Площта на страната е 83 872 km²[6], а климатът еумереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част отАлпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх еГросглокнер вИзточните Алпи.
Територията на Австрия влиза в състава наРимската империя под името Норик. През 788 г. франкският кралКарл Велики завладява територията ихристиянизира населението. По време на управлението на австрийската династияХабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 г. Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархияАвстро-Унгария. Краят наПървата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които иПървата австрийска република. През 1938 г. следреферендум Австрия е присъединена къмГерманската империя и остава част от нея до края наВтората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана отСъюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.
В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град еВиена (1,6 милиона жители). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на 43 723 щатски долара (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.
В Античността голяма част от региона южно от рекаДунав е известен като Норик. Западният планински регион между рекитеРейн иИн и баварското и субалпийското плато е известен катоРеция – територия, която включва части от сегашнитеГермания иШвейцария. Равнинният регион на изток-югоизток е познат катоПанония и включва територии от днешнитеУнгария иСловения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодороднатаДолна Австрия.
От6 век в земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване на баварци, които прогонват проникващите от изтокавари иславяни.
В края на8 век франкският владетелКарл Велики създава маркграфството Каролин между рекитеЕнс, Рааб иДрава, за да предотврати нахлуването на аварите. През907 г. маркграфството е унищожено отмаджарите. През955 г.Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между976 г. и1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията наХабсбургите. През1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владениеХерцогство Австрия. По-късно Хабсбургите завоюват херцогстватаЩирия иКаринтия и графствоТирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия сТриест. През1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.
През 16 и17 век възниква силно съперничество сОсманската империя, чиито войски два пъти достигат доВиена. След изтласкването на османските нашественици и проникването наХабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейскавелика сила. По това време възниква класическият австрийскибарок. През втората половина на18 векМария Тереза и синовете ѝЙозеф II иЛеополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.
През1867 г. кралФранц Йозеф одобрява основаването надуалистичната монархияАвстро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. СледПървата световна война Австро-Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавитеЧехословакия, Австрия иУнгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите наПолша,Румъния,Италия иЮгославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На12 ноември1918 г. е учреденаРепублика Германска Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевременно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез договора за присъединяване т.нар.аншлус, Австрия става част отГерманската империя. Още преди края на ВСВ – 8 май 1945, капитулацията на Третия райх, Австрия е възстановена като независима държава. Това е провъзгласено още през 1943 от бъдещите страни победителки в Московската декларация. Встъпилото на 27 април 1945 г. в длъжност Временно правителство, начело с Карл Ренер като австрийски канцлер, провъзгласява възстановяването на републиката. На15 май1955 г. след края на окупацията ѝ от съюзническите войски е възстановена изцяло самостоятелността на Република Австрия.
След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на1 януари1995 г.
Поглед към върховете Винтерщауде (ляво) и Ифен (дясно)
Изглед от планината Брегенцервалд
Отличителна черта в географската характеристика на тази малка централноевропейска страна саИзточните Алпи, които заемат 2/3 (62%) от територията на страната и се отличават с високи ридове и дълбоки долини, и рекаДунав с притоцитеИн,Залцах,Драва иМорава. Най-високият връх на австрийските Алпи еГросглокнер (Großglockner) – 3798 m).[7] Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток.[8] Тя извира от Германия и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 държави.
На север е разположена южната част наЧешкия масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток – западната част на Среднодунавската низина.
Езера –Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори на надморска височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.
Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена, а лятото – прохладно. В ниските части зимата е мека и по-суха, а лятото – топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.
Алпите служат като „разпределител“ на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура отГълфстрийм и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия.[9] През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.
Към 1 януари 2011 г. населението на Австрия наброява 8 402 908 души.[10] Населението на столицата Виена надхвърля 1,7 милиона, аметрополният ѝ регион обхваща 2,2 милиона или около една четвърт от населението на страната.Грац е вторият най-населен град с 250 099 жители, следван отЛинц (188 968),Залцбург (150 000) иИнсбрук (117 346). В Австрия има72 града с население над 10 хиляди души, като 62 от тях имат по-малко от 50 хиляди жители.
Малцинствените групи в Австрия могат да бъдат разделени на традиционни и нови. Трите съществени традиционни малцинства сакаринтските словенци (между 15 и 50 хиляди),хърватите (25 000) иунгарците (20 000). От 1955 г. насам трите групи се ползват със специални права, а там където те съставляват голям процент от населението могат да се използват двуезични табели. Мнозинството от хървати и унгарци живеят в провинцияБургенланд, в непосредствена близост до границата сУнгария. Повечето словенци живеят в провинцияКаринтия.
Преди Втората световна война в Австрия са живеели 181 882евреи, от които 167 249 във Виена. Предполага се, че около 65 хиляди австрийски евреи намират смъртта си по време наХолокоста, а около 90 – 95 хиляди успяват да избягат в други държави, основно САЩ. Към 2001 г. в Австрия живеят малко над 8 хиляди евреи, като почти всичките живеят в столичния град.
Според преброяването от 2001 г. големите нови малцинства са турците (127 226), сърбите (135 376) и босненците (108 047). Мнозинството от тях живеят в столичния метрополен регион. В страната живеят около 30 хилядифилипинци.Българите в Австрия наброяват около 15 хиляди души,[11] а във Виена е създадено Австрийско-българското дружество.
73,6% от австрийците саримокатолици, а 4,7% –протестанти. Броят намюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете направославната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн. души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.
Австрия е федералнаполупрезидентска република начело спрезидент, който се избира пряко от народа за 6 години. Парламентът, който се намира във Виена, е двукамарен – състои се от Национален съвет (183депутати, избирани за 5 години) и Федерален съвет (63 депутати, избирани за 4 години). Начело направителството стои федерален канцлер, който се посочва от действащия президент. Федералното правителство е зависимо от доверието на парламента. Парламентът може да бъде разпуснат или чрез президентски декрет, или чрез вот на недоверие в долната камара (Nationalrat). За да има правото една политическа партия да влезе в Парламента, тя трябва да е получила одобрението на най-малко 4% от действителните гласове на вота. Гласуването за президент и за парламент е било задължително до 1982 г., но след редица законови промени това задължение официално отпада през 2004 г. От 2007 г. насам всички граждани на Република Австрия, навършили 16 години, имат право да гласуват.
Страната е обявена за парламентарна демократично-федерална република през 1920 г. с приемането на Федералната конституция на Австрия. Политическата система на Втората република е базирана на тази конституция, която първоначално е била в сила от 1920 до 1929 г. и повторно е приета на 1 май 1945 г.
Парламентарно представените партии в Австрия след извънредните избори за 26-а легислатура от 15 октомври 2017 г. са:
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравнената в административно отношение столица Виена. Провинциите се състоят от 84 окръга (Bezirke), които от своя страна се делят на общини. В страната има 15 самостоятелни града (Statutardstädte), които имат самостоятелно общинско законодателство.
Австрия е 12-ата най-богата страна в света,от гледна точка на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Тя се отличава с висок стандарт на живот и социално ориентиранапазарна икономика, която до 90-те години на XX век до голяма степен е държавна. Ориентирането на страната към Европейския съюз довежда до бърза приватизация и съотношението между частния и публичния сектор днес е сравнимо със средното ниво в Съюза. В продължение на дълги години основният търговски партньор на Австрия е Германия, но присъединяването към ЕС прави австрийската икономика по-независима и разнообразява външния ѝ пазар. Страната освен това става и по-атрактивна за чуждите инвеститори заради стабилността си и географската близост до бързоразвиващите се икономики на страните от бившияИзточен блок.
Австрия приемаеврото като национална валута през 1999 година.
Жито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн. глави.
Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал, олово, цинк, природен газ.
Отглежда се царевица, ечемик, пшеница, плодове. Развито е лозарството, лесовъдсвото и ловът.
Произвоство на машини и оборудване (електроника, автомобили, превозни средства, лифтове, специално оборудване за планинските региони) хранително-вкусова, енергийна, ВЕЦ. Високотехнологична промишленост – машини, метални изделия, електроника. Силно развит туристически сектор.[13]
Богатотокултурно наследство на Австрия е ценено по целия свят.[15] Внушителни паметници на културата са катедралата„Свети Стефан“, дворецътШьонбрун, императорският дворец въвВиена и много други. Световноизвестнитекомпозитори,хорове,оркестри са като посланици на страната по света.[13]
Благодарение на преобладаващия планински релеф Австрия предлага отлични условия за развиването назимни спортове. Австрийскитескиори вски алпийски дисциплини са носители на 31 златни медала от Зимни олимпийски игри и са завоювали общо 105 медала. Австрия ечетвъртата нация подред по брой спечелени медали на Зимни олимпиади с общо 201 отличия, от които 55 златни. Австрия е била домакин на Зимна олимпиада два пъти –1964 и1976 г., като и двата пъти те са се провеждали вИнсбрук. През 2012 г. в страната се проведеI Младежка зимна олимпиада в Инсбрук, където се провеждат и III и IV Зимна параолимпиада съответно през 1984 и 1988 г.
Най-популярният отборен спорт в страната е футболът, който се регулира от Австрийската футболна асоциация (ÖFB). Националното футболно първенство е Австрийската бундеслига (Fußball-Bundesliga), в която най-популярните отбори саРапид Виена,ФК Аустрия иЩурм Грац.Австрийският национален отбор по футбол успява да стигне до 4-то място на Световното първенство през 1934 г., до 3-то на Световното през 1954 г. и на 7-о на Световното през 1978 г. През 2008 г. Австрия и Швейцария са домакини наXIII Европейско първенство по футбол, на което шампион става Испания.
На стадионЕрнст Хапел се играе финалът на Европейското по футбол през 2008 г.
.jpg)
