Най-голяма по площ от държавите в региона е Австралия и едновременно с това е самостоятеленконтинент. Някога европейски колонии, днес много от тихоокеанските острови са самостоятелни държави и имат близки търговски отношения съсСеверна Америка иАзия.
Ландшафтът на Австралия иОкеания е разнообразен – от тропически гори в северните части до безводни пустини в Централна Австралия. Много от островите са с вулканичен произход, плажовете им са покрити с пясък, опасани са от високи планини. Има постоянна заплаха от земетресения.
Много от хилядите малки острови вОкеания са върхове на подводни вулканични планини, които се извисяват над повърхността на Тихия океан. Кораловите рифове край песъчливите брегове на островите изобилстват от тропичеки риби.
Срещат се вНова Зеландия, където горещите скали затоплят водата в подземните галерии. Когато тя достигне доточката на кипене, на 500 м. височина във въздуха изригва фонтан от вряща вода и пара.
От пясъците на австралийската гореща суха западна пустиня се издигат остри варовикови скали с причудливи форми. Те са творение наерозията, предизвикана от корените на растенията и силните ветрове, духащи тук през последните 25 хил. години.
Разнообразните пейзажи и огромната площ обуславят наличието на различни климатични пояси в Австралазия и Океания. Северна Австралия и Папуа Нова Гвинея са вечно горещи с два сезона: влажен и сух; в източните части лятото е горещо, а зимите – меки, докато централните части са заети от суха пустиня.
Климатът в Нова Зеландия е мек и влажен, а островите в западната част на Тихия океан са с влажен, тропически климат.
В Австралия има обширни площи сухи, открити пасища, известни като пустош. Най-подходящите земи за отглеждането на добитък са Куинсланд иНов Южен Уелс. Оскъдните водни извори се допълват от подпочвените води на артезианските кладенци.
Сочни пасища покриват източните части на Южния остров в Нова Зеландия.
В Австралия растат много евкалиптови дървета. Съществуват различни видове евкалипти във всички климатични пояси – от студените, влажни планински върхове до горещите, сухи части във вътрешността. Евкалиптите са вечно зелени дървета с жилави листа.
Влажни вечнозелени гори покриват Соломоновите острови, планините вПапуа Нова Гвинея и части отСеверна Австралия. Често обгърнати в мъгла, тези гъсти, буйни гори са убежище за дивите животни. В тях виреят над 600 вида дървета. Сечта в Кунсланд се контролира с цел опазване на околната среда.
По границите на четирите пустини, които се намират във вътрешността на Австралия, има безводни области, в които вали рядко. В тях растат сухоустойчиви треви, редки храсти и ниски дървета.
Крайбрежната ивица между Бризбейн и Мелбърн в Югоизточна Австралия е заградена в западната си част от върховете на Голямата вододелна планина, включваща Австралийските Алпи. Топлият бриз от Тихия океан носи дъжд в този зелен и плодороден район. Дългите, песъчливи плажове и мекият, приятен климат го превръщат в най-гъсто населеното място в Австралия.
Грандиозните червени скали олгас се издигат внезапно от безводната, равна, изпепеляваща Централна пустиня. Разположена край Улуру (скалата Ейърс), гигантската маса скали се е образувала преди над 570 млн. години и постепенно ерозира през последните 150 млн. години.
Австралазия се разполага в пределите на субтропичния, тропичния, субекваториалния и екваториалния пояси. На нейната територия са обособени 6 големи сектора: 1. Източноавстралийски планини; 2. Централна низина; 3. Западноавстралийски плата;Нова Гвинея и 4.Нова Зеландия. Те от своя страна се поделят на 18 области, в които на свой ред са обособени 36 подобласти.[2]
1.Източноавстралийски планини – разположени са в източната част наАвстралия и обхващат изцялоГолямата вододебна планина, явяваща се важна климатична бариера и заета преобладаващо с горски планински ландшафти.[3]
1.1. Планини в щатаКуинсланд – представляват съчетание от планини и вътрешни плата, простиращи се в субекваториалния и тропичния климатични пояси.[2]
1.1.1. Брегови хребети – простират се по източното крайбрежие.
1.1.2. Междупланински котловини – простират се от север на юг между Бреговите хребети на изток и Големия вододел на запад.
1.1.3. Голям вододел – простира се на близо 2000 km от полуостровКейп Йорк на север до границата с щатаНов Южен Уелс на юг.
1.2. Планини в щатаНов Южен Уелс – средновисоки планини, с дълбоко тектонско разчленение, субтропичен непостоянно влажен климат.[2]
1.2.1. Хребет Ню Ингланд – в североизточната част на щата.
1.2.2. Хребет Ливърпул – в източната част на щата.
1.3. Планини в щатаВиктория и островТасмания – средновисоки блоково-нагънати планини, с дълбоко тектонско разчленение, с древен вулканизъм и субтропичен непостоянно влажен климат.[2]
2.Централна низина – заета е от акумулативни ниски равнини с ясно изразена географска зоналност, с нарастване на континенталността на климата във вътрешността и смяна на ландшафтите от редки гори и савани по периферията към полупустини и пустини във вътрешността.[3]
2.1.Северен Куинсланд – ниска акумулативна равнина със субекваториален климат.[2]
2.1.1. РавниниКарпентария – обхваща източното, южното и югозападното крайбрежие на заливаКарпентария
2.1.2. Възвишение Селуин
2.2. Централен басейн – ниска безотточна езерна акумулативна равнина със слаб повърхностен отток и тропичен сух климат.[2]
2.2.1. Плато на крийковете – заема североизточната част на областта.
2.2.2. Пустиня Арунта – заема централната, най-суха частна областта.
2.2.3. Езерно-солончакова равнина – заема югозападната част на областта с езератаЕър иФром.
2.2.4. Равнина Гибер – заема северозападната част на областта.
2.3. РавниниДарлинг – обхваща водосборния басейн на рекаДарлинг и представлява ниска акумулативна равнина на мястото на тектонско понижение.[2]
2.3.1. Северни предпланини – заема северните високи части на басейна на рекаДарлинг.
2.3.2. Централни равнини – заема средните части на басейна на рекаДарлинг.
2.3.3. Южни равнини – заема южните ниски части на басейна на рекаДарлинг.
2.4. РавниниМъри – обхваща средния и долния басейн на рекаМъри. Представлява ниска акумулативна равнина, със субтропичен, сезонно засушлив климат и преобладаване на храстова растителност.[2]
2.4.1.Риверайна – простира се покрай средното течение на рекаМъри.
2.4.2. Равнини наДолна Мъри – заема района на долното течение на рекаМъри.
2.5. Южни хребети и полуострови – заема ниските хребетиФлиндърс иМаунт Лофти и полуостровЕър. Представлява съчетание от ниски планини и равнини със слабо тектонско разчленение и предимно храстова растителност. Тук са разположени езератаГарднър иТорънс.[2]
2.5.2. Полуостровен юг – заема полуостровитеЕър и Флорио и островКунгуру.
3.Западноавстралийски плата – територия, заета от ниски плата и планини и падини със слабо развит повърхностен отток и преобладаване на тропическите пустини и полупустини.[3]
3.1. Северна Австралия – климатът е субекваториален, сезонно засушлив, с преобладаване на сухия период.[2]
3.1.2. ПолуостровАрнхемланд – в най-северната част на континента.
3.1.3. ПлатоБъркли – разположено е югозападно от равнините Карпентария.
3.2. Централна Австралия – най-обширната област на континента, заемаща неговата централна и западна част. Климатът е тропичен, сух, преобладават безотточните области със слаб повърхностен отток.[2]
4.Нова Гвинея – заема втория по големина остров на Земята –Нова Гвинея и архипелагаБисмарк. Имат обособено положение с островни дъги, дълбоко тектонско разчленение и преобладаващо океански климат.[2]
4.1. Низини на рекитеДигул иФлай – ниски акумулативни силно заблатени равнини със субекваториален климат, гъста речна мрежа, със смесени, постоянно влажни гори и савани.[2]
4.2. Полуостровен запад – заема полуостровитеЧандравасих и Бомбарай, заети от ниски, нагънато-блокови планини, със съвременно дълбоко ерозионно разчленение, екваториален климат и влажни гори.[2]
4.3. Средищни планини – простират се по цялото протежение на острова от запад-северозапад на изток-югоизток и представляват високи нагънато-блокови планини със съвременно дълбоко ерозионно разчленение.[2]
4.3.1. Западни хребети – простират се на индонезийската част на острова.
4.3.2. Източни хребети – простират се на територията наПапуа-Нова Гвинея.
4.4. Долини на реките Сепик и Иденбург – заемат междинното понижение между Средищните планини на юг и Северните брегови хребети на север. Представляват ниски акумулативни силно заблатени равнини с екваториален климат и заети от гъсти и влажни гори.[2]
4.5. Северни брегови хребети – средновисоки планини с древен вулканизъм, екваториален и субекваториален климат и постоянно влажни вечнозелени гори.[2]
5.Меланезия – заема архипелагаБисмарк. Има обособено положение и съвременен вулканизъм.[2]
Най-ранните заселници в Австралазия са аборигените в Австралия и полинезиийците и меланезийците по островите в Тихия океан. Европейците започват да колонизират Австралия и Нова Зеландия в края на 18 век. От 1970-те години много други народи се заселват в Австралия, включително китайци, камбоджанци и виетнамци.
Земята е най-голямото богатство на Австралия и Нова Зеландия и се използва за отглеждането на добитък, овце и добив на жито. Австралия е богата на минерали и е световен лидер в производството на боксит (алуминиева руда), диаманти и оловна руда. Основните богатства на тихоокеанските острови са рибата и кокосовите продукти, например копра, влакна за въжета и рогозки.
