Най-малко 40 хил. години преди откриването от европейците в края на XVIII век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци,[9] които принадлежали към повече от 250 езикови групи.[10][11] Континентът е открит отнидерландски изследователи през1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение наВеликобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г.[12] е основана колониятаНов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи секолонии.
На 1 януари 1901 г. шестте колонии стават федерация и е създаден Австралийският съюз. Австралия поддържа стабилна либерална демократична политическа система вОбщността на нациите. Населението на страната към 2010 г. е 22 милиона души, като около 60% е концентрирано във и около столицатаКанбера и големите градовеСидни,Мелбърн,Брисбейн,Пърт иАделаида.
Наименованието на Австралия идва отлатинскотоaustralis, „южен“. Легендите вЕвропа заTerra Australis Incognita, „непозната южна земя“, съществуват още отримско време и са широко разпространени презСредновековието, макар че не се основават на конкретни знания.
След откриването на континента Австралия той започва често да бъде наричанTerra Australis. Първото документирано използване на думатаAustralia на английски език е от 1625 г. в бележка, отнасяща се заAustralia del Espíritu Santo, един от островите наВануату. В документи наНидерландската източноиндийска компания от 1638 г. се използва прилагателнотоAustralische. До края на XVIII век, когато придобива днешното си значение, наименованиетоАвстралия се използва в по-широк смисъл и често обхваща всички острови в Южния Тихи океан. През този период най-често използваното име на континента еНова Холандия.
ИметоАвстралия е популяризирано от британския изследователМатю Флиндърс, който настоява за официалното му приемане още от 1804 г. В своя книга от 1814 г. по настояване на издателя той използва по-разпространеното имеTerra Australis, но в бележка под линия отбелязва: „Ако бих си позволил някаква промяна на първоначалния термин, това би било преобразуването му в Австралия; тъй като е по-приятен за ухото и наподобява имената на другите големи части от земята.“[14] През следващото десетилетие наименованието постепенно се налага.[15]Лаклан Маккуори, губернатор наНов Южен Уелс, използва името в своята кореспонденция с метрополията и на 12 декември 1817 г. препоръчва на Колониалната служба то да бъде официално утвърдено. През 1824 г. британското Адмиралтейство приема, че континентът официално ще се нарича Австралия.[16]
Австралия е разположена изцяло в южното полукълбо и на изток отГринуичкия меридиан. Страната е разположена на целия континент Австралия. Пресечена е и от Южната тропична окръжност (Тропика на козирога). Площта на страната е 7 692 024 km².[17]
Западната част на Австралия е платовидна, средната част е равнинна, а източната е планинска. Най-високият ѝ връх е Косцюшко (2228 m), разположен в Австралийските Алпи.Голямата вододелна планина се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци, които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски.
В Австралия има много пустини – голяматапустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинятаГибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън. Всички пустини са разположени в западната и централна част на Австралия.
Единствената голяма река в Австралия еМъри с притока си Дарлинг. Мъри извира от голямата вододелна планина и се влива в Индийския океан. Реката има голямо значение за хората, живеещи в тази област, затова я наричатАвстралийския Нил. Другите реки са малки и пресъхващи, поради горещия и сух климат. В централна Австралия се намира езерото Еър, което е разположено в депресия, достигаща до 12 m под морското равнище.
Климатът в Северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. В централната част климатът е пустинен. Субтропичният пояс е в Южна Австралия, а в южната част на остров Тасмания, поради охлаждащия ефект на Антарктическото течение, климатът е умерен.
Първите обитатели на Австралия билиаборигени, които се заселили през Малайския архипелаг преди повече от 40 000 години. Там може би е имало между половин и един милион аборигени по време на европейскатаколонизация. Аборигените били разделени на близо 500 племена. Днес в Австралия живеят около 350 000 аборигени.
Холандски, португалски и испански кораби забелязали Австралия през XVII век. Холандските кораби акостирали в залива наКарпентерия през 1606 г. През 1616 г. земята получила името „Нова Холандия“. Основната причина, която довежда до откриването на Австралия, е търсенето на морски път за Индия и Китай. Откриването на Австралия принадлежи на холандския мореплавателВилем Янц (Янсон), който през 1606 г. прониква до ниското пустинно крайбрежие на австралийския залив Карпентерия. Голямо значение за опознаването на Австралия има знаменитата експедиция на холандския мореплавателАбел Тасман (1642 – 1643). Изпълнявайки задачата да се изясни положението на предполагаемата „Южна земя“, Тасман обиколил от юг континента. Той открил остров Тасмания (по-късно наречен на негово име), но не установил, че земята е остров. Проучването и опознаването на Австралия се преустановило за повече от век – през време на войните на Холандия с Англия и Франция. През 1768 г. започва експедицията наДжеймс Кук, който изследвал източното крайбрежие на Австралия. В резултат на неговите изследвания окончателно била разсеяна легендата за съществуването на голям южен континент. В края на XVIII и началото на XIX век се проучват вътрешните части на Австралия. Голямо значение в тази насока имат експедициите наТомас Мичъл (1831 – 1846), който изследвал областта на днешния щат Виктория. С изследването на Юга се заелЕдуърд Еър (1839 – 1841). Целият XIX век е изпълнен с експедиции, които значително опознали континента. По-важни изследователи на Австралия са Лайхард, Бурке, Стюърт, Флиндърс, Хан и др. През 70-те години на XIX век в Австралия живял и работил големият руски пътешественик и учен Н. Н. Миклухо-Маклай.
През 1770 г. на източния бряг на Австралия пуска котва английският мореплавател Джеймс Кук. След като САЩ обявява независимостта си, Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си и затова решава да изпраща осъдените далеч в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г. Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободнизаселници и бивши затворници основали шест колонии:Нов Южен Уелс през 1786 г.,Тасмания през 1825 г.,Западна Австралия през 1829 г.,Южна Австралия през 1834 г.,Виктория през 1851 г. иКуинсланд през 1859 г.
Откриването на злато през 1851 г. води до преселването на много хора на австралийския континент. Така започва бързото изграждане на градове като Сидни, Мелбърн и Хобарт. По време на Втората световна война Австралия престава да бъде изолирана и влиза във войната срещу Япония, заедно със съюзниците от Запада.
Много от заселниците били трескаво привлечени от златото. Ферми за овце и зърно скоро прераснали във важни икономически предприятия.
Шестте колонии станали щати и през 1901 г. се федерирали в Австралийски съюз с конституция, която обединява британските парламентарни и американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост.
Австралия воювала заедно с Великобритания презПървата световна война като част от австралийския и новозеландски армейски корпус (ANZAC). В резултат на участието на Австралиявъв Втората световна война тя се доближава повече към Америка. Парламентарната сила през втората половина на XX век се сменя между три партии: Австралийската работническа, Либералната и Националната партии. Австралия омекотява закона за селективната имиграция през 1960 г. и 1970 г., което било в интерес на северните европейци. Оттогава насам около 40% от емигрантите идват отАзия, разнообразявайки населението, което било предимно от Англия иИрландия.
Почти 90% от 25-милионното население на Австралия е с европейски произход. Поколения наред основният поток от имигранти е съставен отангличани иирландци. Преброяването от 2006 г. показва, че 37,13% от запитаните определят себе си като австралийци, 31,65% посочват английски произход, следвани от 9,08% с ирландски корени и 7,56% сшотландски.Италианците съставляват 4,29%,немците – 4,09%,китайците – 3,37, агърците са 1,84%.
Населението на Австралия се е увеличило четворно от края наПървата световна война, основно благодарение на амбициознатаимиграционна политика, провеждана от местното правителство. Между 1945 и 2000 г. около 5,9 милиона души се заселват в Австралия, което означава, че на всеки седем австралийци двама са родени в друга държава. С намалението на имигрантската квота от 280 хиляди на 180 хиляди федералното правителство очаква към 2050 г. страната да е с население от 36 милиона души.
Към 2001 г. 23,1% от всички австралийци са родени в друга държава; петте най-големи имигрантски групи са от Великобритания,Нова Зеландия,Италия,Виетнам иКитай. С отмяната през 1973 г. на политикатаБяла Австралия се предприемат редица инициативи за създаването на расов баланс, базиран на социалната политика намултикултурализма. За пример, през 2005 г. в Австралия са пристигнали 131 хиляди души, като съществена част от тях са от Азия и Океания. През последните десет години правителството си поставя като минимална квота за прием около 144 хиляди души; това не пречи през 2008 г. да бъде обявена рекордната квота от 300 хиляди нови имигранти.
Преброяването от 2001 г. показва, че аборигените и жителите на островитеТорески пролив наброяват около 410 000 души или 2,2% от населението на Австралия. Това е съществено увеличение спрямо преброяването от 1976 г., когато местното население е било 115 953 души. След като са взети предвид определени фактори, които биха затруднили точното преброяването на коренното население, Австралийската статистическа служба счита, че към 2001 г. в страната живеят 460 140 представители на местните народи или 2,4% от всички австралийци. Според статистическите прогнози към 2010 г. аборигените ще представляват 2,7% от населението на Австралия или около 550 хиляди души.
По подобие на други развити държави, населението на Австралия е в процес на застаряване, а броят на хората в работоспособна възраст намалява с всяка измината година. Към 2004 г. средната възраст в национален мащаб е 38,8 години. През 2003 г. 759 847 австралийци са живеели извън Австралия, като 25% от тях са във Великобритания, около 30% в САЩ иКанада, 15% са вНидерландия, а останалите са в Нова Зеландия, Азия и други части на Европа.
Населението е неравномерно разпределено, като на 1/5 от площта на страната живеят 2/3 от всички австралийци. Най-гъсто населен е районът на Източното крайбрежие. Повече от 50% от населението на Австралия живее в петте най-големиметрополни региона.
Панорамен изглед от Сидни
Най-големи метрополни региони към 2009 г. според Австралийската статистическа служба
Въпреки че в Австралия няма официален език,английският език е толкова широко разпространен и използван, че той на практика се приема за национален.Австралийският английски споделя множество сходства сбританския английски, но лесно може да бъде различѐн благодарение на отчетливияакцент, допълнителен речников фонд и някои правописни играматически разминавания. Според преброяването от 2006 г. английският език е единственият говорен език в 79% от всички домакинства в страната. Следващите най-говорени езици в домашна среда саиталианският,гръцкият икантонският; значителна част от имигрантите първо и второ поколение в страната владеят най-малко два езика.
Когато австралийският континент е открит от европейците, аборигенното население е говорело между 200 и 300 различниаборигенни езика, но с годините те са се стопили до около 70. Голяма част от местните езици се владеят единствено от възрастните хора; едва 18 местни езика все още се говорят от представители на всички възрасти. При преброяването от 2006 г. 12% от всички аборигени са посочили, че в домашна обстановка говорят на някой от аборигенните езици. Австралия има разработен собствен език наглухонемите, който се нарича ауслан (Auslan).
Австралия няма официална религия. При преброяването от 2006 г. 64% от всички австралийци са се определили катохристияни (26%католици, 19%протестанти и 19%англикани).Православните християни представляват 2,7% от вярващите в Австралия или около 545 хиляди души. Около 19% от запитаните са посочили, че не изповядват никаква религия (атеисти,агностици,хуманисти,рационалисти). Групата на нерелигиозните е най-бързо растящата в страната. Още около 12% не са посочили или са отказали да дадат отговор в графата религия.
Най-голямата нехристиянска деноминация ебудистката с около 2,1% последователи сред австралийците.Ислямът се изповядва от 1,7% от запитаните, следван от 0,8%хиндуисти и 0,5%юдаисти. Приблизително 6% от вярващите не се свързват с християнската религия. През 2004 г. средната седмична посещаемост на църквите е възлизала на 1,5 милиона души или около 7,5% от населението. В Австралия религията няма определяща роля в ежедневието на повечето хора и не се ползва с особена социална тежест.
През 1999 г. се провежда допитване (референдум) за държавното ѝ устройство и управлението. Австралийците избират да останат в състава наОбщността на нациите (Британската общност). Държавен глава екралят на Австралия. Той назначава избрания от парламента генерал-губернатор. По форма на вътрешно държавно устройство Австралийският съюз ефедерална държава. Установена е демократична форма.
История на създаването на териториалните единици в Австралия
В Австралия има шест щата –Нов Южен Уелс,Куинсланд,Южна Австралия,Тасмания,Виктория иЗападна Австралия, и две континентални територии –Северна територия иАвстралийска столична територия (АСТ). Двете територии се самоуправляват по начин, сходен на отделните щати, но федералното правителство може да прави всякакви преки промени, независимо от становището на местното управление. От друга страна федералното законодателство важи само в тези части на австралийските щати, които са определени в раздел 51 на Австралийската конституция; щатският парламент има право на собствено законодателство и контролира училищата, полицията, местните съдилища, градския транспорт и пътната инфраструктура, както и управлението в отделните селища.
Всички щати с изключение на Куинсланд имат двукамарни парламенти; в двете територии парламентите са еднокамарни. Австралийските щати са суверенни образувания, но част от правомощията им се определят от федералното правителство по силата на конституцията. Долната камара е известна като Законодателно събрание, а горната камара се нарича Законодателен съвет. Начело на всеки щатски парламент стои премиер, а на териториалните – главен министър. Крал Чарлз III е представен във всеки щат от губернатор, а в Северната територия – от администратор. Във федералното правителство кралят е представен от генерал-губернатора.
Федералното правителство пряко управлява следните австралийски територии:
Австралийската икономика е просперираща пазарна икономика по западен образец, с брутен вътрешен продукт на глава от населението малко по-висок от този наВеликобритания,Франция иГермания.
Развита е промишлено-аграрната структура, като важно значение имат чуждестранните капитали (американски, английски, японски). Стопанството на Австралия се доминира от сектора на услугите (68% отБВП), но 65% от износа на страната е зает от минния сектор и селското стопанство (сумарно 8% от БВП).
Земеделието има многоотраслова структура в различните специализиращи райони. По обща стойност на изнесените земеделски култури страната отстъпва само наСАЩ.
Тукживотновъдството е водещо, като подотрасълът овцевъдство извежда Австралия на първо място по производство и износ на вълна в света. Значителен е броят на едрия рогат добитък, свинете, конете, камилите и птиците. Много добре е развит ириболовът.
От растениевъдството най-добре е развито отглеждането на пшеница – най-вече в предпланинските райони на Австралийските Алпи, югоизточните и югозападните части. Отглеждат се и банани, зеленчуци, цитрусови плодове, ябълки, праскови, грозде. Само 6% от земята е обработваема. Австралия е крупен износител на месо, млечни продукти, вълна ипшеница.
Най-големите търговски партньори на Австралия са САЩ,Япония,Англия. Страната развива както пасивен, така и активен туризъм с многобройните си природни и исторически забележителности.
Благодарение на значителните запаси от енергийни и минерални суровини, важна роля в австралийската икономика играе добивната промишленост. Сред добиваните природни ресурси са желязна,уранова иманганова руда, въглища, нефт, газ,боксити,живак,цирконий и др., заради които страната е сред водещите в света.Tя е на второ място в света по добив на злато. Това е предпоставка за добре развити химична, електротехническа и металургична промишленост с местни суровини (Нов Южен Уелс и Куинсланд).
Австралия е сред първите в света и по производство на олово и цинк на човек от населението. Злато се добива в западните части, а боксит – на полуостровКейп Йорк. В машиностроенето водещи са автомобило- и корабостроенето, производството на земеделски машини и радиоелектрониката.
Важни откроени центрове са Сидни, Мелбърн, Аделейд, Брисбейн. Нефтохимията, производството на минерални, химически торове, киселини и соди се развива в Пърт, Мелбърн, Брисбейн. Развити са и други икономически отрасли като електроника, текстилната и хранително-вкусовата промишленост и др., голяма част от произведеното от тях се изнася.
Австралийският континент разполага с голяма територия и малко население. Отдалечеността на стопанските центрове налага развитието на транспорта, като с най-голямо значение за земеделието са тръбопроводният, морският и железопътният, а за превоз на пътници – автомобилният.
Транспортната мрежа е най-развита в югоизточната част на страната. Особено важен е и въздушният транспорт, но той е голям замърсител.
При общуването хората използват различни езици и диалекти (около 250). През 1967 г. след промени в законите аборигените стават пълноправни граждани на Австралийския съюз. Въпреки това те все още живеят по-бедно и средно с 15 години по-малко, отколкото останалите австралийци. Битът и културата на хората в Австралия представляват оригинално съчетание между традиции и съвременност.
Един от австралийските национални спортове еавстралийският футбол. Създаден е в средата на XIX век и е наследник на келтския футбол. Освен в Австралия, той се играе единствено вПапуа-Нова Гвинея.
В Австралия се провежда един от четирите най-престижни турнира по тенис –Australian Open.
Местнатакънтри музика, която е силно повлияна от американската, се ползва с особено голяма популярност в Южна Австралия. В Тамуърт, Нов Южен Уелс, всяка година се провежда най-големият в страната фестивал за кънтри музика. Сред най-известните австралийски кънтри изпълнители саСлим Дъсти, Джой МакКийн,Оливия Нютън-Джон, Джон Уилямс,Кийт Ърбън, Лий Кърнаган и Кейси Чеймбърс.
Австралийската рок музика се дели на няколко вълни, разпределени в десетилетията, като с най-съществено значение за съвременния облик на световната музика има третата вълна, започнала в края на 70-те. Местната рок култура добива особена популярност извън Австралия благодарение на групи катоAC/DC,Nick Cave and the Bad Seeds,INXS,Silverchair. Четвъртата вълна се характеризира с възникването на множество инди рок групи. С осъществени продажби на 200 милиона копия от албумите си AC/DC се счита за най-успешната австралийска група на всички времена.
↑Population clock and pyramid // Australian Bureau of Statistics website. Commonwealth of Australia, 2024-03-05. Архивиран оторигинала на 2024-02-08. Посетен на 2024-03-05.
↑Australian Social Trends // Australian Bureau of Statistics website. Commonwealth of Australia. Посетен на 6 юни 2008.
↑Michael Walsh. 'Overview of indigenous languages of Australia' in Suzane Romaine (ed)Language in Australia (Cambridge: Cambridge University Press, 1991)ISBN 0-521-33983-9
.svg)
.svg)
.svg)
