FromProto-Slavic*otъvorъ. Deverbal fromотво́ря(otvórja).
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | отво́р otvór | отво́ри otvóri |
| definite (subject form) | отво́рът otvórǎt | отво́рите otvórite |
| definite (object form) | отво́ра otvóra | |
| count form | — | отво́ра otvóra |
Inherited fromProto-Slavic*otъvorъ.
отвор• (otvor) m (pluralотвори)
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | отвор(otvor) | отвори(otvori) |
| definite unspecified | отворот(otvorot) | отворите(otvorite) |
| definite proximal | отворов(otvorov) | отвориве(otvorive) |
| definite distal | отворон(otvoron) | отворине(otvorine) |
| vocative | отвору(otvoru) | отвори(otvori) |
| count form | — | отвора(otvora) |
Inherited fromProto-Slavic*otъvorъ.
о̀твор m (Latin spellingòtvor)