока планина с алпо-хималайска геосинклинална структура, със съвременно заледяване и дълбоко ерозионно разчленение. Простират се на териториите на Китай, Индия, Непал и Бутан.[8]
7.3. ПолуостровИндостан – заема централните и южни части на Индия и остров Шри Ланка. Представлява средновисоко цокълно плато и обхваща Индостанския щит. Климатът е мусонен и е със съвременно гъсто ерозионно разчленение.[8]
7.3.1.Северен Индостран – заема централните нископланински и хълмисти части на Индия.
7.3.1.1. Аравали иКатхиявар – ниски възвишения в западната част на Индия.
8.2. Малайско-Филипински сектор – обхващаМалайския иФилипинския архипелази, които са с обособено разположение, с ниски и средновисоки планини с действащи вулкани.[8]
9.1. Арабско-Месопотамски регион – обхващаАрабския иСинайския полуострови и низината наМесопотамия. Преобладават пустинните и полупустинните равнини с тропичен, сух климат.[8]
9.2.Мала Азия – заема почти цялата територия на Турция. Преобладават средновисоките вътрешни плата и окрайни планини с дълбоко тектонско разчленение. Климатът е средиземноморски.[8]
9.3. Кавказки регион – обхваща Кавказките планини и равнините северно от тях, образувани по време на алпийската нагъвателна фаза със следи от плейстоценско заледяване и средиземноморски климат.
9.3.1.Голям Кавказ – в Русия, Грузия и Азербайджан.
9.3.2. Рионска низина – в западната част на Грузия.
.svg)
